№ 97
гр. Ямбол, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Й. М. Д. от гр. Стара Загора, ул.
„Загорка", ж.к. Железник" бл. 17, вх. „Б", ет. 7, ап. 61, с ЕГН - **********,
чрез пълномощника си адв. М.Д. от ЯАК, със съдебен адрес: Ямбол,
ул."Жорж Папазов" № 14, адв. М.А.Д. против решение № 260304 от
02.07.2021 год. по гр. дело №2831/2020г. по описа на ЯРС в частта, с която
ЯРС ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. М. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес в гр.Ямбол, ж.к."Г.Бенковски" бл.4, ет. 12,
ап.69 и съдебен адрес: гр.Ямбол, ул."Ж.Папазов" 14, кантора 307-адв.В.К. от
АК-Ямбол и Й. М. Д., ЕГН ********** от гр.Стара Загора, ул."Загора",
ж.к."Железник" бл.17, вх.Б, ет.7, ап.61 със съдебен адрес: гр.Ямбол,
ул."Ж.Папазов" №14 - адв.М.Д. от АК-Ямбол по отношение на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 471, находящ се в село Овчи
кладенец общ.Тунджа обл.Ямбол с площ 2050 кв.м, за който е отреден УПИ
1-471 в кв.29 по плана на селото с площ 1420 кв.м, при граници: УПИ II -472,
УПИ III -472, улица, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда с разгърната площ от 94 кв.м, лятна кухня с площ 13 кв.м, гараж с
1
площ 32 кв.м и навес с площ 88 кв.м.; при квоти: 1/2 ид.ч. за М. М. Д. и 1/2
идеална част за Й. М. Д., и по жалба от Й. М. Д. от гр.Стара Загора, ул.
„Загорка", ж.к. Железник" бл. 17, вх. „Б", ет. 7, ап. 61, чрез адв. М.Д. от ЯАК,
с.а. против допълнително решение № 260334 от 04.08.2021 год. по гр. дело
№2831/2020г. по описа на ЯРС.
Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Възразява, че районният съд неправилно
приема, че с факта на подаване на данъчната си декларация по чл.26 от ЗМДТ
през 1998г. наследодателят на страните по делото автоматично е станал
собственик на целия имот. Излага, че 1/2 (една втора) идеална част от този
имот наследодателят М.Д.М. е придобил с нот. акт 59 том II, дело № 496 /
1990 г., а другата 1/2 /една втора/ идеална част е била собственост на дядото
на страните по бащина линия - Й.М.Р., съгласно нот. акт № 74/1965 г на ЯРС,
че през 2012 г. на основание давност и наследство той придобил по реда на
обстоятелствена проверка имота, описан в пункт 1 от ИМ с нот. акт № 096,
том IV, peг. № 6421, н. Дело № 772 от 28.11.2012 г на нотариус Т.Д.а peг. №
243 съдебен район района на ЯРС, вписан вх. per. № 9971, акт 64, том 28,
дело № 5514 от 29.11.2012 г. на Агенция по вписванията-Служба по
вписванията гр. Ямбол. Счита, че частта от имота собственост дядо им по
бащина линия - Й.М.Р., съгласно нот. акт № 74/1965 г. на ЯРС следва да се
приеме, че остава в наследство на неговите четири деца, съответно по 1/8 ид.
ч. за всяко от тях, като в случая наследодателят на страните по делото -
М.Д.М., притежава 1/2 съгласно документа си за собственост и 1/8 по
наследство от баща си Й.М.Р., или общо 5/8 ид. ч. Въззивникът смята, че
делбата следва де се допусне при квота за ищцата: 5/16 от Двор, Къща и
Плевня, и по 1/2 от Гараж и Лятна кухня, а за ответника - 11/16 от Двор, Къща
и Плевня, и по 1/2 от Гараж и Лятна кухня. Моли ЯОС да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част относно делбата на имота
по пункт 1 от ИМ при равни квоти, като неправилно и незаконосъобразно, с
последващите от това законни последици.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
М. М. Д. - с постоянен адрес гр.Ямбол ж.к.Теорги Бенковски" бл.4 ет.12 ап.69,
с ЕГН **********, чрез адв.В.К. - гр.Ямбол ул."Ж.Папазов" 14 кантора 307,
с.а.. В отговора се излага подробно становище за недопустимост на жалбата в
частта досежно Гараж и Лятна кухня, с оглед липсата на правен интерес от
2
обжалване. Смята за неоснователна въззивната жалба и излага съображения,
че решението е законосъобразно и обосновано. Моли ЯОС да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира направените
разноски във въззивната инстанция.
Въззивникът обжалва и допълнително решение № 260334 от 04.08.2021
год. по гр. дело №2831/2020г. по описа на ЯРС, с което по реда на чл.250 от
ГПК ЯРС ДОПЪЛВА решение № 260304/02.07.2021г. постановено по гр.д.№
2831/2020г. по описа на ЯРС, както следва: ОТМЕНЯ на осн.чл.537,ал.2 от
ГПК нотариален акт № 96, том IV, рег.№ 6421, нот.дело № 772 от 28.1
1.2012г. на Т. Д.а, нотариус с район на действие съдебния район на Районен
съд гр.Ямбол, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 243, с
който Й. М. Д. от гр.Стара Загора с ЕГН ********** е признат за собственик
на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот ,
находящ се в с.Овчи кладенец, ул."Никола Й. Вапцаров"8, община Тунджа,
област Ямбол, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ПИ №471 с площ от 2190.00
кв.м., за който е отреден УПИ I-471 с площ от 1540кв.м., в кв.29 по плана на
селото, заедно с построените в този поземлен имот масивна жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 94,00 км.м., жилище /лятна кухня/ със застроена
площ от 13,00 кв.м., гараж със застроена площ от 32.00 кв.м., навес с оградни
стени със застроена площ от 88.00 кв.м., при граници на поземления имот :
мера, УПИ 11-472, УПИ III - 472, УПИ V-474 до размера на 1/2 идеална част
от признатото право на собственост върху имотите. Моли ЯОС да го отмени.
В срока за отговор на въззивната жалба срещу допълнителното решение
е постъпил писмен отговор от М. М. Д. - с постоянен адрес гр.Ямбол
ж.к.Теорги Бенковски" бл.4 ет.12 ап.69, с ЕГН **********, чрез адв.В.К. -
гр.Ямбол ул."Ж.Папазов" 14 кантора 307, с.а., в който се излага становище за
неоснователност на жалбата. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната
жалба и потвърди обжалваното решение.
ЯОС с определение №294/05.10.2021г. по делото, влязло в сила,
прекрати производството по въззивната жалба в частта, с която се обжалва
решение № 260304 от 02.07.2021 год. по гр. дело №2831/2020г. по описа на
ЯРС, досежно квотите на страните за делба на лятна кухня и гараж, находящи
се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 471, находящ се в село Овчи кладенец,
3
общ.Тунджа, обл.Ямбол, тъй като по отношение лятната кухня и гаража,
описан в пункт първи от ИМ ЯРС е допуснал делбата при равни квоти за
двете страни, така както се иска от въззивника, поради което в тази си част
въззивната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес от
обжалване.
В о.с.з въззивникът Й. М. Д. не се явява и не се представлява.
В о.с.з въззиваемата М. М. Д. не се явява лично, за нея се явява адв.С.С.
от АК Ямбол, редовно преупълномощен от адв.В.К., и поддържа отговорите
на двете жалби. Моли ЯОС да остави без уважение депозираните въззивни
жалба, като остави в сила решението на ЯРС от 02.07.2021 г. и допълващото
го решение от 04.08.2021 г. Заявява претенция за присъждане на направените
по делото разноски пред въззивната инстанция.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно удостоверение за наследници изх.№ 110/28.08.2020г. на
км.с.Овчи кладенец, М.Д.М. - наследодателят (баща на страните по делото), е
наследник - син на Й.М.Р.. Последният е оставил четирима наследници, освен
сина му М.Д.М., той е имал още три деца - Н.Д.А., К.Д.Д. и С.Д.М.. Видно от
горепосоченото удостоверение, последните двама са починали и оставили
наследници, посочени в същото удостоверение.
От удостоверение за наследници изх.№ 125/18.09.2020г. на км.с.Овчи
кладенец,общ.Тунджа,обл.Ямбол се установява, че М. М. Д. и Й. М. Д. са
наследници - деца на М.Д.М., който е починал на 06.01.2007г.. Съпругата му
И.Д.М. е починала на 16.10.2012г..
Видно от нот.акт № 74, том II, дело № 1148/1965г. Д.М.Р. е признат за
собственик по давностно владение и наследство върху дворно място от 1810
кв.м., съставляващо Ш-128 в кв.71 по плана на с.Овчи кладенец, Ямболски
окръг с построената в него къща. С нотариален акт №59, том II, дело №
469/1990г. Й.М.Р. е продал на сина си М.Д.М. ½ идеална част от описания по-
горе недвижим имот в с.Овчи кладенец заедно с ½ част от построената в него
жилищна сграда и ½ идеална част от построения в него плевник.
