№ 329
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513947 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20168773/06.08.2021 г. по гр.д. № 2242/2020 г. по описа на СРС, 77
състав „А.М.“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 200 от Кодекса на труда на
Е. Д. Е. сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени
вреди от трудова злополука на 17.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането – 17.06.2019 г. до окончателното погасяване като искът е
отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения от 100000 лева.
Срещу решението, в частта, с предявеният иск е отхвърлен, е постъпила
въззивна жалба вх. № 25144202/29.09.2021 г., подадена от Е. Д. Е., в която са изложени
са съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства, а изводите на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът като обсъдил получените
травматични увреждания не е съобразил, че те са необратими, както и че не може да
упражнява професията на шофьор, поради което и размерът на обезщетението,
определено по чл. 52 от ЗЗД било несправедливо. Отделно било уважено и
възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване на вредоносния
резултат, но поддържа, че не е налице груба небрежност. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което
1
предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25164635/15.11.2021 г., подаден от въззиваемия „А.М.“ ЕООД. Поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 2242/2020 г. по описа на СРС, 77 състав е образувано
по искова молба, подадена от Е. Д. Е., с която е предявен иск с правно основание чл.
200 от Кодекса на труда против „А.М.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответното дружество на
длъжност „шофьор на товарен автомобил“ и на 17.06.2019 г. като пътувал със
служебен камион „Ивеко“ от Бобов дор посока гр. София, около 12.30 часа на
автомагистрала Струма, претърпял ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП е получил
множество увреждания – фрактура клавикуле декстра, фрактура през формален магнум
и левия окципитален кондил, фрактура на страничните израстъци на Л1 и Л2, фрактура
на ХI ребро отдясно по задна аксиларна линия. Бил изписан от болнично заведение на
22.06.2019 г. на болкоуспокоителни, с болки, но без риск за живота. При извършено
изследване било установена и фрактура от стабилен тип на тялото на С7, както и
контузии на телата на ТХ1, ТХ2. Посочва, че лечението му било продължено при
домашни условия, но бил напълно нетрудоспособен за период от 180 дни, както и към
момента на подаване на исковата молба. Пълното му възстановяване било невъзможно
и не можел да води пълноценен живот. Оценява неимуществените вреди на 100000
лева. Моли ответникът да заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, ведно със законната
лихва от датата на трудовата злополука – 16.07.2019 г. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „А.М.“
ЕООД оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва твърденията, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, както и че на 17.06.2019 г. е настъпило ПТП.
Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер като поддържа, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на пострадалия, който е самокатастрофирал и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради допусната груба
небрежност от работника. Поддържа, че в конкретния случай, не били налице никакви
нарушения от страна на работодателя, тъй като бил проведен начален инструктаж, а
така също и инструктаж в деня на настъпване на злополуката. Моли предявения иск да
2
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице
основания за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди – настъпила трудова злополука, в резултат на която ищецът е получил
твърдените от него увреждания. Определил е дължимото обезщетение в размер на
50000 лева, като го е намалил с 50 %, като е приел, че трудовата злополука е настъпила
при груба небрежност на работника.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че решението в
обжалваната част е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника
или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и
неимуществените вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че на 30.05.2019 г. между „А.М.“ ЕООД и Е. Д. Е. е сключен трудов договор,
по силата на който Е. е заемал длъжността“ шофьор на тежкотоварен автомобил“ с
място на работа гр. Перник. При съществуването на трудовото правоотношение, на
17.06.2019 г. ищецът е претърпял ПТП, което с Разпореждане № 23554/11.10.2019 г. на
длъжностно лице при ТП – София грд на НОИ е прието за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 от КСО.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на настъпилото ПТП Е.
Е. е получил травматичен шок, счупване в областта на форамен (отвор) магнум на
главата (левия окципитален кондил), счупване на страничните израстъци на първи и
втори лумбален прешлен, счупване на тялото на 7-ми шиен прешлен – стабилен тип,
счупване на 1-ви и 2-ри гръден прешлен, дисков пролапс на ниво 5 и 6 шиен
прешленен. Вещото лице от допуснатата съдебно-медицинска експертиза е заявило, че
уврежданията в областта на гръбначния стълб и отвора на черепа тилно са причинили
на пострадалия трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30
дни, счупването на дясната ключица – трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на дясното ребро-временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочва, че болките и страданията,
3
претърпени от злополуката, по време на лечението и възстановителния период били с
постепенно затихващ характер в резултат на проведената терапия, но ищецът бил
временно неработоспособен за срок от 180 дни, като е спазвал постелен режим за 30-40
дни, носил шийна яка за 60 дни и е бил в невъзможност да се обслужва. Вещото лице
заявява, че към момента на изготвяне на заключението Е. Е. не е напълно възстановен,
като състоянието му е в период на динамично наблюдение. С Решение № 1012 от
09.06.2021 г. на ТЕЛК II състав към МБАЛ „Р.А.“ АД на Е. Е.ов е определен процент
на временна неработоспособност от 50 % в резултат на трудова злополука от
17.06.2021 г. за срок от една година. В допълнително заключение на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че за в бъдеще болките и страданията и
неудобствата от получените травми ще са свързани с ускоряване на възрастовите
промени на гръбнака, ще има оплаквания с периодичен характер, като лечението им е
свързано с периодично вземане на болкоуспокояващи лекарства, витамини от група Б,
фициолечение, електростимулация, два пъти годишно – балнеолечение.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ася М. Е.а – съпруга и А. М. Д.а –
майка на ищеца. В показанията си свидетелите установяват, че след катастрофата му е
оказана медицинска помощ е бил в болница около 2 седмици. След изписването му
отишъл при майка си, която се грижела за него. В продължение на 2 месеца трябвало
да остане неподвижен на легло, като ставал само до тоалетна и да хапне. В този период
не можел да се обслужва самостоятелно и изпитвал болки в цялото си тяло. Бил със
шийна яка, която след този период била заменена с по-мека и ищецът я носил в
продължение на един месец. Не можел да работи, както и болките продължавали и към
момента на показанията на свидетелите продължавал да изпитва болки. Не можел да
се грижи активно за децата си.
Въз основа на така събраните свидетелски показания и при спазване на
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите районният съд е
определил справедлив размер на обезщетението в размер на 50000 лева. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, а в мотивите следва да се посочат както
релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер.
Фактите, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост са определени в ППВС № 4/1968 г. и са доразвити в решения
по чл. 290 от ГПК на ВКС, а именно решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело №
372/2010г. на IV г. о., решение № 376/21.10.2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г. о.,
решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г. о., решение
№449/16.05.2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г. о., решение № 554/2012г. по гр. д. №
266/2012г. на ІV г. о., решение № 263 от 21.03.2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г. о.,
4
решение № 70/29.03.2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г. о., решение №
251/21.12.2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г. о., както и Решение №82/20.04.2021 по
дело №1811/2020 на III ГО, Решение №50227/15.12.2022 по дело №169/2022 по описа
на ВКС, III ГО и др.), според които размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди са характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в
най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените. В
мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил трайно
установената съдебна практика и е взел предвид характерът на получените
травматични увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период,
обстоятелството, че те са довери до трайна неработоспособност от 50 %, установена от
ТЕЛК, промяната в качеството на живот и невъзможността му да изпълнява труд,
както продължаващите болки и прогнозата за тяхната продължителност в бъдеще. Въз
основа на установените и обсъдените обстоятелства въззивният съд намира, че
определеното обезщетение в размер на 50000 лева е справедливо и не е допуснато
нарушение на процесуалните правила при определянето му.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, свързани с неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда. Съгласно този
законов текст отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата
небрежност е налице тогава, когато работникът не е положил грижата, която и най-
небрежният би положил, в конкретния случай, че тежките нарушения на правилата за
движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при
което е пострадал работникът или служителят. При възражение по чл. 201, ал. 2 КТ
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото. (в този смисъл Решение №142/27.07.2022 по
дело №3306/2021 по описа на ВКС, III ГО, Решение №50227/15.12.2022 по дело
№169/2022 по описа на ВКС, III ГО и др.)
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 17.06.2019 г. автомагистрала
Струма в посока на движение към гр. София, в района на кв. 53, област Кюстендил, в
5
близост до с. Блатино, водачът Е. Е. при управление на влекач Ивеко А1 СТ с рег. №
******* в товарна композиция с полуремарке Панав НС-136 с рег. № *******, в
светлата част на денонощието на прав участък от пътя, при условия на мокра настилка
на магистралата, при липса на други ППС в близост и при наличие на ограничаващи и
препятстващи видимостта условия, с действия на неправилен и недостатъчен контрол и
подход по неизяснени причини предприема спиране (вероятно предвид скоростта на
движение, неподходящо изпрана при конкретните пътни условия), вследствие на
което при с оглед неправилна преценка и реакция, действия с органите на управление
на влекача и ползване на спирачката (ретардер), водачът губи контрол над
управлението на товарната композиция, влекачът се отклонява в посока наляво, с
последващ удар в предпазната мантинела, вследствие на инерционните сили на
тегленото ремарке, приплъзва се странично в продължителен участък от мантинелата,
след което влекачът се обръща обратно на посоката на движение. Вещото лице дава
заключение, че ПТП би било избегнато, ако водачът е съобразил скоростта си на
движение и действията си с пътните условия – мокра пътна настилка вследствие на
валеж от дъжд и правилно боравене с органите на управление на товарната
композиция – кормилна, спирачна и горивна уредба.
Правилно първоинстанционният съд, при така установените факти и даденото
заключение на съдебно-автотехническата експертиза, е приел, че ищецът, управлявал
товарна композиция в изпълнение на трудовите си задължения, и доколкото е бил
запознат с правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата и
дадените от работодателя инструкции и проведените инструктажи, е можел да
предвиди настъпване на вредоносното събитие – ПТП и е квалифицирал отношението
му като груба небрежност, доколкото само и единствено неговото поведение е станало
причина за настъпване на ПТП, при което е пострадал. Управлявайки с висока,
несъобразена с пътната обстановка скорост и неправилно използвайки спирачката на
влекача (ретардер), той е могъл да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал
да предотврати неблагоприятните последици от поведението си, като не е положил
грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Въз основа на така
установеното, въззивният съд споделя изводите на районния съд, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, както и процентът съпричиняване от 50
%, който е съответен и на установената съдебна практика (например Решение
№50227/15.12.2022 по дело №169/2022 по описа на ВКС, III ГО).
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 77 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден на въззиваемия да заплати сумата от 2040 лева, представляващи направени
6
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20168773/06.08.2021 г. по гр.д. № 2242/2020 г. по
описа на СРС, 77 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. Д. Е., ЕГН-**********, от гр.
Перник, ул. „******* офис 13В да заплати на „А.М.“ ЕООД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление с. Мърчаево, ул. „******* сумата от 2040 лева,
представляващи направени във въззивното производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7