Р Е Ш Е Н И Е
№69
гр.
Русе, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 864 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е
въззивна жалба от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 201, чрез Мрежови
експлоатационен район Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Борисова“ № 27, регистрирано в Регистър БУЛСТАТ с код 1752013040046,
представлявано от Е.К.– ръководител, чрез юрисконсулт Т.М., срещу Решение № 1855
от 08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Русенски
районен съд. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че при обсъждане на
доказателствата първостепенният съд е достигнал до неправилни фактически
констатации и погрешни правни изводи. В този смисъл се сочи, че съдът е
кредитирал свидетелските показания, а е игнорирал и не е обсъдил представеното
по делото писмено доказателство – ръководство за зареждане на акумулатори,
съгласно което преди включването на зарядното
устройство към електрическата мрежа е възможно установяването на положението, в
което се намира ключа, тъй като при всяко работно положение на ключа, освен 0
светва индикатор. Поради това, въззиваемият е могъл
да предотврати повредата на крана ако е проверил положението на зарядното устройство преди включването му към
електрическата мрежа. Сочи се също така, че въззиваемият
е трябвало да обходи всичките положения на зарядното
с волтметър. Изложени са съображения, че с действията си Д.П. пряко е нарушил
трудовите задължения, тъй като е предприел действия по зареждане на
акумулаторите на автокрана, без да е запознат с изискванията на техническата
документация – ръководство за зареждане на акумулатори и инструкция за работа с
автокрана. Твърди се също така, че са неправилни изводите на първостепенния съд
относно неизправността на зарядното, противното на
което се установява от протокол за изпитване на зарядно
устройство за акумулатори от 19.02.2019 г. и от показанията на свидетеля А.Д..
С жалбата се иска обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, в който се изразява становище за нейната
неоснователност. Подробни съображения се излагат относно неизправността на зарядното устройство, както и, че познаването на
експлоатационните характеристики на автокрана и инструкцията за работа със зарядно устройство сами по себе си не биха могли да
предотвратят настъпването на вредата. Твърди се, че процесното зарядно няма празен ход, каквито твърдения са изложени във
въззивната жалба, и и преди свързването му към електрозахранването,
акумулаторът би могъл да бъде проверен единствено с амепреметър,
какъвто няма вграден в устройството. Сочи се също така, че използването на
волтметър за отгатване позициите на зарядното
устройство, които показват силата на тока е във възможностите само на
специалист с електротехническо образование, каквото никой от работещите в
сектор „Специализиран механизиран автотранспорт“ не притежава, в това число и въззиваемият.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима и
като такава, следва да се разгледа по същество.
Съгласно
нормата на въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от жалбоподателя доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 210, ал.
3, вр. чл. 206, ал. 1 от КТ.
С обжалваното
решение е отхвърлен предявеният от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
Мрежови експлоатационен район Русе, БУЛСТАТ 1752013040046, със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.“Борисова“№27, представлявано от Е.П.К.– ръководител
МЕР Русе, срещу Д.В.П., ЕГН **********, иск за
заплащане на сумата 1169.20 лева, съставляваща размера на ограничената
имуществено отговорност, определена по правилата на чл.206, ал.1 КТ и чл.20
НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
Страните не
спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че въззиваемият работи по трудово правоотношение при въззивното
дружество по силата на трудов договор от 02.12.2002 г., първоначално назначен
на длъжност „автомонтьор“. С допълнително споразумение № ЧР-30/27.02.2012 г. е
променена длъжността, като въззиваемият е преназначен
на длъжност „машинист на автовишка“. Със Заповед №
ЧР-43/14.03.2019 г. на въззивното дружество е променена работната заплата на Д.П.
на 985 лева, считано от 01.01.2019 г., а с
Допълнително споразумение № ЧР-216/13.12.2018 г. страните са се уговорили на въззиваемия да се заплаща допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит над 17 години – 18.70 % от основната
заплата. По делото е представена и длъжността характеристика, подписана от Д.П..
Последният притежава свидетелство за правоспособност за упражняване на професия
„Машинист на кранове, стрелови тип, монтирани на
автомобили, или на самоходни, или несамоходни шасита
І степен, за кранове над 16 т., издадено въз основа на успешно положен изпит,
отразен в изпитен протокол № 130/13.06.2018 г.
