№ 1212
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110122797 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД
срещу Л. Г. И. и К. А. И., с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията
на разделна отговорност при равни квоти следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
48825/2023 г. по описа на СРС, 69 състав:
1. за Л. Г. И.: сумата от 94,34 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ******************, с абонатен № *****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането; сумата от 16,11 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г.; сумата от 23,40 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането, както и сумата от 5,46 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.;
2. за К. А. И.: сумата от 94,34 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ******************, с абонатен № *****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
1
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането; сумата от 16,11 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г.; сумата от 23,40 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането, както и сумата от 5,46 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците К. А. И. в качеството на собстветник и Л. Г. И. в качеството на
ползвател на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че
ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. А. И. е подал отговор на
исковата молба, с който не оспорва предявените срещу него искове, но
посочва, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на
претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. Г. И. не е подала отговор на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48825/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
2
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ *** Т. ***, дело № ***/1992 г. се установява, че на 16.01.1992 г. А. А. И. и
Л. Г. И. са продали на своя син и ответник по настоящото дело К. А. И.
процесния имот – апартамент № 29, находящ се в гр. ****************, като
продавачите са запазили правото си на ползване върху западната стая до
кухнята, докато са живи. При учредено ограничено вещно право на ползване
собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това
правомощие е прехвърлено на ползвателя (в този смисъл Решение №
14/20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г. о.) Ето защо в тази
хипотеза цената на доставената топлинна енергия за битови нужди се дължи
от вещния ползвател, доколкото последният е носител на правото да ползва
вещта по предназначение и същият по арг. от чл. 56 и чл. 57 ЗС е длъжен да
3
плаща разноските, свързани с ползването на вещта, а и законът не предвижда
солидарна отговорност на собственика и ползвателя. От приложения
нотариален акт се установява, че третото за спора лице – А. А. И., и
ответникът по делото Л. Г. И. са запазили правото си на ползване върху една
стая от имота, т. е., за тази 1/3 част от имота именно тези лица в качеството си
на вещни ползватели са в облигационно правоотношение с ищеца, а върху
останалите 2/3 части от имота ответникът К. А. И. е упражнявал правото на
ползване в качеството си на собственик, което обстоятелство не се оспорва по
делото. Доколкото в настоящото производство ищецът не е ангажирал
доказателства, от които да следва, че третото за спора лице – А. А. И., е
починало, вследствие на което неговото вещно право на ползване се е
погасило, то съдът приема, че ответникът Л. Г. И. е в облигационно
правоотношение с ищеца не за 1/3 част от имота, а за половината от нея - 1/6
част, съответно отговаря за задълженията към топлопреносното предприятие
до 1/6 част от техния размер. При горните обстоятелства и съобразно
разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответникът К. А. И. като собственик и ответникът
Л. Г. И. като ползвател на процесния топлоснабден имот се явяват клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което дължат
заплащане на цената на доставените услуги при посочените квоти – 2/3 за К.
А. И. и 1/6 за Л. Г. И..
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „***********“ ЕАД и двамата
ответници, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на
топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за
4
исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 20.09.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.
************, в която се намира процесният имот, ведно със списък на
присъстващите етажни собственици, договор от 01.10.2002 г. между „*****“
АД /с предишно фирмено наименование „***** *****“ ООД/ и процесната ЕС
и документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети,
дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия
период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице
помагач „*****“ АД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответниците не оспорват факта на доставяне от ищеца на
топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем, нито твърдят,
респ. не доказват, плащане на претендираните задължения за процесния
период.
5
Ето защо съдът намира, че общият размер на дължимата сума за
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е този посочен от
ищеца – 188,68 лв., като в случая следва да се вземат предвид установените
по-горе обстоятелства, че ответникът К. А. И. отговаря в качеството на
собственик за 2/3 от общия размер на задължението, или за сумата от 125,78
лв., а ответникът Л. Г. И. в качеството на вещен ползвател отговаря за 1/6 част,
или за сумата от 31,44 лв.
Доколкото претенцията на ищеца за главница срещу ответника К. А. И. е
заявена за сума в по-нисък от установения размер, то на основание чл. 6, ал. 2
ГПК предявеният срещу него иск следва да се уважи изцяло за сумата от 94,34
лв. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.08.2023 г., до окончателното плащане.
Претенцията на ищеца за главница срещу ответника Л. Г. И. е заявена за
сума в по-висок от установения размер, поради което предявеният срещу нея
иск следва да бъде частично уважен до сумата от 31,44 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 94,34 лв. Върху главницата се дължи
и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2023 г., до
окончателното плащане.
Към посочените по-горе суми следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „***********“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приетите по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 20.09.2002 г. ОС на ЕС, договор от
01.10.2002 г. между „*****“ АД /с предишно фирмено наименование „*****
*****“ ООД/ и процесната ЕС, представените от третото лице помагач
документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети и
Договор между „***********“ ЕАД и „*****“ АД от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Ответниците не твърдят и не доказват плащане на претендираните такси за
услуга дялово разпределение за процесния период, поради което съдът
намира, че общият размер на дължимата сума за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е този посочен от ищеца – 46,80 лв.,
или съгласно установените квоти ответникът К. А. И. отговаря за сумата от
31,20 лв. (2/3), а ответникът Л. Г. И. отговаря за сумата от 7,80 лв. (1/6).
Доколкото претенцията на ищеца за главница за дялово разпределение
срещу ответника К. А. И. е заявена за сума в по-нисък от установения размер,
то на основание чл. 6, ал. 2 ГПК, предявеният срещу него иск следва да се
6
уважи за пълния претендиран размер от 23,40 лв. Върху главницата се дължи
и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2023 г., до
окончателното плащане.
Претенцията на ищеца за главница за дялово разпределение срещу
ответника Л. Г. И. е заявена за сума в по-висок от установения размер, поради
което предявеният срещу нея иск следва да бъде частично уважен до сумата
от 7,80 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 23,40 лв.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.08.2023 г., до окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата
за дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „***********“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и
за отчетния период м.05.2021 г. - м.04.2022 г. са издадени съобщения към
7
фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 30.06.2021 г. и на 30.06.2022 г. Поради това
върху дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер на 188,68
лв. за периода от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г. се дължи обезщетение за забава,
което възлиза на сума в общ размер от 39,86 лв., изчислена на основание чл.
162 ГПК и чрез общодостъпен интернет калкулатор Изчисляване на законна
лихва | Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
С оглед установените квоти ответникът К. А. И. дължи 2/3 от общия размер на
обезщетението за забава, или сумата от 26,56 лв., а ответникът Л. Г. И. дължи
1/6 от общия размер на обезщетението за забава, или сумата от 6,64 лв.
Доколкото претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия срещу ответника К. А. И. е заявена за сума в
по-нисък от установения размер, то на основание чл. 6, ал. 2 ГПК,
предявеният срещу него иск следва да се уважи за пълния претендиран размер
от 16,11 лв.
Претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия срещу ответника Л. Г. И. е заявена за сума в по-висок от
установения размер, поради което предявеният срещу нея иск следва да бъде
частично уважен до сумата от 6,64 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 16,11 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправени покани от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната
претенция за мораторна лихва срещу двамата ответници в общ размер на
10,93 лв., или за всеки от тях по 5,46 лв., за периода от 15.09.2020 г. до
07.08.2023 г. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като в заповедното производство ищецът
е доказал разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 25 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на разноските – 50 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 32,25 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 25 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от
съда в минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правна помощ/. От общия размер на разноските – 125 лв., съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъдят 80,63 лв.
С оглед установените по делото квоти на всеки от ответниците,
8
ответникът К. А. И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 21,50 лв. за заповедното производство и в размер на 53,74 лв. за
исковото производство, а ответникът Л. Г. И. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в размер на 5,37 лв. за заповедното производство и
в размер на 13,43 лв. за исковото производство.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски в исковото
производство, поради което такива не им се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.
******************, и К. А. И., ЕГН **********, с адрес гр.
******************, дължат на „***********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес
на управление гр. *********, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48825/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав:
1. за Л. Г. И.: сумата от 31,44 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ******************, с абонатен № *****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането; сумата от 6,64 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г., и сумата от 7,80 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 31,44 лв.
до пълния предявен размер от 94,34 лв. и за разликата над 7,80 лв. до
пълния предявен размер от 23,40 лв., частично иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 6,64 лв. до пълния предявен размер от
16,11 лв. и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
5,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.
2. за К. А. И.: сумата от 94,34 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ******************, с абонатен № *****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
9
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането; сумата от 16,11 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г., и сумата от 23,40 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 5,46 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. ******************, да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5,37 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. ******************, да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13,43 лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. ******************, да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 21,50 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. ******************, да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,74 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„*****“ АД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10