Р Е Ш Е Н И Е
№ 526/12.3.2021г.
Град Пловдив, 12.03.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на
седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3340 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.М.Б. *** против решение № 1461 от 17.11.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 5541 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3814842 на ОДМВР Пловдив,
с който на М.М.Б., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.3, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева
за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди,
че вмененото нарушение не е доказано. Иска се отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен начин от писмените
доказателства, че на датата и мястото, отразени в електронния фиш,
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил марка „Хюндай и30ЦВ“ с рег.№ *****,
такси, е превишил максималната допустима по закон скорост за управление на МПС
за обществен превоз на пътници в населено място, съответно правилно е посочена
нарушената норма – чл.21, ал.1 ЗДвП. Според районния съд обжалваният електронен
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и съдържа
всички реквизити. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя
за наличие на дата, имена, адрес и подпис на издателя, пред кого и в какъв срок
може да се обжалва електронния фиш, каквито реквизити липсват в чл.189, ал.4 ЗДвП. Според районния съд електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото той не се е
възползвал от възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП. Изрично е посочено в
обжалваното решение, че техническото средство е от одобрен тип за измерване с
оглед представените по делото удостоверение и протокол за извършена проверка.
Налице е също протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който
съответства на времето и мястото на извършеното нарушение. Според районния съд
е налице ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към него
фотоклип № 031336. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя
за неяснота по отношение на извършителя на нарушението поради наличие в
непосредствена близост на друг автомобил, защото процесната преносима система
за контрол е с вградено разпознаване на номера на автомобила, преминала е
проверка на 25.09.2019 г. със срок на годност една година, който не е бил
изтекъл (нарушението е заснето на 16.07.2020 г.). Съобразено е от страна на
районния съд изменението на закона – чл.165, ал.2 ЗДвП – и отпадането на
изискването контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и
оповестяване в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол чрез АТСС. Направен извод
за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За яснота на касатора
следва да бъде отбелязано, че изводът на районния съд за доказаност на
процесното нарушение е напълно обоснован от събраните по делото писмени
доказателства и не почива на предположение. В тази насока районният съд е дал
отговор на всички възражения, направени от жалбоподателя – за начина на
използване на АТСС, за наличието на табелка „Такси“ върху автомобила, за
превишението на скоростта, на наличието на втори автомобил в непосредствена
близост до автомобила на жалбоподателя. Всички елементи от фактическия състав
на нарушението са доказани чрез изготвените от АТСС снимки, видео записи и
разпечатки, които, както правилно е посочил това районният съд, по смисъла на
чл.189, ал.15 ЗДвП са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес и представляват годни доказателствени
средства.
Жалбоподателят,
въпреки че е бил редовно призован за съдебните заседания и е бил представляван
от адвокат, не е упражнил правото да обори доказателствената сила на цитираните
доказателствени средства, съответно да представи доказателства (писмени или
гласни), установяващи липсата на нарушение. Това негово твърдение не е доказано
и недоказването не се дължи на нарушение
на съдопроизводствените правила от страна на районния съд, а на пропуск от
страна на жалбоподателя да упражни процесуалните си права, което само по себе
си не е касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1461
от 17.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 5541 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.