№ 77
гр. Благоевград, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20221200900168 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Искова молба с вх.№8764/01.08.2022 г. е подадена от „,,,,,,“ АД, ЕИК ****, чрез юрк. Р.Л.,
против „С*******“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,. Предявен е иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от
ГПК. Сочи се в исковата молба, че дружеството ищец е взискател по образувано ИД №
2784/2017г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу
длъжника „С*******“ ЕООД с ЕИК ,,,,,,,,, въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
35/2017г. по описа на РС Сандански, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК. Сочи се в исковата молба, че въз основа на молба от взискателят по
изпълнителното дело, ЧСИ Н.М. е наложил запор върху дружествените дялове на
„С*******“ ЕООД за сумата от 15281.84лв. С Постановление от 16.03.2022г. по ИД №
2784/2017г., ЧСИ Н.М. е овластил ищцовото дружество - „,,,,,,“ АД, да предяви иск по чл.
517 ал. 4 от ГПК, за прекратяване на „С*******“ ЕООД, който е предмет на настоящото
дело. Иска се от съда по делото да постанови решение, с което да прекрати дружеството
„С*******“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано
от В.М., като го обяви в ликвидация. В подкрепа на твърденията на ищеца с исковата молба,
по делото са представени писмени доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. Не е изразило становище по
иска и в хода на проведеното съдебно заседание.
Окръжният съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
1
Правната квалификация на предявения иск е с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Предявен е конститутивен иск в израз на упражненото потестативно право на взискателят по
образуваното изпълнително дело, да иска прекратяването на дружеството с решение на съда,
след наложения запор по реда на чл. 517 ал.1 от ГПК, след като изпълнителното
производство е насочено срещу дружествените дялове от капитала на „С*******“ ЕООД,
ЕИК ,,,,,,,,. Окръжната инстанция, въз основа на служебно извършената проверка по реда на
чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 517 ал.4 от ГПК
счита същия са процесуално допустим. Именно на взискателят по образувано дело и след
налагане на “запор” от съдия изпълнителят върху дружествения дял от капитала на
„С*******“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,, законът е предоставил правната възможност по съдебен ред
да упражни субективното си потестативно право да поиска прекратяването на дружеството
ответник с всички законови последици от това, като не е налице нередовност във връзка с
активната и пасивната легитимация по предявения иск. Налице и основната процесуална
предпоставка във връзка с неговата допустимост– овластяване от съдия изпълнителя на
взискателя с изрично постановление, приложени към исковата молба, да предяви иск по чл.
517 ал. 3 от ГПК за прекратяване на дружеството длъжник, след налагане на запор /.
Представени са и доказателства за овластяването на взискателя от страна на съдебния
изпълнител да предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Ето защо, съдът намира
иска за процесуално допустим.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи качеството на ищеца на
кредитор на дружеството ответник. Така, ищеца, в качеството на кредитор и взискател по
изпълнителното дело, е овластен, от съдебния изпълнител, да предяви иск, по реда на чл.
517, ал. 4 от ГПК, срещу ответното дружество, след направена констатация, че към датата
на овластяването - 16.03.2022г. задължението на длъжника, не е изплатено.
Настоящия съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между страните по
делото, като е възложил на ищеца съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, доказването чрез
допустимите по ГПК доказателствени средства на фактите за налично образувано
изпълнително дело, на страните по него, на обстоятелството, че изпълнението е насочено
срещу всички дялове на длъжника в ответното дружество, както и на наличието на наложен
запор, наложен от съдия изпълнителя във връзка с вземането на кредитора. Върху ищеца
тежи и доказването на основния доказателствен факт във връзка с предявения иск- че към
момента на предявяването на исковата молба/респективно и към момента на
постановяването на решението по настоящото дело/, липсва плащане на задълженията от
длъжника по образуваното ИД при ЧСИ.
Върху дружеството - ответник тежест за доказване на изгодния за него факт във връзка с
отхвърлянето на иска като неоснователен, а именно че вземането на дружеството взискател
по посоченото в исковата молба изпълнително дело е удовлетворено преди приключването
на първото по делото съдебно заседание.
За датата на о.с.з. е постъпила молба от ищцовото дружество ,,, АД чрез пълномощника юрк.
И, в която молба се сочи, че на 06.06.23г. по сметка на дружеството е постъпила сума в
2
размер на 13204,81 лв с наредител ЧСИ Н.М. и на основание това вземането на ищцовото
дружество ,,, АД по изпълнително дело № 2784/2017 година по описа на ЧСИ Н.М. е изцяло
събрано. Предвид гореизложеното се прави искане, съдът да се произнесе с решение като на
основание чл.80 от ГПК се представя списък с разноски, а именно претендират се 160 лева
разноски, от които 60 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид това, следва да се приеме, че от ищцовата страна се признава, че длъжникът по
изпълнителното дело е заплатил дълга в хода на настоящия исков процес.
Погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора
факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в тежест на ответника
по този иск е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело
/определение № 153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1032/2012 г., второ т. о., ТК/. В
случая, ответното дружество не твърди и не ангажира доказателства за погасяване на дълга,
което е обстоятелство, за установяването на което носи доказателствена тежест. Но ищецът
признава неблагоприятен за него факт – погасяването на дълга по изпълнителното дело, по
което е взискател, в хода на настоящото производство. Това признание има правно значение
по чл. 175 ГПК и се приема за достатъчно, за да се счете за установен "неблагоприятния" за
ищеца факт на погасяването на вземането му.
При така очертаната правна уредба и формирана съдебна практика, въз основа на съвкупния
анализ на доказателствата по делото, съдът достига до извода, че предявеният иск е
процесуално допустим.
Установи се, че ищцата е кредитор на ответника. Установи се, че за събирането на
паричното си вземане ищецът е образувал изпълнително дело и е взискател по него. Това
изпълнително дело е било висящо към момента на подаването на конститутивния иск като
към този момент дългът на физическото лице към кредитора не е бил погасен.
Налице е и втората предпоставка за допустимост на иска. Вписан в АВп по партидата на
дружеството е запор върху дяловете на дружеството ответник, в съответствие с чл. 517, ал. 1
ГПК. Установи се и третата задължителна предпоставка за допустимост на иска, а именно
наличието на изричен акт на овластяване на ищеца, взискател в изпълнителния процес,
постановен от съдебния изпълнител, пред който е висящо изпълнителното производство, да
предяви конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на "С*******" ЕООД.
След като са налице всички предпоставки, за да се приеме, че искът е допустим, то според
посоченото вече по-горе, погасяването на задължението по изпълнителния лист е
единственият релевантен към спора факт, като в тежест на ответника е да се установи това
погасяване.
Въз основа на изричното признание на неблагоприятен за ищеца факт се приема, че
"С*******" ЕООД е погасила задълженията си по изп. дело № 2784/2017 г. по описа на ЧСИ
Н.М. в хода на настоящия процес. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 517, ал. 4, изр.
второ ГПК за отхвърляне на иска. Целта на законодателя да предвиди отхвърляне на иска е
ясна – не съществува дълг, за удовлетворяването на който да е необходимо да се прекрати
3
дружеството и да се пристъпи към ликвидация.
Ето защо, допустимо предявеният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, предвид настъпване на нови
обстоятелства по чл. 235, ал. 3 ГПК – плащане на дълга, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По въпроса за разноските:
Искът се отхвърля, но поради факти, настъпили след завеждането на делото – плащането на
дълга по изпълнителното дело след образуването на настоящото исково производство. С
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поради това, въпреки
отхвърлянето на иска и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, сторените от ищеца разноски
следва да бъдат присъдени в негова полза, тъй като към момента на подаването на исковата
молба, когато е направил разноските, предявеният от него иск е бил не само допустим, но и
основателен.
Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба
разноски, сторени по делото. Разноските се констатираха в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 60,00 лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК на „,,,,,,“ АД, ЕИК ****, чрез
юрк. Р.Л., против „С*******“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,.
ОСЪЖДА „С*******“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,, да заплати на „,,,,,,“ АД с ЕИК **** сумата 160,00
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4