Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /28.09.2012г., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на двадесети септември през две хиляди и дванадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Татяна МАКАРИЕВА
Десислава
ЖЕКОВА –мл.с.
при участието на прокурора К.П. и
секретаря М.И., като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева адм. дело №2124 по описа на съда за 2005г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1
ЗАП.
Образувано
е по жалба на В.И.Г., ЕГН **********
и Х.И.Н. ***,
против Заповед №1016/ 29.06.2004 г
па зам. кмета на Община Варна, с която е наредено да бъде възстановено
правото на собственост при условията на nap. 4б, ал.
1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Н.М.И. върху имот, представляващ пл. № 3120 по ПНИ на м-ст “Ален мак”, землище “В.” с площ от 5 068 кв.м. Жалбоподателите твърдят, че посочената заповед за
нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Считат, че липсва правна
възможност този акт да бьде издаден от друг орган на общината, в това число зам. Кмета, тъй като той няма материална
компетентност да се произнесе по възстановяване на право на собственост по реда на пар.4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ поради което издаденият от него акт
на това основание се явява НИЩОЖЕН. На следващо място излагат, че заповедта е издадена
при материална
незаконосъобразност, която поради своята тежест следва да бъде преценена като основание за
нищожност Твърдят, че по своето
съдържание тя е в противоречие със
закона. В заповедта се твърди, че същата е издадена въз основа на влязъл в сила
на план на новообразувани имоти на
селищно образувание с местно значение по
пар.4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. „Ален мак”, землище „В.”, одобрен със заповед
№ РД-1-7706/ 410/15.11.2003 г. на Областния управител на Варненска област и
признато право на собственост с решение на ОСЗГ Варна по заявление №40839,
без същото да е индивидуализирано е номер и дата на издаване. Жалбоподателите
твърдят, че такова
решение не съществува, не е издавано и не би
могло да бъде издадено,
предвид наличието
на спор за материално право досежно част
от имот №3120 по плана на НИ
за м. „Ален мак” и висящността на гр.д.
№1227 / 2001г.,
образувано на основание чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателите излагат, че
наличието на спор за материално право досежно част от имот 3120 по плана по
НИ на м. „Ален мак”, което е следвало да бъде известно на административния
орган мотивира техния правен интерес от обжалване на заповедта.
С решение от 11.08.2005 г., съдът е признал за установено В ОТНОШЕНИЯТА им с
наследниците те на Н. И. М., че нива,
с площ от 3.2 дка, а по измерване 4 дка,
находяща се в м. Калева чешма, в землището на кв. “В.”,
ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ЧАСТ ОТ ИМОТ 6937 по КП от 1956г., а по настоящем част от имот 3120 но ПНИ на м.„Ален мак” е бил
СОБСТВЕНОСТ на Д.П. Н.- наследодателка на
жалбоподателите. Считат, че по силата на чл. 7 от ЗАП, административният орган е
следвало да ги уведоми за започване на административното производство по издаване на процесната заповед, и като заинтересовани лица притежават и
право да обжалват същата, тъй кат с нея се засягат техни права, доколкото част
от имота, който е предмет на сочената
заповед е предмет на спор за материално право между жалбоподателите и
наследниците на Н.И.М.. В условие
на евентуалност твърдят, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава унищожаема,
поради което молят съдът да постанови
решение, с което да прогласи нищожността и, респективно -да я отмени като
незаконосъобразна.
Ответната
страна –Община Варна не изразява становище.
Заинтересованите
лица В.Г.Н., Н.С.И., С.С.С., Г.Д.С.,
Я.Д.Г., Н.Д.Н. и С.Н.М.Й.Т.У., Д.С.М. и Т.Й.У. оспорват жалбата като
неоснователна, а в частта, в която се твърди незаконосъобразност – твърдят че е
недопустима поради просрочие. Считат, че обжалваната
заповед е правилна, законосъобразна, постановена от компетентен орган, при
точно приложение на материалните разпоредби и административните правила, в
съответствие с трайно установената
практика по приложение на процедурата по
пар.4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Останалите
заинтересовани страни не изразяват становище.
Представителят
на ВОП дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства и като обсъди възраженията на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият състав, намира депозираната жалба
за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, при наличие на
правен интерес. В този смисъл е и определение №11370/13.09.2011г. на ВАС,
постановено по адм. дело №10829/2011г. по описа на
същия съд.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Заповед № 1016/29.06.2004 г. на зам.кмета на община-Варна, с която на основание пар.4 к,ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ във вр.чл.44 ал.2 от ЗМСМА и заповед № 1524/19.06.2003 год на Кмета на Община-Варна въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на с.о.
с местно значение по пар.4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м.”Ален мак”, землище кв. “В.”,одобрен
със заповед № РД-1-7706/410/15.11.2003 год.на Областен
управител на област-Варна, с признато право на
собственост с решение на ОСЗГ по заявление вх. №40839, е наредено
възстановяването на собственост на наследниците на Н.М.И. върху поземлен имот,
представляващ пл. №3120 по ПНИ на м.
„Ален мак”, землище „В.”, с площ от 5
068 кв.м, при граници – имоти ид.
№ 3209,3119,9571,869,870 с площ от 5068 кв.м. при
условията на апр.4б, ал.1 ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.41, ал.3 от ЗАП /отм./, но действащ към момента на издаване на процесната заповед/, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
закона.
Съдът намира за неоснователно възражението, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган, а именно –зам. Кмета на Община
Варна. По делото е представена заповед №1524/19.06.2003г., с
която кметът на община Варна делегира функциите си по пар.
4к ал.7 ПРЗ на ЗСПЗЗ на заместник кмета на Общинната. Обжалвания акт е подписан
от зам. Кмета съобразно правомощията, дадена му с посочената заповед, като това
изрично е посочено в Заповед №1016/29.06.2004г.,
каквито са изискванията заповед №1524/19.06.2003г./”изрично
да се отбелязва номера на настоящата заповед за заместване”/.
С оглед изложеното, настоящият състав намира,
че заповедта е издадена от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия, като е постановена в изискуемата писмена
форма при спазване на административно-производствените
правила.
ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му регламентират
предпоставките и процедурата за възстановяване на отнети по някой от
предвидените в чл.10 от ЗСПЗЗ способи земеделски земи, която се осъществява след
изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на
собственост. Фактическият състав на възстановяването на собствеността включва:
1/ заявен за възстановяване пред административния орган земеделски имот от
оправомощените за това лица – собственик на имота преди обобществяването му или
наследници на собственик на имот, в съответния преклузивен срок; 2/ притежавано
от заявителя или от наследодателя на заявителите право на собственост върху
заявения за възстановяване недвижим имот; 3/ отнемане на имота по някой от
предвидените в чл.10 от ЗСПЗЗ способи; 4/ позитивно решение на административния
орган /или на съда в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ/ и 5/ заповед на
кмета на общината по реда на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, завършваща
фактическия състав на реституцията при двуфазното производство по отношение на
имоти, находящи се в територия по пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ /при действието на редакцията на чл.14, ал.1 т.3 от
ЗСПЗЗ след изм. с ДВ, бр.68/1999 год.,
в сила от 30.07.1999 год./ и определяща както обекта
на правото на собственост, така и неговите субекти. Това е окончателният
акт, който финализира цялостната възстановителна процедура Производството е административно и едностранно, развива
се само между административния орган и претендиращия реституция и в него не се
разглеждат спорове за собственост, а се изхожда само от формалната легитимация
на молителя, направил искане за възстановяване правото си на собственост върху
отчуждения имот. Следва да се отбележи, че всеки един от етапите завършва със
самостоятелни актове, издадени от овластените за целта органи. При това
законодателят изрично е регламентирал правото и сроковете за обжалване на всеки
един от тях. При надлежно сезиране в определените срокове и от активно
легитимирани лица, съдът дължи пълна проверка за законосъобразност на
цитираните актове. При липсата на проведено оспорване, те влизат в сила,
придобиват стабилитет и са законова предпоставка за преминаване към следващата
фаза от възстановяването.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С Решение №615 от 07.06.1999г, на Поземлена
комисия -Варна (лист 14 по делото), по разгледано заявление вх. №40893 от
04.05.1992г., на наследниците на Н.И.М. се възстановява правото на собственост
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 8.000 дка в землището на В., м-ст “Калева чешма”.
Посочено е, че част 2-ра от имота с площ 3.394 дка
попада в терен по параграф 4.
Със Заповед №РД-1-7706/410/25.11.2003г., на
Областен управител на Област Варна на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
във връзка с чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен Плана на новообразуваните
имоти и Регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в СО "Ален мак”, землището на кв. В., община Варна. Обявлението за тази
заповед е публикувано в Държавен вестник бр. 9/03.02.2004г.
Жалбопдателите
нито твърдят, нито представят доказателства да се обжалвали тази заповед в
законоустановения срок за обжалване от обнародването на плана в ДВ бр.9 от
03.02.2007г., т. е. по отношение на тях ПНИ е влязъл в сила.
От приложеното по делото Извлечение от
Регистъра на новообразуваните имоти (стр. 231 по делото) на м-ст
Ален мак се установява, че имотът, предмет на процесната
Заповед, съгласно ПНИ е с №3120, с площ 5068 кв.м., и
е вписан като собствен на наследници на Н.И.М..
Със Заповед №1016/29.06.2004г. /процесната/на зам.кмета на община-Варна, на основание пар.4 к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във
вр.чл.44 ал.2 от ЗМСМА и заповед № 1524/19.06.2003 год
на Кмета на Община-Варна въз основа на влязъл в сила
ПНИ на м.”Ален мак”, землище кв. “В.”,одобрен със заповед №
РД-1-7706/410/15.11.2003 год.на Областен управител на
област-Варна, с признато право на собственост с
решение на ОСЗГ по заявление вх. №40839, е наредено възстановяването на
собственост на наследниците на Н.М.И. върху поземлен имот, представляващ пл.
№3120 по ПНИ на м. „Ален мак”, землище „В.”, с площ от 5 068 кв.м, при граници – имоти ид. №
3209,3119,9571,869,870 с площ от 5068 кв.м. при
условията на пар.4б, ал.1 ПРЗ на ЗСПЗ
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Оспорената Заповед е издадена на основание §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че във връзка с чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно
които разпоредби, възстановяването, съответно придобиването на право на
собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз
основа на влязъл в сила План на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ. На настоящия състав е
известна установената съдебна практика, според която в производствата по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ предмет на
контрол може да бъде само съответствието на издадената Заповед на Кмета за
конкретния имот, с влезлия в сила План на новообразуваните имоти. Т.е. че ако е
установено, че оспорващият не е обжалвал ПНИ и той е влязъл в сила по отношение
на него,то одобреният план е придобил стабилитет и всеки, включително
административните органи и съдът, които са длъжни да се съобразяват с
формалната му установителна сила. Заповедта, издадена на основание § 4к ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ от своя страна, не може да има друго съдържание, освен записванията
в Плана на новообразуваните имоти.
Независимо от горното, и при липса на изрична
уредба в ЗАП, който се явява приложим закон /но вече изрично уредено в АПК/, настоящият състав счита, че следва да
бъдат съобразени установяваните на нови факти от значение за делото, които са
настъпили след издаване на акта, преди
приключване на устните състезания.
В тази връзка счита, че от съществени значение
са два факта, а именно липсата на
решението
на ОСЗГ, постановено по заявление вх.
№40839, което
се цитира в заповедта. Въпреки положените от страните и от съда усилия, оригиналът на този
документ не се намери.
На следващо място, с влязло в сила решение на ВРС от
11.08.2005г., постановено по гр.д.№ 1227/2001г., Х-ти с-в, коригирано с решението
за поправка на очевидна фактическа грешка от 11.06.2006г., е прието за
установено по иска на В.И.Г. и Х.И.Н. , срещу Василка Н.С. заместена на
основание чл.120 от ГПК от М.Г.У., В.Г.Н. , П.А.П., Д.Н. В., С.С.С. , Н. С.И., С.Н.М.
, Н.Д.Н. , Г.Д.С. , Я.Д.Г., че Д. Н. П. / починала 08.09.1993г/ е собственик на
имот с площ 3.2 дка / 4 дка
по измерване/ находящ се в м." Калева
чешма", в землището на град Варна, кв.В.,
представляващ част от имот пл.№ 6937 по КП от 1956г., при граници: М. И., К. И.,
М. Т. и път, към момента на внасянето му в ТКЗС, на основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ.
Видно от заключението на СТЕ, изслушана в с.з, проведено на 20.9.2012г., неоспорено от страните,
съдейки от представените към по гр. дело № 1227/2001 г. по описа на ВРС, Х-ти състав експертизи, процесният
имот се явява в западната част на имот пл. № 6937 по КП 1956 г. Вещите лица са
изготвили комбинирана скица /стр.407/, видно от която имотът по решение от
11,08,2005 г. на ВРС, Х-ти състав по гр. дело №
1227/2001 г., очертан с червени линии частично съвпада с имот № 3120 от ПНИ,
обект на заповед №1016/29.06.2004г. В заключение вещите лица излагат, че е
налице идентичност между имота, който е предмет на процесната
Заповед №1016/29.06.2004г., имота, за който между жалбоподателите и
заинтересованите лица е разрешен спора, за материално право по дело № 1227/
2001 г. X състав по описа на ВРС и имота съгласно решение на ОСЗ №
1751/0.1.04.2011г.
Като съобрази горните обстоятелства,
настоящият състав счита, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна по
смисъла на чл. 41, ал.3 ЗАП /отм./, тъй като с оглед
установените в хода на съденото производство факти се стига до логичния извод,
че тя не е съобразена с целта, която
преследва законът – в случая ЗСПЗЗ, а именно собствеността да се възстанови на действителните
собственици.
По изложените съображения, жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, като обжалваната заповед бъде отменена.
Предвид изхода на
спора и направеното в тази насока искане в с.з., ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателите направените по делото разноски в размер на 272.00
лв. /в т.ч. разходи за удостоверения и депозит за СТЕ/. За размера на заплатения адвокатско хонорар
доказателства не са представени, поради което съдът не присъжда такъв.
Водим
от горното, и на осн. чл. 42 ЗАП/отм./съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №1016/29.06.2004г. на
зам.кмета на община-Варна, с която е наредено да
бъде възстановено правото на собственост при условията на nap.
4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Н.М.И. върху имот, представляващ пл. № 3120 по ПНИ на м-ст “Ален мак”,
землище “В.” с площ от 5 068 кв.м..
ОСЪЖДА Община Варна, чрез кмета да
заплати на В.И.Г., ЕГН ********** и Х.И.Н. ***, сумата от 272.00 /двеста седемдесет и два/
лв. на осн. чл. 64, ал.1 ГПК /отм./
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението му на страните
пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.