№ 1353
гр. Пазарджик, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220102686 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за
обезщетение за неимуществени вреди и чл.86 ал.1 от ЗЗД - за законна лихва.
Подадена е искова молба от К. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Ц.,
ул.“******, обл.Пазарджик, чрез адв.К. С., съдебен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“****** против Прокуратурата на Република България, представлявана от
Б. С., с адрес: гр.София, бул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си,
твърди, че е бил привлечен като обвиняем, а впоследствие предаден на съда
по обвинение, за което бил първоначално осъден, а впоследствие оправдан, за
извършено престъпление - лъжесвидетелстване. Твърди, че делото
продължило за период от 8 години - от 2015г. до 23.02.2023г. Твърди, че
първоначално давал обяснение пред полицията, впоследствие бил привлечен
като обвиняем по ДП №90/2018г. по описа на ОСлС към ОП-Пазарджик.
Сочи, че първото му обвинение било за деяние, квалифицирано като
престъпление по чл.290/1 от НК като извършител. В края на разследването,
поради изменение на обвинението за един от обвиняемите, прокурорът
изменил обвинението като бил привлечен за престъпление по чл.290 ал.1 от
НК в съучастие с Й. П. С., като „подбудител“ за извършено от него
1
престъпление по чл.290/1, във връзка с чл.20 ал.3 от НК. При първото
разглеждане на делото се явявал без защитник и бил осъден от Районен съд -
Пазарджик на 6 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66/1 от НК,
като изпълнението на присъдата било отложено със срок за изпитание от 3
години.
Посочва, че единият от подсъдимите - С. М. не издържал и сключил,
преди произнасянето на съда, споразумение с прокуратурата, което съдът
потвърдил, като непротиворечащо на закона и морала и му наложил
наказание - пробация с мерки: задължителна регистрация по постоянен адрес
със срок от 7 месеца и задължителни срещи с пробационен служител със срок
от 7 месеца. Заедно с другите двама останали подсъдими продължили да се
явяват в заседанията, като в крайна сметка успели да установят истината и
при повторното гледане на делото от Районен съд - Пазарджик, съдът ги
оправдал. Оправдателната присъда била потвърдена и от окръжния съд по
подаден протест от РП - Пазарджик и решението влязло в законна сила на
23.02.2023г.
Ищецът твърди, че през тези 8 години претърпял неимуществени вреди
по-големи от обичайните, поради следните обстоятелства, при които се
развили делата му:
Бил викан многократно в полицията за предварителна проверка по
случая, и смятал, че оказвайки пълно съдействие преписката ще бъде
приключена в срок в негова полза.
Твърди, че по ДП №90/2018г. на ОСлС при ОП - Пазарджик се явявал
две години. Твърди, че бил привлечен като обвиняем на 26.03.2019г. за това,
че на 26.06.2015г., пред надлежен орган на властта - Нотариус М. М., с рег.
№571 при Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Пазарджик,
като свидетел при обстоятелствена проверка за констатиране право на
собственост на Й. П. С. по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на
нотариуса, устно и писмено, съзнателно е потвърдил неистина, че Й. П. С. в
продължение на повече от 10 години непрекъснато е владял като собственик,
без да е бил необезпокояван от никой с претенции за собственост. Била взета
по отношение на него и мярка за неотклонение „Подписка“. На разпитите не
се признавал за виновен, отказал да дава обяснения, както и да му бъдат
предявявани материалите по делото.
2
Твърди, че почти след една година от първото предявяване на
обвинение, отново бил призован и му било повдигнато ново обвинение на
11.02.2020г., в което вече следвало да отговаря при съучастие - той като
извършител по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, а Й. П. С.,
като подбудител към лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с
чл.20 ал.3 от НК. При последвалия разпит от същата дата отново не се
признал за виновен, отказал да дава обяснения и да се запознава с
материалите по делото. Заявил, че ще ползва адвокат на по-късен етап.
Сочи, че било образувано НОХД №561/2020г. по описа на PC-
Пазарджик. В разпоредителното заседание при даден 7-дневен срок от съда,
прокурорът изменил обвинението, в който той от първоначалното обвинение
за 7 имота, редуцирал обвинението до 5 имота, като премахнал от
обвинението - имот №003016 - нива от 2.178 дка в местността „******“ и
имот №133023, лозе от 1.793 дка в местността „Б.“, за които самото
обвинение признало, че са владяни от подсъдимия Й. С..
Посочва, че с Присъда №260031/06.07.2021г. по НОХД №561/2020г.,
съдът ги признал за виновни за извършено престъпление на 26.06.2015г.
„лъжесвидетелстване“ по повод на производство пред нотариуса за
снабдяване с нотариален акт от подсъдимия Й. С., като „подбудител“ и им
наложил наказание за двамата свидетели от по 6 месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване отложил на основание чл.66/1 от НК за срок от 3 години, а
за подсъдимия Й. С. - наложил по-строго наказание - от 8 месеца лишаване от
свобода, чието наказание на основание чл.66/1 от НК също било отложено за
изтърпяване за срок от 3 години. Обжалвали присъдата и тримата.
Било образувано ВНОХД №472/2021г. пред Окръжен съд - Пазарджик,
който с Решение №63/16.09.2021г. отменил присъдата на процесуално
основание и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд.
С Присъда №102 от 18.11.2022г., постановена по НОХД №1406/2022г.
от PC – Пазарджик, Й. П. С., с ЕГН ********** бил оправдан по повдигнато
от Районна прокуратура - Пазарджик обвинение по чл.290 ал.1, във връзка с
чл.20, ал.3 от НК затова, че на 26.06.2015г. в гр.Пазарджик, действайки като
„подбудител“ умишлено е склонил И. К. Т. С. Т. М. и К. С. Т. - и тримата от
с.Ц., обл.Пазарджик да лъжесвидетелстват пред надлежен орган на властта -
3
нотариус М. М. с рег. №571 по регистъра на Нотариалната камара с район на
действие - Районен съд-Пазарджик, а те двамата - ищецът и И. К. Т. като
свидетели при обстоятелствена проверка за констатиране правото на
собственост на Й. П. С. по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на
нотариуса, устно и писмено, съзнателно са потвърдили неистина, че Й. П. С. в
продължение на повече от 10 години непрекъснато е владял, като собственик,
без да е бил обезпокояван от никого с претенции за собственост през този
период, на следните недвижими имоти, а именно:
1.имот №074010, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Събев въбел“, с начин на трайно ползване
„нива“, с площ 2.956 дка;
2.имот №067022, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Дъба“, с начин на трайно ползване „нива“, с
площ 9.0 дка;
3.имот №101015, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Лясков бряст“, с начин на трайно ползване
„нива“, с площ 3.009 дка;
4.имот №033015, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Мерата“, с начин на трайно ползване „нива“, с
площ 3.003 дка;
5.имот №122024, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Стърчи крак“, с начин на трайно ползване
„нива“, с площ 1.347 дка.
Твърди, че по протест на Районна прокуратура - Пазарджик от
23.11.2022г. и допълнителен протест към него след изготвяне на мотивите от
съда, Окръжен съд - Пазарджик образувал ВНОХД №699/2022г. по описа на
ОС - Пазарджик и след разглеждане на делото постановил Решение
№38/23.02.2023г., с което потвърдил оправдателната Присъда №102 от
18.11.2022г., постановена по НОХД №1406/2022г. от PC - Пазарджик и тя
влязла в законна сила.
Ищецът твърди, че през време на цялото наказателно производство, от
момента когато бил привлечен като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната присъда, претърпял значителни неимуществени вреди,
4
изразяващи се в страдания от несправедливото обвинение, както и от
ограниченията от 4 години, които му наложила взетата по отношение на него
мярка за неотклонение - Подписка. Твърди, че претърпял страдания и
унижение. Вдовец е от 2008г. и живеел в с.Ц.. Има три дъщери, като с едната
живеели в с.Ц.. Отслабнал и не се хранел. Делото продължило почти 8 години
/от 2015г. до 2023г./, като се явявал винаги в срок и навреме. Бил в шок.
Постоянно го търсели от кметството, за да му връчват съобщения или
призовки, а като не го намирали, започвали да му звънят по телефона или да
разпитват съседи и комшии къде е. Твърди, че преди да започнат делата - на
27.12.2009г. претърпял мозъчен инсулт, а през 2011г. бил освидетелстван от
ТЕЛК с призната 60% неработоспособност. Твърди, че притесненията от
делото изострили заболяванията. Започнал да пие лекарства за нормализиране
на кръвното, разреждане на кръвта, оросяване на мозъка и за сърцето.
Притесненията се оказали доста и започнал да не спи. Освен от негативните
емоции, другите наследници на Й. С., постоянно присъствали на заседанията
и разпространявали в селото неверни факти, че е осъден и ще влиза в затвора.
Дори когато бил оправдан, те пуснали слух в селото, че отново съдът ги е
осъдил. В съдебната зала, след произнасяне на оправдателната присъда, един
от тях - свидетелят Г. станал прав и започна да вика и скандира
„Демокрация“, с което действие предизвикал съда, но се разминал само със
строга забележка, без дело за дребно хулиганство. Благодарен бил на съда за
проявената справедливост.
Счита, че прокуратурата внесла обвинителния акт за търсене от ищеца
на наказателна отговорност, при очевидна липса на доказателства - „че бил
убеждаван от Й. С. да отиде и да излъже пред нотариуса“. Обвинението дори
не ангажирало такива доказателства. Пред съда се установила истината, а
именно, че ищецът дори не бил разговарял с Й. С., който да го кара да лъже,
тъй като другият свидетел - И. Т. говорил с него да отидат и да станат
свидетели, защото и двамата имали с него съседни ниви с Й. С., които
обработвали през годините.
Заявява, че претенциите са му за вреди, извън обичайните при подобни
случаи.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати сумата от 15000 лв., представляваща
5
претърпени неимуществени вреди в резултат на неправилното обвинение и
взетата мярка за неотклонение, за което бил оправдан, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.02.2023г. /влизане в сила на решението
на окръжен съд/ до окончателното им изплащане и разноските му по воденето
на настоящото производство.
Представя писмени доказателства, подробно описани. Прави искане за
събиране на гласни доказателства - чрез разпит на един свидетел.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител, с който е
взето становище, че искът е допустим, но оспорва същия като недоказан и по
размер.
Възразява, че представените към исковата молба писмени доказателства
не установяват наличието на претърпени неимуществени вреди. Твърди, че от
приложените присъди и решения се доказва само първият изискуем елемент
от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, визиран в чл.2 ал.1, т.3,
предложение 2 от закона.
Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че в
действителност е претърпял претендираните неимуществени вреди, техния
интензитет, размер, както и че те са пряка и непосредствена последица от
конкретни действия на прокуратурата. Сочи, че в т.3.3 от исковата молба са
изложени само твърдения за влошено здравословно състояние, които не са
подкрепени от конкретни доказателства. Изтъква се също така злонамерено
поведение от страна на трети лица - наследници на другия подсъдим в
наказателното производство Й. С., които лица нямат общо с прокуратурата.
Възразява, че размерът на претендираните неимуществени вреди от
15000 лв. е очевидно прекомерно завишен и ярко не съответства с принципа
за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, с установената съдебна практика на
българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в
Страсбург, както и със социално-икономическите условия в Република
България.
Сочи, че следва да се има предвид това, че първото привличане на
ищеца като обвиняем по досъдебното производство е от дата 26.03.2019г., а
влизането на оправдателната присъда в сила е от 23.02.2023г., тоест касае се
за период от по-малко от 4 години, а не от 8 години, както се твърди в
6
исковата молба.
Посочва, че за тези четири години делото е преминало през две първи и
две въззивни съдебни инстанции, което не може да бъде приравнено на
неразумен срок за водене на наказателно производство.
Твърди, че от съществено значение е също така и че престъплението по
чл.290 ал.1 от НК, за което е било повдигнато обвинение, не е тежко. Взета е
била най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и не се сочат каквито и да
било конкретни случаи, при които тази мярка да се е отразила негативно на
начина и качеството на живот на ищеца или да е довела до ограничаване на
неговите права и свободи.
Твърди, че изложените обстоятелства по начало сочат, че евентуалните
претърпени неимуществени вреди, ако бъдат доказани, биха били с един
нисък интензитет и по никакъв начин не обосновават обезщетение в
поискания от ищеца размер.
Твърди, че паричното обезщетение за морални вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и не е проява на
справедливост, а в дисхармония със справедливостта, да се определя парично
обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди (Решение №832 от 10.12.2010г. на ВКС по гр. д. №593/2010г., IV г. о.,
ГК).
Прави искане за изискване и прилагане към настоящето дело на
воденото наказателно дело.
Сочи, че на основание чл.143 ал.2, чл.144 ал.1 и 2 и чл.147 от ГПК ще се
възползва от предоставената възможност в открито съдебно заседание да
посочи и други доказателства, да твърди нови и нововъзникнали
обстоятелства от значение за делото, както и да поиска допълнителен срок за
вземане на отношение по направените в първото заседание доказателствени
искания от ищеца и да посоча допълнителни доказателства във връзка с
направените оспорвания.
Предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно
заседание от ищеца и неговия пълномощник. Молят съда да уважи иска, с
присъждане на разноските, по представения списък по чл.80 от ГПК.
Подробни съображения по същество са изложени в писмена защита.
7
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като
недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Доводи по същество
са изложени в представените по делото писмени бележки.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Безспорно се установява от представените и приети писмени
доказателства и приложеното наказателно дело, а и не се спори между
страните, че срещу ищеца /и други три лица/ е било образувано и водено
Досъдебно производство №90/2018г. по описа на ОСлС при Окръжна
прокуратура-Пазарджик и Прокурорска преписка вх.№841/2018г. по описа на
Районна прокуратура-Пазарджик. Ищецът е бил привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл.290 ал.1 от НК на датата 26.03.2019г. за това,
че на 26.06.2015г. в гр.Пазарджик, пред надлежен орган на властта - Нотариус
М. М., с рег. №571 при Нотариалната камара с район на действие Районен
съд-Пазарджик, като свидетел при обстоятелствена проверка за констатиране
право на собственост на Й. П. С. по нотариално дело №73/2015г. по регистъра
на нотариуса, устно и писмено, съзнателно е потвърдил неистина - че Й. П. С.
в продължение на повече от 10 години непрекъснато е владял като
собственик, без да е бил обезпокояван от никой с претенции за собственост
през този период 7 броя недвижими имоти, подробно описани. По отношение
на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На разпита ищецът
не се е признавал за виновен и се е възползвал от правото си да откаже да
дава обяснения.
На 11.02.2020г., на ищеца му било повдигнато ново обвинение - за
престъпление по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК
за това, че на 26.06.2015г. в гр.Пазарджик, в съучастие с Й. П. С. от с.Ц.,
обл.Пазарджик /подбудител/, действайки като извършител, пред надлежен
орган на властта - Нотариус М. М., с рег. №571 при Нотариалната камара с
район на действие Районен съд-Пазарджик, като свидетел при
обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост на Й. П. С.,
по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на нотариуса, устно и писмено,
съзнателно е потвърдил неистина - че Й. П. С. в продължение на повече от 10
8
години непрекъснато е владял като собственик, без да е бил обезпокояван от
никой с претенции за собственост през този период 7 броя недвижими имоти,
подробно описани. При последвалия разпит на същата дата, ищецът отново не
се е признал за виновен и е отказал да дава обяснения. Заявил е на
следователя, че ще ползва адвокат на по-късен етап.
На 16.04.2020г. Районна прокуратура-Пазарджик внесла в Районен съд-
Пазарджик обвинителен акт срещу ищеца /и други три лица/ за престъпление
по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Образувано
било НОХД №561/2020г. по описа на РС-Пазарджик. В разпоредителното
заседание, при даден 7-дневен срок от съда, прокурорът изменил
обвинението, като от първоначалното обвинение за 7 имота, редуцирал
обвинението до 5 имота /премахнал от обвинението - имот №003016 - нива от
2.178 дка в местността „******“ и имот №133023 - лозе от 1.793 дка в
местността „Б.“/, за които обвинението признало, че са владяни от
подсъдимия Й. С..
По делото са проведени шест съдебни заседания в периода от
01.07.2020г. до 27.04.2021г., на които ищецът се е явявал лично.
С Присъда №260031/06.07.2021г. по НОХД №561/2020г. по описа на
Районен съд-Пазарджик, ищецът К. С. Т., като подсъдим бил признат за
виновен за извършено на датата 26.06.2015г. престъпление по чл.290 ал.1, във
връзка с чл.20 ал.2 от НК и му било наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено, на основание чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Присъдата била обжалвана от
ищеца и от другите двама подсъдими.
По жалбите им било образувано ВНОХД №472/2021г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик, който с Решение №63/16.09.2021г. отменил
присъдата от 06.07.2021г. по НОХД №561/2020г. по описа на Районен съд-
Пазарджик, поради процесуални нарушения и върнал делото на Районен съд-
Пазарджик за ново разглеждане от друг състав, от стадия на
разпоредителното заседание.
След връщане на делото, в Районен съд-Пазарджик било образувано
НОХД №1406/2021г. по описа на съда, по което са проведени десет съдебни
заседания в периода от 02.12.2021г. до 18.11.2022г., на които ищецът се е
явявал.
9
С Присъда №102 от 18.11.2022г., постановена по НОХД №1406/2021г.
по описа на Pайонен съд - Пазарджик, ищецът К. С. Т. бил признат за
невиновен в това, че на 26.06.2015г. в съучастие с обвиняемия Й. П. С. от
с.Ц., обл.Пазарджик /подбудител/, действайки като извършител, пред
надлежен орган на властта - Нотариус М. М., с рег. №571 при Нотариалната
камара с район на действие Районен съд-Пазарджик, като свидетел при
обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост на Й. П. С.,
по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на нотариуса, устно и писмено,
съзнателно е потвърдил неистина - че Й. П. С. в продължение на повече от 10
години непрекъснато е владял като собственик, без да е бил обезпокояван от
никой с претенции за собственост през този период, на следните недвижими
имоти, а именно:
1.имот №074010, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Събев въбел“, с начин на трайно ползване
„нива“, с площ 2.956 дка;
2.имот №067022, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Дъба“, с начин на трайно ползване „нива“, с
площ 9.0 дка;
3.имот №101015, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Лясков бряст“, с начин на трайно ползване
„нива“, с площ 3.009 дка;
4.имот №033015, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Мерата“, с начин на трайно ползване „нива“, с
площ 3.003 дка;
5.имот №122024, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик,
ЕКАТТЕ 78570, в местността „Стърчи крак“, с начин на трайно ползване
„нива“, с площ 1.347 дка и оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Оправдани били и другите двама подсъдими - И. К. Т. и Й. П. С..
Така постановената оправдателна присъда била протестирана от
Районна прокуратура - Пазарджик. По протестта на Районна прокуратура -
Пазарджик от 23.11.2022г. /и допълнителен протест към него след изготвяне
на мотивите от съда/, пред Окръжен съд - Пазарджик било образувано
ВНОХД №699/2022г. по описа на ОС - Пазарджик, по което са насрочени две
10
съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично.
С Решение №38/23.02.2023г., постановено по ВНОХД №699/2022г. по
описа на ОС - Пазарджик била потвърдена оправдателната Присъда №102 от
18.11.2022г., постановена по НОХД №1406/2021г. по описа на Pайонен съд -
Пазарджик и тя влязла в законна сила.
Така наказателното производство срещу ищеца К. С. Т. е продължило в
периода от 26.03.2019г. /датата, на която му е повдигнато първото обвинение/
до 23.02.2023г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда - общо
три години и 11 месеца.
Разпитаният по делото свидетел Й. П. С. даде показания за настъпилите
промени в личния и социалния живот на ищеца във връзка с повдигнатото му
обвинение. Според показанията му започналото наказателно производство
срещу ищеца оказало съществено влияние върху него. Ищецът бил стресиран,
притеснен и изплашен от повдигнатото му обвинение. От напрежението се
влошило здравословното му състояние, което и инак не било добро. Не можел
да спи. Изтръпвали му ръцете. Повишило се кръвното му налягане. Всичко
това наложило да взема допълнителни лекарства. Притеснявал се от делото
през цялото време. Питал другите кога ще приключи това нещо, за да се
успокои. Срещу ищеца и другите подсъдими се говорело в селото с недобро -
че са осъдени и че ги прибират в затвора; че са най-големите престъпници.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й. П. С., тъй като те са в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства, в това число и
приложения медицински документ - експертното решение на ТЕЛК на ищеца.
Свидетелят, който също е бил обвиняем по досъдебното производство и
съответно - подсъдим в съдебната фаза на наказателното производство, е бил
в пряка и непосредствена близост и връзка с ищеца през целия наказателен
процес и е имал възможността съвсем от близо да възприеме неговите
душевни болки и страдания във връзка с повдигнатото му обвинение. Освен
това по делото не се събраха доказателства, които да оборват или да
опровергават неговите показания.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за
обезщетение за неимуществени вреди:
11
Безспорно се установи по делото, че в конкретния случай е налице
хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца е било
образувано и водено наказателно производство и повдигнато обвинение за
престъпление по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Безспорно е също така, че за това обвинение, ищецът е признат за невиновен
и оправдан с влязлата в сила на 23.02.2023г. присъда.
