№ 17882
гр. С., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110121470 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Е. Н. П., ЕГН: **********,
с адрес с. П...... № 1, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане
на ответника ЗК „........ АД, ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„......., да заплати сумата 2501,00 лв., представляваща неплатена част от дължимо
обезщетение за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „..................... и
сумата от 555,00 лв., представляваща неплатена част от дължимо обезщетение за
причинени щети на оградата на собствения на ищеца имот, находящ се в с. ................
причинени в резултат на настъпило на 01.11.2021 г., в с. П...... №1, ПТП, поради
виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил, гражданската
отговорност на който е била застрахована при ответника по застрахователна полица №
22/2/*********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 01.11.2021 г., до окончателното погасяване на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че е бил собственик
на л. а. „.................. и че притежавал къща, оградена със стабилна ограда в с. П...... № 1.
Посочва, че на 01.11.2021 г. покрай къщата му преминал товарен автомобил, теглещ
ремарке, пълно със строителни отпадъци, което поради неправилна маневра на водача
се обърнало, съборило оградата на ищеца и затрупало и смачкало с отпадъците
паркирания в двора л. а. „................... Поддържа, че за товарния автомобил била налице
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника.
Сочи, че след като ответникът бил сезиран за настъпилото ПТП, образувал преписка по
щета № ...... за увредения автомобил, по която изплатил обезщетение в размер на
2499,00 лв., и преписка по щета № ....... за разрушената ограда, по която изплатил
обезщетение от 445,46 лв. Според ищеца размерът на действителните вреди е по-голям
от определения от ответника, а именно - 5000 лв. за увредения лек автомобил и 1000
лв. за унищожената ограда, поради което твърди, че ответникът му дължи още 2501 лв.
за колата и 555 лв. за оградата. Претендира и законната лихва от датата на увреждането
1
до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба след изтичане на срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, като оспорва предявения иск. Твърди, че е изплатил обезщетение от
2499,75 лв. за увредения лек автомобил, което съответствало на 75% от действителната
му стойност по средни пазарни цени към датата на произшествието, тъй като била
отчетена стойността на запазените части. Счита, че с тази сума ищцата е напълно
обезщетена. Ответникът посочва, че ищцовата страна е обезщетена в пълен размер и за
вредите, причинени на оградата на имота , като твърди, че сумата от 445,46 лв.
отговаряла на действителната стойност, необходима за възстановяване на щетите.
Сочи, че ищцата не е представила доказателства за извършени разходи във връзка с
възстановяването на оградата. Излага твърдения, че всички плащания са приемани без
възражения от ищцата и същата никога не е отправяла допълнителни претенции и не е
твърдяла да е неудовлетворена. Моли искът да бъде отхвърлен и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежат на доказване,
обстоятелствата, че на 01.11.2021 г. в с. ............. е настъпило ПТП по вина на водача на
т. а. марка .......... в резултат на което са увредени лeк автомобил „.................. и ограда
на имот - собственост на ищеца, както и че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на водача на товарен автомобил марка .................. към датата на
процесното ПТП и въз основа на застрахователната претенция на ищеца е заплатил
обезщетение за увредения автомобил в размер на 2499,00 лв. и за увредената ограда в
размер на 445,46 лв.
По делото са представени документи, касаещи причинените щети, а именно:
констативен протокол, опис на увредено, проектно-сметна документация или
унищожено имущество, опис-заключение по щета.
Видно от приложените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 1192 г., се установява, че ищцата е собственик на дворно място, находящо се в гр.
С., кв. „...........“, заедно с построената в имота двуетажна къща.
От представените по делото свидетелство за регистрация I част и Удостоверение
рег. № 214134008477/23.12.2021 г., издадено от МВР, сектор „ПП“ се установява, че
ищцата е била собственик на лек автомобил „.......... в периода от 15.06.2020 г. до
23.12.2021 г.
За установяване размера на вредите по отношение на оградата е прието
заключение по Съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като,
обективно, компетентно и професионално изготвено. Вещото лице, след запознаване с
материалите по делото и оглед на място е определило действителната стойност на
ремонт на оградата, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, а именно
сумата от 553,90 лв.
За установяване размера на вредите по отношение на увредения лек автомобил
на ищцата е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, която съдът
възприема изцяло като обективно, компетентно и професионално изготвено. Вещото
лице е установило, че средната пазарна стойност лек автомобил ......... изчислена на
база средни пазарни цени към датата на събитието е 3483 лв. Стойността, небоходима
за възстановяване на уврежданията на лек автомобил ......... определена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП по средни пазарни стойности на алтернативни части
надхвърля неколкократно неговата действителна стойност и е налице тотална щета.
Вещото лице е изчислило и стойността на запазените части в размер на 432 лв., като
след приспадането им стойността на обезщетението е в размер на 3051 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 423 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в
чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача
на застрахования автомобил, е настъпило застрахователно събитие (представляващо
покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпяла описаните
имуществени вреди, както и техният размер.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства и липсата на спор между
страните се явява доказано, че на 01.11.2021 г. в с. ............. е настъпило ПТП по вина на
водача на товарен автомобил марка .......... в резултат на което са увредени лек
автомобил марка „....................... и ограда на имот - собственост на ищеца, както и че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на т. а. марка ..................
към датата на процесното ПТП и въз основа на застрахователната претенция на ищеца
е заплатил обезщетение за увредения автомобил в размер на 2499,00 лв. и за
увредената ограда в размер на 445,46 лв.
Доказано беше, че към датата на събитието ищцата е била собственик на
увреденото имущество – ограда на къща с двор и лек автомобил марка „........................
Спорът между страните се свежда единствено до размера на причинените вреди
и дължимото за възстановяването им застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от
съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като
обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие,
а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на
предявен иск от увредения собственик, заплаща само стойността на вредите, дължащи
се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна
стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без
овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При
нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от
пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено.
Съгласно неоспореното заключение по изслушаната СТЕ действителният размер
на щетите, причинени на собствената на ищцата ограда, респективно разходите за
възстановяването на щети към датата на събитието по средни пазарни цени е в размер
на 533,90 лв. Не е спорно по делото, че ответникът е определил и изплатил на ищцата
обезщетение за увредената ограда в размер на 445,46 лв. Следователно предявеният
иск се явява основателен в размер на разликата между действителния размер на щетите
на оградата, според СТЕ и заплатеното от ответника обезщетение, а именно до размера
на 88,40 лв., а в останалата част до пълния предявен размер искът подлежи на
отхвърляне.
С неоспореното заключение на приетата САТЕ се доказа, че е налице тотална
щета на процесния лек автомобил, с оглед превишаване стойността на разходите за
възстановяването на увредения автомобил по средни пазарни цени и неговата
действителна стойност към датата на събитието. В този смисъл е разпоредбата на чл.
390, ал. 2 КЗ, според която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
3
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. От заключението по експертизата се установява, че
действителната стойност на автомобила е 3483 лв. От така определената действителна
стойност следва да се извади стойността на запазените части, която според
заключението на САТЕ е в размер на 432 лв., следователно дължимото обезщетение за
увредения лек автомобил е в размер на 3051 лв. Не е спорно по делото, че ответникът е
определил и изплатил на ищцата обезщетение за увредения лек автомобил марка
„....................... в размер на 2499 лв. Следователно предявеният иск се явява
основателен в размер на разликата между действителния размер на щетите на лекия
автомобил, според СТЕ и заплатеното от ответника обезщетение, а именно до размера
на 552 лв., а в останалата част до пълния предявен размер искът подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 122,40 лв. платена държавна такса,
150 лв. платен депозита за САТЕ, 200 лв. платен депозит за СТЕ, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. От представения договор за правна защита и
съдействие се установява, че за процесуалното представителство по настоящото дело е
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., поради което
липсва основание за присъждане на такова в размер над платения. Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед на това, е
същото е в размер близък до минималния размер, предвид в Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 7, ал.2, т. 2. От така
сторените разноски, съобразно уважената част на предявения иск в тежест на
ответника следва да се присъди сумата от 245,68 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на
предявения иск. Същият е направил своевременно искане за присъждането им,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 200 лв. платен депозит за
САТЕ и 200 лв. платен депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно отхвърлената част на предявените искове, в тежест на ищеца следва
да се присъди сумата от 395,22 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „........ АД, ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „....... да заплати на Е. Н. П., ЕГН: **********, с адрес с. П...... № 1, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 552,00 лв., представляваща неплатена част от дължимо
обезщетение за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „..................... и
сумата от 88,40 лв., представляваща неплатена част от дължимо обезщетение за
причинени щети на оградата на собствения на ищеца имот, находящ се в с. ................
причинени в резултат на настъпило на 01.11.2021 г., в с. П...... №1, ПТП, поради
виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил, гражданската
отговорност на който е била застрахована при ответника по застрахователна полица №
22/2/*********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 01.11.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Е. Н. П., ЕГН: **********, с адрес с. П...... №
1, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗК
„........ АД, ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „......., да
заплати сумата над 552,00 лв. до пълния предявен размер 2501,00 лв.,
представляваща неплатена част от дължимо обезщетение за причинени щети на
собствения на ищеца лек автомобил „..................... и сумата над 88,40 лв. до пълния
предявен размер 555,00 лв., представляваща неплатена част от дължимо обезщетение
за причинени щети на оградата на собствения на ищеца имот, находящ се в с. ................
причинени в резултат на настъпило на 01.11.2021 г., в с. П...... №1, ПТП, поради
виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил, гражданската
отговорност на който е била застрахована при ответника по застрахователна полица №
22/2/*********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 01.11.2021 г., до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА ЗК „........ АД, ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „....... да заплати на Е. Н. П., ЕГН: **********, с адрес с. П...... № 1, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 245,68 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН: **********, с адрес с. П...... № 1 да заплати на ЗК
„........ АД, ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „......., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 395,22 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5