№ 396
гр. Русе , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Олга В. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520200897 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. ЛЮБ. Ч. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 21-
1882- 000183 от 20.04.2021 г. на Началник РУ 01 ОДМВР Русе, с което за административно
нарушение по чл.150 а ал.І от ЗДвП, на основание чл.177 ал.І т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.Жалбоподателят моли съда да
отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
На 05.04.2021 г., около 14:35 часа, управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ Ц 320 с рег.
№ РР1045 ВА, жалбоподателят бил спрян за проверка от Ст.Грозев- мл.ПИ в Първо РУ
ОДМВР Русе.В хода на същата било установено, че лицето от лишено от СУМПС по
административен ред, като лишаването е постановено със ЗППАМ № 20- 1085- 000517/20 г.
на Сектор ПП Русе.Цитираната заповед била връчена на 01.09.2020 г.По тези констатации
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 21- 183/05.04.2021 г.,
сочещ извършено административно нарушение по чл.150 а ал.І от ЗДвП.Актът бил
предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание глоба в
размер на 100 лв.Във въззивното производство НП се обжалва с довод за
незаконосъобразност- материална и процесуална.
1
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 21- 183 от 05.04.2021 г., оправомощителна заповед,
справка за нарушител.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание
са основателни.
Нормите на чл.42 т.4 и 5 , респективно- 57 ал.І т.5 и 6 от ЗАНН императивно указват, че
в акта за нарушение и наказателното постановление следва да се съдържа описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
нарушени. Дори да се приеме, че актосъставителят е посочил обстоятелствата на
нарушението, то налице е пропуск в определянето на правната му квалификация.Това е така,
защото чл.171 т.1 от ЗДвП и чл.150 а ал.І от ЗДвП съдържат множество хипотези на
налагане на принудителни административни мерки и изпълнение на задължения на водач на
МПС, най- общо- във връзка с правоспособността му да бъде такъв и следва да се
прецизират не само установените факти, но и относимата към тях правна квалификация.
Конкретно се касае до случай, явно попадащ в приложното поле на чл.171 т.1 б.“д“ от
ЗДвП и чл.150 а предложение 3 от ЗДвП- лишаване от права по административен ред, но
тези относими норми не са посочени в АН и НП, с което е допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, съдът намира, че в производството по налагане на
административното наказание е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните
превила, самостоятелно водещо до извод за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.Дори да се приеме, че в обстоятелствената част на акта за
нарушение се съдържа частично описание на нарушението, доколкото е посочен номер на
заповедта за налагане на принудителна административна мярка, с която било отнето
свидетелството за управление на МПС на жалб.Ч., то при произнасянето си по същество
наказващият орган не е следвало да възпроизвежда автоматично съдържанието на акта в
обстоятелствената част на НП, а да съобрази нормата на чл.52 ал.ІV от ЗАНН.
Според този текст, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Изпълнението на тези задължения не се обвързва единствено от наличие на
възражения по акта- направени при съставянето му или депозирани в срока на закона.Така,
конкретно преди да се произнесе, наказващият орган е следвало да съобрази факта, че към
датата на установяване на нарушението, разпоредбата на чл.171 ал.І т.1 б.“д“ от ЗДвП е била
обявена за противоконституционна с Решение № 3 от 2021 г. на КС на РБ, влязло в сила на
03.04.2021 г. Като не е изпълнил това свое задължение, наказващият орган, действащ като
първа инстанция по същество, е нарушил императивните разпоредби на ЗАНН,
регламентиращи стриктно производството по налагане на административното наказание и е
2
постановил по същество акт, противоречащ на материалния закон.
По същество, нарушението не е правилно установено. От приложените доказателства
по делото /справка за нарушител/ се установява, че ЗППАМ № 20- 10850 000517 от
14.05.2020 г. е издадена точно в хипотезата на чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП и с нея е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на жалб.П.Ч. до заплащане на дължимата глоба. Няма спор, че към датата на
твърдяното нарушение- 05.04.2021 г., по силата на закона, действието на тази заповед е
вече прекратено и тя не може да породи правни последици.Също така, няма спор, че към
момента на проверката, жалбоподателят вече не се явява лице, лишено от право да
управлява МПС по административен ред, защото фактически той притежава валиден
документ и основанието за временното му отнемане е отпаднало с влизане в сила на
решението на КС на РБ.Няма как жалб.Ч. да бъде наказан за виновно нарушение по чл.150 а
ал.І от ЗДвП, тъй като към 05.04.2021 г. той е притежавал свидетелство за управление на
МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, не е бил лишен от това право по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление е било в срок на валидност, същото вече не се явява
временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 от закона или по реда на чл.69 а от НПК, не е
обявено за невалидно поради изгубване, кражба или повреждане.
Предвид изложеното по- горе, неотносима е и санкционната разпоредба на чл.177 ал.І
т.2 от ЗДвП, защото тя предвижда налагане на наказание на онзи, който управлява МПС, без
да е правоспособен, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното МПС, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл.157 ал.ІV от ЗДвП, или след като СУМПС е отнето временно по реда на чл.171 т.1 или 4
от ЗДвП, или по реда на НПК, обявено е за невалидно, поради изгубване или кражба
/повреда/.
Понастоящем по същество се установява безспорно единствено обстоятелството, че
към момента на проверката водачът на превозното средство не е носил в себе си
СУМПС.Доколкото няма ангажиране на отговорност за това и като съобразява
правомощията си по чл.63 от ЗАНН, съдът намира, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло като необосновано и незаконосъобразно, поради
издадено при неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя- 450 лева адвокатски
хонорар, поддържано от пълномощника му в съдебно заседание, е основателно. Според
чл.63 ал.ІІІ от ЗАНН, в съдебните производства по ал.І страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от
ответника по жалбата не е основателно.Като отчита правната сложност на делото, свързана
с аргументирането на множество фактически обстоятелства и правни хипотези, които е
следвало, а не са били обсъдени и изследвани в производството пред първата инстанция по
същество, съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, е съответна
на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.
Мотивиран така съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21- 1882- 000183 от 20.04.2021 г. на Началник РУ 01 ОДМВР Русе, с
което на П. ЛЮБ. Ч. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.150 а ал.І от
ЗДвП, на основание чл.177 ал.І т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на П. ЛЮБ. Ч. с ЕГН **********, от гр.Русе,
ул.“***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, за направени в производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред
Административен съд- Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4