О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113/20.1.2023г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПАЗАРДЖИК, VII-административен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело
№ 802 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Д.О.У., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.И.П.,***,
срещу Уведомително писмо № 94-2543 от 26.07.2022 год. на кмета на Община
Ракитово. Обосновава правен интерес от предявеното оспорване. В петитума на
жалбата се моли за отмяна на Строително разрешение № 17 от 2001 год. на Община Ракитово,
издадено на А. Ю. К. и С. Й. К. и Уведомително писмо № 94-2543 от 26.07.2022
год. на кмета на Община Ракитово. В жалбата се сочи, че посочените
административни актове са неправилни и незаконосъобразни. Моли се за тяхната
отмяна, а при условията на алтернативност – при отмяната им делото да се върне
като административна преписка на кмета на Община Ракитово за издаване на
заповед за премахване на строежите, находящи се от двете страни на имота му,
като незаконни.
В
изпълнение на Разпореждане № 1897 от 07.09.2022 год. постановено по настоящото
дело по описа на Административен съд-Пазарджик жалбата на Д.О.У. е оставена без
движение с указание да уточни кой административен акт оспорва. В указания срок
пълномощникът на жалбоподателя е посочил, че обжалва Уведомително писмо №
94-2543 от 26.07.2022 год. на кмета на Община Ракитово и Строително разрешение
№ 17 от 2001 год. на Община Ракитово, издадено на А. Ю. К.. и С. Й. К., но в
петитумната част на жалбата, депозирана до съда, се моли за отмяна и на
Удостоверение за търпимост № 463 от 31.08.2017 год., издадено от Община Ракитово на А. М.. У..
В изпълнение
на Разпореждане № 2094 от 07.10.2022 год. постановено по настоящото дело по
описа на Административен съд-Пазарджик жалбата на Д.О.У. е оставена без
движение с указание да уточни кой административен акт оспорва Удостоверение за
търпимост № 463 от 31.08.2017 год., издадено от Община Ракитово на А. М. У.,
както и да изложи аргументи за наличието на правен интерес, да посочи в какво
се състои незаконосъобразността на всеки един от обжалваните от актове и в
какво се състои искането до съда, както и да представи копие от изложението си
за другата страна. В указания срок пълномощникът на жалбоподателя е посочил, че
се оспорва Удостоверение за търпимост №
463 от 31.08.2017 год., издадено от Община Ракитово на А. М.. У., като
незаконосъобразно и нищожно.
Административен съд – Пазарджик, VII-ми състав, след като взе предвид приложените по
делото писмени доказателства, намира жалбата за недопустима по следните
съображения:
По отношение на Уведомително писмо №
94-2543/26.07.2022 г. на кмета на Община Ракитово, съдът намира, че същото не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
подлежащ на съдебен контрол. Съгласно посочената разпоредба, за да отговаря на
критериите за индивидуален административен акт, същият следва да създава права
или задължения или непосредствено да засяга права, свободи или законни интереси
на отделни граждани. Отделно от това,
разпоредбите на чл. 214, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, приоритетно приложими като
специални спрямо общата разпоредба на чл. 21 АПК, дефинират изчерпателно
видовете индивидуални административни актове по този закон, и от това следва,
че Уведомително писмо № 94-2543/26.07.2022 г. на кмета на Община Ракитово не
носи белезите на индивидуален административен акт.
Според правното основание, на което е разрешено
строителството и текстовото указание към Разрешението за строеж № 17/18.05.2001
г., същото е разрешено на основание чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, съгласно
която норма се разрешава изграждане на стопанска сграда, с площ 20 кв. м., в
парцел IV-1216, квартал № 121, по плана на гр. Ракитово.
С оглед издаденото разрешение за строеж следва
да бъдат съобразени заинтересованите лица. Съгласно чл. 149, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде
такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, като заинтересувани лица по ал. 1 от
същия са в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен
строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 -
възложителят и собственикът на земята.
В настоящия
казус жалбоподателят е собственик на
следния недвижим имот: североизточен калкан от масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 70 кв. м., заедно със стопанска сграда, със застроена площ от
30 кв. м., изградена в северозападната част от дворно място, заедно с ½
идеална част от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VII-1207, в квартал 121 по плана на гр. Ракитово, целият
на площ от 620 кв. м., с приложена за УПИ регулация, при съседи УПИ VI-1216,
УПИ V-1206 и УПИ IV-1215 и от юг -
УПИ VIII-1208., т. е. съседен парцел на този, в
който се намира сградата, спрямо която е разрешението за строителство. Спор
относно това къде е разрешено строителството и къде е имота, собственост на
жалбоподателя, няма. С оглед установената собственост на жалбоподателя съдът
счита, че жалбоподателят не отговаря на нито една от хипотезите на чл. 149, ал.
2 от ЗУТ за заинтересовани лица и това е така, защото не е възложител,
собственик и носител на ограничени вещни права в поземления имот по смисъла на
чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Имайки предвид
това и че правото на защита срещу индивидуален административен акт принадлежи
на лицата, чиито защитени от закона права са засегнати от акта, или лицата, за
които този акт създава задължения, то настоящият състав приема, че засягане в
случая на права и законни интереси на жалбоподателя не е налице, поради което
жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на Удостоверение за търпимост №
46/31.08.2017 г., настоящият състав на АС – Пазарджик прима, че същото
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и по-конкретно е документ от значение за упражняване на права. Съгласно §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ ( а и съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ),
удостоверението за търпимост се издава единствено с цел строежи, конкретно
описани в посочения законов текст да могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка. Удостоверението не може да послужи за целите на никое друго
производство и няма никакво друго правно значение. Съгласно практиката на Върховния
административен съд – Определение № 2944/28.02.2011 г. по адм. дело № 2561/2011
г. по описа на Върховния административен
съд е прието, че удостоверението по § 16, ал. 1 ЗУТ за търпимост на строежа
създава право за прехвърлянето му за всеки, който е негов собственик,
независимо по чие искане е издадено. По тази причина никой няма интерес от
отмяната или обявяването на нищожността му. Съдът намира, че същото важи и по
отношение на удостоверение за търпимост, издадено по реда на § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ. Следва да се посочи, че удостоверението за търпимост не засяга
пряко и непосредствено правата на трети лица – собственици или съседи. Същото
създава само благоприятстващ за молителя, но не рефлектира негативно в правната
сфера на трети лица. Производството по издаване на удостоверение за търпимост
се развива само между лицето, което е поискало признаването на правата и
административния орган, компетентен да се произнесе по това искане. Извън това
производство то не поражда и не удостоверява права или задължения, включително
относно търпимостта на строежа. Ето защо, право на оспорване притежава
единствено неговия инициатор и то при постановен отказ за издаване на
удостоверение за търпимост, като третото лице не разполага с правото да оспори
позитивния административен акт.
По отношение на основанията за нищожност на акта с
оглед съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
настоящият състав намира, че не са налице такива съществени
административнопроизводствени нарушения които да са довели до липса на
волеизявление или друг толкова съществен порок, който да води до нищожност на
акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Д.О.У., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Уведомително писмо № 94-2543 от
26.07.2022 год. на кмета на Община Ракитово.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.О.У.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Разрешение за строеж № 17 от 18.05.2001 г. на
Главния архитект на Община Ракитово.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.О.У.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Удостоверение за търпимост № 46 от
31.08.2017 г. Главния архитект на Община Ракитово.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 802 по описа за 2022
год. на Административен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд –
Пазарджик пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ :/п/