О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../….....11.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно търговско дело № 1607 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 4702/21.01.2019г. на „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр. София,
подадена чрез адв. Н.Г., срещу решение №5214/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 19460/2017г.
на ВРС, в частта, с която предявените от въззивника
срещу И.Л.,
р.25.11.1980г., гражданка на Литва, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД са
отхвърлени за разликата над 887.10 евро
до 1300 евро, представляваща авансово възнаграждение за 2016г. и за разликата над 887.10 евро до 1300 евро,
представляваща авансово възнаграждение за 2017г., дължими на основание чл.4.1.
от Договор за стопанисване и поддръжка
на „Маджестик хотел и резиденс“
от 01.01.2009г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на сезиране на съда - 22.11.2017г. до
окончателното изплащане, а предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД
са отхвърлени за разликата над 9.70 евро
до 10 евро, представляваща лихва върху главница от 50.43 евро за периода
01.01.2016г. – 22.11.2017г. и за разликата над 65.55 евро до 100 евро, представляваща лихва върху
главница от 1300 евро за периода 02.03.2017г. – 22.11.2017г.
В жалбата въззивникът поддържа доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл.51 от ЗУЕС, вр. чл.79 от ЗЗД, тъй като двете норми не си
кореспондират, за да може искът да бъде основан съвместно на тях. Твърди, че
съдът неправилно е определил предмета на делото, тъй като претенцията е за
заплащане на авансовото възнаграждение по т. 4.1. от договора в размер на 1300
евро, а съдът е присъдил възнаграждение по т. 2.1. от договора, определено в
размер на 10 евро на кв.м., какъвто иск не е предявяван. Позовава се на
процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, изразяващо се в
неправилно разпределена доказателствена тежест,
недаване на указания, за кои твърдения не са представени доказателства и
неустановяване на спорните факти и обстоятелства. По същество излага
съображения, че между страните е създадено смесено
правоотношение (мандатно и за изработка), по силата на което ответницата е
възложила на ищеца извършването на правни (застраховане, заплащане на
консумативи, предоставяне на услуги и др.) и фактически (почистване, зазимяване
и раззимяване и др.) действия, срещу дължимо
договорено възнаграждение, на годишна база. Уговорено е същото да се заплаща
като авансова сума, а след изтичането на календарната година се извършва отчетническа
сделка, в която ищецът посочва как е изразходвал авансово платената сума за
възнаграждение. Ако съобразно отчета на възложителя се дължи връщане на суми, те
се приспадат от задължението за следващата календарна година, ако не - те се
доплащат. Счита за неправилен извода на съда за нищожност на клаузата по чл.3.3. от договора, тъй като в нея не била уговорена конкретна
цена. По същността си, с тази клауза не се договаря нито цена, нито
възнаграждение между страните. С нея ответникът, като възложител, е поел
задължение да компенсира всички разходи, които ищецът - изпълнител, е направил
през календарната година, за заплащане на услуги, свързани с поддръжката на
имота, но предоставяни от трети лица - в основната си част, доставчици на
комунални услуги. Ето защо, липсващият елемент, доколкото трябва да има такъв в
случая, се замества от стойността на тези действително направени разходи,
съобразно обявената цена от доставчика на тази услуга. Поддържа, че в т.4.1. от
договора е посочен размер на авансовото плащане от 1200 евро, но считано от
2012 г. този размер е увеличен на 1300 евро. Това увеличение е станало след
уведомление по електронна поща от страна на ищеца и приемането му, чрез конклудентни действия - плащането му, от страна на
ответницата. За периода 2012 г. - 2015 г., включително, ответницата е заплащала
този авансов размер - 1 300 евро, годишно. Това обстоятелство не е било спорно
между страните. Ответницата не оспорва размера на така дължимите авансови суми,
а единствено изискуемостта за плащането им – под предтекст,
че тя не била ползвала имота си и било преустановено подаването на ел. енергия
и вода. Не се установява ответницата да е заплатила дължимите авансови суми
през исковия период: 2016 г. и 2017 г. По изложените съображения счита
предявените искове за основателни в пълния предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
И.Л., в който поддържа, че решението е процесуално допустимо, независимо
от непрецизната квалификация на иска като такъв по ЗУЕС. Споделят се и
оплакванията в жалбата за допуснати процесуални пропуски във връзка с доклада
на делото. В останалата част въззината жалба се
оспорва като неоснователна. Счита за правилен извода на съда за нищожност на
клаузата по чл.3.3. от договора. Поддържа, че е
недопустимо да се претендира заплащане на авансови суми по договора за изтекъл
период от време, при липса на доказателства за реално извършени разходи по
поддръжка в този размер.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№5518/23.01.2019г. от И.Л., р.25.11.1980г., гражданка на
Литва, срещу решение №5214/ 17.12.2018г., постановено по гр.д. № 19460/2017г. на
ВРС, в частта, с която е осъдена да заплати на „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр. София, сумата от 887.10 евро, представляваща възнаграждение за 2016г. и сумата от 887.10 евро, представляваща
възнаграждение за 2017г., дължими на основание Договор за стопанисване и поддръжка на „Маджестик хотел и резиденс“ от
01.01.2009г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на сезиране на съда - 22.11.2017г. до
окончателното изплащане, сумата от 100
евро, представляваща мораторна лихва върху
главница от 887.10 евро за 2016г. за периода 02.03.2016г. – 22.11.2017г. и сумата от 65.55 евро, представляваща мораторна лихва върху главница от 887.10 евро за 2017г. за
периода 02.03.2017г. – 22.11.2017г.
В
жалбата въззивникът поддържа доводи за неправилност
на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Позовава се на процесуално нарушение във
връзка с доклада на делото, поради неправилно разпределена доказателствена
тежест. Поддържа, че не са коментирани от решаващия състав доказателствата, че
ищецът е спрял подаването на ел.енергия и вода в имота на ответницата и е
ограничил достъпа на трети лица извън членовете на семейството й до имота. Тези
факти не са оспорени от ищеца и е следвало да бъдат приети за безспорни, а
вместо това неоснователно са отхвърлени доказателствените
искания на ответника за ангажиране на свидетелски показания. По същество
поддържа, че ответницата не дължи заплащане на възнаграждение по договора, тъй
като ищецът не й е предоставил никакви услуги, дори точно обратното – чрез самоуправните си действия й причинява вреди, като я
възпрепятства да ползва собствения си имот. Счита за неравноправна клаузата на
т.9.3. от договора, според която изпълнителят има право да спре подаването на
услуги на имота в случай на забава в плащанията повече от 30 дни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от въззиваемата страна „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр. София.
Към въззивното производство е присъединена за разглеждане частна жалба №13121/20.02.2019г. от „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД срещу
Определение №1820/06.02.2019г., постановено по гр.д. №19450/2017г. на ВРС, в
частта, с която е отхвърлено искането му по чл.248 от ГПК за допълване на
постановеното по делото решение в частта за разноските за разликата над 923.78 лева до пълния претендиран
размер от 2661.86 лева.
В
жалбата се поддържа, че разноските следва да бъдат присъдени в пълен обем, тъй
като с постановяване на решение производството приключва пред тази инстанция по
всички искове. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е бланкетно, поради което съдът дължи бланкетно решение и няма право да обсъжда никакви основания
на това възражение, след като страната сама не ги е посочила. Противното е
нарушение на диспозитивното и състезателното начало.
Твърди, че редукцията на възнаграждението до предвидения в наредбата минимален
размер е необосновано, тъй като липсва съобразяване с фактическата и правна
сложност на делото, както и на това, че процеусалният
представител упражнява практика в друг съдебен район.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по
частната жалба И.Л., е депозирал отговор, в който
излага становище за неоснователност на подадената частна жалба. Моли същата да
бъде оставена без уважение. Разноските правилно са определени на база минимума
по наредбата. Разноски за пътуване не са представени пред инстанцията, за да
бъдат съобразени.
Във въззивна жалба
вх.№ 4702/21.01.2019г. от „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр. София, е обективирана и частна
жалба срещу решение №5214/17.12.2018г., постановено
по гр.д. № 19460/2017г. на ВРС, в
частта, с която е спряно производството по
предявените искове за заплащане на сумите от 1 215 евро за допълнителни
услуги предоставени на ответницата през 2015г., произтичащи от ползване на
имота й от трети лица за времето от 23.072015. - 04.08.2015г. и от 14.08.2015г.
- 29.08.2015г. и 100 евро лихва за забава върху тях за времето от 30.08.2015г.
до 22.11.2017г., до приключване на производството по гр.д.№1191/2017г. на ОС
Бургас. Постъпила е молба №48705/03.07.2019г. от „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр.
София, подадена чрез адв. Н.Г. (с изрично пълномощно
по чл.34, ал.3 от ГПК на л.142 от делото на ВРС), в която е обективирано
изявление за оттегляне на частната жалба срещу обективираното
в решението определение за спиране на производството по делото. Съдът като
съобрази, че изявлението за оттегляне на частната жалба изхожда от активно легитимирано да
извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на спора лице, намира,
че с оглед предприетото десезиране на съда частната
жалба подлежи на връщане.
В
останалата им част депозираните въззивни жалби са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С оглед наведените във въззивните жалби изрични оплаквания за допуснати
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният
съдебен състав намира следното: Доколкото исковата претенция е основана на чл.4.1. от договора, предвиждаща авансовото
заплащане на възнаграждение, реално извършените разходи по поддръжка не
подлежат на доказване, при липса на наведени от ищеца твърдения за
осъществяване на този факт. Липсата на указания за разпределение на доказателствената тежест за посочения факт не представлява
процесуално нарушение, което да подлежи на отстраняване от въззивната
инстанция по реда на чл.146, ал.2 от ГПК. От друга страна съдът констатира, че
в първоинстанционното производство на ищеца – въззивник в настоящото производство, не са дадени указания,
че не сочи доказателства за факти, повдигнати като спорни, касаещи твърдяното
изменение на клаузата на чл.4.1. от договора. Доколкото доказателства, насочени
към установяване на този факт, са представени с въззивната
жалба, не се налага на въззивника да бъде давана
възможност да предприема други процесуални действия.
По изложените съображения
представените с въззивната жалба от въззивника „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД писмени доказателства за
изменение размера на авансовото плащане от 1200 евро на 1300 евро се явяват
допустими, тъй като непредставянето им пред първата инстанция се дължи на
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на указания, че този
факт подлежи на доказване, а страната не сочи доказателства.
Обективираното във въззивна
жалба вх.№5518/23.01.2019г. от И.Л., искане за ангажиране на гласни
доказателства, следва да бъде оставено без уважение, тъй като е насочено към
установяване на факти и обстоятелства, които са безспорни между страните –
спирането от ищеца на ел. и водоподаването в имота на
ответницата, а в останалата част – поради неконкретизираност
на искането.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивните жалби и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА инкорпорираната във въззивна жалба вх.№ 4702/21.01.2019г. частна
жалба от „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр. София срещу
решение №5214/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 19460/2017г. на ВРС, в частта, с която е спряно производството по предявените искове за
заплащане на сумите от 1 215 евро за допълнителни услуги предоставени на
ответницата през 2015г. произтичащи от ползване на имота й от трети лица за
времето от 23.07-4.08.2015г. и от 14.08. до 29.08.2015г. и 100евро лихва за
забава върху тях за времето от 30.08.2015г. до 22.11.2017г. до приключване на
производството по гр.д.№1191/2017г. на ОС Бургас, поради оттеглянето й от
жалбоподателя.
Определението в тази му част подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд – Варна.
ПРИЕМА за разглеждане, като
допустима и редовна, въззивна жалба вх.№ 4702/21.01.2019г. на „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр. София,
подадена чрез адв. Н.Г., срещу решение №5214/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 19460/2017г.
на ВРС, в частта, с която предявените от въззивника
срещу И.Л.,
р.25.11.1980г., гражданка на Литва, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД са
отхвърлени за разликата над 887.10 евро
до 1300 евро, представляваща авансово възнаграждение за 2016г. и за разликата над 887.10 евро до 1300 евро,
представляваща авансово възнаграждение за 2017г., дължими на основание чл.4.1.
от Договор за стопанисване и поддръжка
на „Маджестик хотел и резиденс“
от 01.01.2009г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на сезиране на съда - 22.11.2017г. до
окончателното изплащане, а предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД
са отхвърлени за разликата над 9.70 евро
до 10 евро, представляваща лихва върху главница от 50.43 евро за периода
01.01.2016г. – 22.11.2017г. и за разликата над 65.55 евро до 100 евро, представляваща лихва върху
главница от 1300 евро за периода 02.03.2017г. – 22.11.2017г.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна, въззивна жалба вх.№5518/23.01.2019г. от И.Л.,
р.25.11.1980г., гражданка на Литва, срещу решение №5214/17.12.2018г., постановено по
гр.д. № 19460/2017г. на ВРС, в частта, с която е осъдена да заплати на „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД, гр. София, сумата от 887.10 евро, представляваща
възнаграждение за 2016г. и сумата от
887.10 евро, представляваща възнаграждение за 2017г., дължими на основание
чл.4.1. от Договор за стопанисване и
поддръжка на „Маджестик хотел и резиденс“
от 01.01.2009г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на сезиране на съда - 22.11.2017г. до
окончателното изплащане, сумата от 100
евро, представляваща мораторна лихва върху
главница от 887.10 евро за 2016г. за периода 02.03.2016г. – 22.11.2017г. и сумата от 65.55 евро, представляваща мораторна лихва върху главница от 887.10 евро за 2017г. за
периода 02.03.2017г. – 22.11.2017г.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна, частна жалба
№13121/20.02.2019г. от „БОРА
КОНСУЛТ 2002“ ООД срещу Определение №1820/06.02.2019г.,
постановено по гр.д. №19450/2017г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
искането му по чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в
частта за разноските за разликата над
923.78 лева до пълния претендиран размер от 2661.86
лева.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.12.2019г. от 14,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА до приемане в
съдебно заседание представените с въззивна жалба вх.№
4702/21.01.2019г. на „БОРА КОНСУЛТ 2002“ ООД писмени доказателства.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
обективираното във въззивна
жалба вх.№5518/ 23.01.2019г. от И.Л., искане за ангажиране на гласни
доказателства за установяване отношенията между страните, преустановяване на
ел. и водоподаването в имота на ответницата и други
незаконосъобразни действия от страна на ищеца.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.