РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1532
гр. Пловдив, 21 юли 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ състав, в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и първата година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
съдия Дичева административно дело № 2056
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.220, ал.1 от ЗМ, във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ
„Епсилон –Т – Т.Г.“ гр. Пловдив с ЕИК *******, депозирана чрез пълномощника на
търговеца адв. Ж., против Решение с рег. № 32-215419/24.07.2020 г. към MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. на Директор на
ТД Северна Морска в Агенция Митници, с което е отказано приемането на митническата
стойност на декларирани стоки с № 7 по МД MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. и е определена митническа стойност на стока №7-1650
лева (0,55 лева х 3000 компл.), коригирана е МД и са начислени дължими суми за досъбиране –
мито 169,84 лв. и ДДС 317,03 лв., ведно с лихва за забава.
В жалбата, както и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв. Ж., се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се неправилен подход на
административния орган, предвид позоваване на рискови прагови стойности, за
което не е налице предвиждане в нормативен акт, както и определяне на т.нар.
справедлива цена въз основа на съпоставка на цени за килограм, а не на брой
стоки, както и недоказване на сходство на стоките по декларацията на
жалбоподателя и тези по взетата като база за увеличение на митническата
стойност декларация на трето лице, необоснованост на изводите на митническите
органи относно невъзможност за приложение на метода по чл.74, §2, б.“а“ от МК.
Прави се искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на направени от
страна на жалбоподателя разноски по делото.
За ответника, директора на ТД Северна Морска, се взема писмено становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е
изпратила представител.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства намери следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в срок за
обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че с
митническа декларация MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. търговецът –жалбоподател е декларирал внос на стоки –
18 стоки и 1003 колета за режим „Допускане за свободно обращение“ с държава на
износ Китай и деклариран произход Китай, с обща фактурна стойност 10 601,08
евро. По повод на извършен последващ контрол от митническите органи на
извършеното деклариране по отношение на стоки с № 7 по МД, описана в кл.31 като
„кърпа домакинска, 3000 к-кта“ с код по ТАРИК **********, било счетено, че
декларираната митническа стойност е по-ниска от съответната справедлива цена,
валидна за стоките в ЕС, поради което и на основание чл.140, ал.1 от Регламент
за изпълнение 2015/2447 на Комисията било изискано с писмо от 11.02.2020 г. от
търговеца представяне на документи и информация в подкрепа на декларираната от
него митническа стойност по посочената МД от 17.01.2018 г. След прилагане на
документи от търговеца, на същия било изпратено съобщение по чл.22, §6 от
Регламент 952/2013 с мотиви относно определяне на нова митническа стойност на
посочените стоки, като след депозиране на становище от жалбоподателя, било
издадено и оспореното по настоящото дело решение от 24.07.2020 г. В същото било
прието, че стоките под № 7 и по процесната МД са с декларирана стойност, която
е по-ниска от справедливата цена, валидна за тях в ЕС и затова възникват
съмнения относно декларираната стойност. Посочено било, че за стоката под № 7,
описана в кл.31 като „кърпа домакинска, 3000 к-кта“ код по ТАРИК **********,
172,75 кг нето тегло, цена на стоката 120 EUR, декларирана митническа стойност
234,70 лв. или 0,08 лв./компл., декларирана цена 1,36 лв./кг.
Определената справедлива цена за ЕС е 12,93 лева/кг. Изрично било отразено, че
митническите органи не разполагат с мостри на стоките. За изводите си
митническият орган посочил, че взема предвид наличната информация в
митническата информационна система, като се ползва база данни на Евростат за
статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години - т.нар. „справедливи цени“. Коментирало се в решението,
че основателни съмнения относно декларираната стойност има, когато тя е
по-ниска от определена рискова прагова стойност, която може да бъде определена
на базата на тези справедливи цени, а същите се предоставят на държавите-членки
на ЕС чрез системата „Тезей“ на Съвместния изследователски център на ЕК.
Отразено било в решението, че когато митническите органи се съмняват
основателно, че декларираната стойност представлява цялата платена или
подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013 се
прилага разпоредбата на чл.140 от Регламента за изпълнение2015/2447 на
Комисията.
Изведен е извод в решението, че,
тъй като митническата стойност на внесената стока за килограм нето тегло е
основана на изключителна ниска фактурна цена спрямо наличната средна
статистическа стойност на сходни стоки, неопровергана от представените
документи, е останало съмнението относно точния размер на митническата стойност
на стока № 7.
В отговор на мотивите на МО
жалбоподателя е депозирал становище, но и след запознаване с това становище АО
е останал на мнението, че митническата стойност на процесната стока е
значително по-ниска от справедливите цени, валидни в ЕС за стоки със същите
кодове по ТАРИК с произход Китай, както и, че поради непредставянето на
допълнителни документи, които да докажат по недвисмислен начин коректността на
декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума не отпадат.
Въз основа на тези установявания
били определени с обжалваното решение и размерите на дължимите суми за
досъбиране от търговеца.
Описаната фактическа обстановка е
установена от събраните по делото писмени доказателства, представени от страна
на ответния административен орган като административна преписка, приета без
възражения от жалбоподателя, включително и такива относно пълнотата ѝ.
По делото, по искане на
жалбоподателя, е допусната и е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която
установява, че сумата по съдържащата се в преписката фактура за процесната
стока е платена по банков път от банковата сметка на жалбоподателя, както и че
платената по фактурата сума покрива изцяло декларираната стойност по процесната
МД. ВЛ изрично сочи, че инвойс № 20170509404/28.11.2017 г. е на стойност
10601.08 евро. Общата фактурна стойност, посочена по процесната МД в клетка №
22 е 10601,08 евро. Осчетоводеният превод е в размер на 10 601,08 евро
т.е. има съответствие между декларираната и платената цена по процесната МД. Съдът
кредитира експертизата като обективно изготвена на базата на осъществената
проверка и в счетоводството на търговеца.
Въз основа на установените факти,
от правна страна съдът на първо място намира, че оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган, което и не се оспорва от жалбоподателя и в тази
връзка е представената от ответника оправомощителна заповед по делото – л.51 и
сл. Оспореното решение е издадено и в предвидената за това писмена форма.
Според съда обаче, в конкретния
случай от съдържанието на оспореното решение, макар на пръв поглед същото да
изглежда подробно мотивирано, не може да се направи извод относно това защо
митническият орган е приел, че съществуват основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл.70, пар.1 от Регламент 952/2013 /Кодекса/ и на какво именно се
основават те, както и защо всъщност счита, че стойността на стоките не може да
се определи по реда на чл.70, пар.1 от Кодекса. Непредставянето на търговски
договор или други документи в този смисъл, а само на търговската фактура, не
може да доведе до извод, че декларираната митническа стойност не е именно
договорената, действително платената или подлежаща на плащане/ така напр.
Решение № 5149/2021 г. по адм. дело № 56/2021г. на ВАС/. В тази насока от
приетата по делото експертиза се установява идентичност между договорената по
фактурата и декларираната стойност на стоките, а освен това се установява и
реално заплащане на стойността по фактурата. В тежест на митническият орган е
да докаже, че декларираната митническа стойност
не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е била
изобщо платена или подлежаща на плащане сума, съгласно посоченото в чл.70, §1
от Регламент 952/2013. Така посочените
формално основателни съмнения в декларираната митническа стойност, обусловени
от информацията за по-високите „справедливи цени“, извлечена от информационната
система „Тезей“, е следвало да бъдат конкретно установени, предвид конкретиката
на случая, като се извърши и относимата съпоставка, при това не само при
ползване на статистически данни относно количества и цени, но и при преценка
дали се касае до действително сходни стоки. Следва да се има предвид, че в
оспореното решение се сочи каква е определената справедлива цена за ЕС на
килограм по отношение на конкретна стока, като за определяне на справедливи
цени се вземат предвид данните на системата „Тезей“, но от съдържанието на
решението на Директора на ТД Северна
Морска не става ясно как са формирани т.нар. средностатистически цени и кое
именно органът е взел като изходна база за извършване на конкретно изчисление
за процесната стока по отношение на т.нар. справедливи цени за ЕС. В тази насока
само от статистическите данни за митническата стойност не може да се извърши
преценка и дали се касае до средностатистически цени именно за сходни стоки. И
това е така, защото тарифното класиране на стоката не е сред предвидените в
Регламента за изпълнение критерии, по които може да се установи сходство на
стоките. Така в чл.1, §2, т.14 от Регламент 2015/2447 е предвидено определение
за „сходни стоки“ - в рамките на определянето на
митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
Действително, според практиката на Съда на ЕС, коригирането на договорна
митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че тя е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки /Дело С-291/15/. Тогава и митническите органи имат възможност
да не вземат предвид декларираната при вноса стойност, а да преминат към
вторичните методи за определяне на
митническата стойност на стоките. Прилагането на тези вторични методи
обаче е субсидиарно и затова изисква да е обоснована неприложимостта на
основния метод – определяне на митническата стойност въз основа на договорната.
В случая последното не е било обосновано от митническите органи.
Съгласно чл.74, §1 от Регламент 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. В случая, в оспореното решение е обсъден метода по б. “а“ на §2 на чл.74 от Регламента, като е посочено, че същият не може да се приложи, доколкото се касае до преценка на идентични стоки, а описанието на конкретните стоки в МД е недостатъчно, като не включва качество на изделията, материал и състав и не позволява прилагането на метода на идентичност на стоките, съгласно определението по чл.1, §2, т.4 от Регламента за изпълнение 2015/2447. Независимо от посочената недостатъчност на информация относно стоките, митническият орган е пристъпил към преценка по втория от методите за определяне на митническата стойност по чл.74, §2, б. “б“ от Регламент 952/2013 - по
договорната стойност на
сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване. Правилно е посочено в решението, че е
приложима нормата на чл.141 на Регламента за изпълнение относно начина на
определяне на митническата стойност на сходни стоки. Същевременно обаче, от
съдържанието на решението не е видно този ред да е бил изцяло съобразен и
спазен от страна на издателя му. Напротив, съвсем формално е заявено, че при
изследване на метода и направен анализ в митническата информационна система MIS3A за
декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни
стоки по същото или приблизително същото време били намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности от други вносители, като са посочени
и конкретни митнически декларации като база за определяни за всяка от четирите
стоки. Формалното посочване на декларации, съдържащи се в информационната
система обаче, според съда, не изпълнява изобщо изискването по чл.141 от
Регламента за изпълнение относно начина на определяне на митническата стойност
по методите по член 74, параграф 2, буква а) или б) от
Регламент 952/2013. И това е така, защото в решението на Директора на ТД
Северна Морска не се съдържа какъвто и да било анализ на вида на стоките, които
са били декларирани с посочените като база за определяне на митническата
стойност четири декларации, така, че да стане ясно, че се касае действително до
сходни стоки по смисъла на определението на това понятие. Сиреч, в оспореното
решение липсва каквото и да било обосноваване на сходство на стоките, като не е
обсъден нито вида на стоките, нито къде са произведени, нито какво е качеството
им, нито какъв е съставът им, нито дали са взаимозаменяеми, нито дали има
търговска марка и каква е репутацията им. В тази връзка, след като е посочено,
че няма достатъчно информация за вида на стоките, които са декларирани от
търговеца, както и не са взети мостри от тях, не става ясно и по какви критерии
те се сравняват със сходни стоки. В тази
насока и посочената декларация на трето лице в решението е видно, че не касае
абсолютно същия вид на стоките, както и същото количество на стоките, поради което и не е
ясно дали и какви корекции са направени. Търговското равнище на доставките
изобщо не е обсъдено и преценено от митническия орган, за да се отчете фактът
дали договорената стойност следва да се коригира и в каква насока. Липсват
каквито и да било данни за пълнотата на проверката, извършена от митническия
орган, необходима, за да се удостовери, че посочената от издателя на решението
декларация не е произволно избрана. Избраната декларация от 11.09.2017 г. не е
с придружаващи я документи, няма мостра нито от процесната стока, нито от тази
на третото лице, съответно няма как да се установи дали стоките, внесени от
третото лице, които МО са ползвали за определяне на по-висока митническа
стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки“.
При това положение и на практика
органът, издател на оспореното решение, е взел предвид като критерий единствено
приблизително същото наименование на стоките „кърпи за прах“к-кт 1200 (л.61 на
гърба), без обаче да направи анализ на всички относими към определянето на
сходство между стоките признаци, така че да стане ясно защо именно определя
като база за новата митническа стойност именно избраната и посочена в решението
му декларация. В тази насока и според съда твърдяното сходство на стоки по
процесната МД и избраните такива от органа в решението му изобщо не е доказано,
тъй като нито вида, нито качеството, нито количеството, нито търговската
репутация, нито наличието на търговска марка, още повече търговското равнище са
били преценени от органа, като такава оценка липсва в решението, а тя е от
значение с оглед извършване и на конкретните корекции, съгласно правилото на
чл.141 от Регламента за изпълнение. Само позоваването на информация за
осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не
обосновава приложение на чл.74, §2, б. “б“ от Митническия кодекс, като в този
смисъл е напр. Решение № 4613/12.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 11109/2020 г.
В заключение съдът счита, че митническите
органи не са обосновали съмненията си относно декларираната договорна стойност
от жалбоподателя и не са установили предвидените от материалния закон основания
за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на
сходни стоки по смисъла на чл.141, §1 и §2 от Регламента за изпълнение и чл.74,
§2, б. “б“, вр. с чл.1, §2, т.14 от
Регламент № 952/2013. Затова и като не е приел декларираната стойност на
процесната стока и е определил нова такава въз основа на декларации на трети
лица Директорът на ТД Северна Морска е постановил незаконосъобразен акт.
Поради изложеното и оспореното решение
ще следва да се отмени.
Като резултат от това, на жалбоподателя
ще следва да се присъдят направените от него разноски по делото - за държавна
такса от 50 лева, за възнаграждението на вещото лице от 400 лева и за
адвокатско възнаграждение от 240 лева, или общо 690 лева.
Предвид
изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение с рег. №
32-215419/24.07.2020 г. към MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. на Директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на ЕТ
„Епсилон –Т – Т.Г.“ гр. Пловдив, с ЕИК ***** и адрес ********, сумата от 690 лева, съставляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: