№ 121
гр. Дупница, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200126 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Д., ул."А.
м." №*** против Наказателно постановление № 22-5310-001528/20.12.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на
жалбоподателя на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.58, т. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от адв. В. С., който изразява становище за незаконосъобразност на
наказателното постановление и моли да бъде отменено по съображения изложени в жалбата
и в пледоарията по същество.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрк. Б. в писмено становище по
делото моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане в полза на ОДМВР на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на жалбоподателя и моли
за присъждане на минимално такова в случай, че жалбата бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
1
На 05.12.2022 г. А. Г. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ при ОДМВР Кюстендил в
присъствието на свидетеля Г. С., съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 810736 срещу М. А. А. за това, че на същата дата в 20:41 ч. на
автомагистрала Струма при км. 60+200 в посока към гр. София се движи в аварийната лента
за движение на заден ход срещу насрещно движение управлявайки специален автомобил
"Ф.Т." с Рег.№ *********.
В съставения АУАН е посочено, че водачът няма възражения и, че е нарушил чл. 58,
т. 3, пр. 1 от ЗДвП – на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без
повреда на пътното превозно средство и без здравословен проблем на водача и пътниците в
превозното средство.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена ,,глоба” в размер на 1000 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от представените по делото
гласни и писмени доказателства. От показанията на свидетелят Г. С. се установи, че
жалбоподателят като водач на специален автомобил извършващ пътна помощ се движел в
аварийната лента на заден ход, за да качи аварирал автомобил на автомагистрала Струма. На
водача на специалния автомобил бил съставен АУАН в служебния автомобил, който се
намирал от другата страна на магистралата в посока на движение към Благоевград, откъдето
възприели и движението на специалния автомобил.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел тъй като същите са ясни,
логични и последователни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните в хода на съдебното
следствие и установяват приетите за установени фактически обстоятелства.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице – наказаният с
наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът
намира същата за основателна, по следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция намира, че АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, са съставени съобразно императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административнонаказателното производство. Следва да се отбележи, че всички
конкретни деяния, съставляващи административни нарушения, трябва да бъдат
конкретизирани, както по време, така и по място на извършването си, като в конкретния
случай тези изисквания са спазени. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постновление е посочено, че нарушението е извършено на АМ Струма при км. 60+200 в
посока гр. София. Посоченото описание, а именно: точното място и конкретния километър
2
на местоизвършване на деянието, се явява достатъчно, за да разбере наказания какво
нарушение е извършил и да се направи категоричен извод за териториалната компетентност
на административнонаказващия орган /АНО/. В тежест на същия е да докаже от обективна
страна наличието на предвидените в правната норма признаци на нарушението. Доказването
следва да бъде пълно и главно, по категоричен и безпротиворечив начин, за да се установи
наличието на съставомерно деяние. В настоящия случай, това бе сторено от
административнонаказващия орган и нарушението бе доказано по несъмнен и категоричен
начин в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В тази насока следва да се
коментират събраните по делото писмени и гласни доказателства. При описанието на
фактическата обстановка в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, е отбелязано, че деянието е извършено на 05.12.2022 г. и това обстоятелство
не е спорно между страните по делото. Спорно е обстоятелството имало ли уважителна
причина за движението на жалбоподателя в аварийната лента на автомагистралата. Видно от
приложените АУАН и НП, както и от показанията на разпитания свидетел водачът не е
посочил техническа повреда на автомобила или здравословен проблем за него или друг
пътник в превозното средство, за да има причина да управлява автомобила на посоченото
място. В жалбата са наведени доводи, че движението му в аварийната лента било
единствено възможния начин да подходи до предната част на авариралия автомобил на
такова разстояние, което да бъде в обхвата на лебедката, за да може да го закачи и безопасно
да го качи на специалния автомобил, осъществяващ пътна помощ. В разпоредбата на чл. 58,
ал. 3 от ЗДвП са посочени две изключения от забраната за спиране или движение в лентата
за принудително спиране, на които нарушителят не отговаря. Предвид гореизложеното
съдът счита за правилно приетото от административнонаказващия орган, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, тъй като на посочената в наказателното
постановление дата и място, е управлявал автомобила по автомагистрала, като се е движел в
лентата за принудително спиране /аварийната лента/ без да са били налице повреда на
пътното превозно средство и без да има здравословни проблеми или такива да са налице за
пътниците в превозното средство.
В същото време обаче съдът счита, че административнонаказващият орган не е
извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като
не са отчетени причините довели до извършване на нарушението. Установи се, че водачът на
специалния автомобил се е движел в аварийната лента плътно до мантинелата с включени
аварийни светлини, както и с две проблясващи специални жълти светлини, същият е
изминал не голямо разстояние до авариралия автомобил с единствената цел да му окаже
пътна помощ. В конкретния случай извършеното нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП
съставлява "маловажен случай". При установяване на конкретното административно
нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс и НПК.
3
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни" и "явно
маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28
ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административно наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на
преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законни последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във ВКС на Р
България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.) е приело, че преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол следва, че когато съдът констатира наличие на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му
в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с
практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът счита, че
особената обществена важност на регулираните от Закона за движение по пътищата
обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б" ЗАНН, в
маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде
наложено административно наказание. В случая, наказващият орган не е обсъдил в
мотивите на издаденото НП налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
нарушил е материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.Предвид изложеното
атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-001528/20.12.2022 г., издадено от
4
Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на М. А. А.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Д., ул."А. м." №***, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.
1 от ЗДвП за нарушение на чл.58, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три)
месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5