№ 1812
гр. Пловдив, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
**:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200422 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
36-0000914 от 21.12.2021 г. на и.д. директор на Регионалната дирекция „Автомобилна
администрация“ (нататък РД „АА“) гр. Пловдив, с което на А. И. Г. с ЕГН **********
на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева за нарушение на
чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС (Наредбата).
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на НП. Моли се да бъде отменено. В съдебно заседание се развиват,
като се възразява по неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта
за установяване на административно нарушение (АУАН), за липсата на пълно
описание на нарушението и за непосочване на правната квалификация на нарушението
в контекста на съкращаване на наименованията на нормативните актове.
Въззиваемата страна не е взела подробно писмено становище по жалбата. В
съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество се явява основателна, поради следните съображения извън посочените в нея:
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството „Мираж 2005“ ООД притежава разрешение № 884/24.02.2016 г. за
периодични прегледи за проверка на техническо състояние и изправност на пътни
превозни средства. Мястото, където се извършвали прегледите, било пункт с адрес **.
1
В дружеството като ** на комисията работил Р.М.Д., а като член жалбоподателят А. И.
Г..
На 01.06.2021 г. около 13:33 часа в пункта за годишни технически прегледи на
дружеството се явило за преглед МПС лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № Р**
категория М1, собственост на С.И.М. с ЕГН **********. Комисията пристъпила към
извършването на годишен технически преглед на автомобила. За целта последният бил
придвижен на съответното място. Членът на комисията А. Г. се качил на мястото за
водача и боравил с приборите на превозното средство. То обаче не било повдигнато на
подемник, нито жалбоподателят слязъл в специално предвидения канал, за да извърши
визуален оглед на ходовата му част (оси, колела, гуми и окачване) и кормилното
управление. За извършения преглед е издаден протокол № 25599774 от 01.06.2021 г.
със заключение „Допуска за движение по пътищата“.
Посочените обстоятелства били установени от служителя на РД „АА“ гр.
Пловдив К. К., на който били предадени файлове с видеосъдържание получени от ИА
„АА“. К. на своя страна направил самостоятелен преглед на записите и установил
посочените по-горе обстоятелства.
По този повод е съставен от РД „АА“ срещу жалбоподателя АУАН № 297015 от
13.12.2021 г. за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС за това, че жалбоподателят в качеството му на технически специалист не
е извършил преглед за проверка на техническото състояние на ППС при спазване на
изискванията за извършване на периодичен преглед на ППС, определени в Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и Приложение № 5, част I, т. 2 и т. 5. При съставянето
на акта жалбоподателят е посочил, че няма възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП за същото
нарушение от правна и фактическа страна, като на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля К. К. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН,
протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, протокол
от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №
25599774/01.06.2021 г., протокол спирачна система и анализ изх. газове, компактдиск и
извършения му в хода на съдебното следствие оглед, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.
на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В подробности разказва какво е установил след
прегледа на записите от задължителното заснемане, как е инициирана проверката,
както и как се извършва огледа на съответните компоненти. Показанията на свидетеля
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
В хода на съдебното следствие обяснения по случая даде и жалбоподателят А.
Г., който не споделя конкретни впечатления и спомени от предмета на доказване, а
предимно от момента на съставяне на акта, както и какви са принципните действия при
извършване на проверка от този тип на ППС. Предвид съдържанието на обясненията
му и липсата на преки възприятия за ситуацията съдът счете, че те не изясняват
фактическата обстановка по делото. По тази причина не могат и не бяха ползвани при
формиране на изводите относно възникналата ситуация.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
2
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените
заповеди.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и са ограничили правата му.
АУАН не е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 от
ЗАНН, като не съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, които
са приети от актосъставителя за такива от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото по чл. 44 от ЗАНН в
законовопредвидения срок от съставяне на акта жалбоподателят да направи и писмени
възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал
възможност да направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право, като
е посочил, че няма възражения.
Към момента на установяване на нарушението с АУАН правонарушителят е бил
известен и актът е съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл.
40 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН актът трябва да съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съдебната
практика по въпроса е категорична, че, за да е спазена въпросната разпоредба,
описанието трябва да е пълно и ясно, така че от самото начало на
административнонаказателното производство привлеченото в него лице като
нарушител да е запознат с всички обстоятелства, които му се вменяват, за да бъде
наказан накрая.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 3, б „а“ от
Наредбата при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията, извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за
извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази
наредба. Последните са уредени в чл. 31, ал. 1 от Наредбата, който препраща към
приложение № 5 от същата, в която подробно е отразена методиката на извършване на
проверката. Именно в приложението са включени действията на членовете на
комисията, които последните имат задължение да извършат, за да проверят
техническата изправност на проверявания автомобил. Това е дължимото им поведение
и отклонението от него следва да се наказва. Така например проверката на кормилното
управление се извършва на няколко различни компонента, които изискват различни
действия от проверяващите – от визуална проверка до проверка чрез специално
пригоден детектор, както и комбинация между различните методи, като е предоставена
възможност на техническите специалисти сами да изберат метода за проверяване. В
някои от случаите се изисква конкретно боравене от техническия специалист с
кормилното управление, посредством което се осъществява и проверката. Общо се
проверяват 13 компонента. По отношение на осите са предвидени варианти за визуална
проверка или чрез използване на детектори за свободния ход на колелото, за колелата и
гумите от визуална проверка, през такава на подемник или канал, до движение на
превозното средство напред и назад над канал. Относно системата на окачване
проверката може да се извършва визуално, чрез използване на специално оборудване
или чрез използване на детектори за свободния ход на колелото. Всичко изброено води
до извод, че изследването на различните компоненти на проверяваната част на
3
автомобила може да се извърши по един или няколко начина в зависимост от
предвидените възможни варианта в методиката и с какво разполага съответния пункт
като техническа обезпеченосъ. Затова е възможно да не бъде извършена визуална
проверка, но да е използвано специално оборудване или обратното. В тези случаи не
може в акта най-общо да бъде посочено, че не е извършена проверка на кормилното
управление, тъй като последното е многокомпонентно, а всеки отделен елемент може
да изисква различен начин за проверяване изправността му.
В горния смисъл описанието на извършването на нарушението следва да
съдържа информация какво е конкретното поведение на дееца съобразно с дължимото
му, т.е. че не е направил визуална проверка, нито проверка със специално оборудване,
както и да бъдат посочени компонентите, които не са били проверени и те да бъдат
обвързани с изискванията на методиката. Това е необходимо и с оглед възможността
чрез извършваните видеозаписи да се провери дали твърдението на администрацията е
истинно или не е.
Въз основа на изложеното съдът приема, че актът не е пълен от фактическа
страна като не са посочени всички елементи от фактическия състав на нарушението,
които са се проявили в действителността чрез поведението на нарушителя, нито с
какво конкретно се разминават неговите действия с дължимото по нормативния акт. С
това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
ограничило правата на нарушителя още с поставяне на началото на
административнонаказателното производство и което не може да бъде отстранено за
първи път от въззивната инстанция.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, за което е представена и съответната заповед, в предвидената от закона
форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му обаче не се
съдържат задължителните реквизити, което нарушение е свързано с обсъденото при
анализа на АУАН.
Подобно на акта за установяване на административно нарушение при издаването
на наказателното постановление не са спазени условията на чл. чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН за описание на нарушението, което следва да е пълно.
Административнонаказващият орган се е задоволил единствено с пълното повтаряне
на фактическата обстановка, възпроизведена в акта, което автоматично води и до
непосочване на конкретното поведение на нарушителя и проверка на кой компонент е
била извършена. В този смисъл напълно важими са аргументите посочени по-горе при
обсъждането на допуснатото нарушение при съставяне на АУАН, към които съдът
препраща. По този начин процесуалното нарушение е било мултиплицирано при
съставянето на постановлението, като същото се оценява като съществено, доколкото
без ясно описание наказаното лице не би могло да упражни в пълнота правото си на
защита. Например ако в съществените актове беше посочено, че не е извършена
визуална проверка, то наказаното лице би могло да твърди, че разполага със специално
оборудване, което е използвало, и да го докаже, доколкото е предвидена възможност за
извършване на проверка по този начин. Допуснатото нарушение не може да бъде
отстранено от съда във въззивното производство, което обуславя и единствения извод
за отмяна на обжалвания акт.
Същевременно следва да се отбележи, че от доказателствата по делото не се и
установяват действия, с които техническият специалист да не е изпълнил
задълженията си по извършване на проверка за техническата изправност на ППС.
Както вече се посочи, някои от компонентите, които се твърди да не са били
проверени, могат да бъдат изпробвани по няколко начина. По делото обаче се
установява само че жалбоподателят не е слязъл в специално пригодения канал, във
4
връзка с което е представен компактдиск, на който беше извършен оглед, и в който
смисъл бяха показанията на актосъставителя. Не се доказа обаче, че не е извършен
преглед по някои от другите предвидени възможности, когато такива са включени в
методиката. Оттук и не може да се направи заключение, че въобще не е било
проверено кормилното управление или осите, колелата, гумите и окачването.
Следователно и не се доказа извършването на нарушението от обективна страна така,
както е ангажирана отговорността в постановлението, което е още едно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Това предпоставя и липсата от
необходимостта за произнасяне по субективната страна на нарушението.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски да бъдат присъдени в размер на 335 лева, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя
адвокатска помощ възнаграждението, за която е заплатено в брой. В този смисъл се
приложи правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендирания размер на
адвокатското възнаграждение се определи като минималния и следва въззиваемата
страна да бъде осъдена да заплати сторените разноски за процесуалния представител
на жалбоподателя, доколкото с писмото за изпращане на съда е направено възражение
за намаляване на претендираното възнаграждение. В този смисъл чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата предвижда възнаграждение в размер на 300 лв. плюс 7% от горницата над
1000 лв. В случая това са 35 лв. (7% от 500 лв., доколкото обжалваемият интерес е 1500
лв.). Оттук и дължимото възнаграждение следва да е в размер на 335 лв., а не
претендираните 400 лв.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
затова следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 36-0000914 от 21.12.2021 г. на
Директора в Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с
което на А. И. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
1500 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да
заплати на А. И. Г. с ЕГН ********** сумата в размер на 335 лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6