№ 252
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК. Образувано е възоснова на Жалба с вх.
Рег. № 01161 от 25.01.2022г. подадена от длъжника по изпълнително дело №
20217180400334, по опис на ЧСИ № 718 , а именно ЕООД „Рибарника“ с ЕИК *********
срещу Разпореждане от 20.01.2022г. съставено от Г. Мънгова – Димитрова, помощник на
ЧСИ № 718, с което са разпределени разноските по изпълнението в тежест на длъжника.
В жалбата се навеждат следните фактически твърдения. Обжалваното разпореждане
е повторно за разноски, след Постановление от 17.06.2021г. , което е било обжалвано и
частично отменено, а в останалата част потвърдено с Решение № 1838 от 18.12.2021 г.
постановено по в.гр.д. № 2629 по опис на ВОС за 2021 г. Твърди се, че при липса на
новонастъпил факт, частният съдебен изпълнител е преповторил обжалвания съдебен акт,
като на практика е постановил идентичен на предходния. Счита, че това действие е без
основание и представлява грубо незачитане на задължителната сила на съдебните решения.
ЧСИ № 718 с район на действие ВОС е и изложил мотиви към обжалваното
постановление, като в същото отрича да е извършвал разпределение. Счита, че не са били
налице и предпоставките за разпределение, тъй като кредиторът е един. По отношение на
останалата част от жалбата, която е с правно основание чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК изразява
становище за допустимост и неоснователност. Посочва, че след постановяване на Решение
№ 1838 от 18.12.2021 г. по в.гр.д. № 2629 по опис на ВОС за 2021 г. длъжникът е подал
молба, подписана с ел. подпис към която е представил доказателства за плащане на
1
23 146.63 лева, извършено на 18.05.2021 г. на 6 287.47 лева платени на 01.06.2021 г. , на
5 156.98 лева, платени на 20.12.2021 г. и 226 лева платени на основание решение № 1838 от
18.12.2021 г. В мотивите се излага, че на 12.01.2022 г. е постъпила по сметката на ЧСИ
сумата от 15 000 лева.
Излага, че възоснова на новонастъпили факти, каквито са – плащания директно на
кредитора и сумата от 266 лева и директри плащания на взискателя, ЧСИ е изготвил ново
разпореждане за разноски като са отметени критериите на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. ЧСИ излага,
че предходното решение на което се позовал длъжника няма сила на присъдено нещо.
Цитира съдебна практика, с която обосновава правилността на обжалваното разпореждане.
Взискателят „СТАТ“ ООД с ЕИК *********, в писмено становище с вх. Рег. №
01243 от 26.01.2022 г. поддържат искането си са събиране на сумата от 4103.81 лева, без да
посочват в кой момент са го предявили пред ЧСИ. Считат, че претенцията им е обоснована с
разпоредбата на чл. 78 от ЗЗД.
Жалбоподателят чрез представляващ адв. Б.Б. от Вт.АК, оспорва определените с
постаноновлението задължения на процесуално основание като недопустимо при наличие
на предходно произнасяне на съда за същите разноски и като неправилно,защото паричният
дълг към кредитора е внесен като гаранция и веднага след отпадане на предпоставките за
задържане, сумата е преведена от ВКС по сметка на кредитора. Излага, че изпълнителното
производство е образувано след плащане на дълга, т.е. при липсата на предпоставки за
образуване, поради което разноски не е следвало до се определят. Излага, че не е получавал
ПДИ, за да бъде задължавано дружеството с разноски, които следват от „незаплатен в срок
паричен дълг“ и на последно място оспорва паричното задължение към задължението към
издателя на постановлението.
Настоящият въззивен съд, след като се запозна със становищата на страните и
съдържанието на изпълнителното дело, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно и от представените с жалбата доказателства се установява, че между
ЕООД „Рибарника“ с ЕИК ********* и Взискателят „СТАТ“ ООД с ЕИК *********, е
воден съдебен спор завършил с влязло в законна сила въззивно осъдително решение по т.д.
№ 1100/2019 г. , с което след отмяна на първоинстанционно решение въззивният съд е
осъдил ЕООД „Рибарника“ с ЕИК ********* да заплати на „СТАТ“ ООД с ЕИК *********
сумата от 22 557.82 лева с ДДС главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 589.01 лева
обезщетение за периода от 08.01.2018 г. до 11.04.2018 г. На 06.03.2020 г., преди влизане в
законна сила на осъдителното решение, въззивният съд, на основание чл. 404, ал.1 т. 1 пр.
2
второ ГПК е издал изпълнителен лист. На 07.03.2020 г. е образувано изпълнително дело.
С Определение на ВКС от 07.08.2020 г. по гр.д. № 643 по опис на ВКС за 2020 г. е
спряно изпълнението на въззивното решение по което е бил издаден изпълнителен лист.
С определение № 14 от 15.01.2021г. по т.д. № 643/2020 г. е оставена без разглеждане
касационната жалба на „Рибарника„ ЕООД против решение № 1010/15.11.2019 г. по т.д.№
1100/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 1370/03.04.2019
г по гр.д.№ 6472/2018 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от
„Рибарника„ ЕООД против „Стат“ насрещен иск за сумата от 5 000 лева, с правно
основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД.
Със същото определение не е допуснато до касационно обжалване на решение №
1010/15.11.2019 г. по т.д. № 1100/2019 г. на Варненски окръжен съд в останалата му част.
Със същото определение в полза на „Стат“ ООД са присъдени разноски в размер на 1488
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
На 13.03.2021 г. ВКС е освободил от сметката за обезпечения на Върховен
касационен съд сумата 23 146,83 лева /двадесет и три хиляди сто четиридесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК от „Рибарника“
ЕООД, и е разпоредил същата се преведе по сметката на „Стат” ООД, в конкретно посочена
банкова сметка.
С решение № 1838 от 08.12.2021 г. постановено по гр.д. № 2629 по опис на ВОС
за 2021 г. , съдът е отменил Постановление за разноски по изпълнително дело №
20217180400334 от 17.06.2021 г. в частта, в която са определени разноски както следва:
1.В полза на „СТАТ“ ООД
-144 лева, по фактура № 4376/13.08.2020 г. издадена от ЧСИ Хр. Георгиев;
-180 лева, внесени по сметка на ЧСИ Хр.Георгиев на 10.09.2020 г;
-132 лева, внесени по фактура № 5899 от 14.04.2021 г.;
-100 лева, внесени на 14.04.2021 г.;
-19.50 лева, внесени на 14.04.2021г.
2. В полза на ЧСИ Станимира Данова
-6 лева с ДДС извършване на справка за длъжника;
-18 лева с ДДС налагане на запор без извършване на опис включително и върху дял от
търговското дружество;;
-9.90 лева – куриерска услуга.
3. Бъдещи разноски за прекратяване на производството дължими в полза на ЧСИ
Станимира Данова
- 12 лева с ДДС – изпращане на призовка по пощата на уведомление за вдигане на ноложен
запор;
3
- 48 лева с ДДС изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на
съобщение за прекратено дело;
- 18 лева с ДДС – искане до съдията по вписване за вдигане на възбрана.
4. Пропорционално определени задължения за платени задължения в полза на ЧСИ /
без конкретизация по сметка на кой ЧСИ е определено задължението/ - сумата от 2 433.71
лева, пропорционална такса върху вземането на взикателя изчислена върху сумата от 31 891
лева, съм дата 03.06.2021 г. , от които дължими за 23 146.83 лева са 1726.27 лева, и в
частта, в която е разпоредено сумите да бъдат заплатени по сметка на ЧСИ Станимира
Данова в Банка „Алианц – България“, и е потвърдил същото постановление в частта, в
която са определени разноски В ПОЛЗА на „СТАТ“ ООД, както следва – сумата от 126
лева, по фактура 3972 от 17.03.2020 г. издадена от ЧСИ Хр. Данов и 100 лева, внесени по
сметка на ЧСИ хр. Георгиев на 17.03.2020 г. , на основание чл. 79 от ГПК.
Видно от съдържанието на изпълнителното дело, длъжникът е заплатил разноските,
които са били потвърдени от съда.. Други нововъзникнали факти, които да обосноват ново
разпределение на разноските, с повторно и идентично на отмененото съдържание факти,
не са натъпвали.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
При липсата на какъвто и да е нов факт за осъществен разход по изпълнителното
дело, ЧСИ № 718 е съобщил на длъжника ново Разпореждане от 20.01.2022 г. за разноски,
което е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство.
Преди да се произнесе по правилността на обжалваното действие, съдът извършва
проверка за валидност и допустимост на обжалваното разпореждане, и едва след
положителна преценка, пристъпва към разглеждане на възраженията за неговата
правилност изложени в жалбата.
Задължителната сила на съдебните решения и силата на присъдено нещо, са две
различни последици от санкцията на съда, която е обективирана в съдебен акт по същество.
Необжалваемите съдебни решения, които нямат сила на присъдено нещо са задължителни за
страните, докато не бъдат пререшени с нов съдебен акт. Силата на присъдено нещо
означава, че страните нямат право на пререшаване на спора По аргумент за противното, по
почин на страните и при наличие на основание за решаващия орган, могат да бъдат
постановявани нови разпореждания за разноски в изпълнението, които също подлежат на
обжалване. Разбирането за липсата на сила на присъдено нещо в предходното съдебно
решение № 1838 от 08.12.2020 г. по в.гр.д. 2629/2021 г. по опис на ВОС, не овластява
решаващият орган на съдебното изпълнение да постановява нови разпореждания, ако не е
настъпил нов юридически факт за такова произнасяне. Такъв факт може да е само нови
разноски в изпълнението, направени след постановеното съдебно решение, но не е нов факт,
когато длъжникът заплаща разноски, потвърдени с необжалваемо съдебно решение.
Във всички останали случаи, съдебния изпълнител е обвързан със задължителната
4
сила съдебното решение, независимо дали то има или няма СПН.
След като се е произнесъл повторно и след съдебно обжалване, при липсата на нов
факт свързан с разноските, съдебният изпълнител е постановил недопустимо разпореждане,
което следва да бъде обезсилено. Разноските, които жалбоподателя е извършил в
производството по обжалване на недопустимо разпореждане, могат да бъдат претендирани
като имуществена вреда, нанесена от съдебния изпълнител, представляваща пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно действие – постановяване на недопустим
акт и незачитане задължителната сила на съдебното решение.
Съществуващото разпореждане от 20.01.2022 г., което преповтаря предходно
Постановление от 17.06.2021 г. означава, че са налице две разпореждания с един и същ
предмет. Второто е недопустимо, тъй като с него не е зачетена задължителната сила на
съдебните решения, която произтича от разпоредбата на чл. 297 от ГПК. Повторно
произнасяне на ЧСИ е недопустимо, защото същото съдържание е било санкционирано от
съда. При констатирана недопустимост на обжалваното разпореждане, съдът не дължи
произнасяне по неговата правилност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 20.01.2022 г. ,с което са ЧСИ 718 се е произнесъл
повторно по разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело №
20208080400383, при наличие на предходно произнасяне с Постановление от 17.06.2021 г.,
санкционирано с Решение № 1838 от 08.12.2021 г. по в.гр.д. № 2629/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5