№ 42613
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110120910 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от *********, ЕГН **********, с
адрес: ************, срещу ***********, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от ********, установителни искове за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем №
*********, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на добрите нрави и евентуално
поради това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 10 лв., предявен като частичен от 150 лв. недължимо
платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем № *********, предвиждаща
заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е реливирал
възражение за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за
прогласяване нищожността на процесната клауза от договора за паричен заем при
кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор.
Съдът намира възражението за неоснователно. За ищеца винаги е налице интерес с иск
да прогласи нищожността на договор или негова клауза, по който той е страна, за да
обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването
на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо,
като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява
действителността, респ. се разглеждат доводите за нищожност на договора, са по
принцип верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от
силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това,
че мотивите не обвързват страните. Горното е важимо особено в настоящата хипотеза,
1
в която искът по чл. 55 ЗЗД е предявен като частичен. Ето защо за всяка от страните по
договора съществува правен интерес да предяви иск за прогасляване на нищожността
му, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 от ГПК ответникът да бъде
задължен да представи договора за заем и всички приложения към него, както и
счетоводна справка и платежни нареждания за извършените плащания.
Допустимо, относимо и необходимо за разрешаването на правния спор се явява
искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, поради което
същото следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред Дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с информация за всички сключени
договори между ищеца и ответника, както и данни за движенията по тях, следва да
бъде отхвърлено, тъй като информацията, с която иска да се снабди ищецът е
неотносима към предмета на спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника *********** в срок до
датата на заседанието да представи препис на Договор за паричен заем № *********,
както и приложенията към него, счетоводна справка и платежни нареждания за
извършените плащания.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на исканите документи
съдът на основание чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и извърши справка при ответното дружество, да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 350
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********* като УКАЗВА на вещото лице да започне
работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
2
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.01.2024 г. – 10,40 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ********* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника *********** са сключили Договор за паричен заем №
********* за сумата от 750 лв. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, които да
отговарят на определени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. В ал. 2 на чл. 4 от договора
за паричен заем, пък била предвидена неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение, в размер на 300 лв. Поддържа, че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което
кредитополучателят дължи връщане само на главницата. Твърди, че при изчисляването
и посочването на ГПР в договора за кредит, заемодателят не е включил разхода по
гаранционната сделка, с което е целял да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
същевременно невключването на посочения разход към ГПР на практика води до
липса на посочен ГПР, поради което счита договора за кредит за нищожен на
основание чл. 22 ЗПК. Твърди също така, че клаузата, с която е уговорено заплащането
на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна, поради противоречие със
закона, както и с добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Сочи също така, че клаузата е неравноправна,
тй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. При тези твърдения моли да се прогласи
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за заем. Поддържа, че е погасил
изцяло дължимите суми, сред които и част от начислената неустойка в размер на 150
лв., поради което претендира връщането от ответника на част от нея, а именно 10 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът
*********** оспорва иска с доводи на недопустимост, като излага съображения, че за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за нищожност на договора, при
положение, че правото му може да бъде защитено в по-пълна степен с предявяването
на осъдителен иск. Излага съображения, че не са нарушение разпоредбите на чл. 11, ал.
3
1, т. 10 и т. 11 ЗПК, доколкото размерът на ГПР е изчислено, съобразно алгоритъма,
заложен в ЗПК. Счита, че неустойката по кредита не следва да се включва при
изчислението на ГПР по арг. от чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗПК. Поддържа, че нормата на чл. 11,
т. 10 ЗПК не предвижда в договора за кредит да бъдат изрично и изчерпателно
изброени всички разходи, включени в ГПР. При тези съображения моли за отхвърляне
на предявените искове.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.26, ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
В предмета на настоящото дело липсват правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, както и
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД
и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че неустоечната клауза за
непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем № **********
противоречи на закона и добрите нрави, както и твърденията си за нищожност на
договора за заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за
паричен заем № ********** е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
4
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5