Решение по дело №328/2020 на Административен съд - Стара Загора

          

                Р Е Ш Е Н И Е   № 286

                    

                   17.07.2020 г., гр. Стара Загора

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №328 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5, вр.а с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.К.Д. с посочен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1228-000483 от 02.05.2020 г., издадена от Началник Група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. С постановената заповед на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постановено отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, ведно с прилежащия към него контролен талон на С.Д. до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-процесуалните правила и при несъответствие с материалния закон. Счита, че противозаконно, при липсата на съответната компетентност му е отнето СУМПС от актосъставителя, като това действие противоречи на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че не е извършил установеното с АУАН нарушение, като заявява, че дори и да се докаже това му деяние, то за него законодателят предвижда 6 месеца лишаване от правоуправление, а не определеното му от административния орган лишаване от права за не по-вече от 18 месеца. По тези съображения иска отмяна на жалената заповед до приключване на административно-наказателното производство.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Не ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – Началник Група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №20-1228-000483 от 02.05.2020 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на С.К.Д. била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи констатираното с АУАН №20-1310 от 02.05.2020 г., съставен  против С.Д., че на 01.05.2020 г., около 23.50 часа, в община Раднево, по път трети клас №554, в посока север, в село Бели бряг, като водач на товарен автомобил Рено „Канго“ хххх, собственост на „Д.С.“ ООД, гр. Раднево е заловен да управлява МПС след употреба на алкохол. Д. е изпробван с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №0025, който с проба №03750 в 00.00 часа на 02.05.2020 г.  отчел 0.62‰ алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване №0010885.

Чрез съставения АУАН №20-1310 от 02.05.2020 г. и на основание чл. 172, ал. 3 от ЗДвП СУМПС на водача е иззето. Във връчения акт не са описани конкретни възражения от нарушителя, освен написаното от него „имам“. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основанието, визирано в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя, за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Процесната заповед била връчена на Д. на 21.05.2020 г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 03.06.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, липсват други основания по смисъла на чл.159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за неоснователна.

На основание чл.168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществява цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения административен акт, която съдържа писмени доказателства за компетентност на ответния административен орган – заповед №349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата, /л. 23/. Въз основа на гореизложеното, Съдът намира, че ответникът по делото доказва, че притежава по делегация компетентност да налага ПАМ, доколкото и самият закон допуска такова делегиране.

По делото се представят още заверено копие на талон за медицинско изследване /л. 21/, както и заверено копие на разпечатка от Алкотест Дрегер /л.22/. Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предл. второ от ЗАНН. Издадена заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата норма, което да е установено с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, описана в АУАН, лежи изцяло върху жалбоподателя.

Реално спор относно фактическата обстановка по извършване на административно нарушение на ЗДвП съществува дотолкова, доколкото жалбоподателят заявява, че не е извършил такова. Това му възражение обаче Съдът намира за неоснователно. На първо място по делото има прието като доказателство  извлечение от техническото средство, съгласно което, отчетеното количество на алкохол в издишания от Д. въздух е 0.62 ‰, което показание не е прието от жалбоподателя, видно от приложения талон за изследване /л. 21/. Екземпляр от талона Д. получава в 00.30 часа на 02.05.2020 г., която концентрация на алкохол в кръвта обаче не се оборва от друго доказателство по делото. При това положение, Съдът намира за безспорно установено пред себе си, че на посочената дата жалбоподателят управлявал МПС след употреба на алкохол и концетрация на същия в кръвта над минимално допустимата в ЗДвП.

Самата заповед съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - за фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на С.Д. след употреба на алкохол, което е процесуално допустимо. Т.е. не се установява да има допуснати съществени нарушения на общи и специални процесуални правила, нито на изискването за форма и съдържание на акт.

Разгледана заповедта с оглед съответствието й с материалния закон и неговата цел, Съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП, ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца" се налага при наличието на четири хипотези: 1. на водач, за когото се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; 2. на водач, който е под въздействието на друго упойващо вещество; 3. на водач, който е отказал да бъде проверен с техническо средство; 4. на водач, който е отказал да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол. За да се наложи въпросната ПАМ е достатъчно да е налице и само една от четирите посочени хипотези, а не кумулативното четирите.

Процесната ПАМ има временен характер, като срокът й на действие е ограничен до решаване на въпроса за отговорността /чрез издаване на наказателно постановление от страна на административно-наказващия орган/, което следва да е влязло в сила или постановяване на присъда от страна на съда, която също следва да е влязла в сила/, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая има издадено НП №20-1228-001310 /л. 32/, което обаче не е влязло в законна сила. При установяване на предпоставките, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде административния акт, който е процесен. Фактическо основание за прилагане на ПАМ в оспорената заповед се съдържа и то се съдържа в посочената правна разпоредба – Д. управлява МПС след употреба на алкохол над 0,5,промила, видно от констатациите в АУАН, послужили и като мотиви в постановената ПАМ.

В хода на съдебното производство не се оспори истинността на събраните по административната преписка доказателства. Същите, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес и Съдът ги цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. Съдът при преценката на валидността на АУАН във връзка с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН –описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съдържа необходимите индивидуализиращи данни. Както се отбелязва по-горе, при съставянето му, жалбоподателят не сочи конкретни възражения и не депозира допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок от връчването. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото в АУАН, като извършено административно нарушение, по аргумент от чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ГПК, а само валидността на този акт. На основание посоченото, следва че конкретно съставения АУАН е валидно доказателство, с обвързваща Съда удостоверителна сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на посочените в него факти от обективна страна. При установената от административния орган фактическа обстановка чрез редовно съставения АУАН, налагането на ПАМ е задължително. Срокът на действие на тази мярка не е неограничен. Законът обвързва действието й с конкретен срок - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не за повече от 18 месеца. Административният орган  съобразява това ограничение, определяйки конкретния срок на мярката така: "до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца". Ето защо няма нарушение на тази плоскост.

Съдът намира за неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение за липса на компетентност на актосъставителя по отнемане на СУМПС. Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" от закона, свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, т. е. изцяло в правомощията на актосъставителя е да отнема СУМПС на водач, за който се установява на място и с годно техническо средство, че управлява МПС с концентрация на употребен алкохол над законово допустимата.

Не се споделя от съда и твърдението на жалбоподателя, че за извършеното от него нарушение законът предвижда лишаване от правоуправление за 6 месеца, а не 18, както се сочи в заповедта. С налагането на конкретната ПАМ се цели преустановяването на действия от страна на водача, водещи до последващи нарушения на ЗДвП - в случая на чл. 5, ал. 3, т. 1 от закона. Съгласно правилото на тази норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. След като за Д. са установени факти и обстоятелства, които доказват, че същият нарушава визираното правило, то правилно актосъставителят на основание чл. 172, ал. 3 от ЗДвП му отнема СУМПС. Правилно и законосъобразно процесната ПАМ е постановена в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а нормата указва недвусмислено какъв е срокът на действие на мярката – „до решаване въпроса за отговорността но не за повече от 18 месеца“.

В случая с издаденото на по-късен етап НП №20-1228-001310 от 01.06.2020 г. на основание чл. 55 от ЗАНН, във връзка с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а с окончателното влизането в сила на НП ще се осъществи изцяло хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП т. е. ще се реши въпросът за отговорността на водача, с което действието на ПАМ реално ще бъде преустановено, като лишаването от права ще бъде за срок от 6 месеца, както повелява нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С оглед на горното, неоснователно се явява твърдението, че в конкретния случай отнемането на СУМПС следвало да се осъществи по реда на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на изложеното по-горе, Съдът намира за установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежен ред, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на общи и специални административно-производствени правила по издаването й, в съответствие са приложения материален закон и неговата цел. Ето защо, същата е законосъобразна и по отношение на нея не са налице основания по чл.146, т. 1 - 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд, гр. Стара Загора,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.К.Д. *** против Заповед №20-1228-000483 от 02.05.2020 г., издадена от Началник Група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от  Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

Административен съдия :