Видно от представения от ответника нотариален акт № 96, том IV, рег.
4
№6421, н.дело №772 от 28.11.2012г. на нотариус с рег.№ 243 на НК,
ответникът, сега въззивник - Й. М. Д., на основание давностно владение и
наследство е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с.Овчи
кладенец, ул."Никола Й.Вапцаров" 8, община Тунда, обл.Ямбол,
представляващ поземлен имот ПИ №471 с площ от 2190,00 кв.м., за което е
отреден УПИ 1-471 с площ от 1540 кв.м., в квартал 29 по плана на селото,
заедно с построените в този поземлен имот масивна жилищна
сграда/двуетажна/ с разгъната застроена площ от 94.00 кв.м., жилище /лятна
кухня/ със застроена площ от 13.00 кв.м., гараж със застроена площ от 32.00
кв.м., навес с оградни стени със застроена площ от 88.00 кв.м., при граници на
поземления имот: мера, УПИ И-472, УПИ Ш-472, УПИ V-474.
Пред ЯРС в първото съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, е
оспорила констативния нотариален акт № 96/2012г. , представен от ответника до
притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота, като е заявила, че ответникът не е
упражнявал владение върху нейната ид.част по чл.68, ал.1 от ЗС и тя не е придобита по
давност.
Видно от договор за доброволна делба от 25.01.2002г. на земеделски
земи, които са останали в наследство от Д.М.Р. и М.Д.М., М.Д.М. е получил
дял първи, като е станал собственик на земеделските земи предмет на
исковата молба.
По делото пред ЯРС е разпитан един свидетел - Динко Василев от
с.Овчи кладенец, който сочи, че познава имота на М. и Й., в който баща им М.
Д. е живял до смъртта си заедно с жена си и децата си, като винаги там е
живял. След смъртта му през 2007г. в имота е живяла неговата жена до
смъртта си през 2011-2012г. Сочи, че в селото се знае, че М. е собственик на
имота, след това - М. и Й.. Свидетелят установява, че последните поддържат
имота. Посочил е, че имотът се поддържа от М. и Й.. Посочил е още, че М. е в
Испания и като се връщала е отивала в бащиния си имот. Твърди, че те са се
разбирали, не е чувал да се карат брат и сестра. Знае, че преди Й. да отиде в
Стара Загора е живял с М. Д. у тях. Не знае дали е построено нещо в имота
след смъртта на М..
Представена е данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави
5
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявен е иск за делба по чл.69 от ЗН.
С решението по чл.344, ал.1 от ГПК делбеният съд се произнася между
кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и какви са частите на всеки
съсобственик.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която ЯРС
допуска извършването на съдебна делба между страните по отношение на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 471, находящ се в село Овчи
кладенец общ.Тунджа обл.Ямбол с площ 2050 кв.м, за който е отреден УПИ
1-471 в кв.29 по плана на селото с площ 1420 кв.м, при граници: УПИ II -472,
УПИ III -472, улица, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда с разгърната площ от 94 кв.м. и навес с площ 88 кв.м.; при квоти: 1/2
ид.ч. за М. М. Д. и 1/2 идеална част за Й. М. Д., както и изцяло се обжалва
допълнително решение № 260334 от 04.08.2021 г. по гр.д.№2831/2020г. по
описа на ЯРС.
По делото е установено, че през 1990г. наследодателят на страните
М.Д.М. е придобил с нот. акт №59/1990г. за покупко-продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка на баща си Й.М.Р. 1/2 идеална
част от имота в с.Овчи кладенец. Въззиваемата М.Д. се е позовала в исковата
молба, че останалата 1/2 ид.ч. от имота баща им е придобил по давност чрез
упражняване на владение повече от десет години като през 1998г. е
декларирал в общината целия имот. По делото се установява от показанията
на разпитания свидетел, че наследодателят на страните е живял в имота
постоянно със съпругата и децата си до смъртта си (06.01.2007г.) и всички в
селото са знаели него за собственик на имота. След смъртта му в имота е
останала неговата съпруга до смъртта си през 2012г. Показанията се
потвърждават от представената по делото данъчна декларация по ч.26 от
ЗМДТ, в която през 1998г. М.Д.М. е декларирал целия имот в с.Овчи
кладенец и е посочил себе си като единствен собственик. Наследодателят
6
М.Д.М. е придобил чрез сделка за продажба срещу издръжка и гледане 1/2
ид.ч. от имота и е упражнявал фактическа власт върху целия имота и го е
владял за себе си, като това владение е било необезпокоявано и е продължило
повече от 10 години. Съгласно мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 4
от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 ЗС срок, но е починало преди
да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се
включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се
позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са
продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се
зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от
страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е
осъществено от наследодателя. Ето защо, ЯОС намира, че наследодателят на
страните им е оставил в наследство целия имот, находящ се в с.Овчи
кладенец. След смъртта на М.Д.М. владението е продължило в лицето на
неговата съпруга до смъртта й през 2012г., а след това от страните по делото,
доказателство за което е подадената от Й. М. Д. декларация по чл.14 ЗМДТ
вх.№ 1987/20.12.2007г. след смъртта на баща му М. М.в, в която като
собственици на имота са записани страните по делото заедно с тяхната майка
И.Д.М..
След смъртта на майка си въззивникът се е снабдил с констативен
нотариалният акт № 96/28.11.2012г., с който е признат за собственик на целия
имот като основание за собственост е записано давностно владение и
наследство. Констативният нот.акт е оспорен своевременно от съделителката.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства не се установява Й.М. да е отблъснал владението на
своята сестра и да е завладял нейната част от наследствения недвижим имот в
с.Овчи кладенец. В ТР № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС се
приема, че в отношенията между съсобственици презумпцията на чл.69 ЗС, че
владелецът владее веща като своя, намира приложение на общо основание, но
се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
7
фактическата власт върху веща, показва съвладение. Тогава съсобственикът,
който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да завладее и техните идеални част. Сънаследник може да
придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява
фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне
фактическата власт на другите сънаследници, съгласно чл.79, ал.1 ЗС. В
случая от показанията на свидететля се установява, че М.М. не се е
дезинтересирала от имота, като при връщанията си от Испания винаги е
ходила в него, давала е на брат си пълномощни за различни действия във
връзка с имота. На основание изложеното, оспорването на конст. нот. акт е
доказано от съделителката - липсва субективния елемент на владението за
претендирания период у въззивника, който е бил обикновен държател на
нейната ид.част от имота. Ето защо, основателно е искането по чл.537, ал.2 от
ГПК по отношение констативния нотариален акт и същият правилно е
отменен по отношение на собствената на въззиваемата 1/2 ид.част, което
правилно ЯРС е постановил в доп.решение, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че делбата по отношение
на имота по пункт първи от исковата молба следва да се допусне при равни за
страните квоти.
С оглед изложеното, ЯОС намира въззивната жалба за неоснователна,
поради което решението на ЯРС следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
делото, на въззиваемата следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 600лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260304 от 02.07.2021 год. по гр. дело
№2831/2020г. по описа на ЯРС в обжалваната част, с която ЯРС ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между М. М. Д., ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр.Ямбол, ж.к."Г.Бенковски" бл.4, ет. 12, ап.69 и съдебен адрес:
гр.Ямбол, ул."Ж.Папазов" 14, кантора 307-адв.В.К. от АК-Ямбол и Й. М. Д.,
ЕГН ********** от гр.Стара Загора, ул."Загора", ж.к."Железник" бл.17, вх.Б,
8
ет.7, ап.61 със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул."Ж.Папазов" №14 - адв.М.Д. от
АК-Ямбол по отношение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
471, находящ се в село Овчи кладенец общ.Тунджа обл.Ямбол с площ 2050
кв.м, за който е отреден УПИ 1-471 в кв.29 по плана на селото с площ 1420
кв.м, при граници: УПИ II -472, УПИ III -472, улица, ведно с построените в
него двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната площ от 94 кв.м, и
навес с площ 88 кв.м.; при квоти: 1/2 ид.ч. за М. М. Д. и 1/2 идеална част за Й.
М. Д..
Потвърждава допълнително решение № 260334 от 04.08.2021 год. по
гр. дело №2831/2020г. по описа на ЯРС.
Осъжда Й. М. Д. от гр. Стара Загора, ул. „Загорка", ж.к. Железник" бл.
17, вх. „Б", ет. 7, ап. 61, с ЕГН - **********, да заплати на М. М. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес в гр.Ямбол, ж.к."Г.Бенковски" бл.4, ет. 12,
ап.69, направените разноски в размер 600лв. за платено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9