Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 07.08.2020 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен брачен състав
в закрито заседание на седми август през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 1354 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба, вх. № 12955/31.01.2020 г. по описа на СГС /вх. № 17655/17.12.2019 г. по
описа на ЧСИ/, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 04.12.2019
г. по изпълнително дело № 20198510402747 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на
КЧСИ с район на действие СГС, в което е отказано намаляването на размера на
приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя.
В жалбата се
поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага се, че
процесуалния представител на взискателя не е извършвал действия за защита и
съдействие, както и такива с цел удовлетворяване на вземането, а само е
депозирал молба за образуване на изпълнително дело. В срока за доброволно
изпълнение „Т.С.“ ЕАД е заплатила изцяло всички дължими суми и не следва да
отговаря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не
са приложени. Счита адвокатския хонорар за прекомерен и несъобразен с Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
съда да намали неговия размер до размера на сумата от 200 лв., като съответно
се произнесе по същество и относно пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. Претендира сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.436, ал.3 от ГПК взискателя е подал възражение, с което оспорва жалбата на
длъжника като неоснователна, като се позовава на съдебната практика и излага
подробни съображения. Поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение е реално
заплатен и съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение. Завява,
че длъжникът не е платил задължението си нито в срока за доброволно изпълнение,
нито към настоящия момент. Освен това, същия дължи и заплащане на държавната
такса за издаването на изпълнителен лист. Претендира присъждане на деловодни
разноски по делото като прилага списък по чл.80 ГПК.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител излага
съображения за неоснователност на подадената жалба. Счита, че приетото за
събиране адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като длъжникът не е
платил в срока за доброволно изпълнение и дългът по изпълнителното дело е
събран след посочен от взискателя изпълнителен способ, а именно запор върху
банковите сметки на „Т.С.“ ЕАД. По отношение на размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР на ЗЧСИ заявява, че същата е определена при спазване на
процесуалните правила на база на сумите по изпълнителния лист и разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение и е в размер на 64,43 лв. с ДДС. Моли
да бъде оставена без уважение частната жалба и да бъде потвърден размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна по
следните съображения:
Производството
по изпълнително дело № 201985110402747 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ и
район на действие СГС е образувано по молба на „К.М.“ ЕООД от 15.11.2019 г.,
подадена от Адвокатско съдружие „Български правни услуги“ чрез пълномощника му -
адв. М.Л.срещу „Т.С.“ ЕООД. С молба било направено искане за събиране на
вземането по представения изпълнителен лист, както и за заплащане на сумата от
5,91 лв. / 5 лв. – държавна такса и 0,91 лв. такса за банков превод/ за
издаването на изпълнителния лист, 1 лв. за преведена такса към ЧСИ, както и 230
лв. за адвокатско възнаграждение. Възложено било на съдебния изпълнител да
наложи запор на движимите вещи на длъжника, на притежаваните от него дружествени
дялове, както и да бъдат възбранени недвижимите имоти негова собственост.
Към молбата бил
представен изпълнителен лист от 26.09.2019 г. издаден по гражданско дело № 30571/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 44-ти състав в полза на адв. В.Т.,
с който в тежест на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД била възложена сумата от 300 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за предоставено безплатно процесуално
представителство. Съгласно договор за цесия от 07.10.2019 г. В.Т. прехвърлил своето
вземане на „К.М.“ ЕООД.
Видно от
приложена сметка от 15.11.2019 г., в тежест на длъжника били възложени разноски
в размер на 66,00 лв. с ДДС, а именно т.1, 5 и 9 от Тарифата, като същите били авансово
внесени от взискателя.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника „Т.С.“ ЕАД да изпълни доброволно задължението си,
за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение чрез куриерска
пратка, която последният получил на 20.11.2019 г. В същата покана извън сумата
по посочения изпълнителен лист били посочени 236,91 лв. – разноски по
изпълнителното дело, 148,43 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
29.11.2019 г.
На 18.11.2019 г.
взискателя депозирал молба до съдебния изпълнител, с която оттеглял посочените
от него в сезиращата молба способи за събиране на вземането и определил нов
способ, изразяващ се в налагането на запор на банковите сметки на длъжника.
В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния размер, както и по
отношение на изчисляването на таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
С обжалвано
разпореждане от 04.12.2019 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера
на приетите по изпълнителното дело разноски.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 12.12.2019 г., а жалбата срещу него
била подадена на 17.12.2019 г.
По делото не се
съдържат данни, в срока по чл.428, ал.1 от ГПК, изтекъл с края на работното
време на кантората на съдебния изпълнител на 04.12.2019 г., длъжникът да е
изпълнил доброволно задължението си по изпълнителния лист.
На 05.12.2019 г.
бил наложен запор върху всички сметки на длъжника открити в „Ю.Б.“ АД.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
По допустимостта
на частната жалба:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния съдебен
изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня
на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец септември
2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок, същата изхожда от лице, овластено
да търси защита от принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол (постановление за определяне на разноските), като е внесена и
определената държавна такса.
По
основателността на жалбата:
Жалбата е
основателна.
Отговорността за
разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК,
както и по глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители
(ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от
28.04.2006 г.
Съобразно чл.
78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно, ал. 2
размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на
Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване
с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се
събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79
от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати, съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
200 лв. за образуване на делото и за по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.-
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за
вземания от 500, 01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 от Наредбата.
Извън посоченото
в така очертаната законодателна рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя се дължат единствено в случая, когато такива са сторени. Горното
означава не само те да са договорени между взискателя и съответния адвокат,
осъществяващ процесуалното му представителство в изпълнителното производство,
но и да са реално платени. В случая от представеното по делото споразумение за
адвокатско възнаграждение от 13.11.2019 г. сключено между „К.М.“ и Адвокатско
съдружие „Български правни услуги“ и приложено преводно нареждане от 14.11.2019
г. може да се направи категоричен извод, че взискателя реално е заплатил на
пълномощник си адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. съгласно
уговореното в споразумението. Доколкото в кориците на делото не се съдържат
данни за извършено доброволно плащане на задължението в срока по чл. 428, ал.1 ГПК от страна на длъжника, то взискателят има право на възнагражденията, както
по чл. 10, т. 1, така и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Предвид това следва да се
разгледа направеното възражение за прекомерност на платеното от взискателя
адвокатско възнаграждение по т. 2 от Наредбата. С оглед установения с
представения изпълнителен лист материален интерес, същото следва да се определи
като 1/10 част от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно 1/10
от 300 лв. Съобразно това, в случая минималното адвокатско възнаграждение на
взискателя по чл.10, т.2 от Наредбата е в размер на 30 лв., при което може да
приеме, че претендираното от взискателя възнаграждение в общ размер на 230 лв.
/200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 30 лв. за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични притезания изразяващи се в налагане
на запор на банковите сметки на длъжника след изтичане на срока за доброволно
изпълнение/ е в минимален размер. Поради това, възражението за прекомерност се
явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Що се отнася до окончателната такса по
т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 64,43 лв., настоящият съдебен състав намира
същата за неправилно определена от ЧСИ доколкото е определена върху материален
интерес от 536,91 лв., включващ 300 лв. неолихваемо вземане по изпълнителен
лист, 5 лв. – държавна такса и 0,91 лв. за банковия превод на същата, 1 лв. за
преведена такса към ЧСИ и 230 лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 26, б.
„б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. -10 лв. + 10 на сто за
разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да
се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата 300
лева. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 300
лева, възлиза на 36 лева с ДДС, т.е /10+20+6 /ДДС /, и до този размер се дължи
от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 64,43 лева .
По изложените аргументи съдът намира, че
жалбата против процесните изпълнителни действия в тази си част е основателна и
като такава следва да бъде уважена.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че не дължи произнасяне по отношение на присъдените от
съдебния изпълнител разноски касаещи таксата за издаване на изпълнителен лист
доколкото от съдържанието на депозираната частна жалба не могат да се направят
изводи, че длъжникът оспорва същата.
По
разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни,
като претенцията на взискателя се явява също неоснователна, предвид изхода на
делото и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото
си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА инкорпорираното в покана за доброволно
изпълнение постановление за разноски, с което е приета сумата от 230 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20198510402747, като оставя без уважение като неоснователна, жалбата на
длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу отказа на съдебния изпълнител да намали същото до
размера от 200 лева.
НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, събирана от длъжника по изпълнително дело № 20198510402747 от 64,43
лв. на 36,00 лв. с вкл. ДДС.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане
на сторените по водене на настоящото дело разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …..………