№ 9
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500497 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
Постъпила е въззивна жалба вх.№263212 от 28.07.2021г., подадена от
Д. П. ИВ., ЕГН ******* , гр.***************** чрез процесуалния й
представител адв. Н.Д. и мл.адв. Г.Р. от САК, със съдебен адрес:
гр*************** срещу решение № 260126/15.07.2021г. по гр.д. 52/2018г.
по описа на РС - Ловеч, пети граждански с-в, в частта с която частично е
отхвърлен иска, с правна квалификация чл.200 КТ, за разликата над сумата
от 8 000 лева до 15 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди се, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и противоречащо с практиката на съдилищата. Навеждат се
доводи, че съдът не е анализирал изчерпателно, не се е съобразил с гласните
доказателства за претърпените неимуществени вреди, като не ги е преценил
самостоятелно и в съпоставка с другите доказателства по делото, не е
1
направил необходимите и обосновани изводи зо по-високо по размер
обезщетение, с което не е присъдил адекватното обезщетение. Счита, че
съдът неправилно не е присъдил по-голямо обезщетение като не се е
съобразил с твърденията на ищеца, че и към настоящия момент същата не се е
възстановила психически и здравословно и не е взел предвид,че тя все още
изпитва затруднения. Сочи, че съдът неправилно е определил
обезщетенеието, като не е отчел съдебната практика и променящата се
икономическа конюнктура с размера на обезщетението.
Моли да се назначи съдебна психолочина експертиза (СПЕ), която да
даде отговор на въпросите – какво е психологичното състояние на ищеца към
момента, вледствие на процесната злопоука, продължава ли да изпитна
емоционални нарушения вследствие на претърпяната трудова злопоука, в
какво се изразяват те, ще продължат ли същите тези нарушеня, какви
затруднения изпитва ищеца, следствие от злопоуката и как се отразяват на
психологическото й състояние и каква е прогнозата за пълното й
възстановяване, ако и възможно това.
Иска да се допусне съдебно-медицинска експертиза, която да отговори
на поставените въпроси – какви увреждания е получила ищцата, вледствие на
получаната трудова злопоука, какви болки и страдания, като характер,
локализация, интензитет, продължителност във времето е претърпял ищец,
какви търпи в момента и какви ще търпи за в бъдеще, до какви неудобства (в
личен, служебен и професионален план) водят претърпените телесни
увреждания и каква е прогнозата, има ли усложения в здравословното
състояние на ищеца и в какво се изразява то, какви болки обуславят тези
усложнения като характер, логализация, интензитет и продължителност във
времето, при промяна на времето възможно ли е ищецът да изпитва и изпитва
към настоящия момент болки в областта на претърпяното счупване,
вследствие на трудовата злопоука.
Моли да се допусне като докозателство психологично удостоверение на
ищеца, амбулаторен лист в качеството им на нови писмени доказателство по
чл.266, ал.1 ГПК.
Въззивникът Д. П. ИВ. моли съда да отмени решението, в частта с която
е отхъврлен иска с правна квалификация по чл.200 КТ за разликата в сумата
над 8 000 лева до размера от 15 000 лева, като вместо това да постанови
2
решение, с което да увеличи определеното обезщетение за неимуществени
вреди, търпени вследствие на процесната трудова злопоука, като присъда в
полза на ищеца, допълнително сумата от 7 000 лева, ведно със законната
лихва от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане.
Претендира адвокатско възнаграждение за отхвърлената с решението
част до претендираното от нас увеличение, както и възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Претендират съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСТРИЙС“ АД, ЕИК ******* е изразил отговор на въззивна жалба за
неоснователност на жалбата, като твърди, че решението е правилно и
законосъобразно и справедливо съдът е присъдил сумата за неимуществени
вреди. Счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал всички
доказателства. Излага доводи, че процесната трудова злопоука била
инсценирана от ищеца, тъй като датата установена в Разпореждането на НОИ,
с датата на постъпване в болнично лечение, от една страна и датата на
счупване на ръката има разминаване от два дни, през което травмата е могла
да бъде получена не в следствие или по повод трудовата си ангажираност.
Навежда доводи, че тази инсценировка е потвърдена от факта, че ищецът е
отказал да заведе застрахователна щета и да се срещне с представител на
застрахователя, както и е отказал преглед при доктор, което се е поемало от
застрахователя, осигурен от работодателя. Навежда доводи, че не са събразни
доказателства, че ищецът е получил травма на датата на събитието, а именно
на 27.09.017г., а на по-ранна дата на 26.09.2017г. Навежда доводи, че
обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК, са нелогични,
непоследователни, което води до тяхното взаимно изключване. Показанията й
били противоречали на обективната истина, че на стълбите имало залепени
гумени лайсни и в едната ръка държала ролетка. Твърди, че травмата не е
получена при трудова злопоука. Излага доводи, че обективното състояние
след датата на постановяване на решението не е от значение за вредите,
поради което моли да не се уважават доказателствените искания, предвид
преклузията по чл.266 НПК.
Моли да се допуснат като доказателства две запорни съобщения, с
което да докаже, че ищцата е имала интерес да предяви исковата претенция,
3
тъй като имала непогасени вземания, а един от кредиторите на ищеца, бил
неин свидетел, който дал показания относно факти и обстоятелства за
претърпените неимуществени вреди.
Моли да се допусне като ново писмено доказателство писмо от СМДЛ
„ИМУНО МЕД 77“ ООД, с което да се удостовери, че на ищцата е направена
рентгенова снимка на 26.09.2017г.. Във връзка с установяване на датата на
счупване моли да се допусни съдебно компютърна експертиза, която да даде
заключение: в колко часа на 26.09.2017г. е направена рентгеновата снимка,
установяаща травмата на ищеца, съгласно приложения диск по делото.
В срока по чл.259 ГПК е постъпила втора въззивна жалба вх.
№2632225 от 02.08.2021г. подадена от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД,
ЕИК *******, със седалише и адрес на управление: гр.************ чрез
процесуалния представител адв. АНН. Т. от САК, със съдебен адрес:
гр.************* срещу цялото решение № 260126/15.07.2021г. по гр.д.
52/2018г. по описа на РС - Ловеч, пети граждански с-в, с което е ОСЪДИЛ,
на основание чл.200, ал.1 от КТ, „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. **************,
представлявано от Р. М. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. ИВ., ЕГН **********, с
адрес: гр.*************, следните суми:
1. Сума в размер на 1 852,60 лв. /хиляда осемстотин петдесет и два лева и
шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. №
347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до
окончателното изплащане на вземането;
2. Сума в размер на 8 000 лв. /осем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на
НОИ, станала с Д. П. ИВ., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на
вземането, а иска за репариране на неимуществени вреди за разликата
над сумата от 8 000 лв. до пълния претендирай размер от 20 000 лв., като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
3. сумата от 1 000 лв. /хиляда/ лева -сторени по делото разноски за
4
възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
както и да ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Ловеч сумата от 320.00лв.
(триста и двадесет) лева - държавна такса по уважения иск за неимуществени
вреди и 74.10 лв. (седемдесет и четири лева и десет стотинки) - държавна
такса по иска за имуществени вреди, както и сумата от 190.00 /сто и
деветдесет/лева. за изплатения от бюджета на съда депозит за вещи лица, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК
Обжалва изцяло постановеното въззивно решение. Счита, че решението
е неправилно, неказаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които водят до несъответствие между
фактическите констатации на съда от обективна страна, и изведените правни
изводи.
Твърди, че съдът не се е произнесъл в мотивите на решението, по
направеното от ответника възражение за нищожност на Разпореждането №
51041040 от 16.10.2017г. на ТП на НОИ, като неправилно е отхвърлил
искането за нищожност на индивидуалния административен акт, с
протоколно определение от 27.11.2018г. Излага мотиви, че съдът не е
кредитирал, неоспорената по делото СМЕ, която е установила, че травмата е
получена на 26.09.2017г., а не както е прието за трудова злопоука на
28.09.2017г., поради което счита, че претерпените от ищеца вреди не могат да
се квалифицират като трудова злопоука. Твърди, че разпореждането по чл.60
КСО на НОИ установява друга дата на трудова злопоука, а по данните от
делото се установило, че травмата е получена два дни по-рано.
Навежда доводи, че съдът е допуснал съществени процесуални
нарушения, които са довели да неверни фактически констатиции и правни
изводи при преценка на доказателствата по делото. Излага доводи, че
процесната трудова злопоука била инценирана от ищеца, тъй като датата
установено в Разпореждането на НОИ, с датата на постъпване в болнично
лечение, от една страна и датата на счупване на ръката има разминаване от
два дни, през което травмата е могла да бъде получена не в следствие или по
повод трудовата си ангажираност. Навежда доводи, че тази инценировка е
потвърдена от факта, че ищецът е отказал да заведе застрахователна щета и да
се срещне с представител на застрахователя, както и е отказал преглед при
5
доктор, което се е поемало от застрахователя, осигурен от работодателя.
Навежда доводи, че не са събразни доказателства, че ищецът е получил
травма на датата на събитието, а именно на 27.09.017г., а на по-ранна дата на
26.09.2017г. Навежда доводи, че обясненията на ищеца, дадени по реда на
чл.176 ГПК, са нелогични, непоследователни, което води до тяхното взаимно
изключване. Показанията й били противоречали на обективната истина, че на
стълбите имало залепени гумени лайсни и в едната ръка държала ролетка.
Твърди, че травмата не е получена при трудова злопоука. Излага доводи, че
от представената по делото епикриза от Клиниката по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ се установило, че болките
и страданията на ищцата датират от 28.09.2017г., а СМЕ и приложеният диск
с рентгенова снимка установяват, че травмата е получена на 26.09.2017г., два
дни преди твърдяното. Навежда доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел разминаването на датите като техническа грешка от
работодателя, НОИ и ищеца и приема като дата на трудовата злопоука
27.09.2017г. Навежда доводи, че според СМЕ причината за травмата е падане
на пострадалата напред при отворена длан и подпиране на ръката напред или
настрани.
Излага твърдения, че съдът не е открил производство по чл.193 ГПК за
оспорване истинността на разпореждането по чл.60 КСО на НОИ, като не е
указал на страните разпределението на доказателствената тежест, нито се е
произнесл с отделно определение, нито с мотивите на решението. Счита, че
решението е необосновано, тъй като имало противоречие с фактическите
констатации и правни изводи.
Твърди, че съдът неправилно е обсъдил показанията на свидетелите и
съпоставил с обясненията на ищцата, тъй като по делото се установило, че по
стълбите е имало залепени гумени лайсни и нямало как да ищцата да се
подхлъзне и да падне. Навежда доводи, че няма свидетел-очевидец на
случилото се, поради което не може безспорно да се установи, че същата е
паднала в този ден, държала в едната ръка ролетка, поради което не е могла
да се хване за парапета. Излага мотиви, че изводът на съда, че получена
травма неправилно съдът я възприел като трудова злопоука, вследствие и при
повод упражнение на трудови задължения и права. Твърди, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че травмата е трудова
злопоука, липсвало причинно-следствена връзка между падането и
6
причиненото счупване. Твърди, че имало съпричиняване и проявена група
небрежност.
Излага доводи, че присъденото обезщетение за имуществени вреди е
неправилно, тъй като ищцата не е доказала, че са реално е направила разход
по платените фактури, т.е. не са платени или частично платени, не е доказала,
че издадените фактури са следствие на причинената трудова злопоука, не
доказва причинон-следствената връзка между претърпените интервенции,
медицински консумативи и травмата. Нямало причинно-следствена връзка
между травмата и медицинсикте продукти, както дали те са вложени реално в
нея, тъй като липсвало документация за медицинския имплант.
Възразява, че така присъдената сума за неимуществени вреди е
прекалено висока с оглед претърпените болки и страдания, което ищцата
изпитвала. Същата била не в режим на хоспитализация, болнично лечение, а
приложените от ищеца документа доказват, че същата се лекувала в
домашно-амбулаторен режим, което определяно по-малко болки и страдания.
