№ 213
гр. Червен бряг , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20214440100270 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№720/26.02.2021г. от М. Д. ИЛ. с ЕГН
**********, адрес по место работа: гр. Червен бряг, ул. “***“ №3, чрез адв. М.М. – АК-
Плевен, адрес: гр. Плевен, ул. “Димитър Константинов“ №23 против Ц. Т. Ц. с ЕГН
**********, адрес: гр. Червен бряг, ********* бл. 9 вх. ******. Посочва се в исковата
молба, че с влязло в сила споразумение от 21.01.2021г. на РС- Червен бряг по НОХд №
311/2020 г. ответникът е признат за виновен в това, че: на ******* г. около 13.20 часа в гр.
Червен бряг, обл. Плевен, на ул. “*** I“, пред сградата на Районно управление – Червен
бряг, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, а именно причиняване на отток, насиняване, драскотини по
десния лакът на полицейски орган – М. Д. ИЛ. – Полицейски инспектор в Група
„Охранителна полиция“ към РУ-Червен бряг при ОДМВР-Плевен, при изпълнение на
службата й, свързана с опазване на обществения ред и контрол на пътното движение -
престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от Наказателния кодекс. 2. За извършеното
престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК ответника е наказан с влязъл в сила
съдебен акт на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с три-
годишен изпитателен срок.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на извършеното от ответника И. е претърпяла и
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в следното: Няколко месеца след
деянието не могла свободно да работи с дясната ръка, боляло я, движенията с нея били доста
ограничени. Изпитвала болка и неудобство при хранене, писане и изобщо в някакви
служебна и домакинска работа, приемала болкоуспокояващия, компреси върху отока.
1
От друга страна пред колегите и обществото изпитвала чувство на унижение от действията
на ответника, но унизена не била само тя, а и колегите й. Авторитетът и достойнството й
били сринати. Винаги е изпълнявала служебните си задължения добросъвестно. Никога не
си е позволявала да урони престижа на институцията, винаги е защитавала етичните норми
на поведение, демонстрирала е в личен и служебен план висок морал и професионализъм. С
това си арогантно поведение на ответника, със самият факт на умишленото посегателство
върху здравето й и то по времена изпълнение на служебните си задължения, пред самата
институция в която работи, пред погледа на граждани и колеги, сринало всички ценности,
които е градила през годините.
Дълго време след инцидента продължава да си спомня за него, почти ежедневно и в
семейството и в службата й продължават да го коментират с болка и чувство на наранено
достойнство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от
3000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, нервно разстройство, чувство на срам и унижение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба / ******** до
окончателното заплащане на вземането. Претендират се и направени деловодни разноски.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника. В
законоустановения срок е постъпил отговор с вх.№1459/19.04.2021г.. Към отговора е
приложено като писмени доказателства копие на Експертно решение № ******г.. Заявява,
че има заболяване и е с ТЕЛК и при случай на висока захар не осъзнава действията си.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява. Представлява се от
пълномощник адв. М.М. – АК-Плевен, който моли съда да уважи изцяло предявения иск
като основателен и доказан.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Признава фактите и обстоятелствата
в исковата молба, но излага твърдения, че деянието е извършено в състояние на афект, като
молят съда да определи обезщетение в по-малък размер.
От представените и приети като доказателства по делото и неоспорени от страните
документи, които съдът обсъди в тяхната цялост и поотделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приложеното по делото НОХд № 311/2020г., че на Ц. Т. Ц.
било наложено със споразумение наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца,
което е отложено с три годишен изпитателен срок. Съдебният акт е влязйл в законна сила на
21,01,2020г.
Видно от материалите по НОХД №311/2020г. по описа на РС Червен бряг, е че на *******
2
г. около 13.20 часа в гр. Червен бряг, обл. Плевен, на ул. “*** I“, пред сградата на Районно
управление – Червен бряг, ответникът по делото е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно
причиняване на отток, насиняване, драскотини по десния лакът на полицейски орган – М. Д.
ИЛ. – Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция“ към РУ-Червен бряг при
ОДМВР-Плевен, при изпълнение на службата й, свързана с опазване на обществения ред и
контрол на пътното движение, ответникът бил признат за виновен за престъпление по
чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от Наказателния кодекс и му било наложено наказание
Лишаване от свобода за срок от три месеца, което на осн. чл. 66 ал.1 е отложено със три
годишен изпитателен срок. .
В горния смисъл извършеното деяние и вината на ответника са безспорно доказани
Спорно по делото е дали са налице причинени от деянието неимуществени вреди на ищцата,
причинната връзка между тях и деянието на Ц., както и дължимия размер на обезщетението
за тях.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни
доказателства.
По делото са разпитани трима свидетели на ищеца.
От показанията на свидетеля на ищеца *********** се установява, че същият е колега на
ищцата и на процесния ден и присъствал при извършване на деянието, на което е очевидец.
Свидетеля ****** е съпруг на ищцата и е свидетел на промените в психичното и
емоционално състояние на ищцата след извършване на деянието ********** е лице от
приятелския кръг на ищцата и е свидетел на промените в поведението и привичките на
ищцата след деянието. От съвкупната преценка на показанията на свидетелите се установява
по безспорен начин, поради непротиворечивостта на показанията, че след извършване на
деянието И. се е почувствала обидена и засрамена от осъществената спрямо нея физическа
агресия, довела до причиняването на лека телесна повреда. Същата е униформен полицейски
служител, който има за задача да съблюдава опазването на обществения ред и да
осъществява контрол над пътното движение. Почувствала се е безсилна да изпълни тези
свои задължения след физическото нападение и нарушение на телесната й
неприкосновеност. Тези нейни негативни преживявания са довели до изпадането й в
депресивно състояние – спряла да се усмихва, не желаела да се среща с хора по време на
разходките й, не желаела да излиза с лица от приятелският й кръг, принудила се да използва
медикаменти за подтискане на депресията. Въпреки, че няма безспорни доказателства,
счита, че гумите на автомобила й са нарязани от ответника.
От така приетото за установено безспорно по делото е, че на И., в следствие на деянието от
подсъдимия е причинено негативно изменение в емоционалното състояние, довело до
неимуществени вреди продължили месеци наред.
3
Относно размера на причинените вреди. Предявеният иск е в размер на 3 000 лева.
Причинените неимуществени вреди се оценяват от съда на база събраните по делото
доказателства по справедливост.
Съгласно споделяната от настоящия състав практика на ВКС - решение № 253 от 29.01.2014
г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, при искове за обезщетяване на неимуществени
вреди от изявления, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правно релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са
въздействието на противоправния акт върху здравето на ищеца, субективните му негативни
преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и
работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както
и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида,
тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне на
обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на живот в страната към
датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице неимуществени вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с принципа на справедливост.
И. е полицейски служител, на който в задълженията му е да съблюдава спазването на
обществения ред и контрола над движението по пътищата. Изпълнявайки именно тези свои
правомощия в хода на полицейска проверка, пред сградата на районното управление,
същата е нападната от нарушител на правилата за движение по пътищата, в случая -
ответника. С това действие несъмнено е накърнен авторитета на полицейския служител и е
4
поставен в риск обществения ред. Накърненият авторитет на служителя е довел до
чувството му за безпомощност, унижение и грубо не зачитане на установения правов ред.
Тези негативни преживявания са обосновани, основателни и трайни и са продължили
месеци наред, като са свързани единствено и само със субективното, негативно възприятие
на случващото се от служителя.
За да е налице справедливост при определяне размера на причинените вреди, следва
деянието да бъде обследвано както от обективна, така и от субективна страна, като се
обсъдят както негативните, лични преживявания на пострадалия, така и подбудите на дееца
и неговата личностна характеристика и причините за извършване на деянието.
В този смисъл, полицейският служител, какъвто е ищцата, е преминал през специална
подготовка и има резерв от знания и практически умения с които да се справи с подобна
ситуация. Правилното използване на тези негови умения предполага свеждане до минимум
на личните чувства и емоции в хода на изпълнение на служебни задължения и психична
уравновесеност в критични ситуации.
От субективна страна, ответника възприема своите действия като афектно състояние за това,
че въпреки че е извършил нарушение, то той приема същото за толкова малозначително, че
го приравнява на липса на нарушение. Твърди, че е извършил нарушението на правилата за
движение, но само за малко, за да изчака съпругата си. Тази негова неправилна преценка е
довела до силното му раздразнение от започналата полицейска проверка и е довело до
физическо нападение спрямо ищцата. Несъмнено поведението му е противоправно и
укоримо. Не е на лице друга основателна причина за силното му раздразнение, която да
изключва наказателната му и гражданска отговорност.
Относно личностната характеристика на ответника се събраха доказателства, от
досъдебното производство, че същият не е системен нарушител на правилата за движение
по пътищата. Не е осъждан. На 63 години е, няма постоянни доходи и страда от
здравословни проблеми, довели до трудоустрояването му с 60 % с ТЕЛК решение,
приложено по делото.
Имайки предвид вида, интензитета и размера на търпените неимуществени вреди от
пострадалата, длъжността, която заема, подготовката й за справяне в критични служебни
ситуации, от една страна и от друга страна липсата на съзнание за извършено нарушение,
дори и след признаването му от ответника, пределната му възраст, липсата на постоянни
доходи и влошеното му здравословно състояние, съдът намира, че справедливо би било
същият да заплати на пострадалата сумата от 1 500 лева. За разликата до 3000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход на делото Ц. следва да бъде осъден да заплати на И. направените от нея
съдебно деловодни разноски в размер на 300 лева за възнаграждение за един адвокат, както
и да заплати сумата от 60 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
5
по сметка на ЧРСъд.
Водим от изложеното и на основание чл.52 вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Т. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр. Червен бряг, ********* бл. ******* да
заплати на М. Д. ИЛ. с ЕГН **********, адрес по месторабота: гр. Червен бряг, ул. “***“
№3, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди в резултат на причинена лека телесна повреда на ******* г. в
гр. Червен бряг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *******г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до 3000 /три хиляди/ лева, отхвърля иска
като недоказан.
ОСЪЖДА Ц. Т. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр. Червен бряг, ********* бл. ******* да
заплати на М. Д. ИЛ. с ЕГН **********, адрес по месторабота: гр. Червен бряг, ул. “***“
№3, направените деловодни разноски общо в размер на 300 / триста/ лв., направени от нея
съдебно деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Ц. Т. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр. Червен бряг, ********* бл. ******* да
заплати по сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 60 /шестдесет/ лева държавна такса
върху уважения размер на предявения иск.
Препис от решението на основание чл.7, ал.2 ГПК да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6