Решение по дело №2409/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 906
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120202409
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш Е Н И Е

 

№ 906

 

гр.Бургас, 16.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 22 наказателен състав, в публично заседание на 15.07.2020 г. в състав:                                                                    

       

                   

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Гемеджиев

 

 

при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 2409 по описа на Районен съд - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ЛАЙТЕЛ“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, блок 53, вход 3, етаж 0, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.Д.Ф.против електронен фиш серия Г № 0017411 на ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ (Кодекс на застраховането), вр. чл.638, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.461, т.1 КЗ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание «имуществена санкция», в размер на 2 000.00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на санкцията с електронен фиш. В съдебно заседание се явява представителя на дружеството-жалбоподател заедно с надлежно упълномощен процесуален представител. Последният заявява, че поддържа жалбата и моли електронният фиш да бъде отменен. Отправя се искане за присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда е отправена молба за оставяне процесната жалба без последствия.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2020 г. в 7:39 часа в гр.Бургас и по улица „Сан Стефано“, било заснето МПС – товарен автомобил «Дачия Логан» с регистрационен № А0451НН. Заснемането било извършено с АТС SD2D 0021. На 17.06.2020 г. в сайта на „Гаранционен фонд“ била извършена проверка (л.14 от делото), при което било установено, че към 10.02.2020 г. за процесния товарен автомобил нямало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Неясно кога и как било установено, че собственик на процесния товарен автомобил е дружеството-жалбоподател (л.15 от делото). След това бил издаден процесния ел.фиш.

При така установените факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Установено е по делото, че АТС, с което е заснет лекият автомобил е автоматична система за контрол на скоростта на движение на МПС и това е ноторен факт.

Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС, че товарен автомобил «Дачия Логан» с регистрационен № А0451НН е бил заснет на 10.02.2020 г. в 7:39 часа часа да се движи в гр.Бургас по улица „Сан Стефано“. От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към тази дата. В този смисъл, към дата 10.02.2020 г. е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“. Без значение за съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към дата 10.02.2020 г. безспорно е видно, че това задължение не е било изпълнено.

В случая обаче съдът намира, че от данните по делото е видно, че нарушението не е установено и заснето с АТСС, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ. Напротив, същото е установено впоследствие и неясно кога, чрез справка в Гаранционния фонд относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил. С други думи тези обстоятелства (липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“) не се установяват към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване единствено за контрол на скорост на движение. В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административно-наказателното преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административно-наказателното производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило в разрез с установените материално правни и процесуални правила. Поради това и процесния ЕФ, следва да бъде отменен, като в полза на дружеството-жалбоподател бъдат присъдени направените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Посоченото възнаграждение е в размер на 400.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, но предвид направеното, макар и предварително, възражение на ОД на МВР – Бургас за прекомерност и молба за присъждане в минималния размер (л.л.8-9), следва разноските да бъдат намалени на 260.00 лева.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията. При това положение и по силата на чл.7, ал.2, т.2 възнаграждението следва да се определи, като се вземе предвид, че при интерес от 1000 до 5000 лв. то следва да бъде 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв. В настоящия случай наложената с процесния ел.фиш имуществена санкция е в размер на 2 000 лева, поради което възнаграждението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподателя при направеното възражение от наказващия орган за прекомерност, следва да бъде 200 лева + 6 % върху 1 000.00 лева или 60 лева, т.е. общо 260 лева.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0017411, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 638, ал.1, т.2 във връзка с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ЛАЙТЕЛ“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, блок 53, вход 3, етаж 0, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.Д.Ф.е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лева;

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ЛАЙТЕЛ“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, блок 53, вход 3, етаж 0, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.Д.Ф.сумата от 260.00 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