Решение по дело №4682/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 01.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 4682 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на А.М.Л., чрез пълномощника си адв. Й.К.Л. от САК, с която се обжалва изцяло съдебно решение № 37005 от 10.02.2020г., постановено по гр. дело № 13551/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 с-в, с което е уважена молбата на М.К.В. и е издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи в подкрепа на жалбата. Не се сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърли молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемите страни М.К.В. и малолетния А.М.Б., действащ чрез законната си представителка и майка М.К.В., не са подали отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззивницата, чрез упълномощения представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и сочи нови доказателства. В хода на устните състезания излага доводи, че от доказателствата по делото не се установява въззивницата да е извършила акт на домашно насилие по отношение на молителите. Пледира за отмяна на решението и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемите, чрез упълномощения представител – адв. И.М.И. от САК, оспорват въззивната жалба. Не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. Пледират за оставяне в сила на решението на районния съд. Претендират разноски пред въззивната съдебна инстанция. Представят списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на М.К.В. и малолетния А.М.Б., действащ чрез законната си представителка и майка М.К.В. срещу А.М.Л. – за защита от домашно насилие, извършено на 29.01.2019г. около 18.00 часа в с. Казичене, ул. „**********подробно описано в молбата.

Ответницата е оспорила твърдението, че е извършила процесното насилие.

С обжалваното решение, постановено по гр. дело № 13551/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът е издал заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, като е задължил ответницата А.М.Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.К.В. и А.М.Б.. Първоинстанционният съд е предупредил ответницата за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН и е наложил глоба в размер на 400 лева. Осъдил е ответницата да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева, а на молителите сумата от 500 лева – разноски по делото.

Във въззивното производство е прието като ново писмено доказателство съдебно решение от 30.11.2020 г. на СГС, НО, ХІІІ-ти въззивен състав по в.н.ч.х.д. № 2424/2020 г., с което е потвърдено изцяло присъда от 04.02.2020г. по н.ч.х. дело № 3931/2019г. по описа на СРС, НО, 3 състав. Решението е влязло в сила, като неподлежащо на обжалване. Видно от мотивите на решението, с присъдата от 04.02.2020г., по н.ч.х. дело № 3931/2019г. по описа на СРС, НО, 3 състав, кореспондиращо с разпореждане № 91422 от 11.04.2019г. по н.ч.х. дело № 3931/2019г. по описа на СРС, НО, 3 състав (лист 44 от делото на СРС) подсъдимата М.К.В. е призната за виновна по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 29.01.2019г. след обяд в с. Казичене, ул. „**********чрез конкретно посочени действие е причинила на тъжителката А.М.Л. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето. Съгласно чл. 300 от ГПК, вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Настоящият въззивен състав, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е основателна.

Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдения от молителите насилнически акт, тъй като макар и да съдържа данни за извършителя на насилието, както и за мястото, времето и начина на извършване на последното, тъй като същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е, че тя представлява доказателствено средство, което е изрично предвидено със закон и може да служи за установяване на факти свързани с осъщественото домашно насилие, само в хипотезата, ако не са налице други доказателства. Както пред първата инстанция, така и във въззивното производство са събрани други писмени и гласни доказателства, които следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност. Т.е. неприложима е нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и съдът не следва да издава заповед за защита въз основа на декларацията, тъй като са събрани и други доказателства.

Отделно от изложеното съдът намира, че при всички случаи изявлението за съществуването на определен кръг от факти, което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на неговия законен представител, доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на неверни обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага и извод, че лица, които са малолетни, т.е. не са навършили четиринадесет годишна възраст, не могат да ползват в рамките на процеса по ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като те са от кръга на лицата, които не носят наказателна отговорност за действията си, респективно не могат да осъществят фактическия състав, който е предвиден в съдържанието на декларацията, а именно да декларират определен кръг от факти и обстоятелства под страх от наказателна отговорност за неверни данни - чл. 313 от НК. Доколкото представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е подписана от молителката М.К.В. и като законен представител на малолетния А.М.Б., то за последния тя не установява релевантни за спора факти.

Събраните в първата инстанция гласни доказателствени средства не установяват по безспорен начин извършен акт на домашно насилие от въззивницата А.М.Л. по отношение на въззиваемите М.К.В. и А.М.Б.. От показанията на разпитаните свидетели може да се обоснове извод, че на 29.01.2019г. А.М.Л. и М.К.В. *** и между тях е възникнал конфликт, който е ескалирал до неправомерен инцидент.

Настоящият съдебен състав, преценявайки в съвкупност гласните и писмени доказателства по делото, на основание чл. 300 от ГПК приема за установено, че на 29.01.2019г. след обяд в с. Казичене, ул. „**********въззиваемата страна М.К.В. е извършила престъпление, като е нанесла лека телесна повреда на въззивницата А.М.Л..

Представените медицински удостоверения са доказателство за последиците от претърпяни от страните увреждания, но не доказва авторството на увреждането, нито може да обоснове еднозначен извод, че това увреждане е резултат от акт на домашно насилие, което е било извършено именно на релевантното място и дата - 29.01.2019г. около 18.00 часа в с. Казичене, ул. „**********.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в доказателствена тежест на молителите, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установят твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото не може да се обоснове извод, че на 29.01.2019г. около 18 часа в с. Казичене, ул. „********** А.М.Л. е осъществила акт на домашно насилие спрямо М.К.В. в присъствието на малолетния А.М.Б.. Недоказаните факти са неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди фактите следва да понесе неблагоприятните последици – оставяне без уважение на молбата за защита по ЗЗДН.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани пред въззивна инстанция.

По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че въззивната жалба на ответницата А.М.Л. е основателна.

Поради несъвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивният съд изцяло отменя обжалваното решение, като неправилно, а молбата за защита по ЗЗДН - оставя без уважение.

Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

По разноските:

Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от страните, поради което съдът дължи произнасяне.

От изхода на въззивното дело следва, че въззивницата А.М.Л. не дължи на СГС държавна такса за въззивната й жалба, нито дължи разноски на въззиваемата страна. А.М.Б. не дължи нито държавна такса, нито разноски на въззивницата, тъй като не е навършил 18-годишна възраст, поради което държавната такса следва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските, които е направила въззивницата в производствата по молбата за защита на детето, в нейна тежест (по арг. от чл. 11, ал. 3 in fine от ЗЗДН).

На основание чл. 11, ал. 3, предл. 1 от ЗЗДН съдът осъжда М.К.В. да заплати на А.М.Л. разноски по делото в размер на 250 лева (1/2 част от целия размер на адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ).

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ изцяло съдебно решение № 37005 от 10.02.2020г., постановено по гр. дело № 13551/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.К.В. с ЕГН ********** и малолетния А.М.Б. с ЕГН **********, действащ чрез законната си представителка и майка М.К.В., за издаване на заповед за съдебна защита срещу А.М.Л., ЕГН ********** и

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на М.К.В. с ЕГН ********** и А.М.Б. с ЕГН **********, действащ чрез законната си представителка и майка М.К.В., с която на ответника А.М.Л., ЕГН ********** да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие.

ОСЪЖДА М.К.В. с ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да заплати на А.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева – разноски по въззивно гр. дело № 4682/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.К.В. с ЕГН ********** и А.М.Б. с ЕГН **********, действащ чрез законната си представителка и майка М.К.В., за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 4682/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.