Видно от
представения Договор № 121-ЦУ/04.12.2017 г., въззивното дружество е закупило от
„Алкил-Л“ ЕООД два автокранове 25-30 тона и
гаранционно абонаментно обслужване на повдигателната уредба, при цена на един
автокран 723000 лева без ДДС. Единият от автокрановете (специален автомобил Либхер, ЛТМ 1030, СВ2245ММ) е предаден на въззивното
дружество с акт за приемане и предаване на дълготрайни активи и въвеждане в
експлоатация от 30.04.2018 г.
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства (писмени и гласни) се установява, че
на служителите Р.Р., Д.Д., А.Д.и
на въззиваемия Д.П. е проведено обучение за запознаване
и работа с механизмите и системите на автокрана преди неговото докарване при
въззивното дружество.
Страните не
спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 18.02.2019 г. по
време на изпитване на автокрана от представители на „Алкин – Л“ ЕООД, при
включване на зарядното устройство за акумулаторите на
автокрана към електрическата мрежа, в резултата на пренапрежение е настъпила
повреда в автокрана.
По делото е
представен монтажно-ремонтен протокол от дата 19.02.2019 г. на „Алки-Л“ ЕООД, в който са отразени настъпилите повреди в
автокрана, както и причината за неизправността – неизправно зарядно
устройство за зареждане на АБ – подадено свръхнапрежение към ел. инсталациите
на машината.
Видно от
представения Протокол за изпитване на зарядно
устройство за акумулатори от 19.02.2019 г., при проверка на процесното зарядно е установено, че се вади ръкохватката на
превключвателя за избор на режим на работа на зарядното
устройство. В същия протокол е посочено, че за точното определяне на правилното
й положение, след като е била разместена е необходимо да се обходят всички
положения до достигане на някое от двете крайни или това се извърши с помощта
на волтметър.
Стойността на
ремонта на процесния автокран, видно от приложената проформа-фактура
№ 27691/11.03.2019 г. е 18209.12 лева с ДДС.
По делото е
представено ръководство за експлоатация на зарядно
устройство за акумулатори и лист с подписи на служители, запознали се със
съдържанието му, както и извлечение от инструкция за експлоатация на кран LIEBHERR (л. 23-26).
Във връзка с
настъпилата повреда на процесния автокран със Заповед № Чр-232/14.03.2019 г.
въззивното дружество е наложило ограничена имуществена отговорност на въззиваемия Д.П. в размер на 1 169.20 лева. Срещу
заповедта въззиваемият е подал възражение в
законоустановения срок.
След датата на
настъпване на повредата на 05.03.2019 г. е издадена Заповед на работодателя, с
която нарежда на Д.П. да управлява автокран LIBHERR.
Представена е
кореспонденция между „Алки – Л“ ЕООД и Д.П. от
20.05.2019 г. във връзка с предоставена оферта за обучение за работа с мобилен
кран LIBHERR.
Представена е и
кореспонденция между въззивното дружество и „Алки –
Л“ ЕООД, проведена във връзка с повредата на автокрана.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите А.Д. и И.Д..
Свидетелят А.Д. в
своя разпит изнася данни, че същият работи в „Електроенергиеен
системен оператор“ ЕАД, МЕР Русе, в сектор „Специализиран Механизиран
автотранспорт“, на длъжност „шофьор специален автомобил – автокран“ от 2009 г.
Свидетелят посочва, че на него му е зачислен автокран Либхер.
Изнася данни, че е участвал в курс, проведен на 16-17.11.2018 г. в София.
Курсът продължил 3-4 часа първия ден и 2-3 часа втория ден, като на него
обяснили само основните неща за работа с крана. Ръководството за работа с крана
се съхранява в гаража, и в самия автокран. Свидетелят посочва, че е присъствал
на зареждането на акумулатора на автокрана, като той поставил кабелите на зарядната машина към акумулатора, а Д.П. включил зарядната машина към контактната мрежа, а междувременно И.Д.
чакал на пулта, на копчетата на зарядната машина за
да я включи. Свидетелят посочва, че в момента в който Д. включил щепсела към
контакта, зарядната машина започнала да работи, а не
е трябвало да заработи, тъй като И.Д. не бил завъртял копчето за включване.
