№ 153
гр. Пазарджик , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201825 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. А. В. от с.Радилово, обл.Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 36-0000695 от 12.11.2020 год. на началника на ОО
”АА” Пловдив, с което на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП и за нарушение на
чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, като устно и в писмени
бележки излага съображения за нейната основателност. Претендира и
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не изпраща
1
представител, но изпраща писмено становище по съществото на спора, с
което иска НП да се потвърди.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 22.10.2020 година, около
16:10 часа в гр. Пазарджик, изходът за АМ „Тракия“, с посока на движение за
гр. Пазарджик, е управлява специален автомобил „Мерцедес 2531 Л 6x2“ с
peг. № ***, собственост на „Биоен 2015“ ЕООД, ЕИК: *********, от
категория N3, като извършва обществен превоз на товари - пръжки, с
удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на
територията на Република България към Лиценз № 10842/11.12.2019 г., с
пътен лист серия ЕА № 732064/22.10.20 г., товарителница серия V-3 №
000377/22.10.20 г. Той бил спрян за проверка, при която било установено, че,
в качеството на водач извършва обществен превоз на товари, като в момента
на проверката не притежавал валидна карта за квалификация на водач на
МПС. Направена била справка в информационната система на ИА „АА“, от
която се установило, че водачът притежава карта за квалификация на водача,
която е била валидна до 01.11.2019 г.
Всичко това според отразеното в НП съставлявало нарушение на чл.2
ал.1 от подробно изписаната по-горе Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ,
поради което св. И.П. съставил АУАН против жалбоподателя. В акта обаче
нарушението било квалифицирано като такова по чл.42 ал.1 от Наредба № 41
от 4.08.2008 г. на МТ.
Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 20.11.2020 година, а жалбата против него
била подадена чрез АНО на 27.11.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на св.П. и писмените доказателства приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
т.к.същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
2
При така установената фактическа обстановка жалбата, разгледана по
същество, е основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
За нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ
/Наредбата/, с издаденото НП е ангажирана отговорността на водача на
основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП, която предвижда
административнонаказателна отговорност за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Санкционната норма е свързана с тази по чл.2 ал.1
от Наредбата която пък предвижда, че водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E,
D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават
карта за квалификация на водача.
От това следва, че за да е осъществен този състав на административно
нарушение, трябва да са налице три кумулативни предпоставки: първо –
водачът да извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка; второ
– да не притежава карта за квалификация на водача; трето – да извършва
превоза с МПС, за управлението на което се изисква СУМПС от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E. Последното изискване
също е обективен елемент на административното нарушение, защото ако за
управлението на МПС, с което се извършва превозът, не се изисква някоя от
посочените категории и подкатегории, то няма да е необходимо водачът да
притежава карта за квалификация.
В конкретният казус обаче нито в акта, нито в издаденото въз основа на
него НП, е било описано каква категория от гореизброените се изисква за
управлението на процесното МПС и откъде следва, че именно това е
категорията, която се изисква, т.е. нарушението не е било описано в пълнота–
ясно и недвусмислено, при което наказаното лице, а и съдът са поставени в
условия да гадаят защо се смята, че водачът е следвало да притежава валидна
3
кърта за квалификация на водач. Непосочването на конкретни и съставомерни
обективни и субективни елементи на вмененото нарушение всякога
накърнява правото на защита, т.к. лишава привлеченото към отговорност
лице да изгражда защитата си, като например оспорва и оборва наличието на
тези елементи, гради алиби и т.н.
Извън казаното до тук е налице и друго съществено процесуално
нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че при започването на
АНП със съставянето на АУАН, в акта дадената цифрова квалификация на
административното нарушение е по чл.42 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008
г. на МТ. Така посочената нарушена правна норма обаче няма нищо общо със
словесно описаното в акта като нарушение, т.к. се отнася за предоставянето
на гаранция при участие в конкурс. С това разминаване между цифровата и
словесната квалификация в акта още в този момент е накърнено правото на
защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, който
не бил в състояние ясно и недвусмислено да разбере какво административно
обвинение му е повдигнато.
След това актосъставителят е установил, че е дал неправилно цифрова
правна квалификация в акт, като е направил поправка в него, задрасквайки
цифрата „4“ от дадената квалификация по чл.42 ал.1 от Наредбата, при което
квалификацията е станала по чл.2 ал.1 от Наредбата. За тази поправка обаче
жалбоподателят не е бил уведомен по никакъв начин, респ. не му е дадена
възможност да се защитава по прецизираната цифрова правна квалификация
на нарушението. Както посочи св.П., той е направил въпросната поправка в
акта в един по-късен момент от неговото съставяне, а не в присъствието на
нарушителя, а след това на нарушителя не е бил предявява АУАН с
поправената цифрова правна квалификация. С това пък допуснатото СПН е
било задълбочено, т.к. едва с издаването и връчването на НП жалбоподателят
е научил точната правна квалификация на вмененото му нарушение. Едва в
този момент за първи път той е бил в състояние адекватно да организира
своята защита по предявеното му административно обвинение. Известно е
обаче от правната теория и практика, че правото на защита в един АНП
възниква още от момента на съставянето на акта, но в конкретния казус
жалбоподателят е бил лишен от това свое право поради изтъкнатите по-горе
4
СПН, което като последица налага отмяна на НП.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е
направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, както и от представения списък на разноските се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. (триста и
петдесет лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Вл. Д. от ПАК.
При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено
заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник
на ИА „АА“, а областният отдел, чийто представител е издал обжалваното и
отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е
структурирано към агенцията.
Поради липса на възражение за прекомерност на разноските е
безпредметно да се обсъжда въпросът дали те подлежат на намаляване.
По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000695 от 12.11.2020 год. на началника на ОО ”АА”
Пловдив, с което на Т. А. В. от с.Радилово, обл.Пазарджик, ЕГН **********,
на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП и за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба
№ 41 от 4.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
5
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация е
наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. В. от с.Радилово, обл.Пазарджик, ЕГН
********** разноски в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) -
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6