МОТИВИ :
ЯРП е предявила обвинение срещу Н.С.Д. *** за престъпление по чл.196,ал.1,т.1
,вр. чл.194,ал.1 ,вр.
чл.29,ал.1,бук.“а“ и бук.“б“ от НК.
В с.з. участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, като счита, че същото
е доказано от обективна и субективна страна. Държавният обвинител пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се определи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.58а от НК в размер по преценка на съда.
Подсъдимият участва в с.з. и на основание чл.371,т.2 от НПК изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Защитата на подс.Д.
пледира при определяне на наказанието да се отчетат наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства и
същото да бъде определено към предвидения минимум и редуцирано с една трета.
Съдът, след като
установи, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27, чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК прие
за установено следното от фактическа страна :
На 10.03.2020 г.
подсъдимият Н.С.Д. ***, разхождайки се в същия град, решил да извърши кражба на
вещи от магазин ***, находящ се на ул****. В изпълнение на взетото решение, около 18:00 часа
на същата дата подсъдимият Д. влязъл в магазина, насочил се към щанда с
алкохолните напитки и взел 1 бр. бутилка уиски марка „Тюламор“
- 0.700л. Поставил бутилката с алкохол във вътрешния джоб на якето си и излязъл,
минавайки покрай касите, без да заплати. Алкохола отнесъл
в дома си и употребил по предназначение.
Няколко дни по-късно
посетил отново магазина и бил разпознат от служител в магазин „*** -
свидетелката В. С. И., като извършител на посочената по-горе кражба.
Видно от заключението на
назначената по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на
вещите, предмет на кражбата, собственост на фирма „***“ ООД е както следва:
бутилка уиски „TULAMORE“ -“ТЮЛАМОР“ 1 бр. 0.700 мл. - 28.89 лева.
От приложената по делото
справка за съдимост се установява ,че Д. е осъждан за престъпления против собствеността , за които
са му налагани наказания лишаване от
свобода.
Съдебното следствие
се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключението на вещото лице по стоково-оценъчната
експертиза и видеотехническа експертиза, ,както и от
всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Н.С.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.
чл.29,ал.1,бук.“а“ и „б“ от НК , тъй
като на 10.03.2020 г. около 18:00 часа в гр. Ямбол от магазин „***“ ООД, находящ се на ул. „****, е отнел чужда движими вещ - 1 бр.
бутилка уиски марка „TULAMORE“ -“ТЮЛАМОР“ - 0,700 л., на стойност 28,89 лева от
владението на собственика й ***“ ООД, представлявано от П.Г.Д. ***, без негово
съгласие, с намерението противозаконно да я присвои като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба, визирани в
чл.194, ал.1 от НК.В случая е налице е
отнемане на чужда движима вещ от владението на собственика им ,липсата на
съгласие, обективирано е намерение и цел-
противозаконно присвояване ,установена е промяна и трайна фактическа власт
върху предмета на престъпление..
Подс.Д. е действал при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29,ал.1бук.“а“ и „б“” от НК, тъй като преди
осъществяване на процесното деяние е бил осъждан
с Присъда №*** г., по НОХД № *** г. на ЯРС на основание чл.198, ал.1, вр. чл. 58а, вр. чл.54 от НК е
постановено наказание Лишаване от свобода в размер на 2 години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим и на осн.
чл.68 , ал.1 от НК е приведено в изпълнение
и наказанието лишаване от свобода
в размер на четири месеца по НОХД №***. на ЯРС,преди
да са изтекли сроковете по чл.30 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимият с пряк умисъл.Той е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, и че лишава от фактическа власт върху веща нейния собственик,
предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял именно това.
Действал е и с намерението
противозаконно да я присвои,като е
разбирал противоправния характер на
извършеното.
Относно наложеното на подсъдимите наказание.
За извършеното от подсъдимия престъпление законът
предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода.Съдебното
следствие се проведе по реда на
чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по благоприятен за дееца.
В тази рамка съдът наложи и на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.За да определи
този размер на наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът отчете
многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: направените
самопризнания , предхождащи образуваното наказателно производство, които в значителна степен са допринесли за разкриване авторството на деянието и да
установяване на фактическата обстановка ,такава каквато е описана в
обвинителния акт , пренебрежително ниската стойност на инкриминирана вещ , която е в пъти
под минималната работна заплата за страната и социалното и материално
положение му положение.
Съдът счете ,че по
отношение на подс.Д. са налице законови пречки за
приложение на института на условното осъждане предвид предходните му осъждане
на лишаване от свобода, поради което определи наказанието да бъде изтърпяно
ефективно при строг режим .
На осн.чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски в
размер на 162,25 лв.по сметката на ОД на МВР-Ямбол
Съдът
постанови приложеното по делото
веществено доказателства- СД диск да се върне на собственика му „Вилтон-2 „ООД гр.Ямбол.
По тези
съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: