РЕШЕНИЕ
№
569
гр.
Пловдив, 16.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа КАНД №32/2021 година по
описа на съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК.
Образувано е
по касационна жалба, подадена
от П.П.П.,*** преподписана
от назначения процесуален представител адв. П. срещу Решение № 1162/06.07.2020 г., постановено по
адм. дело № 1464/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив- XVII състав, с
което са отхвърлени предявените от него искове срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“- София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 2000 лева, изразяващи се в гладуване и неудовлетвореност през периода от
17.05.2014г до 17.05.2019г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия
на администрацията на Затвора град Пловдив, състоящи се в неизпълнение на
задължението да осигури полагащото му се количество храна за деня и е осъден да
заплати направените разноски. Касаторът счита, че съдебното решение е постановено при
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при необоснованост. Излага подробни съображения относно анализа на
събраните по делото доказателства и тяхната оценка. Иска отмяната на решението
и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено искането
за присъждане на пълен размер на търсеното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 2000лева. Не се претендират разноски пред касационната
инстанция.
Ответникът
по тази касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, с писмен
отговор взима становище по неоснователност на жалбата и счита, че същата следва
да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционният съд да бъде сотавено в
сила. Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не дава мнение
по същество на спора. Не се претендират разноски.
Контролиращата
страна, прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение,
което предлага да бъде оставено в сила.
Касационният
състав, като
провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с
наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
намери следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя са неоснователна поради
следните за това съображения:
Производството
пред Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на П.П.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която на основание чл. 203 и сл. АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба
период от 17.05.2014г до 17.05.2019г. в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора град Пловди за сумата от 2000.00 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал
на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързани с подлагането му на нечовешко и унизително отношение, осъществено чрез неизпълнение на
задължението на ответника да осигури на П.
необходимото количество хранителни продукти, които му се полагат по
силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съгласно Таблица № 1 на Министерството
на правосъдието, в резултат на което същият е изпитвал глад и неудовлетвореност, като ищецът в следствие на това се
е почувствал унижен и оскърбен и е било засегнато човешкото му достойнство. С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е
събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства-
свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото
административният съд е отхвърлил предявения от П.П. против ГД „ИН“ иск за
сумата от 2000.00 лева като неоснователен и недоказан. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че през изяснен от доказателствата процесен период не е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с
осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, нито пък отказ да бъде
предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по
химически и калориен състав на утвърдените таблици. Обосновал се е в случая, че от
събраните гласни доказателства- показания на свидетелите Ирхан Феруп Камбур, Мартин Георгиев Митев, както и писмените
доказателства- заключение на проведената съдебно-технологична експертиза, което
сочи, че на
лишените от свобода се осигурява трикратно хранене по предварително изготвено
седмично меню, като влаганите хранителни продукти се изписват съгласно сборник
рецепти за заведенията за обществено хранене, а предлаганата храна е
разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен
състав на Таблица № 1 и Заменителна таблица, утвърдени от Министъра на
правосъдието и съгласувани от Министъра на здравеопазването, не са доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и е
отхвърлил иска изцяло като неоснователен и недоказан.
Решението
на съда е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да
се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на
първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
вследствие на неблагоприятни за човешкото достойнство на ищеца условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в неизпълнението
на задължението на даминистрацията да му предостави съответстваща като количество,
химически и калориен състав храна в периода, предмет на исковата молба. В
решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата
молба обстоятелства, което обуславя липса на обективните предпоставки за присъждане
на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
В решението
е изведен правилният извод за неоснователност на претендирания иск. Липсват
посочените в касационната жалба обстоятелства, които да обуславят присъждане на поисканото
от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на
страната с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното
решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал
от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието
ѝ е приел за съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Събрал и
е проверил необходимите към обстоятелствата по иска доказателства. Наличието на установени по
делото обстоятелства от ответника ГД „ИН“ водят до правилно приетият от решаващият
съд извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск, който извод се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция. В този смисъл съобразно
предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд и препраща към тях, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. По изложените обстоятелства неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Изводите на
първоинстанционният съд са и в съответствие със съдебната практика по сходни
дела, като изложените в този смисъл мотиви също се споделят от настоящия
съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни.
При този
резултат от касационното обжалване и с оглед липсата на искания за разноски от
ответника, настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по тях.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1162/06.07.2020 г.,
постановено по административно дело № 1464/2019 г. по описа на Административен
съд – Пловдив- XVII състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.