Решение по дело №341/2020 на Районен съд - Ловеч

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                           №

                                              гр.Ловеч, 03.06.2022 г.      

                 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на трети май, през две хиляди двадесета и втора година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 341 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:  

           Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. В.В. ***, със съд.адрес:***, оф.7 срещу ОД МВР – Ловеч, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2.

             Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, чл.140 от КТ и чл.9 от НСОРЗ.

           Ищецът излага в ИМ, че в процесния период от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г. е работил на длъжност «младши специалист» в сектор „Охрана на обществения ред – териториална полиция”, отзел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР – Ловеч. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

   Изтъква, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.  Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм  е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143.  

   Счита, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Отбелязва, че Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г. е отменена с решение № 16766/ 10.12.2019 г. на ВАС по адм.дело № 8601/2019 г, като отмяната е обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020 г. Сочи, че с оглед отменената Наредба от 2016 г. е издадена нова Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, в която също липсва изрична разпоредба за преобразуването на нощните часове в дневни. Счита, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, още повече, че ищецът е на трудово правоотношение по КТ.

 

 

             Ищецът твърди, че за процесния период: 20.02.2017г. – 20.02.2020г. е положил нощен труд , както следва: 20.02.2017г.-31.03.2017г. – 64 часа; 01.04.2017-30.06.2017г. – 128 часа; 01.07.2017г.-30.09.2017 – 184 часа; 01.10.2017г.-31.12.2017г. – 144 часа; за 2017г. – общо 520 часа нощен труд; от 01.02.2018г.-31.03.2018. – 160 часа; 01.04.2018.-30.06.2018г. – 176 часа; 01.07.2018г.-30.09.2018г. – 152 часа; 01.10.2018г.-31.12.2018г. – 144 часа; за 2018г. – 632 часа нощен труд. От 01.01.2019г.-31.03.2019г. – 152 часа; 01.04.2019г.-30.06.2019г. – 152часа; 01.07.2019г.-30.09.2019г. – 152 часа; 01.10.2019г.-31.12.2019г. – 136 часа; за 2019г. – 592 часа нощен труд; от 01.01.2020г.-20.02.2020г. – 80часа или общо за процесния период от време – 1824 часа нощен труд .

             Посочва също, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и  нощното работно време, установено за подневно отчитане  на работното време за съответното работно място. Отбелязва, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези, установени за работно време.

             Твърди, че в конкретния случай, за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г.  е положил общо 1824 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 260,832 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 7.00 лв. или за 217 часа труд му се дължи сумата от 1825.82лв.

             В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1825.82лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд  вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 20.02.2017 г. – 20.02.2020 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

   Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

           В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът, чрез процесуален представител – Гл.юрисконсулт Радослав Д. Радков, е депозирал писмен отговор, с който  моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.  Навежда доводи, че ищецът е служител по трудово правоотношение в държавната администрация, за който НСОРЗ не се прилага, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от НСОРЗ. Претендирани са  и разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. 

   Ищецът не взема лично участие в процеса. Представлява се от процесуален представител – адв. В., който по същество намира иска за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в исковата молба, имайки предвид направеното изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК. Претендирани са направените разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Представени са писмени бележки.

            Ответникът- ОД МВР – Ловеч се представлява от Гл.юрисконсулт Радков. Моли предявеният иск за се отхвърли като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания излага подробни съображения.   

             Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото не е спорно, че за исковия период  20.02.2017 г. до 20.02.2020 г.   страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 2952-240 / 03.02.2017 г. Установява се, че  ищецът е заемал длъжността „Младши специалист” в сектор „Охрана на обществения ред”, отдел „Охранителна полиция”.

            Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време, като не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа.

             По делото не е налице спор, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв. Тази Заповед е отменена с друга Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта между 22.00 и 06.00 часа.

             На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени задачи. Съгласно заключението на в.л.Ц., отчетените помесечно часове за положения нощен труд /от 22.00 часа до 06.00 часа/ от ищеца общо за процесния период 20.02.2017 г. – 20.02.2020 г. са 1 816 часа, посочен в колона 2 от приложената справка. Установено е, че в процесния период от работодателя няма извършено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време. В колона 3 от справката към заключението са посочени помесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 2075 часа. Видно от справката /кол.4/, часовете извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период са 259 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период е в размер общо на 2 313.87лв. Вещото лице е установило, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислявани и изплащани за положения нощен труд суми, които са отразени в кол.8 / по 0.50лв/, които общо за периода са 908.00 лв.

             В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР – за заплащане на възнаграждение за извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд в дневен в периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г., ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

             Предявеният иск по естеството си е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест и следва да установи претендираните вземания по основание и размер.

              Безспорно по делото е, че ищецът е заемал длъжността «младши специалист” в сектор „Охрана на обществения ред – теритоориална полиция”, отдел „Охранителна полиция”при Областна дирекция на МВР – Ловеч. В случая страните са обвързани от трудово правоотношение, като отношенията им се регулират от Закона за Министерство на вътрешните работи и КТ. Съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР статута на лицата, работещи по трудово правоотношение се уреждат при условията и реда на КТ и на ЗМВР.

             Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Текстът на чл.179, ал.1 от МВР  предвижда, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Възнаграждението за извънреден труд също е сред предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения / чл.178, ал.1, т.3/. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времете за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

   Работното време на служителите в МВР е  регламентирано в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, според която нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба е предвидено, че за служителите в МВР е възможно да се установи работно време  на смени с продължителност от 8-, 12, и 24 – часови смени, като работното време се отчита сумирано за тримесечен период. Предвидено е, че при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта от 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават  средно 8 часа за всеки 24- часов период.

              Установява се, че преди процесния период  е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която изрично е предвиждала, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Впоследствие са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като и двете, подобно на цитираната по-горе съдържат норма / чл.3, ал.3/, според която « При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период». В последните две наредби обаче липсва изрична норма, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

             Съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР е издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в която по т.1 е предвидено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч.на държавните служители да се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Посочената заповед е отменена със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, но размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд е запазен. Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. е отменена със Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г., като с последната е завишен размера на допълнителното възнаграждение  на 1 лев за всеки отработен час през нощта. Посочените заповеди определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд или не, за времето, през което служителят  е на разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.

            С Определение от 20.07.2020 г. производството по настоящото дело  е спряно, на основание чл.633, вр. С чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК  до получаване на отговор по преюдициално запитване до Съда на  Европейския съюз, отправено от РС- Луковит. Преюдициалното запитване е отправено на основание чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, като е образувано преюдициално дело С-262/20г. Поставени са следните преюдициални въпроси:1.) Ефективната защита по чл.12, б.”а” от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?; 2.) Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и  чл.31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3.) Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

           По повод преюдициалното запитване е постановено решение на съда на ЕС (втори състав) от 24 февруари 2022 година по дело C‑262/20, с което е прието, че: 1. Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд;  2. Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Според съда, Директива 2003/88 установява минимални общи изисквания, които включват допълнителна защита за работниците, които полагат нощен труд, като следва да бъде определена максималната продължителност на нощния труд - чл. 8 от Директивата налага да е посочена максималната продължителност. В чл. 12, б. „а“ от Директивата е предвидено задължение за предприемането на необходимите мерки, по преценка на държавите-членки, така че работниците, които полагат нощен труд и на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд, при спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на работниците.

           В мотивите си съдът е посочил, че в светлината на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска нарушение на принципа на равно третиране, поради което е необходимо националният съд да извърши анализ каква категория работници ползва общия правен режим на чл. 140 от Кодекса на труда и каква друга е изключена, както и дали тази „разлика в третирането е обоснована от обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел“.

           Сравнителният анализ на законодателната уредба в Р България относно полагането на нощния труд води до извод, че в нея се съдържа регулация на различна продължителност на нощния труд за различни категории работници, която е в зависимост от характера на извършваната от тях дейност. Наред със служителите от МВР, други отрасли, в които се полага нощен труд са здравеопазването, строителството, транспорта, отбраната и пр., като са предвидени различни компенсации – допълнително заплащане, допълнителен отпуск или намалена продължителност на нощния труд, като е без значение дали се касае за частния или публичния сектор. Такива норми се съдържат в Закона за лечебните заведения, отраслови колективни трудови договори, Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Наредба № Н-5 от 2 април 2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия в мирно време и пр. Във всички случаи разиката в третирането на отделните категории работници е основана на обективен и разумен критерий, доколкото е  насочен към допустима от закона  цел и е съразмерна на тази цел.

             Настоящият състав приема, че в конкретния случай не е налице извънреден труд при работата през нощта на ищеца като държавен служител -  «Младши специалист» ,сектор «Охрана на обществения ред – териториална полиция» при ОДМВР по смисъла на чл.187 и чл.187а от ЗМВР. Според съда, часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд. Доколкото е налице специален закон  /чл.179, ал.1 от ЗМВР/, в който е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като  условията и реда за изплащането му се определени с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът му – със заповед на министъра, то  НЗОРЗ / чл.9, ал.2/ е неприложима в настоящия случай.

             Горният извод съдът базира и на установената съдебна практика. В Решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д.№786/2019 г,, IV г.о. е възприето разбирането, че при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвентиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.  В този смисъл е и Решение № 55/07.04.2015 г.на ВКС по гр.д.№ 5169/14 г, според което отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънреден труд се уреждат от специалния закон, поради което общите разпоредби на КТ се явяват неприложими.

            Поради изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, което да налага прилагането по аналогия на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С оглед на това,  предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР – за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 2312.98 лв./ след допуснато изменение по чл.214 от ГПК/ за периода от 20.02.2017 г. – 20.02.2020 г. подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

             Предвид акцесорния му характер и обусловеността му от главния иск, неоснователен се явява и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва в размер на  313.18 лв.

             С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100.00лв., включващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ.

              На основание чл.83, ал.3 от ГПК и дадените задължителни указания в т.23 от ТР №6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такда за разглеждане на делото и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

             ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от В.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.В. против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2, иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, за заплащане на сумата от 2312.87 лв.- представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 313.18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2017 г. – 20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /21.02.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.  

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, с адрес за призоваване:  гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/лева.

 Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: