Решение по дело №2941/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1003
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 17 август 2019 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120202941
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ 1003                                                 29.07.2019 г.                                    гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести юли                                                     през 2019 година

В публично заседание, в следния състав:                                            

                                                                                       Председател: Мая Стефанова  

Секретар: Райна Жекова   

Прокурор:.........................

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2941 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.А.А. *** против наказателно постановление №19-0769-002804 от 14.06.2019г н началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца.

 Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна, като с жалбата ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата и не ангажира други доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок по чл.59 ал.2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, пред териториално и материално компетентен съд. Като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2019 г за времето от 19,00 до 07,00 часа на 29.04.2019 г свидетелите Г.П. и С. и двамата служители в във ІІ-ро РУ-Бургас изпълнявали ППД в състав Бреза-7. Около 02,40 часа на 29.04.2019г. забелязали лек автомобил марка Ауди А8 сив металик с рег.№ ... се движел се в най-дясната лента с посока на движение от хотел К. към УМБАЛ-Бургас. Видели, че движейки са от най-дясна лента на кръстовището с ул.„С.“ от най-дясната лента посоченият по-горе лек автомобил рязко навлязъл в най-лявата, след което преминавайки през непрекъснатата осева линия обърнал автомобила обратно в посока хотел „К.”. Свидетелите с полицейския автомобил с рег. № ... последвали водача. На светофара преди хотел К. водачът на лекия автомобил марка Ауди А8 обърнал обратно и потеглил в посока хотел М. Тогава свидетелите включили светлинен и звуков сигнал и последвали автомобила. Тъй като свидетелят П. знаел, че автомобил на Бреза 9 колегите му от V-то РУ-Бургас са намирали до сградата на жандармерията ги предупредил по радиостанцията за идващия към тях лек автомобил,  който се приближавал за да го спрат. Колегите им за да не предизвикат ПТП  не успели да го спрат. Свидетелите П. и С. продължили да преследват автомобила и след хипермаркет М. в посока кв.В., където се включил в преследването и автомобил на Гама–СПС, който се намирал на кръстовището на бул. С. С. и бул.Проф.Я.Я. Автомобилът бил преследван до преди бензиностанция на Ромпетрол, където бил загубен от поглед. Извършен бил обход, но автомобилът не бил намерен.

За случилото се свидетелят П. написал докладна записка (лист 9 от делото). Снабдил се със запис от видеокамерите на пътния контрол в град Б. Бил установен собственикът на автомобила и това бил жалбоподателят Г. Същият бил издирен и с призовка бил задължен и се яви в сградата на ІІ-ро РУ-Бургас. Там жалбоподателят написал сведение (лист 10 от делото), както и декларация по чл.188 от ЗДвП, в която признал, че на 29.04.2019 г, около 03,15 часа, той управлявал лекия автомобил марка Ауди А8 с рег. № ... (лист 11 от делото).

На 10.05.2019 г. на жалбоподателя Г. свидетелят О.А. в качеството си на мл.автоконтрольор в сектор ПП–Бургас съставил акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №454456 (лист 8 от делото). В него е описано, че на 29.04.2019 г. около 03,15 часа по бул.С. С. до УМБАЛ–Б., в посока на движение към хотел М.Г. управлявайки собствения си лек автомобил марка Ауди А8 с рег. № ... при подаден звуков и светлинен сигнал от служебен патрулен автомобил с рег. № ... не спира бавно вдясно на платното за движение, а увеличава скоростта си. Правната квалификация на това нарушение в акта е по чл.103 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с възражения. Получили екземпляр, който били нечетлив (лист 35 от делото).

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили  писмени възражения по акта (лист 12 и 13 от делото). В тях жалбоподателят отрича да е бил подаден ясен сигнал да спиране.

Като взел предвид възражението (лист 14 от делото) както и останалите писмени доказателства, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 19-0769-002804 на 14.06.2019 г. (лист 6 от делото). В него при пълна идентичност на описана в акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя Г. била наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства показания на свидетелите  П. и С. и писмените доказателства по делото.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и по издаване на обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, а оттук - и представляващи формални основания за отмяна на издаденото НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

По същество обаче съдът счита, че от събраните в хода на делото доказателства не се установи по несъмнен начин извършването от настоящия жалбоподател на вмененото му нарушение по чл.103 ЗДвП. В настоящия казус отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП, а именно за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и по-специално за това, че не е спрял в най-дясната лента от платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

Анализът на събраните входа на съдебното следствие доказателства не дава основание да се приеме, че полицейските служители, намиращи се в полицейския автомобил са отдали на жалбоподателя Г. надлежно нареждане за спиране и извършване на проверка.

Способите за отдаване и нареждане на спиране от контролните органи са уредени в чл.170 ал.3 от ЗДвП, като следва: 1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка 2) при описваща полукръг червен светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай. Изречение последно на чл.170 ал.3 от ЗДвП допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

С оглед установеното по делото факти не може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден сигнал за спиране по смисъла на закона.

С оглед действащата към момента на извършване на деянието и към настоящия момент правна уредба следва да се приеме, че подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение, без да поражда правните последици на отдадено нареждане за спиране. Това е така, защото ЗДвП свързва подаването на светлинния и звуков сигнал точно определени последици–обозначаване на специалния режим на движение на автомобила (чл.34 ал.1 и чл.91 ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение на останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл.104 ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл.115 ал.2 от ЗДвП). Всички тези последици са различни от последиците, възникващи при подаден сигнал за спиране (чл.103 от ЗДвП). Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

В подкрепа на горния извод е и изричната разпоредба на чл.207 изречение последно на Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, според която сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянен светещ или мигащ надпис „Полиция спри!“. По аргумент на противното от тази разпоредба подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специален режим на движение не съставлява сигнал за спиране.

Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения звуков и светлинен сигнал от движещия се полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подаден от орган за контрол и регулиране на движението. При това положение съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение, което той не е  извършил.

  С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 предложение трето ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0769-002804 от 14.06.2019г н началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** (чрез адв.А.А. ***) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от  съобщаването му  на страните.  

                 СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.