Решение по дело №210/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта:	123
Дата:	3 ноември 2022 г.
Съдия:	Гергана Николаева Божилова

Дело:	20224230200210
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Севлиево, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.а
в присъствието на прокурора Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200210 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. С. Е. за виновен в това, че на 08.01.2020 година
около 09:50 часа в гр. Севлиево, на ул. „Хаджи Ангел“, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Лантра“ с рег. № *** нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен … да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците…“; чл. 20, ал. 2, изречение 2 – ро от ЗДвП: „….Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“ и чл. 116 от ЗДвП: „…Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено …към
престарелите хора“, в резултат на което, извършвайки маневра „ляв завой“ с
автомобила, блъснал пресичащата пешеходка М. В. К. – на 74 години, и по
непредпазливост причинил увреждане, представляващо счупване на ляво коляно
/многофрагментно разместено, хлътнало счупване на външния кондил и
интеркондиларната еминенция на големия пищял/, довело до трайно затрудняване
движението на долен ляв крайник /средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК/, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2 - ро
1

във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева.
На основание чл. 78а, ал. 4 от НК във връзка с чл. 343г НК съдът ЛИШАВА
обвиняемия А. С. Е. от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
начиная от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА обвиняемия А. С. Е. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на сумата от
1192,95лв. /хиляда сто деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, както и
5,00лв. /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не
бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА обвиняемия А. С. Е. да заплати по сметка на Районен съд – Севлиево
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на сумата от 70,00лв.
/седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване и/или протестиране пред Габровски окръжен съд в
15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производството е по чл. 78 А от НК и чл. 375 и следващите от НПК.
В Районен съд гр. Севлиево е постъпило предложение от Районна прокуратура –
Габрово, ТО - Севлиево досъдебното производство, водено срещу А. С. Е. от гр.
Севлиево, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2 – ро, във връзка с
чл. 342, ал. 1 от НК да се внесе в Районен съд гр. Севлиево с предложение за налагане
на административно наказание на основание чл. 78а от НК.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка, на
които съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А. С. Е. притежавал свидетелство за управление на МПС и бил
правоспособен водач. Същият ползвал лек автомобил марка „ Хюндай“, модел
„Лантра“ с рег № ЕВ *** АК.
На 08.01.2020 година, около 09:50 часа обвиняемият Е. управлявал горепосочения
автомобил, като се движел с него в посока от автогарата в гр. Севлиево към улица
„Хаджи Ангел“. При кръстовището, образуващо се между улицата, по която се движел
автомобила, и ул. “Хажди Ангел“ обвиняемият спрял автомобила, тъй като имало
поставен пътен знак „В2“ – спри, осигури предимство. След като изчакал известно
време да преминат автомобилите, движещи се с предимство, обвиняемият подал сигнал
за завой на ляво, като имал намерение да се включи в движението по ул. “Хаджи
Ангел“. В този момент Е. видял пешеходка, която се движела през кръстовището,
образуващо се от двете, посочени по – горе улици. Обвиняемият намалил скоростта, но
продължил да се движи с автомобила си. В това време пешеходката – свид. М. К. го
видяла и от уплаха спряла на едно място, но в този момент водачът на автомобила
ударил с предната средна част на същия пострадалата, като ударът попаднал в лявото
коляно, в следствие на което тя загубила равновесие и паднала на пътното платно пред
превозното средство. При падането си същата почувствала силна болка в лявото
коляно. В последствие била транспортирана в ЦСМП - Севлиево, а след това в МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ в гр. Габрово.
Видно от заключението по назначената по производството автотехническа
експертиза, причината за възникване на удара между лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Лантра“ с рег № ЕВ *** АК, управляван от обв. Е., и пешеходката –
свидетелката К., е движението на последната в кръстовището и след възприемане на К.
като опасност от страна на обв. Е., като водач на посочното МПС, спиране на
автомобила от негова страна със спирачно закъснение по - малко от максималното. От
същото заключение е видно, че опасната зона за спиране на автомобила била от 7 м., а
отстоянието от мястото на удара било 7.2 м., когато водачът възприел пешеходката
като опасност, от които факти вещото лице е стигнало до извода, че при максимално
задействане на спирачната система на автомобила водачът е имал техническа
възможност да предотврати удара, при което ще спре на 0.20 м. от пешеходката.
Според заключението на вещото лице водачът на превозното средство е имал
възможност да пропусне пешеходката да премине през кръстовището още при
потеглянето си от знак „Стоп“.
В хода на досъдебното производство била назначена и медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че в резултат на възникналото ПТП М. К. е
получила телесно увреждане, представляващо счупване на ляво коляно
/многофрагментно разместено хлътнало счупване на външния кондил и
интеркондиларната еминенция на големия пищял/, довело до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник - средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
1

ал.2 от НК.
Обвиняемият А. Е. дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Същият заяви,
че когато е стигнал до пешеходката, която видял още докато изчаквал на знак „Стоп“,
тя била спряла в средата на кръстовището, и стигайки до нея, движейки се с ниска
скорост, видял, че тя се подпряла с ръка на десния калник на колата, хвърлила се
напред и паднала на земята. Обвиняемият заяви, че не е усетил удар между колата и
пострадалата.
Изложената по – горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от показанията на свидетелите М. К. и И. К., дадени от тях в хода на съдебното
следствие, както и от приложените по делото писмени доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум – стр. 4-9 от ДП;
Справка от ЦСМП – Габрово и мед. документи – стр. 48 – 50; Епикриза на М. К. от
Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово –
стр. 55 и 56; Справка – картон на водача – стр. 57-58; Копия на СУМПС и контролен
талон към него – стр. 60 от ДП.
Въз основа на така описаните по- горе фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи: според събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено, че причина за възникването на ПТП е нарушаването от страна
на обвиняемия Е. на разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен … да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците…“; чл. 20, ал. 2, изречение 2 – ро от
ЗДвП: „….Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл. 116 от ЗДвП: „…Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено …към престарелите хора“, при което е последвал удар на автомобила в
областта на лявото коляно на пострадалата К. и била причинена средна телесна
повреда на последната. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
обвиняемия чрез действие - управление на МПС, при което той е нарушил
императивни разпоредби, установени със специалния ЗДвП. От събраните по делото
доказателства, в частност от изготвената по делото автотехническа експертиза се
установява по безспорен начин, че между пешеходката и автомобила на обвиняемия е
имало съприкосновение, факт, за който обвиняемият заяви, че не бил сигурен. Според
неговите обяснения в момента, в който той е преминал покрай спрялата пострадала,
същата се подпряла на капака на десния калник на автомобила, след което паднала на
земята. Обвиняемият твърди още, че бил спрял автомобила, в момента, в който тя се
подпряла на калника. Според назначената по делото техническа експертиза се
установява обаче, че в момента на удара автомобилът, управляван от обвиняемия, не е
бил преустановил движението си. Според заключението на експерта пътната настилка
била суха и без неравности. На инкриминираната дата пострадалата се движела в
кръстовището със скорост от около 3,2 км/ч. В това време обвиняемият бил спрял на
знак „Стоп“ и пропуснал движещи се два автомобила, след което потеглил в състояние
на покой, навлизайки в кръстовището, извършвайки ляв завой, достигайки скорост на
движение от около 17 км/ч. Когато е изминал разстояние от около 8,2 м. от
потеглянето си и е достигнал скорост на движение от около 15 км/ч. обвиняемият
възприел пешеходката като опасност и предприел спиране без отлагане на спирачни
следи. Когато скоростта му достигнала 7 км/ч., настъпил удар между предната част на
автомобила на разстояние 0,9 – 1,4 м. от ляв габарит /в средата на автомобила, а не в
десния му калник, както твърди обвиняемия/. Според заключението на вещото лице от
2

удара масовият център на пешеходката изминал разстояние от около 1,05 метра,
установявайки се на разстояние около 0,7 метра пред автомобила. Опасната зона за
спиране на автомобила била 7,0 метра, а отстоянието му от мястото на удара 7,2 метра
когато възприел пешеходката като опасност, от което следва извода, че при
максимално задействане на спирачната система на автомобила, обвиняемият е имал
възможност да предотврати удара, при което е щял да спре на разстояние 0,2 метра от
пешеходката. Следователно следва да се приеме, че непосредствена причина за
настъпилото автопроизшествие е непреустановяване движението на автомобила
навреме, или по – точно спиране със спирачно закъснение по – малко от максималното.
Още от момента на възприемане на пешеходката в кръстовището за обвиняемия е
възникнало задължението да внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, особено към престарелите хора, какъвто е
настоящия случай, тъй като към датата на извършване на деянието пострадалата М. К.
била на 74 години. По делото е установено, че след навлизане в кръстовището и
възприемане на пешеходката водачът на лекия автомобил е намалил скоростта си на
движение, но въпреки всичко не е спрял, въпреки че е имал възможност да направи
това, за да предотврати удара. Изложените по – горе обстоятелства дават на съда
основание да приеме за безспорно установено, че при управление на МПС – лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Лантра“ с рег. № *** на инкриминираната дата
обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен … да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците…“; чл. 20, ал. 2,
изречение 2 – ро от ЗДвП: „….Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл. 116 от ЗДвП:
„…Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено …към престарелите хора“, което е в причинно следствена
връзка с причиненото телесно увреждане на пострадалата, получено в резултат на
удара на автомобила в областта на лявото ѝ коляно.
От назначената по делото медицинска експертиза по безспорен начин се
установява, че травмата на пострадалата К. – счупване на ляво коляно
/многофрагментно разместено хлътнало счупване на външния кондил и
интеркондиларната еминенция на големия пищял/ е причинена в следствие на директен
удар в областта на горния край на лявата подбедрица /коляно/ в посока откъм предно –
външностранично, при опорен травмирания крак в момента на удара. Вещото лице,
изготвило медицинската експертиза, е посочило в заключението си, че е налице и
алтернативен механизъм на причиняване на процесното счупване – падане от високо с
удар по оста на крайника и извИ.е на крака в коляното /подбедрицата навън/, но
категоричното му становище е, че този механизъм не е приложим в случая.
Механизмът на причиняване на увреждането е илюстриран нагледно от вещото лице
/стр. 22 от ДП/.
Безспорно също така по делото е обстоятелството, че причиненото увреждане на
пострадала е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник
за срок на обездвижване около 2 месеца и срок на нетрудоспособност около 6-8 месеца
при нормално протичане на оздравителния период. От приложените по делото
медицински документи, както и от показанията на пострадалата К. се установи, че при
нея оздравителния период още не е приключил, като същата е претърпяла четири
операции на крака до настоящия момент и едва след последната операция през месец
август тази година е започнала леко да стъпва и да върви.
3

Изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях
правни изводи дават основание на съда да приеме, че след като на 08.01.2020 година
около 09:50 часа в гр. Севлиево, на ул. „Хаджи Ангел“, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Лантра“ с рег. № *** обвиняемият Е. нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен … да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците…“; чл. 20, ал. 2, изречение 2 – ро от
ЗДвП: „….Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл. 116 от ЗДвП: „…Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено …към престарелите хора“, в резултат на което, извършвайки маневра „ляв
завой“ с автомобила, блъснал пресичащата пешеходка М. В. К. – на 74 години, и по
непредпазливост причинил увреждане, представляващо счупване на ляво коляно
/многофрагментно разместено, хлътнало счупване на външния кондил и
интеркондиларната еминенция на големия пищял/, довело до трайно затрудняване
движението на долен ляв крайник /средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК/, същият както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2 - ро във връзка с чл. 342, ал.
1 от НК.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 пр. 1-во от НК, и конкретно – несъзнавана
непредпазливост /небрежност/, тъй като обвиняемият Е. не е целял пряко и не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил
в обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на
задълженията си по смисъла ЗДвП, което не е сторил.
За деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда
наказание до три години лишаване от свобода или пробация. Обвиняемият А. Е. не е
осъждан и до момента спрямо него не е прекратявано наказателно производство по гл.
VІІІ от НК. От престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК не са причинени
съставомерни имуществени вреди и не са налице ограниченията за освобождаване от
наказателна отговорност, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Съобразявайки тези
обстоятелства съдът прие, че предложението на прокуратурата относно постигане
целите на наказанието чрез прилагане на чл. 78а от НК е мотивирано, поради което
следва да бъде уважено.
При определяне наказанието на А. Е. съдът взема предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК не е тежко
престъпление по смисъла на НК, но се характеризира според съда с една сравнително
висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на такъв род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
взема предвид признаването на вината, оказаната от страна на обвиняемия първа
помощ на пострадалата, изразяваща се в това, че е помогнал да се изправи и да я
сложат в друга кола докато дойде линейката, изключително малкия брой на други
нарушения на ЗДвП, за които да са му били налагани административни наказания
въпреки дългогодишния му опит като шофьор и не на последно място чистото му
съдебно минало. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита степента на
телесното увреждане на пострадалата, причинено в резултат на противоправното
поведение на обвиняемия Е.. При горните констатации, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, и като съобрази изминалия период от време от
4

извършване на деянието, съдът наложи на А. Е. административно наказание глоба в
полза на държавата в минималния, предвиден с разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК
размер, а именно – 1 000 лв.. Съдът намира, че този размер е съобразен и с имотното
състояние на обвиняемия, както и със степента на обществената му опасност.
Съобразявайки изложените по – горе многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът намира, че обвиняемият Е. следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за по – кратък срок, поради което и на основание чл. 343г от НК лиши
същия от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, начиная от влизане на
решението в сила.
Обвиняемият А. Е. следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1192,95лв.
/хиляда сто деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, както и 5,00лв. /пет/
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена
доброволно.
В този смисъл съдът произнесе решението си.
5

Съобщи за изтекли лични данни