№ 49
гр. Ямбол, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330100058 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от С. Д. И.- лично и в качеството й
на майка и законен представител на малолетните деца- М. М. М. и И. М. М., за
издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите
домашно насилие от страна на М. М. М. – лице, с което първата молителката е живяла
на съпружески начала и баща на малолетните деца.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че на 01.01.2023 год.
ответникът упражнил физическо насилие спрямо молителката И., като всичко това се
случило в присъствието на децата им,които изключително се уплашили, поради което
и молителите считат, че съществува пряка и непосредствена опасност за здравето и
живота им.
Към молбата са приложени декларации за извършено домашно насилие по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от молителката С. И. и
процесуания представител на тримата молители.
Ответникът – лично и чрез упълномощен адвокат оспорва иска.Ангажира
доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от
ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен на 01.01.2023 год.,
пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3
1
от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.
Видно от приложените копия от удостоверения за раждане С. Д. И. и М. М. М. са
родители на ненавършилите пълнолетие деца М. М. М., род. на 12.10.2013 год. и И. М.
М., род. на 07.06.2010 год.
Прието е копие от СМУ № *** год., видно от което при извършен на посочената
дата преглед на молителката И., съдебен медик е констатирал, че на същата са
причинени увреждания, получени в следствие действието на твърди тъпи предмети,
които добре отговарят да са получени по време и начин, каквито съобщава самата
освидетелствана.
По делото е постъпила преписка на РУ на МВР Тунджа във връзка с възникнал
инцидент на 07.01.2023 год. в с. Д., ул. *** между С. Д. И. и М. М. М.. От приложената
докладна записка се установява, че при посещение на подадения сигнал на място
скандал не е констатиран. Проведена е беседа с И., която в присъствието на
полицейските служители заедно с децата си е напуснала адреса и живее в с. Б. при
родителите си. На 07.01.2023 год. на ответника е бил съставен приложения протокол
по чл. 65 ЗМВР.
От представеното от ответника свидетелство за съдимост от 23.01.2023 год. се
установява, че ответникът не е осъждан.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Д. - вуйчо на ищцата И. посочва, че същата, заедно с май-
малкото си дете била докарана от познат дома му в с. З.. Според свидетеля имала
синини по лицето и на гърдите. Ответникът и забранявал да общува с роднините
си.Свидетелят я закарал в С. на лекар, съобщили в полицията, дошъл баща й и заедно с
полицаите посетили адреса в с. Д., от където взели и другите деца. В момента И. заедно
с децата живеела в дома на родителите й. Според свидетеля имало побой и това не се
случвало за първи път. С децата не бил говорил, те били травмирани ,но знаел от
сестра си /майка на молителката И./, че децата са виждали системен побой пред тях.
Св. М.- сестра на ответника и леля на ненавършилите пълнолетие молители
посочва, че с ответника живеят наблизо, в едно и също село. На 01.01.2023 год.
посетил дома и след 12 часа и стоял около час. Поздравили се, бил усмихнат , всичко
било нормално. Молителката И. била останала в дома им, за да приспи децата. На
следващия ден свидетелката посетила дома на брат си, в който живеел и баща им,
видели се, поздравили се, всички били весели, усмихнати, вкл. И.. На свидетелката
никой не бил казвал за побой. Свидетелката посочва, че били доста близки със С. И..
Последната никога не й била споделяла за проблеми с брат си, да я е заплашвал, удрял,
връзвал. С родителите си И. не общувала по собствено желание.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителите за
2
извършеното насилие, че е налице осъществено по отношение на С. И. физическо
насилие, а по отношение на М. и И. М.и – психическо насилие на 01.01.2023 год. по
начина описан в молбата.
Съдът намира, че в процесния случай, освен декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН ,
която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителите се подкрепят в пълна степен от приетото СМУ. В
последното изрично е посочено, че констатираните при прегледа увреждания добре
отговарят да са получени по време и начин описани от самата освидетелствана в
предварителните сведения, а именно на 31.12.2022 год. да е била удряна в областта на
лицето и главата. Не без значение е обстоятелството, че по делото не бяха ангажирани
доказателства, които по какъвто и да е начин да оборват изложеното в декларацията.
Тук съдът взе предвид, че и двамата разпитани свидетели не се твърди да са
присъствали на случилото се между страните на процесната дата, а всеки излага
собствените си възприятия относно настроението им и поведението им в един по-
късен момент. Описаното в декларацията не се оборва от показанията на св. М., която
посочва да е видяла ответника в добро настроение след 12 часа на 01.01.2023 год. и
молителката И. на следващия ден. Според съда обаче, от съвкупната преценка на
свидетелските показания се установява, че актът на домашно насилие се е осъществил
пред ненавършилите пълнолетие деца, т.к. свидетелката М. посочва, че С. И. е останала
в дома си, за да приспива децата, т.е. очевидно същите са били с родителите си в
посочения в молбата за защита ден и час, а свидетелят Д. посочва, че в деня на с.з. е
видял децата, които били травмирани, а знае от сестра си , че децата са виждали
системен побой пред тях.
Поради всичко изложено и с оглед на събраните по делото доказателства, както и
представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че може да се направи
обоснован извод за извършено от ответника насилие над молителите по времето и
начина, описан в молбата.
При установеността на извършеното домашно насилие на процесната дата, следва
да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи , за да гарантира защитата на
молителите. Съдът намира, че следва да наложи на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1
и т.3 от ЗЗДН, за срок от девет месеца по отношение на С. И. и мярката по чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН по отношение на М. и И. М.и. Тези мерки съдът намира за справедливи и
съответстващи на степента на тежест на извършеното, като отчита, че по отношение на
децата е проявена опосредствена агресия посредством осъществено пред тях насилие
от единия над другия родител.
Също така и на осн. чл. 5,ал.1,т.4 ЗЗДН, съдът намира, че следва да определи
временно местоживеене на децата при тяхната майка на адрес с. Б., ул. „*** за срок от
девет месеца, доколкото по делото към настоящия момент няма данни за наличие на
висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права,
определяне местоживеене на децата, режим на лични контакти. Налагането на
посочената мярка няма да противоречи на интересите децата доколкото видно от
материалите по делото от раждането им до настоящия момент преките грижи за
същите са полагани от тяхната майка, т.е. очевидно децата са привързани към нея,
разчитат на подкрепата и присъствието й, а бащата живее и работи в чужбина.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в размер
от 300 лв. На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се
възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на
25 лв.Основателно е искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за
3
производството в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното , Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на С. Д. И., ЕГН **********, М. М. М., ЕГН
********** и И. М. М., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно
насилие от страна на М. М. М., ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА М. М. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на С. Д. И., М. М. М. и И. М. М..
ЗАБРАНЯВА на М. М. М. да приближава С. Д. И., жилището, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. , за период от
девет месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на децата М. М. М., ЕГН ********** и И.
М. М., ЕГН ********** на адреса н тяхната майка С. Д. И., ЕГН **********- с. Б., ул.
„*** , за срок от девет месеца.
НАЛАГА на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на М. М. М., ЕГН ********** глоба в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** да заплати на С. Д. И., ЕГН **********, М.
М. М., ЕГН ********** и И. М. М., ЕГН ********** , последните двама действащи
чрез своята майка и законен представител С. Д. И. разноски за настоящата инстанция
в размер на 600 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за наложената глоба и
присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава М. М. М. , че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите
на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Тунджа.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4