Решение по дело №687/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260353
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20211630100687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

№. 260353 / 29.9.2021 г.

    Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

29.09.2021 година

град Монтана

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 687 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искови претенции са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу И.М.Ц. е образувано ч.гр.д.№. 2031/2020 година по описа на РС Монтана. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 109,41 лева за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника и депозирано възражение в срок, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Поддържа също, че по повод договор за мобилни услуги от дата 26.03.2018г., сключен с мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД, ответникът И.М.Ц. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №. ********* и титуляр по мобилен номер 0878/887903, с избрана абонаментна програма Тотал 14.99лв. Отношенията между страните са подновени с подписването на Допълнително споразумение от дата 03.10.2018г., с уговорен срок на действие 24 месеца до 03.10.2020г. Във връзка със сключения договорен абонамент за 24-месеца, както и с оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство, с отстъпка от стандартната цена. Твърди, че въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №. *********. За отчетния период на потребление 05.12.2018г. - 04.02.2019г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Т. Б. дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 24.40 лева. За отчетния период на потребление 05.12.2018г. - 04.02.2019г. Т. е издал Фактура №. **********/05.01.2019г. за отчетния период на потребление от 05/12/2018г. - 04/01/2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 22.73 лв. /с ДДС/ и Фактура №. **********/05.02.2019г. за отчетния период на потребление от 05/01/2019г. - 04/02/2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 1.67 лева /с ДДС/.

При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл.31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.

Твърди, че незаплащането от страна на абоната-ответник на процесните фактури за отчетния период на потребление 05.12.2018г. - 04.02.2019г., е ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като Т. е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.

След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура /Кредитно известие/, в която са начислени суми в размер, както следва: 109.41лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/; 24.40лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума не е процесна в настоящото производство/; 132.81 лв. - незаплатени лизингови вноски /която сума не е процесна в настоящото производство/. Твърди, че в настоящото производство интерес за ищеца представлява начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в размер на 109.41лв., която претендира на основание т.11 от договора за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е ,,Т. Б.“ ЕАД.

Твърди също, че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.03.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 14.99лв. за мобилен номер 0878/887903 до 03.10.2020г., съгласно Допълнително споразумение от 03.10.2018г.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване.

Ищецът твърди също, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ,,Т. Б.“ ЕАД И.М.Ц. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на И.М.Ц.. „При неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Поддържа, че в конкретният случай ответникът И.М.Ц. е подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвал процесния мобилен номер и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б.“ ЕАД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление в град С., район ,,Младост“, ж.к.„Младост 4“, Б. П. С., сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в общ размер на 109.41 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от дата 03.10.2018г., от които: 37.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 71.94лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ALCATEL 1 Dual Black. Моли съда да му присъди и разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.М.Ц. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива и заключението на вещото лице В.П.Т., са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите, както и от заключението на вещото лице Т. се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№. 2031/2020 година по описа на МРС.

Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните парични суми.  

Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса и 120,00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 145,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 405,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски /25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение и 200,00 лева – депозит за вещо лице/.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

По горните съображения съдът 

                   

                         Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 към ответника И.М.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата в размер на 109.41 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от дата 03.10.2018г., от които: 37.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 71.94лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ALCATEL 1 Dual Black, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 2031/2020 година по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА И.М.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 сумата от 145,00 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА И.М.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. п. ж. №. 4. Б. П. С., сграда 6 сумата от 405,00 лева – реализирани в настоящото производство разноски.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                                                                                                                    

                                    

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :