Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София, 07.08.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 23 състав в закрито заседание на седми август през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
при секретаря ………….. и с участието на прокурора ……….‚
като разгледа докладваното от съдията н.ч.д. № 3520 по описа за 2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 1, т.1 НПК.
По делото е постъпила молба от осъдения М.Д.Ц., с която се иска групиране на наказанието „лишаване от свобода“,
наложено на последния по НОХД № 151/2009г. на РС – Берковица с
наказанията, наложени му по НОХД 13302/05г. на СРС, по НОХД № 799/2006г. на СГС, по НОХД № 4460/2005г. на
СГС и по НОХД № 2152/2008г. на СГС.
С разпореждане на РС – Берковица от 25.07.2018г. по
правилата на особената подсъдност по чл.39, ал.1 от НПК делото е изпратено на
СГС.
Въпреки че е компетентен да се произнесе, СГС намира,
че така направеното искане е процесуално недопустимо.
С присъда по НОХД № 2152/2008г. по описа СГС, влязла в сила на 28.04.2010г., 23 с-в на СГС,
НО, на осъдения Ц. е наложено наказание от 17 ( седемнадесет) години „лишаване
от свобода“, което по реда на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание между
наказанията по НОХД № 13302/2005г. на СРС, по което е осъден на 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода, по НОХД№799/2006г. по описа на СГС, по което е осъден на 3
/три/ години лишаване от свобода, по НОХД № 4460/05г. по описа на СГС, по което
е осъден на 4 /четири/ години лишаване от свобода и по НОХД № 2152/2008г. по
описа СГС, а именно това по НОХД № 2152/2008г. по описа на СГС, 23 с-в – 17 /седемнадесет/
години лишаване от свобода, при
първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Със същата присъда е постановено отделното изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години/ и 10 /десет/
месеца наложено на осъдения М.Д.Ц., със снета по делото самоличност, по
НОХД №151/2009г. по описа на РС-Берковица.
На основание чл.24 от НК е увеличено така определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 17 /седемнадесет/ години,
наложено на подсъдимия М.Д.Ц. с 2 /две/
години лишаване от свобода или да изтърпи общо 19 /деветнадесет/ години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
По молба, изходяща от осъдения Ц., е протекло
производство е по реда на чл. 306, ал. 1, т.1 НПК пред СГС, който с определение
от 20.09.2016г., постановено по НЧД № 2429 от 2016 година по описа на СГС, е
оставил без уважение молбата на осъдения М.Д.Ц., с която се иска групиране на
наложените му наказания лишаване от свобода по НОХД 151/2009 г. на РС
Берковица, по НОХД 13302/2005 г. по описа на СРС, по НОХД 799/2006 г. по описа
на СГС, по НОХД 4460/2005 г. по описа на СГС и по НОХД 2152/2008 г. по описа на
СГС. Определението е влязло в сила на 06.10.2016г.
При постъпване на молбата, изходяща от осъдения Ц. съдът ( РС Берковица) служебно е изискал
справка за съдимост на осъдения Ц. с оглед преценка допустимостта и подсъдността
й по чл. 39, ал.1 НПК. По делото е постъпила справка за съдимост от 23.07.2018г.,
от която е видно, че последното осъждане на Ц. е по НОХД № 2152/2008г. по описа
СГС.
При така очертаната съвкупност от факти, за съда
липсва процесуална възможност да пререшава въпрос / определяне на едно общо
най-тежко наказание по чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК/, по който има влязъл в
сила съдебен акт. Освен, че с присъдата
по НОХД № 2152/2008г. по описа СГС са обхванати всички предходни осъждания на Ц.,
включително и това по НОХД № НОХД №151/2009г. по описа на РС-Берковица, като е
постановено отделното му изтърпяване, така и в производството по НЧД № 2429 от
2016 година по описа на СГС е налице влязъл в сила съдебен акт именно по
въпросите, предмет на разглеждане по чл. 306, ал.1,т.1 от НПК .
Несъмнено е, че производство по реда на
чл.306,ал.1,т.1 от НПК е допустимо когато
има нови факти – ново осъждане на лицето или неизвестен за решаващия съд
съда факт / напр. осъждане, което не е било взето предвид при преценката
приложимостта на чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК/. В случая обаче такова ново обстоятелство
не се установява. Наличието на влязъл в сила съдебен акт и липсата на нови
обстоятелства, обуславящи и ново произнасяне, води до извод за процесуална
недопустимост на искането на осъдения. Ако се сподели обратната логика – че
въпросите по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК биха могли да бъдат пререшавани
въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт – това неминуемо би довело до множественост
на съдебните актове и наличието на противоречиви такива / напр. с или без
приложение на чл.24 НК/ и следващите от това неопределеност във времето на
детерминиране на наказанието и правна несигурност както по отношение на
осъденото лице, така и спрямо държавните органи, ангажирани с изпълнението на
наказанията. Тъй като това е в противовес с обществения интерес следва да бъде
прието, че нестабилността на определенията по чл.25, ал.1, вр. чл.23,ал.1 от НК е относителна и вече
разрешен въпрос би могъл да бъде предмет на ново разглеждане единствено при
наличието на нови факти / в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – ТР № 3/2009г.
на ОСНК на ВКС – „..е недопустимо да се приеме, че съдът може да се произнася
по правилността на влезли в сила съдебни актове, при постановяването на които е
допуснато нарушение, като пререшава отново въпроса за съвкупността по реда на
чл. 306, ал.1, т. 1 НПК. Такива присъди, решения или определения могат да се
коригират само по реда на възобновяването, тъй като обратното би нарушило
забраната по чл. 24, ал.1, т.6 НПК…”/.
Ето защо и настоящото производство се явява
процесуално недопустимо, като
съдията-докладчик счита, че настоящото разпореждане има възможност да бъде обжалвано
и/или протестирано по реда на глава 22 от НПК,
тъй като се прекратява производството по делото, като по този начин се отказва
произнасяне по съществото на спора от съда и същевременно липсва акт по смисъла
на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, подлежащ на проверка по реда на глава 21 НПК.
Водим
от горното
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения М.Д.Ц., с която се иска групиране на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД № 151/2009г. на РС –
Берковица с наказанията, наложени му по НОХД 13302/05г. на СРС, по НОХД № 799/2006г. на СГС, по НОХД № 4460/2005г. на
СГС и по НОХД № 2152/2008г. на СГС и ПРЕКРАТЯВАМ
производството по НЧД № 3520/2018г. по описа на СГС.
Препис
от разпореждането да се връчи на СГП, отдел „Изпълнение на наказанията” и на
осъдения Ц..
Разпореждането подлежи на обжалване и
протестиране пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
При постъпване на жалба или протест да
се приложи по делото определението на СГС, НО, 23 с-в от 20.09.2016г.,
постановено по НЧД № 2429 от 2016г.
СЪДИЯ в СГС: