МОТИВИ към Присъда № 260038 от 25.10.2021г. по НОХД№60/2021г.
на ВРС:
Подсъдимата ******* е предадена на съд по
внесен от ВРП обвинителен акт за това, че за времето от месец
август 2020 г. до м.януари 2021г., включително, в гр.Враца, след като е била
осъдена с Решение № 741/14.11.2017 г. по гр.д.№ 4303/2017 г. по описа на ВРС,
влязло в законна сила на 05.12.2017 г. и Решение
№ 360/25.04.2019 г. по гр.д.№
470/2019 г. на РС – Враца, влязло в сила на 25.04.2019 г., да издържа своите низходящи – сина си Н. **** А., роден на ***г. и дъщеря си А.А.А., родена на ***г.,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – шест месечни
вноски, всяка от тях в размер по 140
лв. за всяко дете или общо за
двете деца, 1680.00 лв. като
деянието е извършено повторно - престъпление по
чл.183 ал.4 НК.
Съдебното
производството се движи по общия ред предвиден в НПК.
Участващият
по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без изменения, като предвид
събраните доказателства пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение по чл.183, ал.4 НК и да й се наложи наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което
да бъде отложено на основание чл.66 НК.
Подсъдимата *****
наред със самопризнанието, изразява
съжаление за случилото се. Служебнията й защитник се присъединява към позицията
на държавното обвинение за доказаност на престъплението, с искане за определяне
и налагане на наказание пробация и обществено порицание.
След
цялостен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите и възраженията на страните, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелят А.М.А. и подс.*****. живели на семейни начала в едно домакинство от 1999 год.
до месец октомври 2013 год.По време на съвместното им съжителство им се родили
две деца - А.А.А., родена на *** год. сега на 12г. и Н.А.А., роден на *** год.
сега на 15г.
През 2012 год. подс. ***. заминала да работи в Италия, като първоначално започнала
да изпраща пари за издръжка на децата. До средата на 2013 г., тя С. редовно изпълнявала
задълженията си като родител, но след този период преустановила контактите си
със св. А. и децата си.Поради тази причина св.А. през 2014 г. завел иск срещу
подсъдимата за присъждане на издръжка за децата и пред Районен съд - гр.Враца
било образувано Гр.Дело № 884/2014г.
С протоколно определение от 10.07.2014 г., влязло в сила на 18.07.2014 г. било
одобрено постигнато споразумение, по силата на което родителските права върху
децата били предоставени на св.А., а на майката бил определен режим на лични
отношения с тях и същата била осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко едно
от децата в размер на 85.00 лева.
След влизане в сила на съдебното решение подсъдимата
отново заминала за Италия, за да работи, като преустановила контакти с А. и не
изпълнявала задължението си за заплащане на издръжката на двете деца. Така за
времето от месец юли 2014г. до м. ноември 2016г., тя не изпълнила задължението
си за заплащане на 29 месечни вноски в размер на 170.00 за двете деца или общо
не изплатила сумата от 4930.00 лева, за което била осъдена с Присъда № 25/27.03.2017г. на PC-Враца
по НОХД № 201/2017 г. и призната за виновна за извършено от нея престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 12.04.2017г., като наложеното
с нея наказание пробация е изтърпяно на 03.05.2018 г.
Междувременно с Решение № 741/14.11.2017 г. по гр. Дело №
4303 по описа за 2017г. на ВРС влязло в законна сила на 05.12.2017 г., са били
изменени утвърдените със съдебната спогодба от 10.07.2014 г. по Гр. Дело №
884/2014г. на PC-Враца месечни издръжки, които подсъдимата е била осъдена да
заплаща на А.М.А. в качеството му на баща и законен представител на малолетните
деца Н.А.А. и А.А.А. в размер на 85 лв. месечно, като същите са били увеличени
на по 115 лв. месечно за всяко от децата, считано от 15.09.2017 г.
През пролетта на 2019 г. така определената издръжка на
двете деца отново била увеличена, като с Решение
№ 360/25.04.2019 г. по Гр. Дело №
470/2019г. на PC-Враца била изменена издръжката, присъдена с Решение №741 от 14.11.2017г. по Гр.
Дело № 4303/2017г. по описа на ВРС, като подсъдимата била осъдена да заплаща
месечна издръжка на двете деца, чрез техния баща и законен представител вместо
по 115 лв. по 140 лв. на всяко едно
от децата, считано от 06.02.2019 г.,
като решението е влязло в сила на 25.04.2019
г.
След като вече била осъдена за неплащане на издръжка за
периода от месец юли 2014 г. до м.
ноември 2016 г. от ВРС с Присъда
№ 25/ 27.03.2017г. на PC-Враца по НОХД №
201/2017г., /влязла в сила на 12.04.2017г./, на наказание „пробация” и
„обществено порицание”, подсъдимата С. продължила да изплаща неритмично и със
закъснение дължимата от нея вече увеличена на 2 пъти издръжка през
горепосочените в решенията на ВРС периоди за двете си малолетни деца за това
отново била осъдена, че не е заплатила дължимата издръжка за времето от месец юли 2019г. до месец декември 2019г. включително, за което била осъдена за извършено престъпление вече по
чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК по НОХД
№94/2020г. по описа на ВРС, като й било наложено наказание „пробация” и
„обществено порицание”. Присъдата на ВРС е влязла в законна сила на
12.03.2020г.
След този период, подс. ****плащала дължимата издръжка макар и не редовно, като
считано от месец август 2020г. до
месец януари 2021г. включително отново незаплатила дължимата издръжка
за двете деца, което довело до това, че бащата на децата - св. А.М.А. отново да потърси съдействието
на прокуратурата.
Съгласно изготвените от вещото лице Р. по
делото СЪДЕБНО - ОЦЕНИТЕЛНИ ЕКСПЕРТИЗИ /ДП
л.86-94/, /л.46-54 от делото/, се установява, че
включително и към датата 21.06.21г./датата на изготвяне на допълнителната СОЕ/ определената
издръжка за периода не е заплатена от подсъдимата и все още е дължима.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на
събраните и приобщени по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимата, подкрепено пряко и от
свидетелските показания на А.А.. В подкрепа на установената по делото
фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: постъпилите в хода на съдебното следствие ведно с
досъдебно производство ДП №1056/2020г. по описа
на ВРП и ДП № 621/2020г. по описа на
РУ- Враца, жалба от А. заверени копия от съдебни актове по гражданските и
наказателни дела, изпълнителен лист, актове за раждане на деца, характеристика,
свидетелство за съдимост на подсъдимата, копия от пощенски разписки за
преведени суми по издръжката,Служебни бележки и др. А също и от изготвените и
приобщени по по реда на чл.282
НПК СОЕ. Данните от горепосочените доказателствени източници
са еднопосочни, не се оспорват от страните, поради което и не се налага
по-обстойното им обсъждане.
От така изложената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:Подсъдиматаа времето от месец август 2020 г. до м.януари 2021г., включително, в гр.Враца, след като е била
осъдена с Решение № 741/14.11.2017 г. по гр.д.№ 4303/2017 г. по описа на ВРС, влязло
в законна сила на 05.12.2017 г. и Решение
№ 360/25.04.2019 г. по гр.д.№
470/2019 г. на РС – Враца, влязло в сила на 25.04.2019 г., да издържа своите низходящи – сина си *** роден на ***г. и дъщеря си А.А.А., родена на ***г.,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – шест месечни
вноски, всяка от тях в размер по 140
лв. за всяко дете или общо за
двете деца, 1680.00 лв. като
деянието е извършено повторно - престъпление по
чл.183 ал.4 НК.
По отношение авторството на деяние
– и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че същото е
извършено от подсъдимата, на която именно е вменено задължението да заплаща
издръжка, освен това и съгласно нормата на чл.183
ал.1 от НК субект на
престъплението е всяко наказателно отговорно лице, осъдено да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ и т.н.
От обективна страна, за да е налице съставомерност
на престъплението не плащане на издръжка, следва да е вменено на дееца
задължение в тази насока с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл налице е влязъл в сила съдебен акт на
граждански съд, с който подсъдимата е осъдена да издържа своите низходящи – малолетните, както към датата на
постановяване, така и към датата на
влизането им в законна сила - Решение №741/14.11.2017г.
по гр.д.№ 4303/2017г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 05.12.2017г. и Решение № 360/25.04.2019г. по гр.д.№470/2019г.
на РС – Враца, влязло в сила на 25.04.2019г.,. - низходящи – Н. Алексанадров А. и А.А.А..
Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите. Това означава, че за посочения
период от месец август 2020 г. до м.януари 2021г., включително, подсъдимата не е изпълнявала своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободена, дори да няма
никакви доходи. Факта за изплащане на дължимите издръжки е в тежест на подсъдимата
в процеса, но същата в хода на настоящото съдебно следствие, нито поиска
събиране на гласни доказателства, нито предостави писмени такива оборващи
повдигнатото и обвинение.
Видно от изготвените по делото 2 бр. Съдебно - Счетоводни
експертизи е, че подсъдимата за периода от месец август 2020г. до месец януари 2021г. включително е
изплатила посредством две вноски /на 29.04.2021г. – 280 лв. и на 12.05.2021г. – 250 лв./ частично
дължимата издръжка за посочения период в размер на 530 лв., като е дължала остатък в размер на 1150 лв. за двете деца, или по 575,00
лв. за всяко от тях, както и цели месечни вноски за месеците октомври, ноември, декември на 2020г. и
за месец януари 2021г.
в размер на по 140 лв. за всяко от децата или общо по 280 лв. за двете деца или
общо сумата от 1120.00 лв. за двете
деца.
При изготвянето на СЧЕ са взети предвид всички приложени
от подсъдимата платежни документи, като след приспадане на всички изплатени
суми се установява че дължимите от нея за процесният период суми за издръжка на двете й деца, остават неизплатени
в посоченият по горе размер независимо от твърденията на подсъдимата в тази
насока.
При това положение факта на не изплащане
на дължимите издръжки за установения процесен период се потвърждава от гласни
доказателства, дадени от св.А.М.А., а
и от самата подсъдима. Този извод се подкрепя и от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства - разписки за изплатени за периода суми, както
и от изготвените и приобщени Съдебни експертизи необорени от страните. От
изложеното може да се изведе единствено извода, че за горепосочения период
подсъдимата не е заплатила дължимите ежемесечни издръжки за децата си, а през
цялото това време за здравето, лечението, отоплението, изхранването,
възпитанието и всичките други потребности на двете деца Н. и А. се е грижел
баща им` - свидетеля А.М.А..
Съдът споделя донякъде изложеното от
защитата на подсъдимата и установено по делото в насока, че състоянието и на
трайно безработна и то във време на епидемиологична обстановка, в която е
изключително трудно да се намери постоянна работа в населеното място, в което
живее през последните години включително и през процесният
период обективно е затруднило възможностите и своевременно да заплаща дължимите
издръжки. Тези обстоятелства обаче, не я освобождават от задълженията и на
родител, тъй като е видно, че тя изначало не е била склонна да заплаща
издръжката за своите две деца, което се установява и от постановените вече два броя присъди, за извършени от нея
престъпления по чл.183 НК, но
въпреки това намира, че подсъдимата се е отнесла безотговорно към вменените и
от Закона и с влезлите в сила съдебни решения на гражданският съд - задължения
да издържа децата си - сина си **** А., роден на ***г. и дъщеря си А.А.А.,
родена на ***г., за посоченият период.
Изпълнителното деяние на престъплението подсъдимата е
осъществила чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на
задължението за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, в случая на
– /шест/ месечни вноски, всяка по 140
лв. за всяко от децата, или общо за двете деца вноски на обща стойност 1680 лв., установено безспорно от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
С
оглед посочените предходни осъждания на подсъдимата:
- с
Присъда №25 от
27.03.2017г. по НОХД №201/2017г. на ВРС, влязла в сила
на 12.04.2017г., за
престъпление по чл.183, ал.1 НК,
извършено в периода от месец юли 2014
г. до м. ноември 2016 г., включително;
- с
присъда №11 от 25.02.2020г. по НОХД №94/2020г.
на ВРС, влязла в сила на 12.03.2020г.
за престъпление по чл.183, ал.4 НК,
извършено в периода м. юли 2019г. до м. декември 2019г., включително; - за същото по вид престъпление и изрично предвиденото по-тежко
наказание в чл.183, ал.4 от НК, съдът прие, че е налице и квалифициращия
признак повторност по смисъла на чл.28 от НК. Това е така, защото
петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ правилата за
повторността, не е изтекъл.
Продължените
престъпления към които спада и това по чл.183
от НК започват с възникване на задължението за дееца да извърши определено
действие и продължават докато задължението не бъде изпълнено или докато
престъпното състояние не се преустанови поради причини независещи от дееца –
най-често чрез ангажиране наказателна отговорност на дееца. В настоящият случай
инкриминираното с обвинителния акт деяние е започнало през месец
август на 2020г. и е продължило до месец януари 2021г. включително, като деянието за
процесния период е било прекратено с привличането на
подсъдимата **** в качеството и на обвиняема. Касае се за едно деяние, чрез което е осъществила
състава на престъплението по чл.183 от НК за периода от време – от август на 2020г. и е продължило до
месец януари 2021г. включително.
От субективна страна
деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като Подсъдимата **** е
съзнавала обществено опасния му характер, предвиждал е неизбежното не плащане
на дължимата от нея издръжка в размер на повече от две месечни вноски и пряко е
целяла това.
Както се посочи по – горе подсъдимата ****е родена на ***г***,
но живуща ***, българка,
българска гражданка, неомъжена, със средно образование, осъждана, безработна, с ЕГН:********** с лоши характеристични данни, критична към извършеното и съжалява за което.
При тези съображения се налага извода, че
в конкретния случай са установени всички обективни и субективни признаци на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, което мотивира съда да
постанови присъдата си.
При индивидуализацията на наказанието и наказателната отговорност на
подсъдимата за престъплението по чл.183, ал.4 НК, съдът
определяйки вида и размера на наказанието се ръководи от правилата на чл.57,
ал.1 и 2 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието обуславяща се
както от обстоятелството, че с него са засягат пряко обществените отношения
свързани с брака и семейството - осигуряване на адекватни грижи за отглеждане и
възпитания на децата, за което осъдения на издръжка родител се е дезинтересирал за указания
период от време, така и от динамиката на този вид престъпление в
страната към настоящия момент и степента на
обществена опасност на дееца, предвид факта на необремененото и съдебно минало
извън осъжданията и обуславящи квалифициращия признак "повторност", а така също размерът на увредените
блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването
му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, както и
целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. В тази връзка съдът отчете, че
децата не са получавали издръжка в периода от време от шест месеца, и че включително и към настоящият момент същите не
са погасени от подсъдимата, а от друга страна факта, че от първи септември 2021г., по неофициално споразумение между родителите на
децата последните се отглеждат при подсъдимата.
Същевременно отчитайки, че настоящето обвинение касае макар
и един твърде кратък период от 6 месеца, следва да се отчете и че той е бил
предхождан от други периоди, в които подсъдимата също не е изпълнявала
родителските си задължения, за което има постановени два броя осъдителни присъди
за престъпления по чл.183 НК.
Съгласно закона за деяние по чл.183
ал.4 от НК се предвижда наказание Лишаване
от свобода до две години или Пробация и Обществено
Порицание.
При определяне на
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата за
извършеното от нея престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите обстоятелства, а именно, самопризнанието и`, доброто процесуално поведение, социалният и статус на
безработна без данни за трудови и др. доходи, отчете се и факта на започналото възстановяването на
вредите, както и факта,
че понастоящем тя се грижи за двете си деца, а като отегчаващи -
обремененото съдебно минало, както и продължителността на инкриминирания период от време, за
който подсъдимата не е заплащала издръжката и размера на същата и то по
отношение и на двете и деца.
При така отчетените данни и при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, съгласно чл.54, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимата ****по-лекото от двете предвидени алтернативно наказания за
престъплението по чл.183 ал.4
вр. ал.1 от НК - “ПРОБАЦИЯ”, в
предвидения от закона минимум като брой и вид на пробационните мерки
по чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.1 и т.2 вр.чл.42б,
ал.1 и ал.2 от НК, а именно:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ
ГОДИНИ при периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител ДВА
ПЪТИ седмично.
2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
Освен него, съдът наложи на подсъдимата и
кумулативно предвиденото в санкцията на чл.183,
ал.4 НК, наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, за налагане наред с някое от алтернативните /лишаване от свобода
или пробация/, като прие, че същото следва да се
изпълни, чрез еднократна публикация в брой на едно издание на местния печат на
общината по настоящ адрес на осъдената.
Определеният вид и размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената, а и върху другите членове на обществото.
При този
изход на делото съдът осъди подсъдимата С.Ц.С.
да заплати направените по делото разноски в размер на 93.20 лв., платими по сметка на РС –
Враца.
Причини и условия за извършване на деянието — безотговорно отношение на
подсъдимата, свързано с подсигуряване на необходимите парични средства за
издръжката на двете си деца и недостатъчност на чувство за
родителски дълг.
По изложените съображения съдът постанови горната присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: