Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……………..2021 г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян И., изслуша докладваното от
съдията административно дело № 184/2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Първоначално делото е
било образувано по искова молба от В.И.Ч. ЕГН **********, чрез адв. Д.П. срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич с предявени два
иска, с единия - да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразно заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018 г.
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – гр. Добрич ведно със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на претендираните суми.
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.226 от АПК, след като Върховният административен
съд със свое решение по адм. дело № 1907/2020 г. е отменил решението на
Варненския административен съд по адм. дело № 1049/2019 г. в обжалваната част.
Предмет на настоящото съдебно производство е исковата
молба на В.И.Ч. срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
гр. Добрич, с която е предявен иск за материални вреди в размер на 2800 лева.
При първоначалното разглеждане на исковата молба, съдът е уважил исковата
претенция за имуществени вреди в размер от 2580 лева, отхвърлил е искът за
имуществени вреди за разликата от 220 лева и е отхвърлил иска за неимуществени
вреди в размер на 200 лева. Касационната жалба срещу осъдителната част на
решението на Варненския административен съд по адм. дело № 1049/2019 г. е била
подадена от Областна дирекция на МВР гр.Добрич. Тоест, през касационен контрол е преминала тази част от
решението на първоинстанционния съд, с която Областна дирекция на МВР гр.Добрич
е осъдена да заплати на В.И.Ч. обезщетение за материални вреди в размер на 2580
лева. Върховният административен съд е отменил решението в обжалваната част и е
върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Останалата част от първоинстанционното решение №2313/29.11.2019г. по
административно дело № 1049/2019г. по описа на Варненския административен съд е
влязла в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл.
205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вреди. Отменения акт за ПАМ е издаден от полицейски
инспектор към ОД – МВР – Добрич. Следва, че искът по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен срещу надлежен ответник,
съгласно чл.
205 от АПК – ОД – МВР – гр. Добрич, която е юридическото лице
съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, към чиято административна структура принадлежи
административния орган, издал незаконосъобразния административен акт.
Следователно,
предмет на разглеждане по настоящото дело е основателността на иска на В.И.Ч.,
с който се претендира обезщетение за материални вреди в уважената при
първоначалното разглеждане на исковата молба част от 2580 лева.
Съгласно чл.226 ал.1 от АПК, при новото разглеждане на делото производството
започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като
основание за неговото връщане. В тази връзка, задължителните по смисъла на
чл.224 от АПК указания на Върховния административен съд, дадени в решение
№672/19.01.2021г. по административно дело №1907/2020г. са: приобщаване по
делото на декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2018г., подадена от Светослав И. и установяване на
факта дали получените от наемодателя доходи от наема са били декларирани от
него; допускане на съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорването на
ответника автентичността на подписа на наемодател в договора за наем и
разписките към него.
Ищецът В.Ч. лично и чрез
адв.П. подчертава за наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната заповед на ОД на МВР гр.Добрич и настъпилите като пряка и
непосредствена последица материални вреди, свързани с наемането на друг
автомобил. Ищецът добавя, че причинените му материални вреди от отменения
административен акт включват и разходи за застраховка „Гражданска отговорност“
и платен годишен пътен данък, което общо възлиза на около 1000 лева, но той
претендира само разходите за наем на автомобил. В писмени бележки с
вх.№5727/16.04.2021г. ищецът В.Ч. чрез адв.П. подчертава, че в приложение №4
към годишната данъчна декларацията за 2018г.,
Светослав И. е декларирал получения
наем за отдадения за ползване от В.Ч.
автомобил. Изтъква, че от заключението на почерковата експертиза става ясно, че
подписът на договора за наем за наемодател е положен от Светослав И.. Смята, че
е безспорно доказано, че в периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019г. ищецът е
заплащал наем за автомобила на Светослав И. в размер на 400 лева на месец,
който се явява пряка и непосредствена последица от отменената като
незаконосъобразна принудителна административна мярка, наложена на В.Ч.. Отбелязва,
че в договора за създаване на ДЗЗД „Олимпия 2012“ /л.72 от делото/ няма уговорени вноски в пари
или вещи в т.ч. на наетия автомобил. Подчертава, че касационната инстанция е
приела за неотносими към спора обстоятелствата относно направлението, времето и
целта на ползване на наетия автомобил, както и съществуващите други възможности
за задоволяване на нуждата от такъв. Според ищецът самият факт на наемане на
автомобил, поради неправомерното му лишаване от собствения му, е достатъчен за
установяване на увреждане, без значение дали наетия автомобил е бил използван
всеки ден за придвижване до работа или не. Иска уважаване на иска за материални
вреди в размер на 2580 лева, причинени в периода от 01.07.2018г. до
31.01.2019г. от издаването на незаконосъобразната заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018г. Поискано е
присъждане на сторените в настоящото и в предходните производства
съдебно-деловодни разноски включително разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Областна дирекция на МВР
гр.Добрич чрез гл.юрисконсулт М. Ж. оспорва искът за материални вреди в
уважената част от 2580 лева като недоказан по основание и размер. Смята, че
ищецът не е доказал, че е ходил на работа всеки ден, като се позовава на
разпечатка на Агенция „Пътна инфраструктура“ за движението на автомобила. Смята,
че разписките за платените наеми не са
годни доказателства, поради поправките на ръка на сумата от 300 лева на 400
лева. Изразява съмнение, че договорът е бил подписан именно на 01.01.2019г. – на
празничния първи ден от новата година.
Иска цялостно отхвърляне на иска за имуществени вреди и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна.
Прокурорът от Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Подчертава, че събраните доказателства са противоречиви и
недостатъчни за установяване на настъпили имуществени вреди от наем на
автомобил. Изтъква, че не се доказва по категоричен начин плащания на наем, за
да се приеме, че те са пряка и непосредствена последица от издаването на
незаконосъобразния административен акт.
Във връзка със събраните
по делото доказателства при първоначалното и при новото разглеждане се
установява следното от фактическа страна:
Със заповед
№ 18 – 3394 – 000052 от 20.06.2018 г. на полицейски
инспектор към ОДМВР - Добрич, РУ Албена е наложена на В.И.Ч. основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата налагане на В.И.Ч. на принудителна
административна мярка, чрез прекратяване на регистрацията на лек автомобил
Мерцедес, с рег. № В****ВР, за срок от 300 дни. На 18.01.2019 г. е
влязло в сила решение № 526/07.12.2018 г. по адм. дело № 463/2018 г. по описа
на Адм. съд – гр.Добрич, с което процесната заповед е отменена по жалба вх. № 1822/24.07.2018 г. Автомобилът с прекратената регистрация е
семейна имуществена собственост, видно от акт за сключен граждански брак №
1907/06.11.2004 г. /л. 88 от делото/ между В.И.Ч. и Даниела Валентинова
Григорова на 06.11.2004 г. Ищецът Ч. и съпругата му са имали още един
автомобил годен за ползване през процесния период „Ситроен С2“ с рег. № В ****
ВР, който се е ползвал от съпругата му през периода 01.07.2018 г. – 29.12.2018
г. в направлението Варна-Кранево, според нейните свидетелски показания, събрани
при първоначалното разглеждане на делото и справката от АПИ. Това обстоятелство
не опровергава твърдението, че наетия л. а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ **** ХА
не е бил използван по предназначение за същият за периода 11.07.2018 г. –
30.01.2019 г. в отсечката гр. Варна – с. Кранево. Ищецът е притежавал и л.а. „ДЕУ ТИКО СЕ“ с рег. № В **** СН от
01.03.2017 г. /справка, приложена към писмо вх.№2897 от 23.02.2021г./ на
началник на сектро „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна/, за който не е имало
действаща застраховка „Гражданска застраховка“ в процесния период, предвид
представените справки /л.106-119/ от сайта на Гаранционния фонд по Кодекса за
застраховането. От същата справка е видно, че е притежавал и други автомобили
/отразени като „бивша собственост“/, но в периоди предхождащи началото
/01.07.2018г./ на този, сочен за настъпване на имуществената вреда.
Няма спор между страните, че
регистрацията на МПС с рег. № В**** ВР е била прекратена за периода от
20.06.2018 г. – 31.01.2019 г. На
20.01.2018 г. с издаване на заповедта за ПАМ е отнето СРМПС № *********, като
СРМПС и рег. табели на автомобила са върнати на 31.01.2019 г. също така не е
спорно, че ищецът живее в гр. Варна, ул. Антон Неделчев № 26, ет.2, ап.6.
На 01.07.2018
г. е сключен договор за наем на автомобил между Светослав И. – наемодател и В.Ч.
– наемател, съгласно който наемодателя е предоставил на наемателя, собствения
си л.а. „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № ТХ ****ХА. Видно от свидетелство за
регистрация – част І и част ІІ за л.а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ **** ХА,
собственик на автомобила е С.И.И./л.85, 86/. Посочено е, че наетото МПС ще се
ползва за лични нужди и не може да се преотдава. Срокът на договора е 1 година
с месечна наемна цена от 400 лева.
Автомобилът е предоставен за ползване съгласно договора на 01.07.2018 г., за
което е съставен приемо – предавателен протокол между страните по договора.
Представени са 7 броя разписки за наем, в които е посочено, че С.И.И.е получил
от В.И.Ч. сумата от 400 лева за месеците 07, 08, 09, 10, 11, 12.2018 г. и
01.2019 г.
На 31.01.2019
г. на ищеца са върнати два броя регистрационни табели № В 42 01 ВР и СРМПС,
което е удостоверено от него срещу подпис в писмо рег. № 3394р-8/02.01.2019 г.
на началник РУ – Албена /л. 37/. Последвал е анекс от 01.02.2019г. за
прекратяване на договора за наем на л.а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ **** ХА,
сключен между В.Ч. и Светослав И., считано от 01.02.2019г.
Съгласно учредителен
договор на дружество по ЗЗД „Олимпия 2012“ сключен на 25.10.2012 г. В.И.Ч. и С.И.И.са
учредители на ДЗЗД „Олимпия 2012“. Посочените лица са управители на
дружеството, като те имат право да го представляват и управляват. Съгласно
протокол от 06.11.2017 г. за проведено общо събрание на ДЗЗД „Олимпия 2012“ от
дружеството е изключен съдружник – Стефка Стоянова Чакърова и е приет нов такъв
– Роберт Кмет. Дяловете в дружеството са разпределени: С. И. – 45%, В.Ч. – 45%
и Роберт Кмет – 10 %. В
действителност от учредителния договор е видно, че съдружниците не са уговорили
вноски в пари и вещи и отдадения под наем автомобил, също не е бил внесен за
общо ползване от съдружниците, но в същото време е бил необходим за изпълнение
на трудовите задължения на ищеца относно съдружието си в ДЗЗД „Олимпия 2012“.
Макар и в договора за наем от 01.07.2018г. да е посочено, че л.а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ **** ХА се наема от В.Ч. за
лични нужди, в това понятие влиза изпълнението на трудовите му функции,
доколкото автомобилът не се е ползвал
като фирмено превозно средство. Целта, за която е бил нает автомобила не
е от съществено значение за установяване на вреди, предвид факта, че те са
настъпили от лишаване на ищеца да ползва собствения си автомобил, който също е
бил за задоволяване предимно на лични нужди. Настъпването на увреждането не
зависи от обстоятелството дали наетия
автомобил л.а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ****ХА е бил използван всекидневно, а
от факта на неправомерното прекратяване на регистрацията на лек автомобил
Мерцедес, с рег. № В****ВР и свързания с това непредвиден разход за наем на
равностоен автомобил в размер на 2580 лева /според експертизата, приета при
първоначалното разглеждане на делото/.
Неотносимо към настъпването на имуществената вреда е и
обстоятелството за възможността за ползване на обществен транспорт, тъй като
действието, което е предизвикало увреждането е лишаване на ищеца от
възможността да ползва автомобила си, с който той е избрал да се придвижва закупувайки
го преди издаване на незаконосъобразната заповед.
При новото разглеждане на
делото беше представено удостоверение за техническа изправност на л.а. Нисан
Микра с рег.№ ТХ****ХА в периода от 28.05.2018г. до 28.05.2019г., справка за
застраховка „Гражданска отговорност“ включително и международна зелена
карта за същия автомобил за периода 12.05.2018г. до 12.05.2019г., приходна квитанция за платен данък върху
превозните средства за 2018г., както и годишна винетка за 2018г., които
доказателства в своята съвкупност сочат за годността на наетия автомобил да
бъде използван по предназначение – за придвижване между гр.Варна и с.Кранево.
Към писмо с
вх.№2930/24.02.2021г. на директора на офис Добрич към ТД на НАП – Варна беше
представена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г., подадена от
С.И.И.с ЕГН ********** с вх.№ 034391900594844/25.04.2019г., към която е
подадено приложение №4 „доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за
ползване на права или имущество“, като в част ІІІ „Данни за доходите по част І
от източници в България“ е посочено името на В.Ч. с ЕГН ********** и дохода от
наема по сключения между Светослав И. и В.Ч. договор е деклариран за 2018г. по
реда на чл.50 от ЗДДФЛ и върху него е платен годишен данък.
Следователно, фактът на
заплащане от страна на В.Ч. на наема за л.а. Нисан Микра с рег.№ ТХ****ХА,
собственост на Светослав И. е доказан с годишната данъчна декларация по чл.50
от ЗДДФЛ, приета с вх.№ 034391900594844/25.04.2019г., освен договор за наем и
разписките към него.
От приетата като
неоспорена от страните почеркова експертиза с вх№ 4151/19.03.2021г., изготвена
от вещото лице К.М. става ясно, че подписът за „наемодател“ в договора за наем
на л.а. Нисан Микра с рег.№ ТХ****ХА от 01.07.2018г. с наемател В.И.Ч. е
положен от С. И. И.. За да достигне до това заключение експертът е ползвал като
сравнителен материал 7 броя разписки за наем за сумата от 400 лева от
01.07.2018г., 01.08.2018г., 01.09.2018г., 01.10.20218г., 01.11.2018г.,
01.12.2018г. и 01.01.2019г., изрично посочени в експертизата и приложени на
л.78-83 от делото, което недвусмислено доказва, че подписът в разписките и в
договора за „наемодател“ е положен от едно и също лице – С. И. И..
В настоящото съдебно
производство беше разпитан като свидетел С. И. И., чийто показания
потвърждават, че В.Ч. му е заплащал наем за автомобил по сключения между тях
договор в месечен размер от 400 лева,
считано от 01.07.2018г. до 31.01.2019г. – за срок от 7 месеца, без пропускане
на месец. Плащането е било в брой и на ръка, като в същия момент Светослав И. е
подписвал и разписка. Свидетелят потвърждава, че ищецът е идвал на работа с
наетия автомобил всеки ден от седмицата, без значение какъв е деня – почивен
или работен. Освен съдружници, Светослав И. и В.Ч. са работели заедно в
пекарната в процесния период.
От представените разписки
в за наем /л. 78 – 83/ подписани от наемател и наемодател, се установява, че
ежемесечно през периода 01.07.2018 – 31.01.2019 г. в продължение на 7 месеца от
ищеца е заплащана сумата от 400 лева на С. И.а И. на основание договора за наем
на автомобила. Съгласно чл. 3, ал.1, т.1
и т.2 от
Закон за ограничаване на плащанията в брой, плащанията
на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са: 1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000
лв.; 2. на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по
договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. В случая плащането
от 400 лева на месец не е било задължително да се извършва, чрез превод или
внасяне по платежна сметка. Поради това съдът приема, че представените разписки
установяват извършено плащане на сумите от 400 за 7 месеца, т.е. общата платена
сума е в размер на 2800 лева. Чрез СОЕ е прието, че пазарния наем на л. а. Нисан Микра, рег. № ТХ **** ХА, за периода 01.07.2018 –
31.01.2019г. е в размер на 2580 лева. С оглед това установяване
съдът при първоначалното разглеждане на делото е приел, че ищецът е можел да
наеме автомобил за месечен наем посочен в СОЕ, но поради бездействие не го е
сторел, а е наел автомобил, за който е заплатил наем 2800 лева. Поради това, че
не са били налице обективни причини наемната цена да е в общ размер на 2800 лева,
вместо 2580 лева, съдът е приел, че действителните материални вреди, които е
претърпял ищеца са в размер на 2580 лева.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Член 1 от
ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Отменената от съда с
влязло в сила решение заповед № 18 – 3394 – 000052 от
20.06.2018 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Добрич, РУ Албена, с която е
заповядано на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП налагане на В.И.Ч.
принудителна административна мярка, чрез прекратяване на регистрацията на лек
автомобил Мерцедес, с рег. № В****ВР, за срок от 300 дни, сама по себе си не е достатъчно
основание за ангажиране на отговорността на съответния административен орган по
чл.1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира настъпването на вреди като последица само
поради факта на отмяна на даден административен акт. За да възникне правото на
иск за обезщетение, задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разглеждания случай е
налице незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК -
заповед № 18 – 3394 – 000052 от 20.06.2018 г. на полицейски
инспектор към ОДМВР - Добрич, РУ Албена, отменена на
18.01.2019 г. е влязло в сила решение № 526/07.12.2018 г. по адм. дело №
463/2018 г. по описа на Адм. съд – гр.Добрич. Следователно, налице е
първата материална предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – ОД
на МВР гр.Добрич.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – причинена имуществена вреда и
причинна връзка между нея и отменената заповед, съдът съобрази поотделно и в
съвкупност събраните в първото и при новото разглеждане на делото доказателства
с оглед на задължителните указания на касационната инстанция. Целият
доказателствен материал установява по безспорен
начин настъпила имуществена вреда в размер на 2580 лева в резултат на
заплащан в периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019г. от В.Ч. наем за л.а. Нисан
Микра с рег.№ ТХ****ХА, собственост на С. И.. Заплащането на наема е установено
по категоричен начин не само от сключения на 01.07.2018г. между двете лица
договор, но и плащането на месечния наем в размер на 400 лева в периода от
01.07.2018г. до 31.01.2019г. срещу подписани седем на брой разписки, който
доход е деклариран по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с годишна данъчна декларация за
2018г. от наемодателя С. И. с изрично посочен в нея източник на дохода – В.Ч..
За да е налице причинно-следствена връзка
между настъпилата имуществена вреда и незаконосъобразния акт, трябва
увреждането да е пряка и непосредствена последица от издаването му. Липсва
законово определение на понятията – пряка и непосредствена последица от
увреждането, употребени в чл.4 от ЗОДОВ, нито в този закон, нито в Закона за
задълженията и договорите, нито в други нормативни актове от действащото
законодателство, поради което съдът намира за необходимо да позове на мотивите
на Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на Върховния административен съд,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016г. Както правната теория, така и съдебната практика, е приела критерии, от които да се изхожда при
определяне съдържанието на тези понятия. Според правната доктрина
водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена
последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за
резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и
адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват
резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката
на Върховния касационен съд, изразена в решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. №
23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, решение № 129/25.07.2005 г. по
гр.д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето
разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка
между противоправността на поведението на деликвента и вредите“. Следователно,
разходите, направени от ищеца във връзка наетия от него чужд автомобил са
породени единствено и само незаконосъобразната принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на неговия автомобил, чието налагане
представлява увреждане за ищеца и ако то не беше налице, те тези разходи за
наем не биха били направени.
Следователно,
след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ал.1
от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен
ред /както е в разглеждания случай/ и след като ищецът е наел чужд автомобил,
защото е бил незаконосъобразно лишен от ползването на собствения си такъв, то
наема за наетия автомобил не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна принудителна
административна мярка и непосредствена последица от нея, а не неприсъщ или
луксозен разход, предвид разстоянието от гр.Варна до с.Кранево и времевата
заетост на В.Ч. в собствения му бизнес. Неразделната връзка между отменената
заповед и заплатения от ищеца наем на друг автомобил е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – В.Ч. не
би наел автомобила собственост на трето лице, ако срещу него не беше издадена заповед № 18 – 3394 – 000052 от 20.06.2018 г. на полицейски
инспектор към ОДМВР - Добрич, РУ Албена, увреждаща неговите законни права и
интереси в това число конституционно гарантираното му правото му на
собственост, което е неприкосновено съгласно чл.17 ал.3 от Конституцията на
Република България, върху автомобила,
чиято регистрация е била прекратена с отменения акт. Безспорно, платеният наем
за периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019г.
е пряка и непосредствена последица от издадената заповед № 18 – 3394 – 000052 от 20.06.2018 г. на полицейски
инспектор към ОДМВР - Добрич, РУ Албена.
Правото на
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от
римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в
основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и
договорите и изцяло на него е основан и
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този ЗОДОВ предвижда, че „държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.“. С оглед на изложеното, ОД на МВР гр.Добрич дължи
обезщетение на В.И.Ч. за причинената му имуществена вреда в размер на 2580
лева, представляваща заплатен наем на лек автомобил, собственост на С. И. за
периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019г.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва от датата на подаване не исковата молба -
12.04.2019 г. Съгласно чл.
86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а
съгласно чл.
84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.
86 от ЗЗД във вр. с чл.
84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожимите
административни актове и следователно се дължи върху главницата от 18.01.2019
г. – датата на влизане в сила на решението по адм. дело № 463/2018 г. по описа
на Адм. съд – гр.Добрич. В случая обаче е поискано присъждането ѝ от 12.04.2019
г., в който смисъл съдът следва да постанови съдебния си акт.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Те се
констатираха в размер на 506 /петстотин
и шест/ лева, от които 300 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка
с процесуално представителство и 6 лв държавна такса за съдебно удостоверение и 200
лева депозит за вещо лице. Следва да бъдат присъдени и разноските, сторени при
предходното разглеждане на делото в размер на 640 лева /държавна такса, депозит
за СОЕ и адвокатско възнаграждение/ пред Варненския административен съд. Полага
се да бъдат възстановени и разноските, направени от ищеца при касационното
обжалване пред ВАС - 70 лева държавна
такса и 250 лева адвокатско възнаграждение. За всички тях има представени
надлежни документи за заплащането им.
Воден от горното, Административен съд – Варна, ХІХ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Добрич да заплати в полза на В.И.Ч. ЕГН **********, сумата от 2580 /две хиляди
петстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР –
гр. Добрич ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба – 12.04.2019 г. до заплащане на главницата.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич да
заплати в полза на В.И.Ч. ЕГН **********
сумата общо от 1466 лева /хиляда четиристотин
шестдесет и шест/, представляваща сторени разноски и възнаграждения за един адвокат във всички съдебни производства.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: