и за да се произнесе, взе предвид: С присъда 92/16.10.2006 г., постановена по НОХ дело № 532/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Рокшан Неджатин Мехмед, Неджатин Гюлшен Мюмюн и Мохамед Сергеев Маринов, и тримата от гр.Кърджали, за виновни в това, че на 15.08.2005 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи – 1 бр. джанта, 1 бр. сокоизстисквачка, 1 бр. чайник, 1 бр. джезве и 2 бр. тигани, всичко на обща стойност 110.50 лв., от владението на Стойчо Костов Стоянов от гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплашване – престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като Неджатин Гюлшен Мюмюн и Мохамед Сергеев Маринов са извършили деянието като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, при което съдът е приложил разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 от НК. За извършеното престъпление на подсъдимите са наложени наказания както следва: Рокшан Неджатин Мехмед е осъден на основание чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл. 47 от ЗИН да изтърпи при първоначален „строг” режим, а Неджатин Гюлшен Мюмюн и Мохамед Сергеев Маринов на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК са осъдени на наказание “пробация”, като на основание чл. 42а ал.2 от НК са определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и включване в курсове за обществено въздействие за срок от 2 години. С присъдата е постановено веществените доказателства – 1 бр. нож и 1 бр. вилица да се върнат на собственика им Стойчо Костов Стоянов. Съдът е осъдил с присъдата тримата подсъдими да заплатят по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 254 лв. Против така постановената присъда е подаден протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се посочва, че атакуваната присъда била неправилна по смисъла на чл.313 от НПК в частта, в която подсъдимият Рокшан Неджатин Мехмед бил признат за виновен и му било наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода”. По делото не се установили други смекчаващи обстоятелства освен самопризнанието на подсъдимия. От представеното по делото свидетелство за съдимост се установявало, че подсъдимият Мехмед е бил осъден със седем влезли в сила присъди за престъпления срещу собствеността. Същият не се ползвал с добри характеристични данни. От това следвало, че не били налице предпоставките за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК. С оглед на изложеното предлага да бъде увеличено наложеното наказание „лишаване от свобода” от 8 месеца на 3 години. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали посочва, че изложените във въззивния протест доводи били неоснователни. Установявало се по делото, че атакуваната присъда била втора по ред постановена по отношение на подсъдимия Мехмед. С първата присъда на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, която присъда била отменена по жалба на подсъдимия Мехмед. Тъй като нямало подаден въззивния протест от Районна прокуратура – Кърджали, след отмяната на присъдата и при новото разглеждане на делото не можело да се наложи по – високо наказание, каквото е искането в протеста, тъй като по този начин би се влошило положението на подсъдимия. Моли да бъде уважен частично протеста, като наканието бъде увеличено от 8 месеца „лишаване от свобода” на 1 година „лишаване от свобода”. Намира присъдата в останалата й част за правилна и законосъобразна. Ответникът Рокшан Неджатин Мехмед не взема становище по протеста. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното: Протестът е неоснователен. Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 15.08.2005 г. подсъдимите Мюмюн и Маринов, и св.Ферди Мехмед се срещнали в района на кооперативния пазар – Кърджали. Не след дълго към тях се присъединил и подс.Мехмед, който бил с велосипед си. При срещата подс.Маринов споделил с другите от групата, че в дома на техен съсед – св.Стойчо Стоянов, имало много отпадъчно желязо, което можели до вземат и предадат за вторични суровини. Така тримата подсъдими и малолетния Ферди Мехмед се насочили към дома на св.Стойчо Ðтоянов, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Янтра” № 9, за да проверят дали действително има старо желязо. Като пристигнали до дома на св.Стоянов четиримата почукали на входната врата, при което Стоянов отворил вратата и ги пуснал в двора. Тримата подсъдими и св.Ферди Мехмед седнали на маса в двора, на която св.Стойчо Стоянов и св.Недьо Стоянов се черпели с алкохол. Подс.Рокшан Мехмед предложил на свидетелите Стойчо Стоянов и Недьо Стоянов да ги почерпи с още алкохол, като за целта подс.Рокшан Мехмед изпратил св.Ферди Мехмед да купи още алкохол. Не след дълго св.Ф.Мехмед се завърнал с „патронче” “Мастика” от 200 гр., които подс.Рокшан Мехмед разсипал по чашите на свидетелите Стойчо Стоянов и Недьо Стоянов, а част от алкохола и в своя чаша. След като изпили алкохола, тримата подсъдими и св.Ф.Мехмед решили да вземат от двора на св.Стойчо Стоянов вещи, които по-късно да продадат на вторични суровини. Подсъдимите Н.Мюмюн и М.Маринов заедно със св.Ферди Мехмед взели една джанта от товарен автомобил и тръгнали да я изнасят от двора. Св.Стойчо Стоянов забелязал действията им и им казал да оставят джантата, но в този момент подс.Рокшан Мехмед взел един нож от перваза на прозореца и с него заплашил св.Стойчо Стоянов, като му заявил, че ще го заколи, а с вилица заплашил св.Недьо Стоянов, като му заявил, че ще го промуши в гърлото, ако мръдне. В това време подс.М.Маринов, подс.Н.Мюмюн и св.Ф.Мехмед изнесли от двора на св.Стойчо Стоянов следните вещи – 1 бр. джанта за товарен автомобил, една сокоизстисквачка, един чайник, едно джезве и два тигана. Вещите били предадени от подсъдимите и св.