ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2796
гр. Варна , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Жана Ив. Маркова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501968 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 291331/17.06.2021 г. , от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу
Решение № 261795/31.05.2021 г., постановено по гр.д. № 5679/2020 г., на ВРС, XXXIX с., в
частта с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено, че А. Р. М., ЕГН **********, с
местожителство в ***, дължи следните суми: - 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в
размер на три месечни абонаментни такси и 96.46 лв., представляваща разлика между
цената на предоставено устройство „***“ без абонамент и преференциалната му цена,
обективирани във фактура № **********/15.10.2018 г., дължими по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** и - 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три
месечни абонаментни такси и 99.82 лв., представляваща разлика между цената на
предоставено устройство „***“ без абонамент и преференциалната му цена, обективирани
във фактура № **********/15.10.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1365/2020
г., на ВРС, VII с.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за необосновано и неправилно.
Твърди, че при постановяването му съдът не се е запознал с неустоечните клаузи по двата
процесни договора, в които е предвидено, че неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси, поради което и тя не излиза извън присъщите й
1
функции. По отношение претенциите, представляващи цена на закупени устройства, сочи
че с оглед неизпълнението от страна на въззиваемия на задълженията му по договора е
отпаднало и основанието същият да се ползва от преференциалната цена на закупените
мобилни устройства. Счита, че съдът е следвало да сравнява размера на направената
отстъпка с размера на претенциите по всеки от договорите. По същество отправя искане за
отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявените искове.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият А.М., чрез особен
представител, депозира писмен отговор, в който оспорва доводите изложени във въззивната
жалба и счита същата за неоснователна. Сочи, че постановеното решение не страда от
твърдяните пороци, поради което отправя искане за оставянето му в сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Предвид участието на особен представител на страната на въззиваемият, който е
депозирал отговор, съставът на въззивния съд намира, че въззивникът следва да бъде
задължен да представи доказателства за заплатено възнаграждение за особен представител
за въззивна инстанция, възлизащо на 100.00 лв., по сметка на ВОС.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
291331/17.06.2021 г. , от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу
Решение № 261795/31.05.2021 г., постановено по гр.д. № 5679/2020 г., на ВРС, XXXIX с., в
частта с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено, че А. Р. М., ЕГН **********, с
местожителство в ***, дължи следните суми: - 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в
размер на три месечни абонаментни такси и 96.46 лв., представляваща разлика между
цената на предоставено устройство „***“ без абонамент и преференциалната му цена,
обективирани във фактура № **********/15.10.2018 г., дължими по Договор за мобилни
2
услуги с предпочетен номер *** и - 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три
месечни абонаментни такси и 99.82 лв., представляваща разлика между цената на
предоставено устройство „***“ без абонамент и преференциалната му цена, обективирани
във фактура № **********/15.10.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1365/2020
г., на ВРС, VII с.
ЗАДЪЛЖАВА въззивникът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, в
едноседмичен срок, от съобщаването, да представи доказателства за заплатено
възнаграждение за особен представител на въззиваемият в размер на 100.00 лв, по
сметка на ВОС – депозити, вещи лица и гаранции. При неизпълнение сумата подлежи на
принудително събиране.
НАСРОЧВА в с. з. на 29.09.2021 г., 14:00 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3