Действията по образуване, водене и приключване на досъдебното
производство и най-вече действията по изготвяне и съставяне на
обвинителния акт срещу ищеца и другите двама обвиняеми, внасянето му за
разглеждане в съда и поддържане на обвинението от прокурора в съдебната
фаза на процеса при двете разглеждания на делото пред районния съд, както и
подаването на протеста срещу оправдателната присъда на
първоинстанционния съд и поддържането му пред въззивния съд - безспорно
са извършени от ответника или под негов контрол и надзор /при съгласуване
на извършените от разследващия орган процесуално-следствени действия с
прокурора/, поради което съдът намира, че същият е пасивно легитимиран да
отговаря по иска, както и че искът е доказан по основание. По изложените
съображения, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Налице е
пряка причинна връзка между горните действия на прокуратурата и
претърпените от ищеца негативни емоции и преживявания, представляващи
неимуществени вреди по смисъла на закона.
Правнорелевантните предпоставки по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ са
повдигнато обвинение в извършване на престъпление и оправдаването на
лицето и те в конкретния случай са налице.
В настоящия казус неимуществените вреди са в резултат на
образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство, в което му е
било повдигнато обвинение за извършено престъпление и това обвинение е
било поддържано при разглеждане на делото, както пред двата съдебни
състава на първоинстанционния съд, така и пред двата съдебни състава на
въззивната инстанция. При определяне размера на обезщетението, съдът
отчита обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищеца е за
умишлено престъпление по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с
ал.1 от НК - лъжесвидетелстване, извършено при съучастие, за което се
12
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Наказателното
производство срещу ищеца е продължило три години и единадесет месеца.
Проведени са значителен брой съдебни заседание, на които ищецът се е
явявал лично. През този период той безспорно се е страхувал да не бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден. Чувствал се е
несигурен и объркан. Влошило се е здравословното му състояние, което е
довело до прием на допълнителни лекарства. Засегната е била репутацията му
в обществото и най-вече в населеното място, в което живее.
Съдът отчита и фактите, че на ищеца е била наложена най-леката мярка
за неотклонение - „подписка“, както и че наказателното производство,
въпреки неговата фактическа и правна сложност, е приключило в един
разумен срок.
Образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство и
повдигнатото му обвинение в посоченото престъпление, категорично са
довели до негативни преживявания и емоции в живота на ищеца, които
представляват неимуществени вреди по смисъла на закона. В конкретния
случай, настоящият съдебен състав приема, че те са в рамките на нормалните
такива за човек, който е бил обвинен в извършване на престъпление. Не се
установиха извънредни вреди, налагащи допълнително обезщетяване.
Предвид това и като съобрази изложените по-горе обстоятелства, съдът
намира предявения иск за частично основателен - до размера от 6 400 лева.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Над този
размер и до претендирания с исковата молба размер от 15000 лева, искът,
като недоказан и неоснователен, ще следва да се отхвърли.
Ще следва да се уважи акцесорният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху
главницата. Началният момент за присъждане на лихвата в производството по
ЗОДОВ се определя от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
в случая от 23.02.2023г.
Съдът счита, че в конкретния случай не следва да се прилага
разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Ищецът не е предизвикал повдигането на
обвинението по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК
срещу него. Спрямо ищеца важи презумпцията за невиновност и ответникът е
13
този, който следва да я обори с относими и допустими доказателства. В
крайна сметка, ищецът е оправдана от съда, поради липсата на обективен
признак от състава на инкриминираното престъпно деяние, видно от
мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски по делото, съразмерно на уважения иск, а именно сумата
от 644,27 лева.
Ответникът не е направил разноски по делото и не претендира
заплащането на такива, поради което не му се следват.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище и адрес: гр.София, бул."Витоша" №2, представлявана от Б. С. да
заплати на К. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Ц., ул.“******,
обл.Пазарджик, с пълномощник адв.К. С., съдебен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“******, на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 6400
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.290 ал.1, във
връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в
законна сила на 23.02.2023г. присъда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по делото, съразмерно на уважения иск, в размер на 644,27 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над посочения размер от 6400
лева и до претендирания с исковата молба размер от 15000 лева, както и
претенцията за разноски над размера от 644,27 лева до претендирания размер
от 1510 лева, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14