Установило се, че на крана е подадено високо напрежение, вследствие на което са
изгорели важни модули и централното програмно управление на крана. Свидетелят
посочва, че причината за подаденото високо напрежение е непригодността на зарядното, тъй като то показвало, че е изключено. Посочва
също така, че не знае дали е извършвана проверка на зарядното,
няма информация за наличието на волтметър в отдела, както и, че те не са
електротехници и не работят с волтметър. Свидетелят посочва, че инструкцията за
работа със зарядното стои при механика. Изнася данни,
че са се запознали с инструкцията за работа с крана и е запознат с
ограниченията относно големината на напрежението, с което могат да бъдат
зареждани акумулаторите на автокрана. Свидетелят посочва, че е запознат с
предходното ръководство за работа на зарядното
устройство и то е едно и също – самият превключвател на зарядното
устройство има степени, но не показва тока, има две или три степени на
зареждане и една степен на стартиране. Свидетелят посочва, че само по копчето
може да установи на коя степен е включено зарядното и
в момента когато са го включили, копчето на зарядното
е било изключено. Свидетелят посочва, че ако е знаел, че зарядното
не е изправно е нямало да се случи това.
Свидетелят И.Д. в
своя разпит изнася данни, че същият работи в „Електроенергиеен
системен оператор“ ЕАД, в отдел „Автотранспорт“, на длъжност „Автомонтьор“.
Посочва, че е присъствал на инцидента. Споделя, че Д.П. е включил щепсела в
контакта, за да се захрани стартерната количка, като след включването се чуло
бучене, което означавало, че е включен силен стартов ток, от което се
изненадали. След това разбрали, че ключът на стартерната зарядна
количка е повреден – показвал е, че е изключен, но след включване се
установило, че не е изключен, а подава силен ампераж. Няколко дни след
инцидента, служители от отдел „Релейна защита“ установили, че ключът на зарядната количка е неизправен. Свидетелят заявява, че в
сектор „Автотранспорт“ не разполагат с волтеметър – такъв
притежават служителите от отдел „Релейна защита“. Посочва, че в конкретната
ситуация е нямало как да установят, че зарядното е
било включено на степен, извън „нула“, били са подведени от копчето, което е
сочило „о“.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти от
първоинстанционния и въззивния съд, съдът приема следното от правна страна:
Работникът и служителят отговарят
имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по
повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в
чл. 206, ал. 1 и ал. 2 КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово
възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на
месечното трудово възнаграждение. В конкретния случай работодателят е предявил
иск за осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работника по
смисъла на чл. 206, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за вреда,
причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата,
но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. При анализа на
посочената разпоредба би могъл да се изведе фактическият състав за възникване и
реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя,
а именно: извършването на действие или бездействие от страна на работника при
или по повод изпълняваната от него работа, което е извършено виновно, при форма
на вина небрежност, и е настъпила вреда за дружеството работодател, както и
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на работника и
вредата. Абсолютна предпоставка за уважаването на иска е пълното и главно
доказване на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 206, ал.
1 от КТ. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства настоящата
инстанция намира за правилни изводите на първостепенния съд относно липсата на
виновно поведение от страна на работника, което да представлява нарушение на
трудовата дисциплина или неизпълнение на трудово задължение, и да е довело до
причиняване на вреда за дружеството работодател. За да достигне до този извод,
съдът най-напред пристъпи към анализ на събраните гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите Д.и Д.– и двамата служители при въззивното
дружество и преки свидетели на ситуацията, в условията на която се претендира
ограничената имуществена отговорност на въззиваемия.
Съдът дава вяра на показанията им, доколкото същите са логични, последователни,
пресъздават преки впечатления на свидетелите, не си противоречат едни с други,
а едновременно с това се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Така,
от показанията на двамата свидетели се установява недвусмислено, че процесното зарядно устройство за акумулатора на повредения автокран,
което е било включено към електричеството, е било неизправно. Неизправността се
изразява именно в това, че визуалния изглед на копчето за стартиране и промяна
в степените не е съответствало на действителното му положение. Така и двамата
свидетели посочват, че когато погледнали зарядното
устройство, копчето се намирало на нулева степен и едва когато включили разядното устройство в електричеството се установило, че
копчето фактически не е било в стартова позиция, а в някоя от степените на
работа. Този факт напълно се подкрепя от представените по делото писмени
доказателства, а именно монтажно-ремонтен протокол, издаден на 19.02.2019 г. от
дружеството осъществяващо гаранционен сервиз (л. 21) и протокол за изпитване на
зарядно устройство за акумулатори от 19.02.2019 г. на
въззивното дружество. И двата документа, единият от който изходящ от ищеца,
удостоверяват, че зарядното устройство за акумулатора
на крана е било неизправно, като във втория документ е уточнено, че при
проверка се установило, че се вади ръкохватката на превключвателя за избор на
режим на работа. Във вторият документ, освен това е посочено, че за точно
определяне на правилното положение на ръкохватката, след като е била разместена,
е необходимо да се обходят всички положения до достигане на някое от двете
крайни или това се извърши с волтметър. Именно това се поддържа и във
въззивната жалба, че въззиваемият е могъл да
предотврати повредата, проверявайки напрежението с волтметър. Въззивният съд
намира, че действията на работника, изразяващи се във включване на зарядното устройство в електрическата мрежа не
представляват неизпълнение на трудови задължения или нарушения на трудова
дисциплина, или съобразено с фактическия състав на отговорността по чл. 206,
ал. 1 от КТ – не съставляват виновно (небрежно) поведение, от което да са
произлезли твърдените от работодателя вреди. От данните по делото се установи,
че въззиваемият е осъществил увреждащата процедура
заедно с още двама работника (разпитани в първоинстанционното производство) без
всеки от тях да е знаел предварително, че процесното зарядно
устройство е било повредено, за да предприемат други действия, чрез които да
установят позицията на превключвателя (посредством волтметър или
последователното превключване през всички нива). В този смисъл възражението на
въззивното дружество, че въззиваемият не е познавал
ръководството за експлоатация на зарядно устройство
за акумулатори и инструкцията за експлоатация на крана и това е допринесло за
настъпването на вредата, се явява неоснователно. От доказателствата по делото
се установява, че тримата участници в процедурата, включително въззиваемият са спазили ръководството за експлоатация за зарядно устройство, доколкото същите са се уверили, че то е
изключено – превключвателят е бил на ниво „о“ (изключено), като същите не са
имали представа, че зарядното е повредено и в
действителност превключвателят не показва действителната позиция, в която се
намира. Въпросът за необходимостта от използването на волтметър и по какъв
начин това ще се отрази на бъдещите вреди би имал значение само ако работникът
е знаел за повредата на зарядното и поради небрежност
не се е уверил в действителната позиция на копчето.
Казаното
по-горе важи и за наведените с въззивната жалба доводи, че непознаването на
инструкцията за работа с крана от страна на въззиваемия
е довело да настъпилите вреди. Отделно от това по делото бяха събрани, както
гласни, така и писмени доказателства относно обстоятелството, че въззиваемият е преминал обучение за работа с крана, както
и, че процесната инструкция се намира на разположение в крана. Следователно
съществува сериозна индиция, че въззиваемият е наясно
с инструкцията, за което може да се съди и от показанията на свидетелите.
Последните изрично посочват, че до подаването на свръх високо напрежение се е
стигнало не от незнание (непознаване на инструкцията за ползване на крана), а
поради неверните показания на зарядното устройство.
Наличието
на индикаторна лампичка не променя горните изводи на
съда, доколкото в ръководството за експлоатация на зарядното
не е описано в кои позиции тя се активира, и дали на позиция „о“ е включена или
не.
В
този смисъл настоящата инстанция намира, че поведението на въззиваемия
не е виновно, същия не е проявил небрежност, а тъкмо обратното – спазил е
процедурата и се е уверил, че зарядното е на степен
„о“, след което е предприел действия по включване на зарядното
към електричеството. Ето защо, не са налице предпоставките за реализиране на
ограничената имуществена отговорност на въззиваемия.
Въз основа на
изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна.
Същата е направила своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, за договарянето и плащането на което е
представен договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 от ГПК. Предвид това, искането се явява основателно, поради което въззивното
дружество следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1855 от 08.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Електроенергиен системен опрератор“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 201, чрез Мрежови експлоатационен район Русе, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 27, регистрирано в Регистър БУЛСТАТ с
код 1752013040046, представлявано от Е.К.., да заплати на Д.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.