Мотиви
към присъда по НОХД 50/19г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението
е против Х.С.Т.-***, след като е осъден с влязло на 16.02.2006 г. в законна
сила решение № 67/16.02.2006 г., на PC- Пазарджик по гр. д. № 1593/2005 г.,
изменено с решение № 785/2008 г., по гр. д. № 996/2008 г. по описа на PC-
Пазарджик, влязло в законна сила на 30.09.2008 г., да издържа свой низходящ-
малолетния си син П.Х.Т., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно петдесет
месечни вноски по 80.00 лева, за периода от месец юни 2014 г. до месец юли 2018
г. включително, общо в размер на 4000.00 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
Производството по делото се проведе по реда на гл.
27 от НПК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Повереникът настоява за осъдителна присъда.
Защитникът
моли за снизходителност при определяне на наказанието .
Подсъдимият
признава фактите.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Подс. Х.С.Т.
и св. Е.П.Т.,*** сключили граждански брак на 10.12. 1988 г., в гр. Пазарджик.
По време на брака се родили децата М.Х.Т.- родена на *** г. и П.С.Т., роден на ***
г.
С
решение № 67/16.02.2006 г., на PC- Пазарджик по гр. д. 1593/2005 г., бракът им
бил прекратен с развод, като било утвърдено постигнато между тях споразумение,
съгласно което родителските права по отношение на децата били предоставени на
майката - св. Т., като било постановено те да живеят при нея в гр. Пазарджик.
За бащата - подс. Т. бил определен режим на лични отношения с децата, както й
да заплаща месечна издръжка в размер на по 50.00 лв., за всяко едно от децата,
считано от 01.10.2005 г., до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.Решението влязло в законна сила на 16.02.2006 г.
Тъй
като Т. не плащал издръжка, св. Т. се снабдила с изпълнителен лист от
10.07.2007 г. на PC- Пазарджик, след което подала молба до ДСИ при PC-Пазарджик
за събиране на вземанията. Било образувано изпълнително дело № 1060/2008
г.
На
04.04.2008 г. М.Т. навършила 18 години, т. е. настъпило обстоятелство за
прекратяване на издръжката спрямо нея.
С
решение № 785/19.08.2008 г.на Районен съд- гр. Пазарджик, по гр. д. № 996/2008
г., присъдената издръжка, в полза на П.Х.Т. била изменена, като подсъдимият бил
осъден да изплаща на сина си, чрез неговата майка, издръжка в размер на 80.00
лв.
Решението
влязло в законна сила на 30.09.2008 г.
Бил
издаден изпълнителен лист от 25.09.2008 г. по гр. д. № 996/2008 г. През 2008 г.
и 2009 г. Т. внесъл суми за издръжка по изпълнително дело № 1060/2008 г., общо
в размер на 2954.00 лв.
Тъй
като обаче не изплатил изцяло дължимата издръжка, св. Т. *** и в последствие
било образувано настоящото дело.
При горните
данни по делото прокурорът е приел, че Х.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като с
влязло на 16.02.2006 г. в законна сила решение № 67/16.02.2006 г., на PC-
Пазарджик по гр. д. № 1593/2005 г., изменено с решение № 785/2008 г., по гр. д.
№ 996/2008 г. по описа на PC- Пазарджик, влязло в законна сила на 30.09.2008
г., да издържа свой низходящ- малолетния си син П.Х.Т., роден на *** г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно петдесет месечни вноски по 80.00 лева, за периода от месец юни
2014 г. до месец юли 2018 г. включително, общо в размер на 4000.00 лева.
Визираните
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, по отношение на които
подсъдимия депозира самопризнание, се
установяват и от събраните в ДСП. Последните са напълно непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по
делото факти, респ. по отношение на всяко едно от инкриминираните престъпни
деяния. Основният доказателствен източник се явяват показанията на пълнолетния
вече П.Т. и негова майка св. Т., както и писмените доказателства - съдебни
решения по бракоразводното дело и за присъждане, /изменение на издръжката;
удостоверения за завеждане и водене на изпълнителни дела и плащания по тях .
Изясни
се основно от показанията на баща и син Терзиеви, че през всички години след
развода те са поддържали добри отношения . При честите им срещи бащата
предоставял различни по размер суми на детето, но никога не искал документ от
майката. Не е установен нито общият размер, нито датите, /периодите на предоставяне на тези
суми. Наистина, те следва да се приемат като дарове, а не като изпълнение на
паричното задължение по процесните решения за издръжка, но пък системното им
предоставяне в рамките на едни постоянни контакти свидетелства за едно истинско
родителско отношение и загриженост в материален и морален аспект.
Установено
е от събраната непротиворечива информация чрез всички доказателсдтвени
средства, че действително не е изпълнявал формално
точно и срочно задължението си за издръжка.
Факт е,
че в рамките на инкриминирания период подсъдимият не е плащал точно и срочно
задължението си по решение №
67/16.02.2006 г., на PC- Пазарджик по гр. д. 1593/2005 г. и решение №
785/19.08.2008 г.на Районен съд- гр. Пазарджик, по гр. д. № 996/2008 г.. Този
факт е напълно изводим от доказателствената съвкупност. Без значение за
настоящия коментар, необходим за обосноваване на обективната съставомерност, са
обективни причини относно невъзможността, за която се настоява в защитната реч (
изпадането в несъстоятелност на управлявано и представлявано от подсъдимия
дружество, тежки здравословни проблеми) - те имат своето място само и
единствено при индивидуализацията на наказанието. Така, както и факта на изплащане при забава на
част от дължими и определящи общия размер на неразплатеното парично задължение
вноски. Забавеното плащане на част от дължимите сумите в хода на тяхното
принудително събиране , именно защото е забавено ( и така - в хипотезата на чл.
183, ал.1 от НК ) и непогасяването на целия процесен дължим размер на
издръжката не редуцира периода на неизпълнение. .
Подсъдимият
е бил наясно със задължението си - неговият размер, срок на плащане, начин -
чрез майката и законна представителка на децата.
Неизпълнението
на задължението е напълно съзнателно. Подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на деянието си и е предвиждал последиците от бездействието си.
Изолираните
горе факти в обективно и субективно отношение дадоха основание на Съда за
постановяване на присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване
на приписаното му престъпление.
При преценка за индивидуализация на
наказанието Съдът откри основание за определянето му в хипотеза на чл. 55 от НК.
Основание да това даде основно предоставената информация от сина Т. за
поддържаната връзка с баща си и загрижеността на последния през всички години
след развода на родителите. От друга страна, изключително позитивни с оглед и
показанията на сина, са данните за личността подсъдимия, за което Съдът доби
непосредствени и неподправени впечатления. Прие
се, че тези данни променят в съществена
степен характеристиката ни извършеното престъпно деяние като го правят различно
при съпоставка с типичните престъпления от същия вид, с оглед занижената степен
на обществена опасност. Именно поради тази характеристика на деянието се прие
също, че и най-лекото наказание, което е предвидено за извършеното от
подсъдимия престъпление - пробация , се оказва несъразмерно тежко и поради това
- несправедливо. Определянето на пробация би затруднило подсъдимия да изпълнява
ангажиментите си по своите трудови функции, които са свързани с пътувания извън
страната. Това практически би го поставило в невъзможност да добива парични доходи и би засегнало и
получаващия издръжка .
Така
при наличие на предпоставките по чл. 55, ал.1 т.2, б.В от НК, приложен на
основание чл. 58а, ал.4 от НК, Съдът замени
предвиденото най-леко наказание пробация с глоба, която определи в размер на 500 лева - максималният, отчитайки
продължителността на инкриминирания период. Прие се, че това наказание се оказва
едновременно и справедливо възмездие за извършеното престъпление и може да
мотивира очаквания за постигане на предупредително-възпиращо и поправително
въздействие върху дееца, а също и постигане на общопревантивен ефект.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: