О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..
гр. Карлово, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
пети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1392 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.323 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск за развод, предявен
от В.С.А. с ЕГН **********,*** против Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
многофункционална сграда с офиси, ап. ***, ет.***. С брачния иск са съединени искове на
ищцата за упражняване на родителски права, режим на лични отношения и издръжка
на ненавършилите пълнолетие деца, родено от брака на страните.
В ХОДА НА ДЕЛОТО ищцата е поискала съдът да
определи като привременна мярка ответникът да заплаща на децата си А.Е.А. с ЕГН
**********, роден на *** г. и В.Е.А. с ЕГН **********, роден на *** г. издръжка
в размер на по 300 лева месечно за всяко дете, считано от постановяване на
определението до приключване на производството с влязло в законна сила решение.
Банкова сметка, приъдените суми: **********.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва претенцията по размер.
Сочи, че след раздялата с ищцата, същият й прехвърлил дяловете от общото им
дружество с ограничена отговорност, като целта била майката да осигурява
издръжката на децата. След преустановяване на участието си в общото дружество,
ответникът бил безработен, нямал доходи, поради което признава претенцията за
издръжка, включително по привременните мерки до минималния, предвиден от закона
размер от 140 лева за всяко от децата.
В ХОДА НА ДЕЛОТО ответникът е поискал съдът
да определи като привременна мярка ответникът да ползва общо имущество на
съпрузите, представляващо апартамент, находящ се на бул. „П.. Ц.Л.“ № ***. Ответникът
твърди, че това е единственото семейно имущество и предвид обстоятелството ,че
няма място на което да отседне в град София, а жилището се нуждае от спешен
ремонт, който е започнал преди раздялата, то моли съда да постанови решение, с
което да ползва жилището до приключване на производството.
ИЩЦАТА оспорва претенцията за определяне
кой от съпрузите да ползва общото имущество. ПРАВИ претенция съдът да постанови
общото жилище да се ползва от двамата съпрузи – по ½ ид. част. Възразява
срещу претенцията на ответника съдът да даде разрешение за ремонт на жилището.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са съпрузи, че от
брака си имат родени две деца – А. и В., че съпрузите са разделени от месец
януари 2018 г., че децата живеят с майката – ищца в процеса. Не се спори, че
бащата не е заплащал регулярно средства за издръжка на децата от датата на
раздялата.
Не се спори, че двамата са придобили в
режим на СИО апартамент, находящ се на бул. „П.. Ц.Л.“ № **. Не се спори, че
семейното жилище се ползва от ищцата и е собственост на непълнолетното дете А..
СЪДЪТ, след като се запозна с доводите на
страните по направеното искане за определяне на привременни мерки по реда на
чл.323, ал.1 от ГПК, и съобразно представените в производството доказателства,
намира за установено следното:
ОТНОСНО определянето на издръжка на децата:
Целта на постановяването на привременните
мерки във висящ брачен процес (чл. 323 от ГПК) е да се осигури защита на
интереса на детето в случаите, в които липсва трайна уредба на мерките за
местоживеене на детето, упражняването на родителски права и личните контакти на
родител с дете и неговата издръжка. Привременни мерки могат да се вземат по
всяко време, докато производството по делото, в което същите могат да бъдат
определени, е висящо, като с приключването на делото същите отпадат, тъй като
се заместват от трайната уредба на отношенията, установена със сила на пресъдено
нещо на решението, с което вече е разрешен този спор – арг. и чл. 297 и чл. 298
от ГПК.
Не е спорно по настоящото дело, че страните
са родители на почти ****-годишния А., и В.на *** години. Родителите
не живеят заедно, майката е тази, която полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на децата от м. януари 2018 г. и не се спори, че за
този период от време ответникът не е предоставял средства за издръжка на
децата. на неговото задължение за издръжка и техните нужди от издръжка, не
могат да се противопоставят уговорките между родителите относно разделяне на
имущество, придобито по време на брака, прехвърляне на дружествени дялове и
спорове относно семейни пари. Всеки от родителите е задължен за издържа своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно техните нужди и собствените си
възможности. Законът не освобождава от задължение нетрудоспособните родители и
е въвел минимален размер на дължимата издръжка на едно дете – ¼ от МРЗ
за страната. В конкретния случай ответникът е в трудоспособна възраст,
установено е в процеса и не се спори, че е получил значителна сума от
продажбата на жилище, СИО, фактът че е безработен при наличие на достатъчно
възможности да си осигури работа (включително с оглед заявеното от свидетеля,
че той е бил водещият програмист в дружеството, което е било общо на съпрузите
и благодарение на него са реализирани много високи доходи), означава че същият
може да реализира доходи и осигурява издръжка на децата си. Имуществените
отношения между съпрузите, уговорките им, респективно – евентуалното
неспазване, не могат да освободят който и да е от родителите да издръжка децата
си, отделно, в представеното споразумение, подписано от двамата съпрузи не е
уговаряно ответникът да поема по-малък или незначителен дял от издръжката на
децата заради отчуждаването на дяловете от общото дружество. За пълнота следва
да се отбележи, че самият ответник в отговора на исковата молба е посочил, че
дружеството след раздялата на съпрузите, не работи с пален капацитет. Този факт
не е доказан в процеса, но ако е верен сочи на по-голяма нужда от издръжка на
децата с оглед понижените доходи на майката.
Тъй като не са установено никакви
специфични нужди на децата над обичайните за възрастта им, нито конкретен
размер на доходите на родителите, то съдът намира, че към настоящия момент
следва като привременна мярка съдът да определи издръжка в размер на 250 лева
за 16 годишния А. и 200 лева за В., в какъвто размер издръжката се явява
адекватна за възрастта им.
ОТНОСНО разпределението на семейно
имущество:
Не се спори, че съпрузите са придобили по
време на брака си апартамент ***, на посочения адрес. Установява се от
обясненията им, че същият е с две спални, два санитарни възела, дневна,
трапезария и кухня. Не се спори, че ищцата ползва семейното жилище, което е собственост
на непълнолетното дете на страните – А.. Не се сочи съпрузите да притежават
друго общо имущество. И двамата са направили претенция за ползването на това
жилище, като ответникът основава искането си с необходимост да отсяда в С., за да се вижда с
децата, в частност – с детето В..
Съдът намира, че към настоящия момент
ползването на апартамента, представляващ общо имущество на страните, но не и
семейно жилище, следва да се предостави на двамата съпрузи за общо ползване,
предвид факта, че никой от тях не е установил някаква конкретна нужда от
ползването му. Ответникът не доказва твърденията си от необходимост да отсяда в
жилището, доколкото самият той сочи, че същото не е готово за обитаване.
Претенцията му съдът да разреши довършване на СМР се явява недопустима.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ като привременна мярка Е.П.А. с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето си А.Е.А. с ЕГН **********,
действащо със съгласието на неговата майка В.С.А. с ЕГН **********,*** месечна
издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от подаване на
исковата молба – 02.04.2019 г. до решаване на делото с влязъл в сила съдебен
акт относно прекратяване на брака между страните, упражняване на родителските
права и режима на лични отношения с детето.
ОПРЕДЕЛЯ като привременна мярка Е.П.А. с ЕГН
**********, с адрес ***, да заплаща на детето си В.Е.А. с ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител В.С.А. с ЕГН
**********,*** месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от
подаване на исковата молба – 02.04.2019 г. до решаване на делото с влязъл в
сила съдебен акт относно прекратяване на брака между страните, упражняване на
родителските права и режима на лични отношения с детето.
ОПРЕДЕЛЯ като привременна мярка, съпрузите
В.С.А. с ЕГН **********,*** и Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
многофункционална сграда с офиси, ап. *****, ет.** ДА ПОЛЗВАТ СЪВМЕСТНО С семейното имущество, представляващо:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.1500.2341.2.16, по КККР на
град С., СО, С. (***), одобрени със
Заповед № РД-18-27 от 03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: град С. СО, район И., бул. „П.. Ц.Л.“, ет.**, апартамент **, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1500.2341.2, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 91.50 кв.м, състоящ се от
входно антре, баня и тоалетна, тоалетна, две спални, дневна, трапезария и
кухненски бокс, и тераса.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.