Ферди Мехмед в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в близост до общински пазар –Кърджали, стопанисван от “К и А” ООД – Хасково, с паспорта на подс. Н.Мюмюн. Св.Стойчо Костов притеглил металните вещи /отнети от дома на св.Стоянов/ и им заплатил сумата от 14.80 лева, като в разплащателна разписка като продавач отразил подс.Р.Мехмед. Получената сума подсъдимите и св.Ф.Мехмед поделили по между си и всеки похарчил своя дял за лични нужди. С протокол за доброволно предаване от 19.10.2005 г. св.Стойчо Стоянов предал на органите на реда следните вещи: 1бр.нож с черна пластмасова дръжка и дължина на острието 11 см. и 1 бр. вилица, като заявил, че с тези вещи бил заплашен от подс. Р.Мехмед. От заключението на вещото лице инж.Дончо Стойнов Драганов се установява, че пазарната стойност на отнетите от подсъдимите вещи е на обща стойност 110.50 лева. От заключението на вещото лице Татяна Маринова Дикова се установява, че Мохамед Сергеев Маринов и Неджатин Гюлшен Мюмюн са разбирали свойството и значението на постъпките си и са могли да ги ръководят. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Тя се приема за установена от събраните гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимите, свидетелските показания на Стойчо Костов Стоянов, Недю Стоянов Стоянов, Стойчо Георгиев Костов, Гюлшен Мехмед Мюмюн, заключенията на вещите лица, материалите по сл. дело № 337/2005г. по описа на ОСС - Кърджали, всички във връзка с обясненията на подсъдимите. При така възприетата фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите Рокшан Неджатин Мехмед, Неджатин Гюлшен Мюмюн и Мохамед Сергеев Маринов са осъществили в съучастие, като извършители, от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 15.08.2005 год. в гр.Кърджали, отнели чужди движими вещи – 1 бр. джанта, 1 бр. сокоизстисквачка, 1 бр. чайник, 1 бр. джезве и 2 бр. тигани, всичко на обща стойност 110,50 лв., от владението на Стойчо Костов Стоянов от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплашване. От обективна страна престъплението по чл. 198 ал.1 от НК има два предмета – движими вещи, които са във владение на пострадалото лице, и личността на пострадалия, когото деецът заплашва, за да му отнеме вещите. Изпълнителното деяние се състои в отнемане на чужди движими вещи и в заплашване на жертвата. В настоящия случай безспорно се установява, че подсъдимите са отнели посочените по – горе в мотивите движими вещи от владението на Стойчо Костов Стоянов без негово съгласие, като пострадалият е бил заплашен с нож и вилица при отнемането им. Безспорно е налице „заплашване’ по смисъла на чл. 198 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият Рокшан Мехмед не само е насочил нож и вилица към свидетелите Стойчо Стоянов и Недю Стоянов, но им е казал, че ще ги заколи ако мръднат. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл и особена користна цел. Подсъдимите са съзнавали, че отнемат чуждо движимо имущество от владението на Стойчо Костов Стоянов без неговото съгласие, съзнавали са, че подсъдимият Рокшан Мехмед е заплашил пострадалия с нож и вилица, за да възбуди у него уплаха и по този начин да улесни отнемането на движимите вещи, предвиждали са общественоопасните последици на деянието си, като са искали настъпването им, с цел да си набавят неправомерно доходи. Налице е бил общност на умисъла – и тримата подсъдими са съзнавали, че извършват деянията в съучастие, че заедно като извършители отнемат чуждо движимо имущество, като за отнемането е употребено заплашване. Относно определените от съда наказания, настоящият състав намира, че с оглед смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по делото, същите са справедливи и паравилно определени от първоинстанционния съд. Относно подсъдимите Мюмюн и Маринов правилно Районен съд - Кърджали е отчел ниската обществена опасност на дянието с оглед размера на вредата, младата им възраст, направените самопризнания, чистото съдебно минало, които в своята съвкупност обуславят прилагането на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. С оглед на определеното наказание на посъдимия Рокшан Мехмед, следва да се посочи, че в присъда № 33 от 07.04.2006г. по нохд № 138/2006 на КРС при първото разглеждане на делото, на първа инстанция, е била проложена разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1, като на подсъдимия е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Цитираната присъда е била отменена по жалба на подсъдимия Мехмед от Окръжен съд – Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане от Районен съд – Кърджали. При новото разглеждане първоинстанционният съд е бил обвързан от приложението на рапоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимия, както правилно посочва представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали. Или с други думи, като е определил наказанието при приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК Районен съд – Кърджали не е постановил неправилна присъда по смисъла на чл.318 от НПК. Относно размера на определеното наказание от 8 месеца „лишаване от свобода”, настоящия състав намира, че същото ще изпълни целите на наказанието, съгласно разпоредбата на чл.36 от НК. Аргументиран от изложеното настоящият състав намира протеста за неосновтелен, а потестираната присъда за правилна, съобразена с материалния и процесуалния закон, и справедлива. Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда 92/16.10.2006 г., постановена по НОХ дело № 532/2006 г. на Районен съд – Кърджали. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|