Освен това оспорва твърдението на ищцата, че оставането й без работа също
допринесло за по-големи претърпени неимуществени вреди, тъй като
договорът с ищцата бил сключен със срок за зиптиване, уговорен в полза на
работодателя, от която преценка зависила дали с изтичане на срока да
прекрати или да продължи трудово правоотношение. Твърди, че въпреки
приетата съдебно-психологична експертиза, която установява нейната
невроза в резултата на претърпяната травма, то не е доказано какво е било
психологическото й състояние преди травмата, за да се отчете разликата в
нейното състояние и възмжността травмата да се е отразила неимуществено
на нея.
Моли съда да отмени решението като неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалия и процесуалния закона, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като вместо него
въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърлите предявените
обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл.200,
ал.1 КТ, като неоснователни и недоказани и да се произнесе по реда на чл.193
ГПК досежно истинноста на Разпореждане № 51041040 от 16.10.2017г. на ТП
на НОИ.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор срещу така подадената
7
въззивна жалба от Д. П. ИВ. чрез процесуалния й представител адв. Н.Д. и
мл.адв. Г.Р. от САК, със съдебен адрес: гр.***********. Излага доводи, че
твърдението на въззивникя-ищецът, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по нищожността на разпореждането на НОИ, за неоснователно и
необосновано. Обосновава се, че решаващият съд е разгледал и аргументирал
това възражение на ответника в решението си (стр.4-5). Оспорва твърдението
за съпричиняване и проявена груба небрежност. Счита, че решението на съда
по чл.52 ЗЗД е обосновано и обезщетените вреди не надхвърлят причинените
болки и страдания, а пресъдената сума не отговаря на действителността, с
оглед на което същото трябва да се завиши.
С определение № 747/19.11.2021г. (л.37-46) съдът е допуснал следните
доказателства, с които са твърдят нововъзникнали факти и обстоятелства, а
именно: Удостоверение № 1155/28.07.2021г. от ДПБ – гр.Ловеч и
Амбулаторен лист № 752/26.07.2021г. (представени от въззивника - ищец) и
доказателство за новооткрит факт, а именно писмо ведно със справка с изх.№
3/09.09.2021г. от „Самостоятелно медикодиагностична лаборатория ИМУНО-
МЕД 77“ ООД (СМДЛ „ИМУНО-МЕД 77“ ООД), представено от въззивника
– ответник. Същите документи са приети и вложени като доказателствени
средства с определение от открито съдебно заседание (о.с.з.) от 17.12.2021г.
С определение № 747/19.11.2021г. (л.37-46) съдът е открил
производство по оспорване истинността (верността, материалната
доказателствена сила) на (чл.193, ал.1 ГПК) Разпореждане № 51041040 от
16.10.2017г. на ТН на НОИ, гр.Ловеч. Въз основа на това производство са
допуснати, приети и вложени следните писмени доказателства: писмо писмо
вх. № 4769/24.11.2021 г. и 4771/24.11.2021 г. от ЦСМП гр. Ловеч; писмо вх.
№ 4782/25.11.2021 г. от д-р А.Г.; писмо вх. № 4819/26.11.2021 г. от д-р А.Г.;
писмо вх. № 4788/25.11.2021 г. от МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов“ АД
гр. Ловеч; писмо вх. № 4822/26.11.2021 г. от „Самостоятелна
медикодиагностична лаборатория Имуно-мед 77“ ООД гр. Ловеч и писмо изх.
№ 4902/07.12.2021 г. от МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов“ АД гр. Ловеч.
Въззивникът – ищец Д. П. ИВ. не се явява и не се представлява в о.с.з. В
молба с вх.№ 5224/16.11.2021г. уведомява, че поддържа въззивната жалба с
всички доказателствени искания, оспорва отговора на въззивната жалба.
Оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и недоказана.
8
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за горницата над 8 000 лева до
претендираната сума от 15 000 лева. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представя списък с
разноски.
Въззивникът – ответник „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД се
представлява от адв. АНН. Т. от САК. Поддържа въззивната жалба. Оспорва
въззивната жалба от Д.И.. Уточнява, че оспорва не само датата, но е времето,
мястото и обстоятелствата отразени в констативната част на Разпореждане №
51041040 от 16.10.2017г. на ТН на НОИ, гр.Ловеч. Твърди, че по категоричен
начин се установило, че датата на трудовота злопоука е станала на друга, а не
в констатирана част, с което ищецът е злоупотребил с правото си. Твърди, че
исковата претенция не е станала на твърдяната от ищеца дата, дори не е
налице трудова злопоука. Твърди, че увреждането на ищцата е станало извън
работно време на неустановено по делото място и време. Претендира
разноски и представя списъка с разноски по чл.80 ГПК. Излага подробни
съображения за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан в
писмени бележки.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на съобраните по делото
доказателства, приема следното:
По допустимостта на въззивното производство:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
9
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
От фактическа страна:
От представения трудов договор № 144/10.04.2017г. (л.8 от
първоинстанционното решение) се установи, че ищцата Д.И. е била
назначена в ответното дружество „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД на
длъжността „Технически и качествен контрол“. Трудовият договор е бил
сключен като срочен за срок от шест месеца, като е уговорен срок за
изпитване в полза на работодателя.
Установява се, че със Заповед № 51/10.10.2017г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 11.10.2017г. Т.е. в
периода 10.04.2017г. – 10.10.2017г. ищцата се е намирала трудово
правотношение, за който период се претендира да е настъпила трудовата
злопоука.
По делото се не спори за характера и вида на уврежданията. От
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) (л.142-144
от първоинстанционното дело) се установява, че ищцата има травматично
счупване на дясната лъчева кост на типично място, с дата 26.09.2017г.
Установено е, че датата на постъпване на лечение в УМБАЛ – Плевен за
оперативно лечение – 28.09.2017г. и датата на счупването (26.09.2017г.) се
разминават с два дни. От СМЕ се установи, че постъпването в болницата
касае именно оперативното лечение на счупването от 26.09.2017г. Спучването
е охарактеризирано като метална остеосинтеза, повреда обуславяща затредние
движенията на дясното ръка за около 2 месеца при правилен оздравителен
процес. Според даденото заключение, единествената причина за получаване
на тази повреда е падане на пострадалата напред при отворена длан и
подпиране на ръката напред или настрани. Вещото лице изрично е
отбелязало, че това може да се случи при падане при наличие на парапет и
при липса на такъв. При устната защита на експертизата, вещото лице заяви,
че при преглед на медицинската документация е установил, че рентгеновата
снимка от 26.09.2017г. е направена в гр. Ловеч. Същата е използвана и при
10
оперативното лечение в УМБАЛ – Плевен. Последните не са правили
рентгенография при постъпване на ищцата в болницата, а са използвали
снимката, която е правена два дни преди постъпването на пациентнаката в
болницата (л.87-88 от първоинстанционното дело).
От заключението на допусната съдебно – психологична експертиза
(СПЕ) (л.162-167 от първоинстанционното дело) се установи, че:
когнитивните прояви като невъзможност за вземане на решения за бъдещото,
негативни мисли, свързани с преживяното и емоционалните прояви като
чувство за безнадеждност и общата неудовлетвореност от липсата на
перспектива, вътрешно напрежение и безсъние, са възможни да са симптоми
за въздействието на продължителен стрес, който от своя страна може да
доведе до психологическо пренапрежение и до депресивни състояния.
Възможно е в резултат на полученото от ищцата травматично увреждане,
същата да е получила психоневроза, но няма обективни данни какъв е бил
психическият й статус преди травматичното увреждане. Съгласно приетата
СПЕ се установи, че при ищцата се открива лека депресивност и състояние на
загриженост с развиване на депресивна реакция, които се констатират чрез
използване на тестова методика.
От представените болнични листове (л.14-15 от първоинстанционното
дело) се установи от представените болнични листове - № Е20171520944 за
периода от 28.09.2017г. до 04.11.2017г.; № Е2017126784 за периода от
05.11.2017г. до 21.11.2017г.
По делото е представена цялата преписка по трудовота злопоука с Д.И.,
декларирана с документ № 347 от 06.10.2017г. от ТП на НОИ – гр. Ловеч
(л.115-141 от първоинстанционното дело ). Трудовото злопоука е
декларирана с вх. № 347 от 06.10.2017г. от осигурителя – ответник „КРИС
ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“, станала с Д.И. на 28.09.2017г.. Съгласно
Разпореждане № 51041040/16.10.2017г. инцидентът е приет като трудова
злополоука по чл.55, ал.1 КСО. Прието е наличие на внезапно увреждане на
здравето на лицето, а именно фрактура на дясна ръка в областта на китката,
станало през време и във връзка с извършената работа – при придвижване на
стъпалата на сградата, слизайки от втори към първи етаж – подхлъзване и
падане. По делото е прието и административно дело № 27/2019г. по описа на
Административен съд – Ловеч и административно частно дело № 9632/2020г.
11
по описа на ВАС, с което е отказано възобновяване на административното
производство по АПК. Разпореждането е влязло в законна сила на
01.11.2017г.
В производството пред ТП на НОИ – гр. Ловеч е приложен протокол за
резултатите от извършено разследване на злопоуката, видно от което за място
на злополуката е: гр.************, „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД,
стълби в коридора на дружеството, в 14.45 часа на 28.09.2017г. Съгласно
данните от този протокол свидетели, които оказали първа помощ на ищцата
са И.Б.. Прието е, че при злополуката няма допуснати нарушения на
нормативните актове, както и лица допуснали нарушения. Като мярка за
недопускане на подобни злополуки е отбелязано: провеждане на извънреден
инструктаж.
От предоставения снимков материал, находящ се на л.52-53 от
първоинстанционното дело се установи, че по процесните стълби има
парапет и залепени ленти върху стъпалата, с цел да се намали възможността
от подхлъзване.
По делото се разпитани свидетели, които съдът кредитира напълно като
пълни, достоверни и взаимнодопълващи се.
Свидетелят Д.С. (л.104 – 104 от първоинстанционното дело )
установява фактите, че се намира в приятелски отношения с ищцата, живее в
гр.София, но ежедневно контактува с ищцата по телефона. Разказва историята
как е научила, че ищцата е с гипсирана ръка и е била в болница. Установява
обстоятелствата, че е посетила ищцата в болницата по време на лечението и
възприема, че ищцата не е добре, травмирана е, има ожулени крака,
охлузвания по главата, в ръката. Ищцата била много зле и се притеснявала
дали ще може да работи с ръката си, дали ще си намери подходяща работа.
Близо половин година след инцидента ищцата не е могла да се съвземе.
Свидетелката не установява датата на която ищцата си счупила ръката.
Свидетелят Н.В. (л.104 – 104 от първоинстанционното дело ) е съседка
на ищцата и видяла, че в деня на злопоуката мъж е докарал Д. с нейната кола.
Свидетелката слезнала долу, видяла я и разбрала, че е паднала на работата,
имала белези по лицето. Установява факта, че след инцидента на същата дата
била нервна, разстроена, много неуравновесена. Свидителката ходила всеки
ден да помага на ищцата за къщната работа, тъй като дясната й ръка била
12
гипсирана. В този период ищцата била много разстроена, плачела
непрекъснато, страдала, че доходът й е малък. Тези страдания продължили 6
месеца. Свидетелката не установява на коя дата е видяла ищцата за първи път,
когато мъжът е докорал ищцата в тях.
Свидетелят И.Б. (л.71 – 76 от първоинстанционното дело) работи като
чист в ответното дружество. Същата била първата, която видяла ищцата
седнала на стъпалата, която плачела и си държала ръката. Около ищцата
нямало никакви материали или стоки. Същото се случило около 14.45 часа на
27.09.2017г.. Ищцата й казала, че си счупила ръката. Свидетелката направила
студен компрес на ръката и извикала свид. Т. И.. След това дошли свид. Т. И.
и свид. М.Б.. Свидетелката установява факта, че стълбите, по които ищцата
твърди, че е паднала, са обезопасени – има поставен парапет и на стъпала има
противоплъзгаща лента. От три години работи в дружеството и не знае за
друг инцидент, свързан с падане по стълбите.
Свидетелят Т. И. (л.71 – 76 от първоинстанционното дело) установява
факта, че свид. Б. я извикала и видяла, че ищцата е била седнала на стъпалата
като се е оплаквала от болки в ръката. След това около 15.00 часа на
27.09.2017г. заедно с дежурния шофьор откарали ищцата до болницата в гр.
Ловеч. Дежурният лекар в Ловеч, извършил преглед и направил превръзка на
ръката. Ищцата била отказала рентгенова снимка. В болницата престояли
около 30-60 минути, след което заедно с шофьора се върнали в дружеството.
Ищцата останала до края на работното време, като обяснила, че имала да си
доработва нещо спешно. Свидетелката установява факта, че стълбите по
което ищцата твърди, че е паднала са обезопасени – има поставен парапет и
на стъпала има противоплъзгаща лента. За периода, в който работи в
дружеството не знае за друг инцидент, свързан с падане по стълбите.
Свидетелят М.Б. (л.71 – 76 от първоинстанционното дело) в разпита
си от около година преди инцидента работил като шофьор в ответното
дружество. Установява факта, че по разпореждане на началника при
приключване на работния ден е закарал Д. до дома й с нейната лична кола.
Това се наложила, тъй като същата била със счупена ръка и била превързана.
След това друг колега дошъл да го вземе и се завърнал в дружеството.
Свидетелят И.А. (л.71 – 76 от първоинстанционното дело) работи като
представител на „Дженерали застраховани“. Същата уставовява факта, че
13
ответното дружество има сключена застраховка за своите работници в това
дружество. Представляващият ответното дружество, г-жа Б., й се обадила на
28.09.2017г. с искане за завеждане на щета, съответно да насрочи преглед при
специалист – ортопед, тъй като служителкта на дружеството била със счупена
ръка. На 29.09.2017г. е запазен час при д-р Д. На същата дата около 10.00
часа свидетелката отишла в ответното дружество да вземе пострадалата, но
последната не се появила. Първоначално по телефона й се обадила св. Т. И.,
но ищцата отказала да отиде на място, за да бъде прегледана от специалист.
Тогава свид. И.А. решила лично да разговаря с нея, обяснила й, че е уговорен
преглед при специалист, който ще направи рентгенова снимка и ще назначи
последващи процедури. Ищцата отново отказала, като първоначално заявила,
че е в гр.Плевен, но в хода на разговора потвърдила, че е в гр.Ловеч, но няма
да даде никой да й пипне ръката. Същата искала да й помогне да получи
обезщетение чрез застрахователя.
Ищцата Д.И., на основание чл.176 ГПК е дала обяснения (л.104 – 104
от първоинстанционното дело), от които се установява следното: слизайки
надолу от цеха по стълбите на разделителната площадка, още на първото
стъпало кракът й се запъхнал на лайсната, която е поставена против плъзгане
и полетяла напред. Същата нямало как да се хване с лявата ръка за парапета,
тъй като била заета с плата, който носела, а в дясната имала ролетка (а по-
рано казва, че ролетката и ножица били в джоба на дрехите й). При падането
усетила остра болка в ръката, главата и колената. Първа дошла свид.И.Б.,
която видяла, че стене на стълбите. Свидетелката се обадила на свид. Т. И. и
заедно с нея и един от шофьорите отишли в болницата. Прегледът бил
извършен при д-р Й., към който била изпратена от личния лекар д-р Г..
Ортопедът е изпратил ищцата за рентенова снимка, след което направил
гипсова превръзка. Прегледът продължил около 1 – 1.30 минути. След него се
върнала на работа единствено, за да си вземе колата, като за целта друг
шофьор от фирмата закарал автомобила до дома й. Твърди, че инцидентът е
станал на 27.09.2017г. На следващия ден на 28.09.2017г. отишла в болницата
в Плевен като не си спомня дали са й пратили рентгенография, която би
трябвало да е в досието й.
Съдът не кредитира като достоверни обясненията на страната, тъй като
взаимно си противоречат както със себе си, така и с останалите факти по
делото (арг.чл.175 ГПК). В обясненията няма установен факт, който да е
14
неизгоден за страната. Първо в началото на обясненията си ищцата твърди, че
в ляватата ръка държала плат, а в джоба имала ролетка, ножица. В края на
обясненията си ищцата твърди, че в лявата ръка държала плат, а в дясната
ролетка, поради което не е могла да се захване за паратепа и паднала. Същото
си противоречи, вътрешно и с показанията на свид. Б., която твърди, че
когато намерила ищцата седнала на стълбите не е установила платове или
ролетки, ножици на стълбите или в нея. Освен това ищцата твърди, че се
подхлъзнала в лайсната на стъпалата, която била предназначена против
падане. От приетият снимков материал се установи, че върху стълбите не са
залепени лайсни, а лепенки, с цел да увеличи сцеплението и да предотврати
плъзгане, респективно падане по стъпалата. Същото се установява и от
показанията на свид.Б. и свид. И., които твърдят за лепенки, а не за лейсни.
В производството по чл.193 ГПК се установи, че за 2017г. не е бил
подаден сигнал на спешен телефон 112 (л.56, л.61) за името на ищцата или за
инцидент на територията на ответното дружеството. Не е регистриран и
преглед на ищцата в Центъра за спешна медицинска помощ – гр.Ловеч, тъй
като екипите извършват прегледи на лица, подали сигнал на телефон 112.
Останалите пациенти, потърсили сами медицинска помощ, попадат в
Спешното отделение на МБАЛ – Ловеч.
От представено удоставерение от д-р Г. (л.69, л.70) се установи, че за
периода от 26.07.2017г. до 28.09.2017г. ищцата не е била негова пациентка и
не е била издавана медицинска документация за нея. Същата е попълнила
формуляр на 28.09.2017г., с което е направила избор на личен лекар д-р А.Г..
До тази дата същата не е била пациент на д-р Г..
От представено удостоверение от МБАЛ – Ловеч (л.71, л.75) се
установи, че за периода от 26.09.2017г. до 28.09.2017г. ищцата няма
регистриран преглед в лечебното заведение и в спешното отделение на
болницата, нито пролежаване.
От представена справка от „СМДЛ ИМУНО-МЕД 77“ ООД се установи
(л.73-74), че 26.09.2017г. е направено образно изследване на ищцата,
изразяващо се в рентгенография. Приложена е разпечатка от системата, с
което се идентифицира лицето, датата на раждане и датата на образното
изследване. Същото се установява и от приетият документ от въззивника –
ответник. Часът на датата на направеното изследване не може да се установи,
15
тъй като системата не запазва този час (л.20-21).
От представената снимка от рентгенография (л.111 от
първоинстанционното дело) се установи, че същата е направена на ищцата на
дата 26.09.2017г.
От представената застрахователна полица (л.56-57 от
първоинстанционното дело) се установи, че ответникът е бил застрахован
като ищцата е била трето ползващо се лице по Договор за групова
застраховка „Злопоука и заболяване“ при „Дженерали Застраховане“ АД.
Същото се потвърждава и от свид. И.А..
От правна страна
Предявени са обективно кумулативно съденинени осъдителни искове с
правна квалификация по чл.200 КТ, а именно за заплащане на:
1 852,60 лева /хиляда осемстотин петдесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от
06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ. на дата 27.09.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./
до окончателното изплащане на вземането;
20 000 лв. /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на декларирана трудова
злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ.
на дата 27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането;
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да докаже:
внезапно увреждане, наличието на трудово правоотношение между страните
към момента на внезапното увреждане, самото увреждане да представлява
трудова злопоука, установена по надлежния административен ред, настъпили
имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер, както и
причинно-следствената връзка между увреждането и претендираните вреди.
В тежест на ответника е да оспори истинността на Разпореждане №
51041040 от 16.10.2017г. на ТН на НОИ, гр.Ловеч, с което се установява
трудовата злопоука.
По делото не е спорно, а и от доказателствата се установи, че страните
16
са били обвързани от трудово правоотношение за периода 10.04.2017г. –
10.10.2017г., не се спори, че ищцата е получила внезапно увреждане, не се
спори, че същата е претърпяла неимуществени вреди. Същото се установи от
приетия трудов договор и приложенията към него, както и с признаването на
ответника за факта за трудово правоотношение. СМЕ, СПЕ и свидетелските
показания напълно установяват внезапното увреждане, претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Ищецът успешно е
доказал и причинно-следствената връзка между настъпилото увреждане и
претърпените неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, че след инцидента ищцата е била в отпуск
за временна нароботоспособност в периода от 28.09.2017г. до 21.11.2017г.
Спорно остава между страните датата на увреждането, дали същото е
следва да се квалифицира като трудова злопоука, какъв е механизмът за
увреждането и наличието на причинно-следствена връзка между вредата и
претърпените имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че трудовата злопоука е станала на
28.09.2017г. С отговора на исковата молба (л.37 от първоинстанционното
дело) ответникът е признал, че е допуснал допуснал техническа грешка при
декларирането на трудовата злопоука като вместо на 27.09.2017г., написал
28.09.2017г. Същото се е дължало, поради факта, че след представяне на
болничния лист на 06.10.2017г. от ищцата, работодателят е възприел
записаната дата в болничния лист за датата на увреждането. Такова изявление
се прави и от процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 29.05.2018г.
(л.71 от първоинстанционното решение) и от ищеца с допълнителна
уточнителна молба от 11.07.2018г. (л.110 от първоинстанционното решение).
Свид. И.Б. и свид. Т. И. установяват, че на 27.09.2017г. видяли ищцата
седнала на стълбите и да плаче, тъй като по нейните думи е паднала и си
счупила ръката. Ето защо всички доказателства сочат, че трудовата злопоука
би следвало да е станала на 27.09.2017г. Отразената дата в Разпореждането на
НОИ, а именно 28.09.2017г. следва да се отчита като техническа грешка. В
този смисъл изявлението както на ответника, така и на ищеца се квалифицира
като оспорване съдържанието на Разпореждане № 51041040 от 16.10.2017г. на
ТН на НОИ, гр.Ловеч, с което двете страни са съгласни, че посочената дата не
отразява тяхната действителна воля. Ето защо 28.09.2017г. от исковата молба
17
и от разпореждането следва да се тълкува като 27.09.2017г.
Съгласно чл.55, ал.1 КСО под трудова злопоука следва да се разбира
всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време или във връзка или
по повод на извършваната работа както и при всяко работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или
смърт.
Установяването на факта на злопоуката и квалифицирането й като
трудова се извършва по реда на чл.57 – 60 КСО и Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злопоуки (НУРРОТЗ),
приета на основание чл.57, ал.3 КСО. Процедурата по цитираните разпоредби
преминава първа през установява на обстоятелствата, при което злопоуката е
настъпила, а в последствие и оценка дали същата следва да се квалифицира
като трудова. Това производство се осъществява от длъжностно лице от ТП
на НОИ, което е компетентно да издаде Разпореждане на основание чл.57
КСО, с което да признае злопоуката като трудова или да не признае трудовия
й характер. Разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ подлежи на
обалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, а то съответно пред
Административен съд по реда на АПК, на основание чл.118 КСО.
Разпореждането влиза в сила, когато актът не е обжалван в законовия срок
или ако е обжалван е потвърден. Разпореждането е влязло в сила, поради
което съдът е обвързан от направените констатации относно обстоятелствата.
Разпореждането по чл.57 КСО представлява официален свидетелстващ
документ (Решение № 753 от 28.01.2011г. по гр.д. 457/2010г. на ВКС, III
г.о., Решение № 31 от 02.02.2011г. по гр.д. № 1894/2019г. на ВКС, III г.о.у
Решение № 109 от 12.03.2012г. по гр.д. № 622/2011г. на ВКС, IV г.о.) и
като такъв се характериза с материална (верност) и формална (авторство)
доказателствена сила. В настоящото производство е открита процедурата по
чл.193 ГПК относно верността на документа. Не се оспорва формалната
доказателствена сила на разпореждането, че е направено от посоченото в него
длъжностно лице, в предвидените в закона правомощия. Ответникът цели да
обори материалната доказателствена сила на този документ досежно датата,
мястото и обстоятелството, при което е настъпило увреждането. По този
начин се оспорва факта, че трудовата злопоуката е станала на 28.09.2017г.,
т.е. написаното в разпореждането не отразява действително случилото се.
18
Оспорването на документа е средство за защита срещу обвързващата
доказателствена сила на документа и в процесния случая – материалната. В
производтвото по чл.193 ГПК, ако се установи неистинност на оспорения
документ, той изобщо се изключва от доказателствата по делото и не може да
бъде ползван при формиране на изводите на съда досежно релевираните за
спора факти. В този симсъл е Решение 249 от 12.11.2012г. по гр.д. №
270/2012г. на ВКС, II г.о.
Неистиността на документа може да се разкрие със всички
доказателствени средства, включително и свидетелски показания (чл.194, ал.1
ГПК).
Настоящият състав прие, че въззивникът – ответникът успешно е
оспорил истиността на Разпореждане № 51041040 от 16.10.2017г. на ТН на
НОИ, гр.Ловеч. От приетият по делото диск с ренгенография, приложените
справки от МБАЛ – Ловеч, УМБАЛ – Плевен, д-р А.Г., СМДЛ „ИМУНО
МЕД 77“ ООД, ЦСМП – гр.Ловеч се установи, че за периода от 26.07.2017г.
до 28.07.2017г. ищцата няма регистриран преглед в спешното, не е правено
образно изследване, въз основа на медицинско нареждане от спешен кабинет.
Лицето не е водено в медицинските журнали, следователно липсва преглед и
извършени изследвания за датата 27.09.2017 г. Освен това ищцата е
постъпила на лечение в УМБАЛ – Плевен въз основа на представена от нея
рентгенография, а не направено образно изследване там. В допълнение от
приетите справки от СМДЛ „ИМУНО МЕД 77“ ООД и представения диск се
установи, че действително ищцата е имала травматично увреждане, но
същото е констатирано един ден (26.07.2017г.) преди твърдяната и
претендирана злопоука, а именно 27.09.2017г. и два дни преди постъпване в
болнично лечение (28.09.2017г.). От представената Епикризи от УМБАЛ –
Плевен липсват данни за направена рентгенография. Няма свидетел –
очевидец, който да установи факта, че ищцата е паднала на стълбите. Всички
свидетели установяват косвени факти, че са намерили същата да седи на
стълбите и да плаче от болка, тъй като си била счупила ръката. В самите
обяснения ищцата се обърква като един път казва, че се подхлъзнала на
лайсна, а в действителност има залепени лепенки на стъпалата. След това
казва, че едната ръка е била заета с плат, а другата свободна, но не е могла да
се хване за парапета. После казва, че в другата ръка държала ролетка. Никой
от свидетелите не установява, че ищцата е държала предмети или имало
19
разпилени предмети по стълбите, какъвто извод налага формалната логика,
когато човек пада по стълби и държи със себе си предмети.
От представените доказателства се установи, че е имало травматично
увреждане, което е констатирано на 26.09.2017г. чрез образно изследване,
направено в частна лаборатория. Липсват данни от кога е назначено това
изследване, кой го е заплатил, какво е разчитането на снимката. Няма
медицински данни ищцата да е посетила болницата в грЛовеч на 27.09.2017г.
Същевремнно се твърди, че има трудова злопоука на 27.09.2017г., която дата
е променена в хода на процеса от 28.09.2017г.
Ето защо на основание чл.194, ал.4 ГПК съдът прие, че Разпореждане №
51041040 от 16.10.2017г. на ТН на НОИ, гр.Ловеч е неистински документ и го
изключи като доказателство по делото. Ищецът не е доказал, че настъпилото
увреждане има характера на трудова злопоука. Няма надлежен и истински
документ от компетентно издаден орган, установяващ съществуващото
увреждане като трудова злопоука. Само на това основание исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
За допълнение на изложението следва да се изложат и следните
обстоятелства.
На рентгеновата снимка от 26.09.2017г. се установи, че има разместено
счупване, т.е. на тази дата е констатирано увреждането. Въз основа на тази
снимка е взето и извършено оперативно лечение, на 28.09.2017г. в УМБАЛ –
Плевен. Свидетелите твърдят, че на 27.09.2017г. (а ищцата в ИМ на
28.09.2017г.) се е осъществило падане, за което няма свидетел – очевидец. Per
argumentum a contrario, ако се приеме, че е имало падане, то не е доказано,
че падането от 27.09.2017г., респективно 28.09.2017г., е причинило
счупването, установено на 26.09.2017г. Същото само е могло да усили
оплакванията от по-рано получена травма. В този аспект, събраните по делото
доказателства създават тройно обоснован извод, че травматичното увреждане
е настъпило преди евентуалното падане или е имало инсценирано падане,
които две основания изключват a priori характера на увреждането като
трудовата злопоука. Липсват данни, че на ищцата е направена
рентгенография, когато свид. И. и свид. Б. са я откарали в МБАЛ – Ловеч.
По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът установи,
20
че не е доказана причинно-следствената връзка между претендираните вреди
и травмата. По нея са представени фактури (л.11-13 от първоинстанционното
дело) за:
1) № ********** от 06.10.2017г. за закупени медицински изделия –
тясна права плака, 1 бр., на стойност 1 770 лева; Към тази фактура са
приложени платежни от 30.04.2018г., 16.05.2018г., 29.06.2018г. на обща
стойност 670 лева (л.95-97 от първоинстанционното дело).
2) № ********** от 05.10.2017г. за такси към клиника по ортопедия в
размер на 40.60 лева; Записано е, че сумата следва да се плати в брой. Липсва
представен фискален бон за извършено плащане.
3) № 30 от 16.10.2017г. за закупен гипс и вата на стойност 42.00 лева.
Представен е фискален бон за извършено плащане.
Не е достатъчно ищецът да представи фактурите. Същият следва да
ангажира доказателства, че сумите по фактурите са реално платени, т.е.
