Решение по дело №7871/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 488
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20211110207871
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. София , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207871 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН
Образувано е по жалба на ИВ. Ц. К., ЕГН **********, против
електронен фиш серия К № 260ХХХ издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Със срочно подадената жалба се прави искане за отмяна на
електронния фиш по съображения, че жалбоподателят не е собственик на
автомобила, с който се сочи да е извършено нарушението, и поради
съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на
реквизити в електронния фиш и нарушение на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят ИВ. Ц. К., редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
1
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 2016г. жалбоподателят ИВ. Ц. К. бил собственик на МПС марка
"БМВ", модел "316 И компакт" с рег. № ХХХХ През 2016г. с договор за
покупко - продажба с нотариална заверка на подписите жалбоподателят
прехвърлил собствеността на горепосоченото МПС на неустановено по
делото лице, но промяната в собствеността не била отразена в регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от МВР.
На 16.01.2019г. бил сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по отношение на лекия автомобил марка "БМВ",
модел "316 И компакт" с рег. № ХХХХ обективиран в застрахователна полица
по застраховка "Гражданска отговорност" № BG/02/11900ХХХХ, където като
застраховащ бил посочен жалбоподателят И.К..
На 07.03.2019г. в 05:31 часа неустановен водач управлявал ППС с
неустановени марка и модел с табели с рег. № ХХХХна територията на гр.
София, по бул. "П. К. Яворов" в района срещу плувен център "Мария Луиза" с
посока на движение от Телевизионната кула към Посолството на Република
Румъния. В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" към 07.03.2019г. била
50 км/ч. Въпреки това пътното превозно средство се движело със скорост от
81 км/ч.
Нарушението било установено със стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип "SITRAFFIC
ERS 400", идентификационен номер 0030ХХХ, представляваща одобрен тип
средство за измерване, която било преминала последваща периодична
техническа проверка на 07.11.2018г. в отдел "Изпитване на средства за
измерване", дирекция "Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения" при БИМ със заключение, че съответства на одобрения тип.
На 13.03.2019г. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К №
260ХХХ с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер
на 400, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка от
2
регистъра на пътните превозни средства за лек автомобил марка "БМВ",
модел "361 И компакт" с рег. № ХХХХ заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 81-С-
ИСИ/07.11.2018г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4832, копие от схема за организация на движението по бул. „Пейо К.
Яворов“ в района срещу плувен център "Мария Луиза" с посока от
Телевизионната кула към посолството на Република Румъния, справка от СО,
дирекция "Общински приходи", отдел "Общински приходи - Средец,
Триадица" от 30.06.2021г., застрахователна полица по застраховка
"Гражданска отговорност" № BG/02/11900ХХХХ, справка от
информационната система на ЗД "Бул Инс АД" за прекратяване на полицата,
сметка за платена първа вноска по полицата, вещественото доказателствено
средство – снимков материал.
Съдът кредитира писмените доказателства, като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и еднопосочни.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. В случая обаче следва да се
посочи, че снимката, изготвена със стационарната видеорадарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип "SITRAFFIC ERS 400" с
идентификационен номер 0030ХХХ, е тъмна до степен, че на нея видим е
единствено регистрационният номер на заснетото МПС. Не са различими
нито марката, нито модела му, нито какви да е елементи от пътната
обстановка, поради което съдът не я цени като годно веществено
доказателствено средство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е основателна, а електронният фиш следва да бъде отменен,
макар и да не са основателни всички наведени с жалбата възражения.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш и за ограничено право на защита на
жалбоподателя на това основание. Атакуваният електронен фиш е издаден в
3
предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл.189,
ал.4 ЗДвП, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Електронен фиш серия К № 260ХХХ е издаден от компетентна държавна
институция – Столична дирекция на вътрешните работи. Атакуваният
електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Видно е, че се касае за стеснен кръг реквизити в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са
достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано
средство за контрол.
Указанията за обжалваемост на електронния фиш не са сред
предвидените в чл. 189 ал. 4 ЗДвП реквизити на съдържанието му, като наред
с това непосочването им по никакъв начин не е ограничило правото на защита
на въззивника. Срокът за обжалване на електронния фиш е указан в
разпоредбата на чл. 189 ал. 8 ЗДвП, а местнокомпетентния да се произнесе по
жалбата съд следва от разпоредбата на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59 ал. 1
ЗАНН. Най-сетне, в случая жалбоподателят е упражнил правото си на жалба
срещу електронния фиш, като е подал жалба пред местнокомпетентния съд в
преклузивния срок за обжалване. Предвид горното не може да се обсъжда
никакво нарушение на правата на жалбоподателя на това основание.
Предвидената в чл. 189 ал. 4 ЗДвП процедура по налагане на
административно наказание с издаването на електронен фиш е специална
спрямо предвидения в ЗАНН ред, при който административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, поради което и сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН,
на чието нарушение се позовава въззивникът в жалбата, не намират
приложение. В случая въззивникът твърди, че не е спазен едногодишният
срок от извършване на нарушението за съставяне на АУАН, но в хипотезата,
когато административното наказание се налага с електронен фиш АУАН не се
съставя. Дори и да се възприеме обаче противното от представената от СДВР
4
справка се установява, че обжалваният електронен фиш е издаден на
13.03.2019г.
Независимо от неоснователността на обсъдените възражения съдът
намери, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, поради
недоказаност на нарушението. Както вече беше посочено, от вещественото
доказателствено средство се установява единствено регистрационния номер
на заснетия автомобил. Заснемането на движението му е извършено през
тъмната част на денонощието, очевидно - при липса на улично осветление,
като на снимката не могат да бъдат разграничени никакви други белези на
автомобила освен регистрационен номер. Не са видими марката и модела на
автомобила, на който са поставени табелите с посочения регистрационен
номер, нито каква да е част от пътната обстановка. Предвид горното съдът
намира, че не се доказа с категоричност извършването на нарушението,
доколкото от вещественото доказателствено средство не се установяват
достатъчно признаци, необходими за еднозначното и категорично
идентифициране на лекия автомобил, с който се твърди да е нарушен режима
на скоростта. Да се направи противния извод в случая би означавало съдът да
намери за несъмнено доказано административнонаказателното обвинение въз
основа на предположения, което не е допустимо съгласно чл. 303 ал. 1 НПК.
Дори и да се приеме обаче, че въз основа на вещественото
доказателствено средство е доказано, че превишението на скоростта в
конкретния пътен участък е извършено с лек автомобил марка "БМВ", модел
"361 И компакт" с рег. № ХХХХ то не се доказаха основанията да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.
като собственик или ползвател на автомобила. Събраха се доказателства, че
са основателни възраженията на въззивника, че към датата на нарушението
същият не е бил собственик на лекия автомобил марка "БМВ", модел "361 И
компакт" с рег. № ХХХХ тъй като е прехвърлил собствеността му с договор
за покупко - продажба през 2016г. Жалбоподателят не представя писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си, но извода, че собствеността на
автомобила е била прехвърлена, съдът основа на отговора от Столична
община, дирекция "Общински приходи", където е посочено, че за лек
автомобил марка "БМВ", модел "361 И компакт" с рег. №
ХХХХжалбоподателят е платил данък за 2016г., след което партидата е била
5
закрита поради продажба. Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. В същата разпоредба е предвидено и че
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В случая неправилно е била ангажираната
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като са
налице доказателства, че към датата на нарушението той не е бил собственик
на лекия автомобил, а същевременно липсват каквито и да било
доказателства, включително и декларация от собственика, че на 07.03.2019г.
именно жалбоподателят К. е управлявал автомобила. Съдът намира, че
категорични изводи за обратното не могат да се изградят въз основа на
приетата като писмено доказателство застрахователна полица по застраховка
"Гражданска отговорност" № BG/02/11900ХХХХ, в която като застраховащ е
посочен жалбоподателят К., тъй като не се събраха доказателства дали
застрахователният договор е сключен присъствено и на следващо място -
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" може да
сключи както от собственика на конкретното МПС, така и от трето лице.
По изложените съображения и като намери, че
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, съдът прие, че депозираната жалба е основателна и
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.
Въззивникът не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 260ХХХ издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на ИВ. Ц. К., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,
00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.


6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7