Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 135
Гр. Кубрат, 15.08.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 335 по описа на РСКт за 2018
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производство с правно основание чл.49, ал.1 във вр. с ал. 3 СК и чл.53 от СК.
Ищцата Н.Б. М., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез
пълномощник адв.Владимир Гочев от АК-Силистра твърди,
че с ответника Г.З.Ю., ЕГН **********, сключили граждански брак на 06.07.2002
год. в с.Веселец, обл.Разград. От брака си нямат
родени деца. Заявява, че през годините живели много трудно като семейство, с
много компромиси от нейна страна, тъй като имали голяма разлика във възрастта.
Конфликтите между страните се задълбочили още повече, когато ищцата узнала, че
съпругът й поддържа извънбрачни връзки с други жени. Обезверена от безуспешните
опити да заздрави съпружеските отношения, през 2015 г. напуснала семейното жилище
и се установила да живее в дома на родителите си. От тогава са във фактическа
раздяла, като тя заживяла с друг мъж, а ответникът – с друга жена, от която
имал родено дете. Поради това, че фактическата раздяла продължава и
понастоящем, а всеки от тях е започнал свой собствен живот, брачната им връзка
съществува само формално, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроена, моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод по вина на
ответника и да възстанови предбрачното си фамилно име
М.. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски. Искът намира
правно основание в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 във вр.
с ал. 3 и чл. 53 от СК.
Ответникът Г.З.Ю., ЕГН ********** *** чрез пълномощника
си адв. Сезгин Вели от АК-Разград заявява становище,
че искът за развод е допустим и основателен, тъй като в отношенията на брачните
партньори е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Оспорва
изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявява, че
вина за това състояние на брачната връзка има съпругата, която скоро след като
започнала работа във фирма в гр. Разград установила връзка с друг мъж, с който
живеела и понастоящем. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което
да прекрати брака между съпрузите по вина на ищцата. Претендира да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Кубратският районен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност,
и на доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното: Страните по делото
са съпрузи, сключили граждански брак – втори за двамата, на 06.07.2002 год. с Акт № 3/06.07.2002 год. на Кметство с.Весерлец,
Община Завет.От
брачното си съжителство нямат родени
деца.
Страните заживяли
съвместно няколко години преди да сключат граждански брак. Всеки от тях имал от
предходен брак родена дъщеря, като заедно полагали грижи за отглеждането и
възпитанието им. Живеели в дома на ответника в село Веселец. В началото
съжителствали нормално. С течение на времето и с оглед разликата във възрастта,
започнали все по-често и скандалите в семейството. Ищцата споделяла, че е
нещастна, защото съпругът й изневерявал. Ответникът от друга страна също
заявявал, че съпругата му поддържа извънбрачни връзки. Въпреки взаимните
обвинения, продължили да живеят съвместно до 2014 г., когато ищцата заминала да
живее в дома на родителите си в гр.Завет. Това се наложило, тъй като започнала
работа в тамошното предприятие „Авис“ ЕООД и с оглед
полагането на труд на смени, останала в дома на родителите си. Въпреки това
преместила всичкия си личен багаж в жилището в гр.Завет. След година и половина
заживяла на семейни начала със св. Л.А., а ответникът преди година установил
фактическо съжителство с друга жена.
От датата на фактическата раздяла всеки започнал свой
собствен живот, независимо от другия, без да търси контакти с брачния партньор.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема
установена от събраните по делото свидетелски показания на разпитаните
свидетели Ю., А., Ю. и Я., както и от приетите писмени доказателства.
Въз основа
на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: Изхождайки от установената
по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав
приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Съпрузите са се лишили взаимно от чувство за дом,
общност и единство. По делото липсва спор досежно
настъпилата между съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължилата
раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса
на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като
съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и
несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното
обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед
възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение,
съдебният състав намира, че фактическа раздяла между съпрузите, е довела до
лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е
спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде
прекратен с развод. Запазването на последния би било вредно за обществото и за
самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът
им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съдът е
сезиран от ищеца с искане за произнасяне по въпроса за вината. За да се
произнесе на основание чл. 49, ал. 3 СК по въпроса за вината, съдът намира, че с поведението
си всеки от съпрузите е допринесъл за разстройството на брачните отношения и
следва да понесе отговорността за разтрогването на брака.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ищцата и
ответника с поведението си са изпразнили брачната връзка от съдържание и
допринесли за разстройството на брачните отношения, като всеки от тях поддържал
извънбрачни връзки. С оглед изложеното съдът приема, че всеки от съпрузите е съпричинил дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения имат и
двамата.
Доколкото
ищцата при сключване на брака е запазила предбрачното
си фамилно име, след прекратяване на брака следва да продължи да носи същото
фамилно име М..
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, разноските следва да
се поемат от страните съобразно вината относно разстройството на брачната
връзка. С оглед на обстоятелството, че бракът е прекратен по вина на двамата
съпрузи, разноските за адвокатско възнаграждение остават за всеки от тях така
както са направени, а тези за следващата се държавна такса следва да се поемат
по равно. Като се отчете, че ищцата е заплатила държавна такса при образуване
на делото в размер на 25.00 лева, то ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат окончателна държавна такса по
бракоразводния иск в размер на 25.00 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между Н.Б.М., ЕГН **********,***,
и Г.З.Ю., ЕГН **********,***, с Акт №
3/06.07.2002 г. на Кметство село Веселец, Община Завет, граждански брак, като ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, на
основание чл. 49, ал. 3 от СК, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.
ОСЪЖДА Г.З.Ю. да заплати по сметка на РС – Кубрат
окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на
препис, пред ОС – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова