Определение по дело №1612/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3756
Дата: 24 октомври 2018 г.
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20183101001612
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            О П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/…..10.2018г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                              ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Стоянова

ч.търг. дело1612 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба вх. №49016/19.07.2018г. от И.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** срещу разпореждане №27978/13.07.2018г., постановено по ч.гр. дело №8047/2012г. по описа на ВРС, с което са върнати подадените от жалбоподателя възражение вх.№43173/26.06.2018г. по чл.414 от ГПК срещу заповед №4267/11.06.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и частна жалба вх.№43210/26.06.2018г. срещу разпореждане №27620/11.06.2012г., в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че възражението по чл.414 от ГПК и частната жалба по чл.419 от ГПК са просрочени. Не се оспорва, че на 24.04.2013г. жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение чрез работодателя си, но към нея е липсвала приложена заповед за изпълнение. Това е удостоверено и с подписа на лицето Терзиев, приело и връчило поканата за работодателя на длъжника.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба вх. №49016/19.07.2018г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 от ГПК от „Юробанк И Еф Джи България“ АД и са издадени заповед №4267/11.06.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника И.Р.Б. за сумата от 3610.00лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.06.2011г., сумата от 129.01лв., договорна лихва за периода 30.07.2011г.. до 22.05.2012г., сумата от 12.64лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.12.2011г. до 22.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 08.06.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75.03лв., внесена държавна такса и сумата от 303.06лв., адвокатско възнаграждение.

Длъжникът И.Р.Б. е подал възражение вх.№43173/26.06.2018г. по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и частна жалба вх.№43210/26.06.2018г. срещу разпореждане №27620/11.06.2012г., в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение.

Съгласно чл.414, ал.2 от ГПК и чл.419, ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта и частната жалба срещу разпореждането, в частта за незабавно изпълнение се подават в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

Заповедта за незабавно изпълнение e връчена на длъжника Б., ведно с призовка за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело №20127180403397 на ЧСИ С.Д.на 24.04.2013г. Това се установява категорично от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, в която заповедта е надлежно отразена като приложение, индивидуализирана с номер, дата, орган, който я е издал. По делото няма ангажирани доказателства, които да опровергават този извод, в това число и коментираното от жалбоподателя писмото от работодателя на жалбоподателя чрез мениджъра „Човешки Ресурси“.

Следователно срокът за подаване на възражението и частната жалба  е изтекъл на 08.05.2013г., поради което подадените такива след преклузивния срок подлежат на връщане, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №27978/13.07.2018г., постановено по ч.гр. дело №8047/2012г. по описа на ВРС.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       

  ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

        

 

2.