Р Е Ш
Е Н И Е
№ 04.01.2010 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на осемнадесети декември
две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1114
по описа за 2009 г. и като обсъди:
Производство по ЗЗСДН.
Е.С.П. твърди, че отношенията със съпруга и И.Я.П. са
изключително влошени, особено през
последната година. Същият започнал системно да употребява алкохол, след което
ставал агресивен, тормозил нея и децата, нанасял им побои, последния случай на
домашно насилие над нея бил на 11.08.2009 г., след които тя се установила да
живее заедно с малкото дете в дома на родителите си в град С. Тъй като се
страхува за живота си, както и за живота и здравето на децата - моли да бъде
издадена ограничителна заповед срещу И.Я.П., с която същия бъде задължен да не
приближава жилището – в което живеят, местоработата и, местата за социални
контакти, както ида бъде присъдено децата да останат да живеят при нея – за да
бъдат защитени техните права. Представя писмени доказателства, претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва
предявения иск. Твърди, че молбата е неоснователна, тъй като изложеното в нея
не отговаря на истината. Заявява, че Е.П. е психически неуравновесена и
лабилна, същата приема алкохол и лекарства често, отказва да бъде лекувана, тя
осуетява контактите на бащата с малкото дете, както и отказва да се среща с
него и голямото дете при посещенията им в град С. Представя писмени доказателства, ангажира
гладни такива, претендира за направените по делото разноски.
След като прецени, поотделно и
в съвкупност, представените по делото доказателства съдът, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че ищцата и ответникът са съпрузи, както и че от
брака си имат родени две деца: Я.И.П.и К.И.П., което се потвърждава и от
приложените по делото у-ния за раждане, издадени въз основа актове за раждане
/л.4,5 по делото/.
Ищцата е представила болничен лист от
12.08.09 г. с диагноза: „деприсивен епизод”, Амбулаторен лист от 23.03.09 г. с
диагноза „стенокардия и хипертонична болест на сърцето”, Амболаторни листове от
м.януари 2009 г. и 12.08.2009 г. с диагноза: „лек деприсивен епизод” с оплаквания
за: безсъние, безспокойство, напрегнатост, споделя че има семейни проблеми –
които изживява болезнено, чувства се ненужна, има лоши натрапни мисли за
самоубийство, плаче постоянно, напрегната е, със ниско самочувствие и много
критична към себе си.
С постановление на РП Асеновград от
4.11.09 г. е отказано образуването на досъдебно производство по жалба на Е.П.
с/у И.П. за извършени престъпления по чл.129 и чл.144 от НК.
В представената по делото декларации по чл.9 ал. 3 от ЗЗСДН от
ищцата, Е.П. декларира, че ответникът на 11.08.2009 г. е предизвикал
поредния скандал - след употреба на алкохол, след които ищцата е отишла на
работа много притеснена и разтревожена, ответникът продължил да я притеснява,
заплашва и тормози по мобилния телефон, след което тя колабирала, колегите и
извикали Бърза помощ. След този случай тя се установила с малкото дете да живее
в дома на родителите си в град С., тъй като не можела повече да издържа да
живее с ответника.
От показанията на свидетеля Р.П.Г.- познат на
страните и колега на И., които съдът
кредитира се установява, че като семейството страните са живяли заедно до това
лято, след това Е. се е установила да живее с малкото дете в град С., а И. е
останал да живее с голямото дете в А. Свидетелят познава И. като добър съпруг и
грижовен баща, дори миналата година свидетеля лично е предложил на И. по-добре
платена работа в П., но той отказал под предлог че няма кои да води малкото им
дете на градина. Когато е ходил в дома на страните свидетелят е забелязал, че Е.
е пиела алкохол наравно с мъжете, след което е ставала нервна, от И. е чул че Е.
пие лекарства за някакво заболяване. Свидетеля никога не е виждал И. пиян, не е
присъствувал на лошо отношение от страна на И. към съпругата му и децата,
винаги се е грижил много за децата и семейството си. От лятото И. не е виждал
дъщеря си, тъй като Е. се е криела от него и сина им и е осуетявала контактите
м/у него, голямото и малкото дете.
От показанията на свидетеля В.К.Н. –
познат на страните и бивш колега на И., които съдът кредитира се установява, че
той познава И. като добър съпруг, баща, които се грижи много добре за
семейството си. Свидетелят сподели, че знае от И., че той преди 2-3 месеца е
закарал Е. и малкото дете в С.на почивка, след което тя е отказала да се върне.
И. е споделял, че държи на Е. и семейството си и иска тя да се върне. Свидителя
познава Е. като добра съпруга, но знае че през последната година са възникнали
дразги м/у нея и И., но незнае каква е причината. Знае, че бащата на Е. е
страдал от психично заболяване, с него е работил известно време – знае още че
същия се е обесил.
От обяснения на ищцата по реда на
чл.176 ГПК се установява, че тя доброволно се е установила да живее с малкото
дете в дома на родителите си в град С.. Ответникът я закарал с колата на 15-16
август 2009 г., от тогава не се е връщала нито пък има намерения да се връща –
тъй като не издържа на скандалите и тормоза, предизвиквани от И.. Пие лекарства
за сърцето, не е отказвала контакти на И. и голямото дете с дъщеря им, за
идването им не е била уведомена – а по същото време е била на гости. От
м.октомври 2009 г. тя не работи, получава месечно по 240 лева от БТ, а месец
август 2009 г. е била в платен отпуск.
От показанията на Я.И.П. – син на
страните, които съдът кредитира се установява, че на 11.08.09 г. страните са се
скарали за някакви пари, след което ищцата се е затичала към вратата на
терасата, те са се изплашили, тъй като са помислили че тя ще скочи от терасата
– тъй като много пъти е споменавала, че иска да се самоубива. И двамата
родители са се грижили добре за децата, ищцата пие лекарства, и употребява
алкохол всяка вечер, след което започвала да вика и крещи без причина. През
лятото сестричката му и майката са заминали и са се установили в град С., от
тогава ищцата не вдига телефона си, осуетява контактите м/у страните и малкото
дете, на детето майката е отговаряла че не иска да се връща в А. Детето
споделя, че е имало случаи когато бащата им издърпвал ушите /ако не слушат/,
имало е и случай когато майката е удряла детето, защото и е направило забележка
да не пие алкохол. След употреба на алкохол майката ставала нервна,
раздразнителна, изпадала в депресивни състояния, случвало се е детето да види
майка си да пие алкохол и лекарства /изписани ни и за сърцето и психиката/.
Детето знае от баба си, че бащата на майка му и нейния брат са имали психични
заболявания, лекувани са – дядото се е обесил, а вуйчото се е излекувал. На два
пъти детето е ходило с баща си, за да видят майка му и сестра му в С., но тях ги
е нямало, вторият път са ги намерили в с.К., тогава майката е поискала
съдействие от полицията – въпреки че не е имало нужда от съдействие, тъй като
те на се били направили нищо лошо /искали са само да видят сестричката му/.
Не се събраха доказателства в подкрепа на
твърденията на ищцата за нанасян системен психически тормоз и физическо насилия
от страна на ответника, изразяващ се в заплахи и обиди, нанасяне на побои. Още
повече след инцидента на 11.08.2009 г. ищцата е потърсила медицинска помощ, от
представените болничен и амбулаторен лист е видно, че поставената диагноза е „деприсивен
епизод”, „стенокардия и хипертонична болест на сърцето” със следните
оплакания: безсъние, безспокойство, напрегнатост, споделя че има семейни
проблеми – които изживява болезнено, чувства се ненужна, има лоши натрапни
мисли за самоубийство, плаче постоянно, напрегната е, със ниско самочувствие и
много критична към себе си.
Съгласно
нормата на чл. 2 от ЗЗСДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
За да бъдат приложени мерките по
ЗЗСДН е необходимо да бъде извършен акт
на домашно насилие, а в настоящото производство не се доказаха твърденията в
молбата на ищците. От събраните по делото доказателства се установи, че отношенията
между страните са се влошили през последната година, ищцата е употребявала
алкохол, понякога заедно с лекарства – които и са били изписани, след което
става нервна, раздразнителна, карала се, викала без причина на децата. През
м.август тя доброволно е напуснала семейното жилище и се е установила да живее
в гр.С., закарана с колата от съпруга и синът си. От тогава същата е осуетявала
контакти м/у децата и съпруга и. Същата от м.октомври 2009 г. не работи,
регистрирана е в Бюрото по труда и получава месечно по 240 лева. Доказа се още, че инцидент е възникнал на
11.08.2009 г. м/у страните, по повод някакви пари. Безспорно е, че между
страните са възниквали скандали и по-рано, но за основателността на молбата от
съществено значение е по-конкретно това, което е казал или извършил ответника и
дали действително е имало заплахи от негова страна по отношение на ищцата,
обиди, дали е бил извършен и какъв акт на домашно насилие. Такива не се
доказаха. Още повече, че от събраните в
хода на производството доказателства стана ясно, че не отговарят на истината
твърденията за психически тормоз, нанасяне
побой над Е.П. от И.П., заплахи и обиди от страна на И.П. по отношение на Е. П.,
а и се установи още че от м.август 2009 г. Е.се е установила и живее постоянно
в жилището на родителите си в град С..
Съгласно чл. 13, ал.3 от ЗЗСДН когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон. В настоящия случай обаче
тази разпоредба е неприложима, въпреки че има такива декларации, тъй като се
установи от доказателствата по делото, че описаното в последните не отговаря на
истината.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че не е
установено по безспорен начин, че ответникът е извършил домашно насилие по
смисъла на ЗЗСДН. Отношенията между страните безспорно са били влошени, като те
са се карали в присъствието на детето Я.И., взаимно са си отправяли обиди,
имало е разногласия м/у тях по различни въпроси – което е принудило Е. да се
установи да живее в град С.. Същевременно не се доказаха твърденията, че
деянията на И.П. са породили негативните преживявания на ищцата, описани в
молбата. Разпитаните свидетеля потвърдиха, че ответникът е добър и грижовен
съпруг и баща, никои не е присъствувал на посочения инцидент на 11.08.09 г. нито
пък знае за такъв, на които И.П. да е осъществил акт на домашно насилие спрямо
съпругата си Е.П.. Настъпването на вредни последици от акт на домашно насилие е
необходимо, за да бъде прието, че е налице насилие. Действително нанасянето на
обиди и заплахи засяга обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността
на личността. Само по себе си обаче, то не може да бъда квалифицирано като психическо
насилие, ако не е свързано с установяване на някаква зависимост или предизвикване на страх, последното
не се установи по отношение на Е.С.П..
Ето защо и поради това, че съдът
е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни към спора, настъпили до
приключване на устните състезания, налагането на мярка за закрила срещу домашно
насилие: като бъде задължен ответникът да приближа дома – в които живее ищцата
в гр.С., ул.****, местоработата и /същата в с.з. заяви, че от м.октомври 2009 г
не работи/ и местата за социални контакти е безпредметно към настоящия момент и
молбата следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде отхвърлено и искането на
ищцата, де бъде присъдено децата да останат да живеят при нея, за да бъдат защитени
техните права и спокоен живот, тъй като голямото детеЯ.П. е ученик в ОУ „*****”
– А. – където следва да продължи образованието си, а малкото детеК.П., живее с
нея от лятото на 2009 г.
На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗСДН
молителката следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер
на 30 лева по сметка ***.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК на
ответникът следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.С.П.,
ЕГН ********** *** за издаване на заповед за защита против И.Я.П., ЕГН **********
***, чрез налагане на мярка за защита чрез задължаване И.П. да не приближава
жилището на Е.П. ***, местоработата и, местата за социални контакти на същата, както
и присъждане децата:Я.П. иК.П. да останат да живеят при Е.П., за да бъдат
защитени техните права и живот.
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка *** в размер на 30
(тридесет) лева, както и да заплати на И.Я.П., ЕГН ********** *** сумата 200 (двеста)
лева направени по производството разноски.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7 дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ п /