направен е разход, представляващ имуществена вреда. Освен това следва да
се ангажират доказателства, че закупените изделия са във връзка с
получаната травма. Съдът няма необходимите знания, за да прецени дали
закупените изделия – плаки, гипс и вата са са необходими във връзка с
травматичното увреждане, за какво се налагат, дали са следствие от правилно
лечение или неправилно, настъпило при неизпълнение на медицинските
предписания, което се дължи във вина на пациента. Няма реално представени
доказателства дали закупената плака е поставена. Няма доказателства за
стикера на използвания и закупения имплант, който се залепва във формуляра
за ИЗ, на основание Клинични пътека (1 - 298) по Наредба № 34, Правила и
ред за определяне на стойностите на дейностите за болнична медицинска
помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ.
Доказателства не се установява и в представената епикриза. Не са
представени доказателства ако медицинското изделие дали изобщо е
закупено с оглед възможностите за вътрообщностната доставка и
придобиване. Представените фактури не са доказателство за закупена вещ, а
наличие на облигационно задължение.
По изложените съображения, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Решение
№ 260126/15.07.2021г. по гр.д. 52/2018г. по описа на РС - Ловеч, пети
граждански състав следва да се отмени изцяло, а предявените обективно
21
кумулативно съединени искове, с правна квалификация по чл.200 КТ,
предявени от Д. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.************* срещу
КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. **************, представлявано от Р. М. Б., с които се иска
да се заплатят следните суми: 1 852,60 лева /хиляда осемстотин петдесет и
два лева и шестдесет стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347
от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ. на дата 27.09.2017г. –
28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
/02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането; 20 000 лв. /двадесет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017
г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ. на дата 27.09.2017г. – 28.09.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до
окончателното изплащане на вземането, следва да се отхвърлят като като
неоснователи и недоказани.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски в полза на въззивника – ответник „КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСТРИЙС“ АД.
В първоинстанционното производство са направени следните разходи
от ответника „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД.: 1 128 лева,
представляващи адвокатски разноски (л.40, л.180 от първоинстанционното
дело), 70.00 лева, представляващи депозит за вещо лице за СМЕ (л.63 от
първоинстанционното дело). Представени са доказателства за извършени
разходи. Общото направените разходи са 1198 лева.
Пред въззивното производство са направени следните разходи от
въззивника - ответник: 600.00 лева за изготвяне на отговор на въззивна жалба
и 1320 лева за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство
(л.91-92) и 197.05 лева, представляващи държавна такса за въззивна жалба
(л.24). Представени са доказателства за реално изплатени суми.
Съгласно чл.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения се присъжда разноски за изготвяне на
отговор на въззивна жалба и въззивна жалба, без процесуално
22
представителство. Искането на въззивника – ответник следва да бъде
отхвърлено за сумата за изготвяне на книжа, а да се уважи претенцията само
за процесуално представителство, на основание чл.8 от Наредбата.
Искът за имуществени вреди е с цена от 1852.60 лева. Дължимото
адвокатско възнаграждение се определя на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, а именно 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. до 5000 лева.
Горницата от 1000 лева до 1852.60 лева е 852.60 лева, чиито 7 % от тях се
равняват на 59.68 лева. Така дължимото минимално адвокатско
възнагражедние е 359.68 лева
Искът за неимуществени вреди е с цена от 20 000 лева. Дължимото
адвокатско възнаграждение се определя на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата, а именно 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Горницата
от 10 000 до 20 000 лева е 10 000, чиито 3 % се равняват на 300 лева. Така
дължимото адвокатско минимално възнаграждение е 1130 лева.
Общата претендира сума е 1920 лева. Предвид направеното възражение
от въззивника - ищец за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
исканата сума за второинстанционното производство следва да бъде намалена
до определената по Наредбата, а именно сумата от 359.68 лева и 1130 лева.
Същата се равнява на 1489.68 лева за двата иска за втора инстанция.
Въззивник – ищец Д. П. ИВ. следва да бъде осъдена да заплати на
„КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД следните сумите: 1 198.00 лева (хиляда
сто деветдесет и осем лева), представляващи разноски в първата инстанция;
2 687.68 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и
осем стотинки), представляващи разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
По делото са направени следните служебни разноски: 70.00 лева,
представляващи възнаграждение изготвяне и защита на СМЕ (л.150 от
първоинстанционното дело) и 120.00 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за изготвяне и приемане на СПЕ (л.171, л.175 от
първоинстанционното дело). Дължимата държавни такси по исковете се
определят, съгласно чл.72-73 ГПК вр. чл 1 от Тарифата за таксите към ГПК,
както следва: за иска за имуществени вреди е в размер на 4 % от 1852.60 лева,
което се равнява на 74.10 лева; за иска за неимуществени вреди 4 % от 20 000
лева, което е 800 лева. Държавната такса за въззивната жалба по иска за
23
неимуществени вреди, на основание чл.18 от тарифата за таксите към ГПК е
50 % от 800 лева, което е 400 лева.
На основание чл. 83, ал.1 т.1 ГПК такси и разноски по делото не се
внасят ог ищеца и въззивник – ищец Д. П. ИВ.. На основание чл.83, ал.3 ГПК,
направените разноски, в т.ч. необходимите държавни такси (Определение №
285 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2814/2015 г., I т. о., ТК ) се плащат от
бюджета на съдебната власт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.1 ГПК, изцяло Решение №
260126/15.07.2021г. по гр.д. 52/2018г. по описа на РС - Ловеч, пети
граждански състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове, с
правна квалификация по чл.200 КТ, предявени от Д. П. ИВ., ЕГН **********,
с адрес: гр.************* срещу „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. **************,
представлявано от Р. М. Б., с които се иска да се заплатят следните суми:
1 852,60 лева /хиляда осемстотин петдесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от
06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ. на дата 27.09.2017г. –
28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
/02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането;
20 000 лв. /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на декларирана трудова
злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ.
на дата 27.09.2017г. – 28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на
вземането;
като неоснователи и недоказани.
ОСЪЖДА Д. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.************* да
заплати на „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС" АД, ЕИК *******, със седалище
24
и адрес на управление: гр. **************, представлявано от Р. М. Б.
следните сумите: 1 198.00 лева (хиляда сто деветдесет и осем лева),
представляващи разноски в първата инстанция; 2 687.68 лева (две хиляди
шестстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки),
представляващи разноски през въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
получаване на настоящото решение пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
чрез ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, по реда на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провежаде на процедура по размяна на книжа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25