№ 198
гр. Сливен, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200696 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от ЕТ „О.-ЕС-ЕР-С. Р.“ с ЕИК *****,
представляван от С. С. Р., чрез процесуален представител, против НП № 821060-
F808736/04.03.2025 год., издадено от Директора на ТД на НАП - Бургас, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
6000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 3, ал. 1,
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено издаденото НП, като
незаконосъобразно и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото НП, да
бъде присъдени юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
търсеното адвокатско възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 03.02.2025 год. бил съставен АУАН № F808736 от същата дата на жалбоподателя
за това, че по време на проверка за прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция
№ П-02002025015645-ОРП-001/21.01.2025 год. било установено, че на 31.08.2024 год. била
1
изповядана сделка с Договор за покупко-продажба на МПС, сключен между ЕТ „О. – ЕС –
ЕР – С. Р.“, представляван от С. С. Р. – продавач и Б.Л.Ж. – купувач, с предмет – продажба на
МПС – лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № *****, Рама № *****, за сумата от 1620,00 лева.
В акта било отразено, че от ЕТ „О. – ЕС – ЕР – С. Р.“ – продавач, към Б.Л.Ж. – купувач, била
издадена фактура № **********/31.08.2024 год. с предмет – продажба на МПС – лек
автомобил „Пежо 407“, рег. № *****, данъчна основа 1350,00 лева, ДДС 270,00 лева. В акта
било отразено, че съгласно представена декларация от С. С. Р. с ЕТ „О. – ЕС – ЕР – С. Р.“,
разплащането по сделката било в брой, но от направена справка в информационните
регистри на НАП било видно, че С. С. Р. с ЕТ „О. – ЕС – ЕР – С. Р., няма въведен в
експлоатация и регистриран в НАП чрез изградена дистанционна връзка ЕКАФП. В акта
било посочено, че нарушението е установено на 28.01.2025 год. в ТД на НАП Бургас, ИРМ
Ямбол, в хода на извършването на проверка по прихващане или възстановяване, възложена с
Резолюция № П-02002025015645-ОРП-001/21.01.2025 год. В акта било отразено, че са
нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на собственика на ЕТ на 03.02.2025
год. (л. 11 – 12 от делото).
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 821060-
F808736/04.03.2025 год., издадено от Директора на ТД на НАП - Бургас, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 6000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за извършеното нарушение на
чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС. В НП било посочено, че осъщественото нарушение води до неотразяване на
приходи, както и че срещу АУАН не е направено възражение и споразумение с лицето не е
постигнато, тъй като такова не е предложено. Посочено било също, че при определяне на
административното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и било констатирано, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на управителя на
04.06.2025 год. (л. 9 – 10 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57,
2
ал.1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, законните разпоредби, които са били нарушени
виновно и основанието за налагане на административното наказание.
В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на
нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, а е посочена датата 28.01.2025 год., на която дата е
установено нарушението. Следователно нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1,
т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това
кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Описанието на нарушенията и
обстоятелствата, при които са били извършени, следва да се съдържат в АУАН и е
недопустимо изясняването на тези обстоятелства – датата и мястото на извършване на
нарушението, и начина на неговото осъществяване, едва в хода на въззивното производство.
Това е така, защото АУАН поставя началото на административнонаказателното производство
и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно
нарушение му се вменява, че е извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства
могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН
констатации. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание са включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се
твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния
случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се
преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се
санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно
обаче, то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин
липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при
които е било извършено. Поради това, така издаденото наказателно постановление е
съставено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна
също представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на изчерпателно
фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е било извършено,
води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо
това адекватно своята защита.
Следва да се отбележи, че освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит
на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за
приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на
извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
3
Освен това в настоящия случай в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
НП е посочено, че нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че няма въведен в
експлоатация и регистриран в НАП чрез изградена дистанционна връзка ЕКАФП, и така
описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. на МФ е предвидено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. От своя страна в разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ е посочено, че лицата по чл. 3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Следователно в тези две разпоредби
законодателят е въвел конкретни административноправни задължения, неизпълнението на
които води до ангажиране на административнонаказателната отговорност – по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ – задължението за регистриране и отчитане на
продажбите чрез издаване на касова бележка и по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. на МФ – задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
налага отделно административно наказание. В настоящия случай в обстоятелствената част
на АУАН и на НП е описано едно административно нарушение, което обаче е
квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 и на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. на МФ, т.е. административнонаказващият орган е квалифицирал две нарушения на
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, а е наложил едно административно наказание на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. По този начин административнонаказващият орган е
ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да
разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност - дали за това,
че е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ или
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
С оглед гореизложеното констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване
на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, а именно липса на единство между
описанието на нарушението, законните разпоредби, които са нарушени и основанието за
налагане на административното наказание. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна,
тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил и какво административно наказание
му е наложено, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
4
същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие
(л. 5, л. 29-31 от делото) разноските са в размер на 1080,00 лева, които съдът намира, че не са
прекомерни.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 821060-F808736/04.03.2025 год.,
издадено от Директора на ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ „О.-ЕС-ЕР-С. Р.“ с ЕИК *****,
представляван от С. С. Р., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 6000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за извършеното нарушение на
чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на ЕТ „О.-ЕС-ЕР-
С. Р.“ с ЕИК *****, представляван от С. С. Р., разноски в размер на 1080,00 (хиляда и
осемдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5