Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 1277 по описа за 2018г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Ищецът „Е.БГ ” ЕООД ЕИК *******е
предявил иск с правно основание чл.17 и чл.37 от КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА
СТОКИ (CMR) и вр.чл. 373, ал.1 от ТЗ вр.
чл.374,ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД
срещу „С. „ ЕООД ЕИК ********** .
Ищецът твърди, че му е било възложено
извършването на международен превоз от Н.Ю.Ф.Т.на 14 152 кг. Дълбоко
замразени храни при – 18 градуса по
дестинация Ридекрек Нидерландия до България, с.Мусачево, Подбалкански път, с
получател Унивег България. Ищецът е превъзложил превоза на последващ превозвач
– ответника по спора, който приел да го реализира с хладилен фургон. Ответникът
е приел стоката от товародателя на 25.05.2016г. и превозът е извършен с товарен
автомобил с рег.№*******и *****влекач и фургон , за което е съставена
международна товарителница № 12092 и дължимото навло в размер на 4 889.57
лв. е платено от страна на ищеца по издадена към него фактура №
21194/31.05.2016г. Превозът е извършен и
стоката доставена на товарополучателя Унивег България на 03.06.2016г., със
забележка, че стоката е отказана и ще бъде унищожена, тъй като е доставена при
температура 2-9 градуса. Това обстоятелство е потвърдено и от ответника, видно
от отразеното в международната товарителница, и от ел.писмо от 15.06.2016г., в
което се признава технически проблем с хладилния агрегат на превозното
средство. С писмо от 03.06.16г.
товародателя е потърсил отговорност от ищеца, като претендира вреди по фактура
№ 59602421 от 05-07-2016г. в размер на 24 698.69 евро. С протокол № 21056 от 13.07.2016г. ищецът е
поканил ответникът доброволно да му заплати стойността на претърпените вреди в
размер на 48 306.44 лв., но той не го е сторил.
Тъй като ищецът не е заплатил на
възложителя на превоза стойността на вредите доброволно, то същият е предявил
иск пред РС Ротердам. Ищецът е уведомил ответникът за спора и за възможността
ответникът да встъпи в производството за да защити интересите си и оспори
своята вина, но последния не го е сторил.
Ищецът е бил осъден да заплати на
товародателя претърпени вреди в размер на 23 345.16 евро, законната лихва
от 24.03.17г. до окончателното плащане и законна лихва в размер на 351.46 евро
и 1819.42 евро разноски по делото с влязло в сила решение от 16.03.2018г. Ищецът е заплатил сумата общо в размер на
25 745.08 евро или 50 352.99 лв., съобразно банково извлечение от
17.04.2018г. Към тази сума следва да се
прибави и прихванато от товародателя неиздължено навло в размер на 2700 евро
или 5280.74 лв. За адвокатска защита
пред съда в Ротердам са заплатени 5 132 евро или 10037.31 лева, както и са
направени разходи за ревод в размер на 288.40 лв. Предвид, че ищецът е поел отговорността за
последващия превозвач, увредил стоката на осн.чл.373, ал.1 ТЗ и чл.17 от
конвенцията, то на осн.чл.37,б.А от конвенцията предявява регресен иск срещу
причинителя на щетата за главницата, лихвите и разноските. Позовава се и на
чл.39,ал.1 от Конвенцията, доколкото задълженията за покриване на вредите са
установени с влязъл в сила съдебен акт. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 65 959.44 лв., увеличена по размер в открито съдебно
заседание до 66 351.42 лв. , вреди настъпили в резултат на неизпълнение на
договор за международен превоз по товарителница № 12092, зак.лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и
направените съдебни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете.
Твърди, че ищецът няма право на регресен иск, тъй като е погасен по давност.
Твърди, че ищецът няма качеството на последователен превозвач, при международен
превоз на стоки по един единствен превозен договор. Същото касае и неговия
възложител, поради което същите се явяват спедитори, а не превозвачи. Ищецът не е лицензиран превозвач, не притежава
лиценз за извършване на международен превоз на товари по см. на чл.6,ал.1 от
Закона за автомобилните превози и не е извършило част от международния
превоз. Липсата на лиценз на
международен превозвач и неизвършване на част от превоза прави регресния иск по
чл.37 от конвенцията недопустим. Намира, че регресния иск по чл.37 от Конвенцията
е допустим само при чл.34 от същата, а именно когато превоз на товари се
извършва в рамките на един договор за превоз от различни превозвачи и всеки от
тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз. В същност
ответникът е действителния и единствен превозвач, тъй като стоката е натоварена
на негов камион в Нидерландия и само той е извършил превоза. Фирмата на ищеца
не фигурира в товарителницата и същият
не е приемал стоката в Нидерландия. Намира, че ищеца, без лиценз на превозвач, има качеството на спедитор, действащ по
възлагане от друг спедитор – нидерландското дружество Н.Ю.Ф.Т.. Делото в
нидерландския съд се е водило между двама спедитори, при което ищецът е втори
спедитор по см. на чл.363 от ТЗ , а не спедитор превозвач по см. на чл.362 ТЗ и
спора не може да се квалифицира като такъв основан на чл.39 от Конвенцията и не
служи като основание за специалния регресен иск по чл.37,ал.1 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки.
Намира, че в спорното правоотношение, ищецът има качеството на
товародател и предявения иск следва да се квалифицира като такъв с пр.осн чл.31
от Конвенцията вр.чл.373,ал.1 ТЗ и вземането по такъв иск се погасява с
едногодишна давност, която е изтекла преди предявяване на вземането. Моли ако
съдът приеме, че искът е допустим да го отхвърли като неоснователен, поради
погасяването му по давност. Решението на нидерландския съд не е задължително за
българския съд защото няма идентичност на страните по двете дела. Твърди, че не
са били уведомени своевременно от ищеца за това дело, след като делото е
започнало им е изпратено ел.писмо до тяхната счетоводителка без приложени
книжа. Тъй като не са участници в този процес намират, че решението на
Нидерландския съд не ги обвързва, като изразяват мнение, че решението е
неправилно и като разрешение. По арг.от
чл.39 от Конвенцията оспорват и правилността на плащането извършено от ищеца на
възложилия превоза спедитор. Навлото във връзка с процесния спор е събрано
принудително въз основа на издаден от СРС изп.лист.
По негово искане за привличане и
като трето лице помагач по делото е привлечено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г. „ АД ЕИК *******.
Предявява и обратен иск срещу същия. Твърди, че има сключена застраховка „
Отговорност на превозвача“ по застр.полица № **********R00630 в сила към момента на събитието и с лимит на отговорност за едно
събитие 400 хил.евро. Твърди, че в
случай че главния иск бъде уважен и доколкото е установено уреждане на товара в
размер на 23 345.16 евро с решението на съда в Ротердам, то моли
застрахователя да му заплати застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото застрахователно събитие - повреден товар по време на застрахован
превоз на замразени продукти от Нидерландия до България за периода от
25.05.2016г. до 03.06.2016г. в размер на 23 345.16 евро.
ОТВЕТНИКА по обратния иск
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г. „ АД ЕИК ******* оспорва обратния иск като недопустим и неоснователен.
Твърди, че не са налице предпоставките за съединяване на исковете. Намира, че
липсата на идентитет в субективните права предмет на двата иска е основание да
се откаже главно встъпване. Предмет на първоначалния иск е осъдителен иск за
заплащане на вреди в резултат от неизпълнение на договор за международен
превоз. Предмет на иска на главно встъпилото лице е потестативното право да
иска заплащането на вреди в резултат от неизпълнение на договора за превоз.
Намира, че липсва идентите в предмета на спора, независимо че се касае за
вземания на основание един и същ договор за превоз. Липсата на идентитет в
субективните права предмет на двата иска е основание да се откаже главно
встъпване. Оспорва обратния иск по основание и размер, като твърди, че не е
настъпило застрахователно покритие.Липсва покрит застрахователен риск, , намира
че хипотезата попада след изключенията посочени в т.2.8 и т.2.11 от раздел V от
Изключения от Общите условия по застраховка отговорност на превозвача-
изключват се хипотезите на повреда на хладилния агрегат през първите 24 часа на
превоза, както и неспазване от превозвача на хладилния режим. Ако не се
възприеме тази теза, намира че следва да намери приложение ограничената
отговорност на застрахователя. Намира, че не могат да покриват договорения
между страните безусловен франшиз в размер на 200 евро. Претендират направените
разноски.
Съдът
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните
намира за установено следното:
По допустимостта на обратния иск – съдът намира,
възражението за недопустимост на този иск на третото лице помагач и ответник по
обратния иск за неоснователно. Не се касае за главно встъпване, а за насочване
на обратен иск от страна на ответникът по спора спрямо неговия помагач. Б.В.И.АД
е застраховател на отговорността на ответника, като превозвач за процесния
период и същият не оспорва, това обстоятелство. Следователно и доколкото се
иска ангажиране на отговорността на ответника като превозвач за вреди причинени
от него по конкретен договор за превоз, по който отговорността на превозвача,
ответник е застрахована от третото лице помагач, съответно и неговата
отговорност като застраховател няма пречка да се търси от застрахования чрез
обратен иск.
Видно от
представените по делото писмени доказателства – поръчка, фактури, товарителница
се установява, че на ищецът му е бил възложено извършването на превоз от
Холандия, Ридекерк до България, с.Мусачево от Н.Е.Ф.Т.Б.В. на определено
количество замразено пилешко месо, който превоз той е превъзложил на ответника.
Имало е изискване как да бъде извършен превоза с хладилен камион, при
температура от -18 градуса. Между
страните няма спор за конкретните факти – товародател, местонатоварване,
местодоставяне, цена на превоза. Не се спори също така, че камион на ответника
в указания ден и час – 25.05.2016г. е натоварил стоката и я е доставил в
указаното място на получаване в Р България, но не в указания срок –
31.05.2016г., а едва на 05.06.2016г. . Не се спори също така, че стоката е
превозвана при температура от -1 до – 9
градуса, а не изискваната и договорена – 18 . Също така не се спори, че
хладилното устройство на камиона се е повредило и това е наложило стоката да
бъде премествана с оглед ремонта и отново натоварвана – период 29.05.2016г. –
31.05.2016г. , което се установява и от размененана кореспонденция и
документация между представители на ищеца и ответника по е-мейл. Получателя на стоката я е приел за негодна, и не я е приел, и същата е била унищожена, по което обстоятелство също няма спор между
страните.
От
представените по делото фактура №
59602421/05.07.2016г. се установява, че възложителя на ишеца му е фактурирал
обезщетение за вредената стока в размер на нейната стойност – 24 698.69
евро. Същата стойност като неустойка за настъпилото
застрахователно събитие – повредена стока при превоз от Холандия до България с
автомобил *****ищецът е поискал от ответника в левова равностойност в размер на
48 306.44 лв., видно от протокол №
21056 от 13.07.2016г.
Тъй като
ищецът не е заплатил поисканото обезщетение на холандската фирма възложител е
проведено съдебно производство между тези две страни пред РС Ротердам.
Ответникът е бил уведомен за същото по е мейл от ищеца на 15.06.2017г., видно
от приложеното по делото писмо/стр.24/, като му е приложил копие от призовката
за делото пред РС Ротердам, насрочено за 3.10.2017г. Настоящия състав приема,
че призовката дава достатъчно информация, както и периодът от повече от 3 месеца е достатъчен за да може ответникът
да получи необходимите му книжа и да встъпи, ако желае в съдебния процес пред
холандския съд, което не се спори между страните, че не е сторено. Вярно е, че
това решение не обвърза ответникът, но същото установява със сила на присъдено
нещо задължението на ищеца да възмезди своя възложител за унищожената стока, по
извършения транспорт от ответника, който ищецът му е превъзложил. В настоящото
дело ответникът не възразява по фактите, а по материалната легитимация на
ищеца, т.е. по правото на ищецът да претендира от последния обезщетение за
увредената стока в рамките на договор за превоз и на основанието, което се
иска, като се позовава и на изтекла давност. Съдът като съобрази разпоредбата
на чл.39,ал.1 от Конвенцията намира, че след като ответникът не е встъпил в
процеса пред холандския съд, за който своевременно е бил уведомен, същият не
може по същество да оспорва основателността на плащането извършено от ищеца. Предвид
на това съдът приема за установено с влязло в сила решение съгласно
постановеното такова от 16.март.2018г. на РС Ротердам погиване на стоката
превозена от ответника по процесния договор и отговорността на ищеца в тази
връзка, осъден да заплати като превозвач, обезщетение в размер на стойността на
погиналата и унищожена стока. На осн.чл.37 от Конвенцията ищецът е легитимиран
да предяви регресен иск срещу превозвача на който е превъзложил транспортта и
който е причинил вредите.
От
приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, която съдът възприема като
обективна и компетентно изготвена се установява, че дружеството ищец, след като
е било осъдено по образуваното дело пред холанския съд е заплатило на своя възложител обезщетение
за вреди, лихви и разноски във връзка с неприетата стока по превозния договор в
общ размер – 25 745.08 евро в левова равностойност 50 352.99 лв.
Платената сума включва 21 998.69 евро главница, след приспадане 2 700
евро навло, което обаче в случая ищеца претендира спрямо ответника, 351.48 евро
лихви до 24.05.2017г., и след този момент до момента на плащане лихва от 405.50
евро, 994.99 евро извънсъдебни разноски, 1 819.42 евро разноски по делото
/ 80.42 евро призовка, 939 евро съдебна такса,800 евро адв.възнаграждение/.
Плащането е осчетоводено в счетоводството на ищеца. Наред с така платеното на възложителя Нагел, Е.БГ
ищец по спора е направило разноски в размер на 5 332.41 евро за
адв.възнаграждение в левова равностойност от 10 429.29 лв.,а за превод на
документи сумата от 288.40 лв. Ищецът е
изплатил навлото по този превоз на ответника, принудително, като и двете дружества
са осчетоводили вземането и плащането.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Между
страните е сключен договор за превоз, като ищецът е превъзложил на ответника
извършване на нему възложен превоз на замразено пилешко месо от Холандия до
България. Навлото, цената по договора е заплатено от ищеца на ответника макар и
принудително. Ответникът е извършил изцяло и самостоятелно превоза на товара,
като поради неспазване на необходимата температура за неговото замразяване товара е отказан от товарополучателя. Ищецът,
в качеството му на превозвач е осъден от РС Ротердам, Холандия да заплати на
неговия възложител – Н.Е.Ф.Т., на когото превоза също е бил възложен,
обезщетение за увредения товар в размер на стойността на товара в нейния пълен
размер. Видно от решението на холандския съд, същият е приел, че се касае за
договор за превоз , като изрично е упоменато, че ответникът С. ЕООД единствено
и изцяло реално е извършил превоза и той е причинил вредата. Прието е също, че
доколкото се касае за международен превоз е приложима Конвенцията за CMR. Настоящия състав също приема, че сме пред хипотезата на чл.34 вр.чл.17 от
Конвенцията, като един от превозвачите, превъзложили превоза е бил осъден за нанесената
вреда. Предвид на това, ищецът, като осъден за вредите превозвач и изплатил
същите,установено чрез експертизата, е
встъпил в правата на увредения на осн.чл.37 от Конвенцията и е легитимиран да
предяви исковете за обезщетение спрямо причинилия вредата конкретен превозвач,
т.е. ответника.
В действителност предвид, че
ищецът, като възложител не е приемал и не е предавал стоката, същият няма и
лиценз за превозвач, в конкретния случай същият може да се определи и като
спедитор, но доколкото отговорността му е търсена и ангажирана като превозвач
по международен превоз, във връзка с международен
превозен договор от холандския съд на основание Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, която конвенция не познава фигурата
на спедитор, то съответно и настоящия съд приема, че правоотношенията между няколкото
участници при доставяне на процесната стока от Холандия до България между фирми от веригата Метро, е такова по
превозен договор.
Искът спрямо ищеца е предявен в рамките на
едногодишния давностен срок, който тече от момента, в който е установена
вредата или това е момента на предаване на товара – 03.06.2016г. – чл.378,т.1
от ТЗ, което е в съответствие и с чл.32
от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Ищецът, като превозвач, изплатил
обезщетение на своя възложител, за така претърпените вреди от увредената стока
има право на регресен риск срещу превозвача, по чиято вина е причинена вредата
и това безспорно е ответникът . В ТЗ липсва изричен текст за давностния срок
при който регресът може да се упражни. В чл.32 т.1 от Конвенцията се предвижда,
че исковете свързани с превози подчинени на тази конвенция се погасяват с
изтичане на едногодишен давностен срок. В чл.39,т.4 от Конвенцията е
предвидено, че давностните срокове по чл.32 от
1 година се прилагат и за регресните искове, но е посочен различен момент от който тече тази
давност – от деня на окончателното решение определящо обезщетението или в
конкретния случай това е датата 17.03.2018г., следваща датата на съдебното
решение от 16.03.2018г. на РС Ротердам , което е изпълняемо от този момент,
съгласно приложеното удостоверение по
чл.53 от Регламент /ЕС/ № 1215 / 2012г. на ЕП и Съвета. Като предявен на
20.06.2018г. настоящия иск се явява предявен в рамките на 1 годишния давностен
срок по чл.39 ,т.4 от Конвенцията, поради което регресния иск и вземането на
ищеца не се явяват погасени по давност. След като не е встъпил по делото пред
холандския съд и не може да оспорва по същество основателността на плащането,
ответникът, като превозвач причинил вредата,
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание регресните му
права, изплатеното от страна на ищеца към предходния превозвач или сумите по
главница/ стойността на погиналия товар/, лихви и разноски, съгласно чл.37
ал.1,б.а/ от Конвенцията. Съдът приема, че под разноски следва да се приемат
само заплатените от ищеца, като длъжник на неговия възложител и кредитор по
проведеното предходно дело пред холандския съд.
Тук обаче не следва да се включват в дължимите разноски направените
такива от самия ищец като длъжник. В рамките
на регреса ищецът встъпва в права относно платеното от него, въз основа
на съдебното решение. Направените от него разноски във връзка с неговата защита
по предходното дело СГС намира, че не му се следват, доколкото същият е могъл
да ги избегне, при своевременно изплащане на поисканото обезщетение чрез
предявяване на фактурата още през юли 2016г., а и тези разноски не са плащани
към фирма Нагел за да са част от регреса. Предвид на това съдът намира, че
искът е частично основателен за сумата от 25 745.08 евро в левова
равностойност от 50 352.99 лв.
изплатени от ищеца към холандската фирма възложител Нагел по силата на
решението на холандския съд. Именно за
тази сума ищецът е встъпил в правата на увредения. Искът за разликата до пълния предявен размер
от 66 351.42 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като включва
разноски и разходи, направени от ищеца, които не са част от присъдените суми за
обезщетението. На осн.чл.86 от ЗЗД върху сумата се дължи и законната лихва от
предявяване на иска и до окончателното изплащане на сумата.
На ищеца ответникът дължи и направените
разноски пропорционално на уважената част от иска, а ищецът на ответникът
пропорционално на отхвърлената част от иска, съобразно приложени списъци . При
разноски на ищеца в размер на 9 560.40 лв. на ищеца се следват 75 %,
съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от иска или сумата от
7 170.30 лв.. На ответната страна се следват разноски от 25 % за
адв.възнаграждение от 2 600 лв. съобразно отхвърлената част по главните
искове или сумата от 650 лв. Като се прихванат двете насрещни суми от
7 170.30 лв. и 650 лв., същите се погасяват до размера на по-малката
или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
6 520.30 лв.
ПО ОБРАТНИЯ ИСК предявен от „С.“
ООД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ******* с пр.осн.чл.208 от КЗ / отм./ съдът намира същият за основателен . Предявен
е в размер на главницата по обезщетението по решението на холандския съд или за
сумата от 23 345.26 евро, при евентуалност ако бъде уважен главния иск. Не
се спори, а и от представената по делото застрахователна полица се установява,
че за процесния период отговорността на ищеца като превозвач е застрахована за
64 броя влекачи и 58 броя полуремаркета, вкл.такива с хладилна инсталация ,
между които са и процесните влекач и полуремарке, с които е извършен превоза от
Холандия до България. Видно от общите уславия тази засрахователна полица
покрива отговрността на превозвача съобразно Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на товари. Ответникът се позовава, че е налице
изключен риск поради неработещо хладилна инсталация още през първите 24 часа на
превоза, което възражение е изцяло неоснователно. Стоката е натоварена на
25.05.2016г., а хладилното устройство дава повреда след 29.05.2016г. Повредата
се е появила след започване на превоза и
след изтичане на първите 24 часа от него, поради което отговорността на
застрахователя е ангажирана, а не сме пред хипотезата на изключен
засрахователен риск по общите условия. Не се установява да е налице франшиз. Доколкото
главния иск е изцяло уважен за сумата по главницата присъдена с решението на
холандския съд, то на основание сключения застрахователен договор третото лице
помагач и ответникът по този иск следва
да бъде осъден да заплати на сумата от 23 345.16 евро като изплатено
обезщетение за повреден товар при превоз
на замразени храни от Нидерландия до България именно присъдено и изплатено на
осн.чл.37 вр.чл.17 от Конвенцията. Лихви върху сумата не се претендират и не
следва да се присъждат. Доколкото се претендират разноски и този иск е изцяло
уважен то съдът следва да осъди да заплати на ищеца по този иск сумата на
направените разноски за ДТ и адв.възнаграждение в размер на 3 320.92 лв.,
съобразно приложен списък.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С. ЕООД ***, съд.адрес ***, чрез
адв.А.
да заплати на „Е.– БГ“ ЕИК *******, гр.София, ул.*******сумата от 50 352.99 лв. / петдесет хиляди
триста петдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/ левова равностойност
на 25 745.08 евро , обезщетение за вреда - повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до
България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. на осн.чл.37 вр.чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на товари, в едно със законната лихва от предявяване на иска
-20.06.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноски в размер
на 6 520.30 лв. / шест хиляди
петстотин и двадесет лева и тридесет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ искът за
главницата за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД *** да заплати на С. ЕООД ЕИК *******сумата от
23 345.16 евро / двадесет и три хиляди триста четиридесет и пет евра и
шестнадесет цента/ като изплатено
обезщетение за повреден товар при превоз
на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г.
на осн.чл.208 КЗ / отм./, както и сумата от 3 320.92 лв. / три хиляди
триста и двадесет лева и деветдесет и две стотинки/ разноски за проведеното
производството по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ОСЪЖДА С. ЕООД ***, съд.адрес ***, чрез
адв.А.
да заплати на „Е.– БГ“ ЕИК *******, гр.София, ул.*******сумата от 50 352.99 лв. / петдесет хиляди
триста петдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/ левова равностойност
на 25 745.08 евро , обезщетение за вреда - повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до
България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г.
на осн.чл.37 вр.чл.17 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на товари, в едно със
законната лихва от предявяване на иска -20.06.2018г. до окончателното заплащане
на сумата, както и разноски в размер на 6 520.30 лв. / шест хиляди петстотин и двадесет лева и
тридесет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ искът за главницата за разликата до пълния
предявен размер.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД *** да заплати на С. ЕООД ЕИК *******сумата от
23 345.16 евро / двадесет и три хиляди триста четиридесет и пет евра и
шестнадесет цента/ като изплатено
обезщетение за повреден товар при превоз
на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г.
на осн.чл.208 КЗ / отм./, както и сумата от 3 320.92 лв. / три хиляди
триста и двадесет лева и деветдесет и две стотинки/ разноски за проведеното
производството по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Софийски апелативен съд.