Разпореждане по дело №446/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена частна жалба от В. Д. Ч., Л. Д. Т. и Г. Д. Т. против определение № 5089/07.10.2011 г. постановено по Г.д. № 965 по описа за 2011 г. на Районен съд-Разлог.

Сочи се в жалбата, че изводите на районният съд, според които за правото на иск с пр. основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е налице интерес са незаконосъобразни. Сочат, че за заявения пред ПК имот ливада им е възстановена част от него, обозначена като ливада с площ от 0.686 дка в м. “Г., № 013021 по картата на землището. Останалите 0.082 дка, обособени като “грамади” откъм западната страна на имота са останали невъзстановени. За тях имат решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и признавателно решение от ОСЗ-Б.. При индивидуализирането им се установило, че те са възстановени на ответниците като наследници на Христо И. В.. Затова считат, че не е приключило производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и е налице интерес от иска

Ответниците по жалбата изразяват становище за законосъобразност на атакувания акт.Сочат, че за ищците не е налице интерес от иска, тъй като те се легитимират за собственици на основание решение на надлежен орган. Излагат съображения, които нямат отношение към допустимостта на иска, а са такива по съществото на спора

Жалбата е допустима и основателна.

С атакуваното определение Районният съд е прекратил производството, поради недопустимост на предявения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - липса на правен интерес. За да постанови резултата е счел, че ответниците не претендират собственост върху имота, придобит към момента на внасянето на земята в ТКЗС, а се позовават на права на основание, на което юридическия факт е възникнал след одържавяването на имота. Противно на това в следващото изречение сочи, че те се легитимират като собственици на основание решение за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като имота е нанесен на картата на възстановената собственост.

Направените изводи са необосновани, противоречиви и незаконосъобразни. Видно е, че на ищците като наследници на М. И. З. им е възстановено с решение № 1478/8.11.2005 г. на ОСЗГ правото на собственост върху ливада от 0.686 дка, в м. Г., имот с № 013021. Сочи се в исковата молба, че за останалата му част, представляваща “грамада” от 0.082 дка има влязло в сила решение на съда по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, представено по делото и признавателно решение № 15789б/16.3.2007 г. на ОСЗГ. При идентифицирането му на място се е оказало, че те попадат във възстановен на ответниците имот под № 013022, което е изразено в представено становище на ОСЗ-Б. изх. №Б-59/14.2.2011 г. Този имот № 13022 е видно, че с решение № 117б/11.82006 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановен на Х. И. В., чиито наследници са ответниците в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. При тези твърдения и факти необосновани са изводите на първоинстанционния съд, според които ответниците не претендират собственост върху имота, придобит към момента на внасянето на земята в ТКЗС. РС не посочва конкретното според него основание, на което същите се позовават, за да направи такъв извод.

Обжалваният акт е постановен и в противоречие с решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК, в които е прието, че в хипотеза като настоящата е налице правен интерес от водене на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В решение № 288 от 26.5.2010 г. на ВКС по Г.д. № 1145/2009 г., решение № 134 от 7.4.2010 г. по Г.д. № 813 по описа за 2009 г. е посочено, че спор за материално право на определен имот към момента на обобществяването му е налице не само в случаите когато различни лица претендират, че са били негови собственици към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. Посочено е, че в този случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единствения сопособ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот, както и че предявяването му е допустимо и при наличие на необжалван план на възстановените имот, тъй като поправка на явна фактическа грешка в същия може да се извърши само след разрешаване спора за материално право, което изрично е предвидено в чл. 26, ал. 14 от ППЗСПЗЗ. Ето защо с оглед задължителната практика на ВКС, с която атакувания акт не е съобразен, настоящият състав го отменя и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 274 ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 5089/07.10.2011 г. постановено по Г.д. № 965 по описа за 2011 г. на Районен съд-Разлог И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: