ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100502050 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба /неправилно озаглавена „въззивна“/, подадена
от адв. Васил Начев, пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, против определение
№264130 от 13.10.2021г., постановено по гр.д.№ 1165/2021г. по описа на РС- Бургас, с което
е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 261090/3.09.2021г. по гр.д.
№1165/21г. в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като районният съд
нарушил императивната разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК и не присъдил на ищеца разноски в
размер, съответстващ на уважената част от иска. Общият размер на платените от ищеца
разноски за заповедното и гражданското производство бил 1108,44 лв.. Претендираната
главница била 1573,30 лв., като с решението си съдът уважил иска до размер от 1520,83 лв.,
т.е. 96,66% от общо претендираната сума. Районният съд присъдил на ищеца общо 741,73
лв., съставляващи 66,92% от общо претендираните разноски, вместо 1071,47 лв., които били
действително дължимите. Неправилно съдът приложил погрешна методика при изчисляване
на дължимите разноски, като приел, че понеже са предявени три иска и единият от тях- за
52,47 лв.- неустойка е отхвърлен, то по него не се дължат никакви разноски, поради което е
намалил разноските с една трета.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, а вместо него се постанови ново, с
което решението на БРС да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца допълнителни разноски в размер на 329,74 лв. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата- СТ. К. В., представляван от особения представител адв.
Мария Николова, е представила отговор, с който оспорва жалбата като нередовна, тъй като
не е внесен депозит за особен представител, респективно- като неоснователна. Намира, че
1
правилно районният съд е присъдил 2/3 от разноските в полза на ищеца, тъй като са били
уважени 2 от трите му иска.
Частната жалбата е с правно основание чл.248, ал.3 от ГПК.
Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес
от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2
от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Страните не спорят по фактите, които са изложени във въззивната жалба.
С решението си по гр.д.№1165/21г., БРС е уважил частично исковата молба- до
размер от общо 1520,83 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2020г. по предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване на
вземанията на ищеца по издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.8392/20г. на БРС, като е отхвърлил исковата претенция за разликата от 52,47 лв. до
пълния предявен размер- 1573,30 лв.
Уважената част от главницата включва главниците по два иска- 1/ за 1457,87 лв.-
неплатени месечни абонаментни такси и цена на потребени мобилни услуги за периода от
1.01. до 31.03.2019г. по договор за мобилни услуги от 13.12.2016г. с предпочетен номер
++359*********, и 2/ за 62,96 лв.- неплатени месечни абонаментни такси и цена на
потребени мобилни услуги за периода от 1.01. до 31.03.2019г. по допълнително
споразумение от 16.10.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********.
Отхвърлената част от главницата е по третия предявен иск- за 52,47 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на споразумението по вина на абоната.
Не се спори също, че разноските, извършени от ищеца общо в заповедното и исковата
производство са 1108,44 лв., като същите включват платени държавни такси, адвокатско
възнаграждение за пълномощника на ищеца и адвокатско възнаграждение за особения
представител на ответника.
С решението си, постановено на 3.09.2021г., районният съд е присъдил на ищеца
общо 274,98 лв.- за държавни такси и възнаграждение за особения представител и 466,75
лв.- платени адвокатски възнаграждения.
На 21.09.2021г. по делото е постъпила молба от адв. Н. като пълномощник на ищеца,
с искане за изменение на решението в частта за разноските, като към вече присъдената сума
се присъдят допълнителни разноски до размер от 1071,47 лв. Изложени са съображения,
идентични с тези, съдържащи се в частната жалба, посочени по- горе в изложението.
Препис от молбата е връчен на особения представител на ответника, който не е
представил отговор.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за
изменение на решението в частта за разноските и присъждане на допълнителна сума от
329,74 лв.
Посочил е, че ответникът дължи разноски за уважената част от иска- включващи
2
съответната държавна такса по исковете, както и по 2/3 от възнаграждението за назначения
му особения представител и за възнаграждението на адвоката на ищеца. Приел е също, че
ответникът не дължи разноски на ищеца по иска за неустойка, който е отхвърлен изцяло- за
пратената д.т. от 50 лв. и по 1/3 от възнаграждението за назначения му особения
представител и за възнаграждението на адвоката на ищеца, поради което според него не са
налице основания за исканото изменение.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори
„Държавни такси и разноски”. Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при
преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски
е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани
своевременно), съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати
сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи
съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът
следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от
гореописания принцип е изричната разпоредба на чл.78, ал.2 ГПК, според която ако искът е
уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае
иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл.78, ал.4 ГПК е предвидено, че ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото.
Безспорно е, че в случая е налице частично отхвърляне на исковата претенция, по
отношение на един от предявените искове. Двата уважени иска са за неплатените
абонаментни такси по договорите, а третият, който е отхвърлен, е за неустойката.
Правилен е извода на районния съд, че държавната такса от 50 лв., внесена от ищеца
общо за заповедното и исковото производство по отхвърления иск не включва в базата, при
определяне разноските по делото. Този извод следва по аргумент от разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК. Неправилно е становището на ищеца, че за държавните такси следва да се
приложи посоченото от него процентно съотношение между разноските и уважената/
респективно отхвърлена част на иска. В случая два от исковете са за минимални суми и
внесените по тях държавни такси имат законоустановен минимум, при което, макар
разликата между първата и всяка от останалите две главници да надхвърля 20 пъти,
дължимата такса по всяка от трите главници е приблизително еднаква /58,31 лв. за първата
главница- 1457,87 лв. и по 50 лв. за главниците от 62,96 лв. и за тази от 58,31 лв./, т.е. те
имат относително еднаква тежест в разноските, представляващи платени държавни такси.
Ето защо в разноските, дължими от ответника следва да се включат само двете такси,
платени от ищеца по уважените искове, или общо 108,31 лв.
Безспорно е, че разноските за особения представител не са индивидуализирани в
съдебните актове на БРС при определянето им. Разноските за адвокатско възнаграждение на
ищеца също не са отграничени от страните по договора за правна защита и съдействие, а са
платени общо за трите иска. При тези факти се налага извод за неправилност на извода на
3
съда за разпределяне на разноските за възнагражденията на процесуалните представители на
страните според броят на уважените/ респективно- отхвърлени искове, а не според общо
присъдената, респективно- отхвърлената част от претендираната сума. Платените разноски
за възнаграждения на процесуалните представители са 950,13 лв. На основание чл.78, ал.1
ГПК общо дължимите разноски на ищеца за платените възнаграждения на представителите
на двете страни е 918,44 лв.
Общо дължимите на ищеца разноски са 1026,75 лв. От тях следва да се приспаднат
присъдените от БРС 741,73 лв., поради което на ответникът дължи на ищеца допълнителни
разноски в размер на 285,02 лв.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното определение е частично
неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта, с която искането за изменение
на решението в частта за разноските е оставено без уважение за сумата от 285,02 лв. Вместо
него следва да се постанови ново, с което решението по делото бъде изменено в частта за
разноските, като присъдените на ищеца разноски се завишат с 285,02 лв., а за разликата над
тази сума до претендираните 329,74 лв. определението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид формирана съдебна практика- например определение №75/14.02.2019г. по
ч.гр.д.№4561/18 г. на ВКС, трето гр.отд., както и цитираната в него съдебна практика,
съгласно която производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция, поради което произнасянето на съда по искането по чл.248 ГПК е допълнение на
вече постановен акт, за който на страната са присъдени разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на частния жалбоподател, респективно- на особения представител не се
дължат разноски за настоящото производство. Интересът в това производство, макар да е
материален, не е самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, както за таксите,
така и за адвокатските възнаграждения.
На основание чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.3 ГПК определението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 264130 от 13.10.2021г. по гр.д.№ 1165/2021г. по описа на
РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба вх.№ 281821 от 24.09.2021г.,
подадена от адв. Васил Начев като пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, за изменение
на решение № 261090 от 3.09.2021г. по гр.д.№ 1165/21г. на БРС в частта за разноските и
присъждане на допълнителни разноски в размер на 285,02 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 261090 от 3.09.2021г. по гр.д.№ 1165/21г. на БРС, В ЧАСТТА
относно разноските, дължими от ответника на ищеца, като:
4
ОСЪЖДА СТ. К. В. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК ********* допълнително сумата от общо 285,02 лв., представляваща разноски по
ч.гр.д.№8392/2020г. и по гр.д.№1165/2021г. на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264130 от 13.10.2021г. по гр.д.№ 1165/2021г. на РС-
Бургас, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е оставена без уважение молбата за
изменение на решение № 261090 от 3.09.2021г. по гр.д.№ 1165/21г. на БРС за разликата над
допълнително присъдените 285,02 лв. до претендираните 329,74 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5