№ 553
гр. Благоевград, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500615 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
В. С. Г., чрез адв. Р. К., против Решение № 251/29.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 1944/2022 г. по описа на Районен съд - Благоевград. В жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
акт. Твърди се, че съдът е възприел неправилна фактическа обстановка,
погрешни били изводите му за това, че заповедта е мотивирана съобразно
изискването на чл. 195 КТ, като за всяко описано нарушение не е посочен
законов текст, който е нарушен. Налице е и друго съществено нарушение, тъй
като в цитираната заповед е посочена несъществуваща инструкция. На
следващо място се прави възражение, че при налагането на наказанието не е
спазена разпоредбата на чл. 194 КТ, която регламентира сроковете за
налагане на наказание и е императивна. Сочи се, че от ангажираните по
делото доказателства не се установявало ищцата да е извършила вменените й
нарушения.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и
предявеният иск за отмяна за заповедта, с която е наложено наказание
забележка, да бъде уважен. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК e депозиран писмен отговор от
насрещната страна по жалбата - ОД МВР Благоевград. Сочи се, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, за което се
излагат подробни доводи и съображения. Прави се искане за потвърждаване
на атакувания акт, претендират се разноски.
1
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно,
поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 357, ал. 1 КТ, с който е
направено искане за отмяна на Заповед № 244з-2254/05.08.2022г., издадена от
Директора на ОД МВР Благоевград, с която на ищцата В. С. Г. е наложено
наказание „Забележка“. В исковата молба се сочи, че атакуваната заповед е
немотивирана, липсва описание на извършените нарушения, както и че
служителката не е извършила процесните нарушения на трудовата
дисциплина. Сочи, че не е запозната с цитираната в заповедта инструкция.
Районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищцата е извършила
вменените й със заповедта нарушения, както и че атакуваната заповед е
мотивирана.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното:
По делото не е спорно, че от 2000г. ищцата е служител в ОД МВР
Благоевград, а от 2021г. е преназначена на длъжността системен оператор в
сектор БДС при ОД МВР Благоевград. Видно от длъжностната й
характеристика една част от основните й задължения е приемане, регистрация
и обработка на заявления за издаване на български лични документи, както и
връчване на готови документи в съответствие с нормативната уредба.
Посочено е, че служителят следва да познава нормативните документи,
заповеди и инструкции, които имат пряко отношение към изпълнение на
служебните задължения. Представен е протокол, от който е видно че още към
месец септември 2021г. В. Г. се е запознала с нормативните актове по линия
на БДС, в частност с Инструкция № Iз-417/10.03.2010г. за организацията и
технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските
лични документи.
С процесната заповед на служителя В. Г. е наложено наказание
забележка заради извършени няколко нарушения, както следва: на 26.04.2022
год. физически е унищожила редовно издадена валидна лична карта №
*********/26.04.2022 год. на Иван Нерал Сюлейманов, вместо да унищожи
върната от лицето стара лична карта; на 26.04.2022 год. неправилно е
променила статус на лична карта №*********/18.04.2022 год. на „унищожен -
изтичане срок на валидност“, вместо „унищожен-смяна на постоянен адрес“;
на 29.04.2022 год. е „връчила в АИС“ паспорт на грешно лице, поради това,
че не е прочела внимателно данните, които АИС визуализира на екрана при
връчване; на 04.07.2022 год. физически е унищожила редовно издаден
„валиден“ паспорт № *********/29.06.2022 год. на Мариела Палаханова,
вместо да унищожи върнатия от лицето паспорт. Посочено е, че не е спазила
чл. 22 от Инструкция Iz-417/30.03.2010год. за организацията и технологията
на работата при издаване на български лични документи и не е направила
необходимите справки за лицата при връчване на новите им документи.
Пред районния съд са ангажирани както гласни, така и писмени
2
доказателства, от които се установява, че вменените със заповедта нарушения
са извършени от наказаната служителка. В тази насока са самите писмени
обяснения на ищцата, предоставени пред работодател й. В същите тя
признава, че е извършила нарушенията свързани с унищожаването на личната
карта и паспорта, като това се дължало на вътрешно напрежение, което
изпитвала. Не отрича, че е бил сгрешен статусът на издадения документ за
самоличност по т. 2 от заповедта, но това веднага е коригирано и не е имало
каквито и да било последици.
Нарушенията се доказват и въз основа на представените по делото
докладни записки, изготвени от началник сектор към БДС, в които е посочено
какви нарушения са извършени, от кого са констатирани и как са отстранени.
Пред районния съд като свидетел е разпитана Р.Д., която е началник на
ищцата и има преки наблюдения върху работата й. В своите показания
свидетелката посочва извършените от служителката нарушения, как е
установила същите и как са отстранени последиците от допуснатите грешки –
при унищожените документи са издадени нови такива за сметка на ОД МВР
Благоевград.
Показанията на единствения свидетел настоящата съдебна инстанция
кредитира изцяло, доколкото същите са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и в пълно съответствие с останалия доказателствен
материал.
Напълно неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това,
че заповедта не е мотивирана. Видно от същата по ясен и разбираем начин са
посочени извършените нарушения. Ищцата е била наясно за какви нарушения
й се търси отговорност, видно от дадените обяснения по реда на чл. 193 КТ.
Обстоятелство, че не е посочена коя точно алинея от инструкцията е
нарушена е без значение. Чл. 22 от инструкцията във всичките й алинеи сочи
редът, който следва да се спазва при издаването на българските лични
документи, който ред в случая не е спазен.
Напълно неоснователно е и твърдението, че изписването на погрешна
дата на издаване на инструкцията - 30.03.2010г., е съществено нарушение.
Пред първата инстанция не е имало такова оплакване, прави се за пръв път
едва във въззивната жалба, което е недопустимо. Отделно от това погрешното
посочване единствено на датата на издаване на инструкцията при положение,
че номера и наименованието й съвпадат е несъществено. Ищцата е била
наясно разпоредбите на коя инструкция следва да съблюдава при изпълнение
на служебните си задължения и че е извършила нарушение именно на чл. 22
от Инструкцията. Нещо повече процесуалният представител на ищцата в с.з
пред първата инстанция е цитирал документът, посочвайки вярната дата на
издаването му.
За спазването на срока по 194 КТ няма оплаквания пред първата
инстанция. Такива възражения са правят отново за пръв път едва във
въззиванта жалба. В новата съдебна практика на ВКС изрично по въпроса е
постановено, че при липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл.
194 от КТ е недопустимо съдът сам да преценява дали наказанието е
3
наложено в сроковете по цитираната разпоредба, респ. такива възражения да
се правят едва във въззивата жалба. За пълнота на изложението обаче
настоящата съдебна инстанция следва да спомене, че в случая е спазен
двумесечният срок за налагане на наказанието, регламентиран в разпоредбата
на чл. 194 КТ, считано от откриване на нарушенията.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящата съдебна инстанция
намира за безспорно доказано, че на процесните датата и място ищцата е
извършила вменените й със заповедта нарушения. Заповедта е мотивирана, до
степен наказаното лице да разбере за какви нарушения на трудовата
дисциплина се ангажира дисциплинарната й отговорност. Съобразявайки
всички обстоятелства работодателят е наложил най-лекото дисциплинарно
наказание, каквото се явява забележката, което следва да се потвърди. Като е
достигнал до правни изводи за неоснователност на иска за отмяна на
заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
забележка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
кат, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, ще
следва жалбоподателката да заплати на въззиваемия сторените пред
настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 100 лв., представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 251/29.04.2023 г., постановено по гр.д. №
1944/2022 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА В. С. Г., с ЕГН ********** с адрес гр. Благоевград, ул. „Г.П.“
*** да заплати на ОД на МВР Благоевград, с адрес гр. Благоевград, ул. В.Ч.,
БУЛСТАТ *********, представлявана от Директора сумата от 100 лв. (сто
лева) - разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4