Решение по дело №549/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			23.10.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	18.10.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		549		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, е предявило срещу Р.С.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 654, 76 лв. – главница по договор за паричен заем № 2841369 от 29.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 67, 29 лв. - договорна лихва; 414, 75 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 18 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 73, 41 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 29.06.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като кредитор и Р.С.Д., като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем № 2841369, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 700 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да върне сума в размер на 777, 87 лв., ведно с договорната лихва  от 77, 87 лв., на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28, 81 лв. (включваща главница и договорна лихва). Падежът на последната вноска е на 04.01.2018 г.

При забава с повече от 30 календарни дни в плащанията е дължима такса за разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, която се претендира в размер на 45 лв.

Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си – двама поръчители физически лица или валидна банкова гаранция. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 447, 93 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 16, 59 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Дължимо е и обезщетение за забава в размер на 73, 41 лв. за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Заемателят извършил плащания в общ размер на 116 лв., поради което дължимите от него суми са: 654, 76 лв. – главница; 67, 29 лв. - договорна лихва; 414, 75 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 18 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 73, 41 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

На 01.05.2018 г. с приложение №1 към договор за цесия от 01.05.2018 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт" АД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се недействителност на договора поради неспазване на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Направено е възражение, че клаузата за неустойка е неравноправна съгласно чл.143, т.5 ЗЗП и нищожна като противоречаща на добрите нрави и на чл.19, ал.5 ЗПК; че претендираната такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение противоречи на чл.10а ЗПК; за липса на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за заем № 2841369 от 29.06.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.С.Д., с размер на заема 700 лв., с фиксирана годишна лихва 40, 00 % и ГПР 48, 48 %, обща сума за плащане 777, 87 лв. Договорено е връщане на заема на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28, 81 лв., с посочени дати за всяка вноска. В чл.4 е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнение на което е уговорена неустойка в размер на 447, 93 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора. Съгласно чл.8 от договора при забава е дължимо обезщетение в размер на законната лихва. В чл.3 изрично е посочено, че с подписването на договора заемателят удостоверява получаването на сумата по заема. Съгласно чл.16, ал.2 заемателят е запознат и е съгласен с Тарифата за таксите на заемодателя, видно от която при забава в плащанията с повече от 30 календарни дни е дължима такса за разходи за събиране на вземането с максимален размер 45 лв.

Ищецът е представил и рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/ за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от приложението към договора от 01.05.2018 г.; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването на 29.06.2017 г. на договора за заем между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.С.Д. и получаването на сумата по него.

Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител е равносилно на връчването лично на страната – чл.45, изр.2 ГПК. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.

Неоснователно е възражението за недействителност на договора поради неспазване на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК: договорът е сключен при фиксиран лихвен процент, с уточнена методика за формирането му – чл.8, с равни погасителни вноски, включващи съответна част от главницата и лихвата, дължими на конкретно посочени в договора дати.  Не е спорно, че неплатеният остатък от главницата възлиза на 654, 76 лв., а от договорната лихва – на 67, 29 лв., поради което искът за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на тези вземания на ищеца е основателен.

Основателно е възражението, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В случая уговорената неустойка не е във връзка с изпълнението на задължението на заемателя да върне заетата сума, а с допълнително поето задължение за предоставяне на обезпечение; неизпълнението на това допълнително задължение не означава автоматично неизпълнение на основното задължение по договора, респ. – настъпване на каквито и да е вреди за заемодателя. Поради това уговореният размер на неустойката - 447, 93 лева, при получен заем в размер на 700 лв., е необосновано висок. Посочената клауза не е уговорена индивидуално и е нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.  

Основателно е възражението, че претендираната такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Изрично в този смисъл е Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК, в което е прието, че възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК.

По делото не е спорно, че ответникът е преустановил плащанията, считано от 14.07.2017 г., поради което е основателна претенцията за обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 73, 41 лв. за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2018 г.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 654, 76 лв. – главница по договор за заем № 2841369 от 29.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 67, 29 лв. - договорна лихва; 73, 41 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2018 г.

Искът за признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите 414, 75 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и 18 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 225 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., възнаграждение на назначения особен представител на ответника – 316 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 416, 65 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на ДРС /в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 48, 75 лв.

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Д., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 654, 76 лв. – главница по договор за заем № 2841369 от 29.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 67, 29 лв. - договорна лихва; 73, 41 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумите 414, 75 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и 18 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 416, 65 лв. съразмерно с уважената част от иска, както и разноски по ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на ДРС в размер на 48, 75 лв. съразмерно с уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: