Р Е Ш Е Н И Е
№……../………..2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при секретаря Мая Петрова
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 93 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Л.И.К. с ЕГН ********** *** ***, чрез пълномощник адв.К.К.,
срещу Решение № 4400/18.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5402/2019 г. по описа
на ВРС, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН
иска на въззивника срещу ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* за разликата над
присъдения размер от 5481 лева до първоначално предявения размер от 14 000
лева, представляващ стойността на неимуществени вреди за преживени болки и
страдания, в резултат на ПТП на 02.12.2014г., станало по вина на водача на лек
автомобил "***" с peг. № ***, застрахован за „Гражданска
отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № 02114001034910, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на пътно
транспортното произшествие - 02.12.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането /отм./.
В жалбата се
излага, че решението в тази част е неправилно, необосновано и е постановено при
съществено нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва начина на
определяне размера на неимуществените вреди, извършен в съгласие с уговореното
в подписаното между страните споразумение от 07.09.2018г. Настоява се, че съдът
е следвало да обсъди събраните доказателства досежно тежестта на увреждането на
ищцата, неудобствата и болките, което е преживяла, тяхната продължителност и
интензивност. Сочи се, че съгласието, обективирано в споразумението, не
обвързва съда и не го освобождава от задължението да прецени по справедливост
размера на обезщетението. Оспорва се извършеното от съда прихващане с
изплатената от застрахователя сума в размер на 5000 лева, доколкото подобно
искане не е заявено от ответника. Оспорва се решението в частта за разноските,
като се настоява, че същите следва да бъдат присъдени върху сума в размер на
12 000 лева, т.к. искът бил уважен до този размер. Моли за отмяна на
решението в тази част и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
„ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата
като неоснователна. Оспорва се твърдението, че размерът на обезщетението,
присъден с решението, е определен въз основа на договорения размер в
споразумението, като се настоява, че съвпадането му с преценката за
справедливост на съда не означава, че е нарушен материалния закон, инкорпориран
в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че исковият съд се е позовал на
заключението на в.л. по СМЕ, съгласно което счупването на капачката на лявата
колянна става е обусловила трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за 30 дни, като общия срок за възстановяване е с продължителност от 3-4
месеца. Допълнително се излага, че характера и интензитета на уврежданията,
съотв. причинените болки и страдания правилно са репарирани със сума в общ
размер от 10481 лева, от която 5000 лева вече са платени. Моли за потвърждаване
на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения. поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Пред Районен съд Варна е
образувано гр.д. № 5402/2019г. по молба на Л.И.К. с ЕГН **********,***“ ЕИК ********* гр. София са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г. за присъждане на – сума
в общ размер от 1519 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, и сума в размер от 14000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживени болки
и страдания, в резултат на ПТП от 02.12.2014г., станало по вина на водача на
лек автомобил "***", с peг. № ***, застрахован за „Гражданска
отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № 02114001034910, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждане -
02.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
С решение № 4400/18.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 5402/2019г. ВРС осъжда застрахователя за заплати на
пострадалата изцяло стойността на претендираните извършени в хода на
възстановителния и оздравителен процес разходи в размер на 1519 лева и присъжда
сумата от 5481 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, приемайки
справедлив размер от 12 000 лева и като отчита извършеното от
застрахователя доброволно плащане от 5000 лева.
Правната
квалификация на предявените от ищцата искове : чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм./ вр. § 22
от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г., вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца
е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие,
извършено от Мартин Митков В., настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и
психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите;
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното
дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от
ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на
претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се
предполага - до доказване на противното.
Ответното
застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, а именно, че последният е проявил
поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,
нарушавайки императивните правила на чл.113, т.1 и чл.114 т.2 от ЗДвП,
доколкото е навлязла внезапно на пътното платно без да се съобрази с
приближаващото я ППС.
Влязлата в сила
присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в
чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това : дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. В
съгласие с трайно установената съдебна практика решението по чл.78а НК се
включва в обсега на чл.300 от ГПК, т.е.
влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд (т.15 от
ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, Решение
№85/03.08.2016г. по т.д.№1047/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
По делото се
установява наличието на настъпило застрахователно събитие, причинено от Мартин
Митков В. ЕГН ********** от гр.Варна, чиято гражданска отговорност като водач
на ПТС е застрахована при ответното ЗАД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* гр. София, по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С
влязло в сила Решение №444 от 08.03.2017г. по н.о.х.д.№4996 по описа на
Варненски районен съд за 2016г., 13-ти наказателен състав, Мартин Митков В. е признат за виновен в това, че на 02.12.2014г. в гр. Варна при управление
на МПС - лек автомобил "***", с peг. № ***, нарушил правилата за
движение - чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Л.И.К. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляво колянно капаче, обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 2-3
месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, престъпление по чл.343а, ал. 1,б."а",
пр.2, вр.чл.343, ал. 1.б.,“б“,пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 78А, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв.
Не
се спори, че към момента на извършване на деянието МПС с ДК номер ***, има активна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, обективирана в полица №02114001034910.
От
заключението на вещото лице по приетата САТЕ и решение по нохд №4996/2016г. на
ВРС се установява механизма на процесното ПТП, а
именно, че на 02.12.2014г. делинквента В. като водач на л.а. м.*** с рег. № Х
3361ВН около 9.40 часа бил спрял автомобила си на пътното платно пред вх.Б на
блока на ул.Никола Козлев 22 гр.Варна, в който живеел. Автомобилът бил спрян на
улицата до бордюра непосредствено до алеята за пешеходци. Предницата на
превозното средсто сочела към края на улицата, която била без изход. Водачът
решил да приведе в движение автомобила и предприел маневра заден ход с цел да
излезе от улицата, на която бил паркирал. В това време към задната часта на
автомобила се движела ищцата, която преминала през обособеното място за
придвижване на пешеходци и достигнала пътното платно. Видяла, че на него е
паркиран автомобил, в който има хора, но тъй като не бил в движение, а и тя преминавала
откъм задната му част, предприела пресичане на пътнота платно. В същото време
от своя страна водачът решил да приведе автомобила в движение, предприемайки
движение на заден ход, но не погледнал назад дали зад автомобила преминават
пешеходци, като започнал придвижване на МПС назад. Ищцата след като направила
около 5-6 крачки усетила силен удар отзад, в резултат на който паднала по очи в
близост до задна лява част на автомобила. В резултат на удара и последвалия шум
водачът разбрал, че на ъгъла до задна лява броня лежи жена.
Вещото
лице докладва, че водачът е нямал възможност да предотврати ПТП чрез натискане
на спирачката, като се мотивира, че времето на обхождане с поглед на трите
огледала е съпоставимо с времето, за което ищцата изминава разстоянието от 4-5
крачки /3.0-3.5 метра/. Същевременно той е трябвало и да спира след потеглянето
от място и да развие определена скорост, за което са му трябвали около 10 сек.
Според вещото лице ищцата е била в полезрението на водача не по-малко от 17.5
сек, т.к. първо е следвало да преодолее по направената пътека разстоянието от
входа до бордюра от около 8 метра, които при скорост на движение от 0.8 м/сек,
при условие, че не спира, ще измине за около 10 секунди. Ако се приеме, че е
спряла за 3 сек., за да се огледа, и след това е изминала по асфалтираната алея
3.5 м – още 4.5 сек., то общо 17.5 сек. ищцата е била в полезрението на водача,
което според експерта не обосновава внезапност при навлизане в платното за
движение на ПМС.
Вещото
лице по назначената и приета като компететно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза след анализ на приетата по делото медицинска
документация и преглед на ищцата докладва, че в резултат на ПТП от 02.12.2014г.
последната е получила счупване на капачката на лявата колянна става, което е
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от
30 дни, както и разкъсно-контузна рана на дясна ръка, обусловила временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването е лекувано с гипсова
имобилизация за 30 дни и ортеза за 45 дни, след което е провеждана
рехабилитация в амбулаторни условия. Общият срок на лечение е продължил около 4
месеца. Вещото лице пояснява, че в хода на лечение крйникът е бил обездвижен с
гипсова имобилизация тип крачол – от глезена до ингвиналната гънка, при което е
невъзможно свиване в колянната става, ходенето е затруднено, което предвид
възрастта на пострадалата /77 год./ е почти невъзможно. Докладвано е, че след
свалянето на гипса е поставена ортеза, която също обездвижва коляното в
изправено положение, която след 45 дни от счупването периодично се сваля с цел
да се раздвижва колянната става. През периода на поставената ортеза ищцата е
имала нужда от чужда помощ за обслужване
и провеждане на рехабилитацията. Вещото лице изнася, че понастоящем движенията
в лявото коляно на ищцата са леко ограничени в сравнение с другия крак. Налични
са артрозни промени в колянната става и хипотрофия на мускулатурата на долните
крайници. Ищцата ходи без помощно средство с леко накуцване с левия крак; със
степажна походка, с малки крачки и провлачвайки крак, характерно за хора,
претърпели мозъчен инсулт.
От
прието по делото Решение на ТЕЛК №3177/29.08.2013г., изд. от МБАЛ „Св.Марина“
ЕАД гр.Варна, се установява, че през 2012г. ищцата е преживяла два мозъчни
инсулта; от няколко години е трудно подвижна, със слабост и скованост на десни
крайници; с намалено зрение, глаукома. Инвалидизирана е поради общо заболяване
с 95 % трайна загуба на трудоспособност, а именно : Мозъчно-съдова болест.
Мултиинфарктна енцефалопатия и състояние след исхемичен инсулт в лява и дясна
средномозъчна артерия.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпита на ищцовия свидетел – Юлия К. К.,
дъщеря на ищцата.
Преценявани при
условията на чл.172 от ГПК с оглед възможна заинтересованост на свидетеля от
изхода на спора, съдът изцяло кредитира показанията им, предвид
обстоятелството, че същите кореспондират със събрания в хода на производството
писмен доказателствен материал и проведените експертизи. Показанията на
най-близкия на ищеца човек са обективни, предвид директните му възприятия, тъй
като именно дъщеря й е обгрижвала ищцата К. непосредствено след инцидента и
впоследствие, както и към настоящия момент. В
показанията се изнася, че трамвите са били комплексни – както на
физиологично ниво, така и на психическо. Ищцата била много слаба след
прекараните инсулти и гипсът, който обхващал целия крак, й тежал много и дори
не можела да се обърне сама в леглото. По целия си крак имала разширени вени, а
гипса се впил в плътта, което било особено болезнено, въпреки обезболяващите
медикаменти. Ищцата не можела да стъпи на крака си, съответно да се обслужва
сама, вкл. и при хигиенни нужди. По време на ортезата в рамките на 45 дни
движението й отново било ограничено. Предвид влошеното й здравословно състояние
поради инсултите и необходимостта от специфични грижи заради травмата от ПТП, а
след това и от рехабилитация, ищцата била настанена за месец и половина в Дом
за стари хора. Там се движила в инвалидна количка. След приключваване на
рехабилитацията със специални медикаменти и сваляне на ортезата окончателно,
ищцата се прибрала у дома, където били направени още няколко курса за
раздвижване на колянната става. През това време свидетелката била до нея,
защото пострадатала все още имала нужда от подкрепа, доколкото се придвижвала с
помощно средство. Ищцата се притеснявала, че поради застояването си може да
получи трети пристъп. Св. К. споделя, че в началния период – първия месец -
болките били „неописуеми“; майка й казвала, че дори по време на двете тежки
операции преди ПТП не била търпяла толкова силни болки. Впоследствие, след
ортезата, болките отзвучали, останали само при промяна на времето и повече
движение. Според свидетеля в резултат на обездвижването мускулатурата на
краката й доста отслабнала, но към настоящия момент майка й се движи
самостоятелно.
След подадено
заявление от Л.К. пред застрахователя е заведена щета № 150100020740. На
07.09.2018г. между пострадалата и ответника е подписано споразумение, по силата
на което дружеството се задължава да й заплати застрахователно обезщетение в
размер на 12 000 лева. С преводно нареждане от 25.01.2019г. ЗД Бул Инс
превежда по сметка на К. сумата от 5000 лева, с основание 150100020740
0211400103490, която сума ищцата признава, че е получила на 28.01.2019г.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по н.а.х.д.№
4996/2016г. по описа на РС Варна съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и
вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието
на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпилите за него болки и страдания от причинените травми, техния характер,
степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм). Доказва се наличието
на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ
(отм.) застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно
оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и продължителността
на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП травми, така и
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Анализираните по-горе писмени и гласни
доказателства установяват средна по степен и продължителност, понесена от ищеца
травма, като свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 14 000 лева.
Макар и след прекарани два мозъчни инсулта ищцата е била подвижна в
степен, адекватна на състоянието й. Придвижвала се е самостоятелно, водила е
съответен на възрастта и здравния й статус начин на живот. Претърпяното ПТП
внася в живота й промяна както на физическо, така и на психическо ниво –около
месец ищцата е обездвижена на легло с гипсиран крак, непозволяващ самостоятелно
придвижване и извършаване на елементарни житейски дейности; периодът е бил
съпътстван от болки и силен дисконфорт. Впоследствие, поставената ортеза отново
ограничавала движението на крака; наложило се
напускане на дома и настаняване в институция с оглед прилагане на
специални грижи. Там се придвижвала с инвалидна количка. Здравословното
състояние на ищцата от преди ПТП усложнява рехабитацията и удължава
оздравителния процес. Към настоящия етап, макар и с отслабена мускулатура на
долните крайници, пострадалата се придвижва самостоятелно.
Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения за неизпълнение на задълженията на ищцата
като пешеходец да се движи най-близко до лявата граница на бордюра в посока
противоположна на посоката на движение, както и да не навлиза внезапно на
платното без да се огледа за приближаващи МПС.
Съгласно т.7 от Постановление №
17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД,
регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и
достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна
норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно
установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем
/брой, интензитет/, при липса на личен принос.
Предвид заключението на автотехническата
експертиза приносът на ищеца за причиняване на резултата - настъпилите
травматични увреждания - остава недоказан. Според доклада на вещото лице ищцата
се е движила плътно до бордюра от страна на входа на блока, като именно по тази
причина след ПТП краката й са били на алфартираната алея, а тялото върху
бордюра и импровизирания паркинг. На следващо място, доколкото ищцата се е
движила бавно предвид възрастта и заболяването й поне 17.5 секунди е била в
полезрението на водача, т.е. липсва внезапност при движението й на платното.
Установи се по делото, че застрахователят е
заплатил по банкова сметка, ***, обезщетение в размер на 5000 лева. Същото е
дължимо и е платено с основание, доколкото щета № 150100020740, водена при ЗД
„Бул Инс“ АД не ликвидирана към момента на превода. Стойността на платеното
обезщетение следва да бъде приспаднато от установения в настоящото производство
размер от 14 000 лева, при което като като основателен и доказан искът
относно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважен
за сумата от 9000 лева, като за разликата над 9000 лева до първоначално
предявения размер от 14 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Исковият съд е уважил претенцията до размер
на сумата от 5481 лева, което налага отмяна на решението в отхвърлителната част
с присъждане допълнително на 3519 лева.
Поради уважаване на иска за неимуществени
вреди в съответния размер съдът намира за основателна и акцесорната претенция
за мораторните лихви, считано от датата на деликта до окончателното изплащане
на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ.
По разноските : На осн.чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца разноски
му се присъждат съразмерно на уважената част от иска. С оглед резултата по
делото пред въззивната инстанция въззиваемото дружество следва да заплати на
въззивника 181.75 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
представен договор за правна помощ, както и разноски за адв.възнаграждение пред
исковия съд в размер на 677.81 лева.
Липсва основание за
намаляване на адвокатското възнаграждание, изплатено на процесуалния
представител на въззиваемия, т.к. размера не надвишава минимума за дела с
конкретния имуществен интерес, определен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 във
вр.§2а от Наредба №1/09.07.2004г. В полза на въззивника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски за
адв.възнаграждение в размер от 532.42
лева с ДДС, както и пред първоинстанционния съд – размер на 449.13 лева,
от които за адв.възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по САТЕ.
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС в размер на 70. 38 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
4400/18.10.2019г., постановено по гр.д.№ 5402/2019 г. по описа на ВРС, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска
на въззивника срещу ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* за разликата над присъдения
размер от 5481 лева до претендираните 9000 лева, представляващ стойността
на неимуществени вреди за преживени болки и страдания, в резултат на ПТП на
02.12.2014г., станало по вина на водача на лек автомобил "***" с peг.
№ ***, застрахован за „Гражданска отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по
полица № 02114001034910, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на настъпване на пътно транспортното произшествие - 02.12.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226 ал.1 от Кодекс за
застраховането /отм./, както и в частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* да заплати на Л.И.К. с ЕГН ********** *** ***
допълнително сумата от 3519 лева,
представляваща стойността на неимуществени вреди за преживени болки и
страдания, в резултат на ПТП на 02.12.2014г., станало по вина на водача на лек
автомобил "***" с peг. № ***, застрахован за „Гражданска
отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № 02114001034910, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на пътно
транспортното произшествие - 02.12.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането /отм./.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в
частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 9000
лева до първоначално претендирания размер от 14 000 лева.
В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* да заплати на Л.И.К.
с ЕГН ********** *** *** сумата от 181.75 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно представен договор за правна помощ,
както и разноски за адв.възнаграждение пред исковия съд в размер на 677.81
лева.
ОСЪЖДА Л.И.К. с ЕГН ********** *** *** да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* сторените във въззивното производство разноски за
адв.възнаграждение в размер от 532.42
лева с ДДС, както и пред първоинстанционния съд – размер на 449.13 лева,
от които за адв.възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по САТЕ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* гр.София да
заплати ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС в размер на 70.
38 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.