РЕШЕНИЕ
№798/19.4.2021г.
гр. Пловдив, 19.04.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 108 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Оспорена е Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-610-0078098 от 09.10.2020г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК –
152/02.11.2020г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка - "Запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр.А., ул. "***"№ **, стопанисван от
ЕТ „Р.А. – А.А.“ ЕИК ********* и забрана за достъп до
него за срок от 2 дни.
Жалбоподателят А.А.А., като ЕТ „Р.А. – А.А.“ ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр.А., ул.“Орфей“ №3 и адрес за
кореспонденция: с.Б., общ.А., ул.“***“ № ** твърди,че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна. Изложени са доводи за драстичен спад на оборота на магазина
във връзка с пандемията. Твърди се, че по никакъв начин не е нарушена наредбата
за касовите бонове и че не липсват задължителни реквизити, като в тази насока
се позовава на посоченото описание на предлаганата стока в декларацията на
продавачката по време на проверката, че чашите са поставени в три групи –
стъклени, порцеланови, комплекти. Според жалбоподателя дали чашата е
порцеланова, стъклена или от някакъв друг материал е несъществено и не променя
предназначението на изделието. Твърди, че не е заблуждавал потребителите, и ако
е извършено нарушение то не ощетява фиска. Възразява
се по отношение на описанието на търговския обект и по конкретно неговата площ
и местоположение. Според жалбоподателя липсват мотиви относно продължителността
на наложената мярка. Изтъкнато е, че със запечатването на търговския обект ще
пострада и дейността на ДАР – А.А.“ ЕООД, тъй като
ползват една и съща търговска площ и един и същ вход за клиенти. Моли за отмяна
на заповедта.
Ответникът по
жалбата началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител гл. юриск. П., оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства,намери за установено следното:
За допустимостта :
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА
По същество:
Установява се от
приложената административна преписка, че на 02.10.2020г. в 10.33 часа е извършена
оперативна проверка от органите по приходите в търговски обект – магазин, находящ се в гр.А., ул. "***" № **, стопанисван
от ЕТ „Р.А. – А.А.“ ЕИК *********, като първоначално
при проверката (преди легитимация от органите по приходите) е извършено скрито
наблюдение на обекта, представляващ магазин за промишлени стоки, а след
легитимация от проверяващия екип е изведен контролен фискален бон с №
003786/02.10.2020г. от въведеното в експлоатация фискално устройство, модел Daisy Micro eXpert SX 01 с ИН на ФУ DY461368 и ИН на ФП36619404,
в който са маркирани всички артикули във ФУ (общо 10 артикула – домашни
потреби, стъклени изделия, порцеланови изделия, картини, цветя, сувенири,
огледала, електрически изделия, подаръчни изделия и часовници), всеки от които
на стойност 0,01 лв. При проверката на обекта, продавач-консултантът Н.Д.Г.е
представила декларация (лист 31), в която подробно е изброила предлаганите
артикули в магазина и техните ценови диапазони, сред които: стъклени чаши,
нощни лампи, игри, фенери, свещи, свещници, подаръчни бутилки, кошници,
изкуствени цветя, вази от стъкло и порцелан, чинии, тави за печене, покривки,
подаръчни чанти, бижутерски кутии, кутии за подправки и др.
Констатирано е, че
в издадения фискален бон липсват задължителните реквизити по чл.26,ал.1,т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., а именно наименование на стоката, което да
позволява най-малко идентифицирането на вида й.
Нарушението е
установено и документирано с ПИП сер.АА № 0078098 от
02.10.2020г. Прието е, че е осъществен състава на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н
- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ и във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Приложени
са: дневен отчет; контролен фискален бон; съкратен отчет на фискалната памет;
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката;
декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице; декларация от продавач консултант.
Така описаното
нарушение е послужило като основание за издаване на процесната
Заповед за налагане на ПАМ, видно от приложените доказателства към
административната преписка.
Заповедта е
обжалвана по административен ред, в резултат на което с решение № ГДФК –
152/02.11.2020г. , директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата.
От страна на
жалбоподателя по делото са представени: декларация (лист 55); заявление
(приложение №24 към чл.17 ал.1); договор за техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство от 21.04.2020г.; свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 21.04.2020г.; договор за техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство от 11.04.2019г.; свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 11.04.2019г.; копие на паспорт на фискално устройство.
Извършването на
констатираното нарушение, представлява законоустановена
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от ЗДДС (запечатване на обекта, където е установено нарушението), което от
своя страна е основание за налагане на забраната възведена в чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Следва в случая
да се посочи, че принудителната административна мярка запечатване на търговски
обект, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така
чл.186, ал.1 от ЗДДС), тъй като принудителната административна мярка по чл.
186, ал.1 от ЗДДС, респективно забраната по чл. 187, ал.1 от същия закон, имат
самостоятелен характер, и могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от
налаганите административни наказания, при констатирано нарушение на фискалната
дисциплина.
С оглед на това,
не само разрешаването на въпроса относно наличието на извършено нарушение по
Наредба № Н – 18/13.12.2006г., е от значение за правилното решаване на спора,
предмет на настоящото дело, но и спазването на целта на закона и на принципа за
съразмерност.
Констатира се, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 11). Същата е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Не се
констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията
от страна на приходната администрация.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага извод, че фактическите
констатации на органите по приходите са истинни и нарушение действително е било
извършено, а именно, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението при
издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, същата
да притежава съдържанието по чл.26, ал.1,
т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. - не съдържа наименование на стоката/услугата,
като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата. Посочването на видове стоки
само като: домашни потреби, стъклени изделия, порцеланови изделия,
картини, цветя, сувенири, огледала, електрически изделия, подаръчни изделия и
часовници е общо и не отговаря на изискванията в чл.26, ал.1, т.7 от
наредбата.
Установената
липса на посочените в обжалваната заповед реквизити на касовия бон, издаден от
търговеца, без всякакво съмнение засяга правата на потребителя при извършване
на продажбата и за това търговецът следва да се санкционира по реда на
специалния закон, но същото в никаква степен не влияе на отчитането на оборота
от продадените стоки, защото фискалното устройство е надлежно фискализирано и може да издава фискални бонове, а фактът,
че то е регистрирано в НАП, обосновава извода, че там е известен конкретният
оборот, реализиран от съответния търговец и съответният негов обект, за който
се отнася.
С оспорената
заповед е постановено, запечатването на процесния
обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от два дни, при
предвиден в закона максимален срок до тридесет дни. Във връзка с размера на
срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по
приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При
упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на
пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане
на ПАМ от два дни е в рамките на законоустановения
максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени мотиви,
позволяващи преценката за съответствие с целта на закона.
Разбира се, не
трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде
интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в
чл. 6, ал.2 от АПК. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната
практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат
да имат за цел да предотвратят или да
преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона
следва да се извършва с оглед характера й във всяка една от хипотезите на
нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В казуса налагането на принудителна
административна мярка за нарушение по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, изразяваща се в запечатване на
търговския обект, дори да е установено нарушение от вида на визираните в
посочената разпоредба, не съответства на
нито една от целите на ПАМ, които са посочени в закона, по-специално в чл.
22 от ЗАНН. В конкретния случай запечатването
не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване
на съответен документ за продажба, както би бил например случаят при други
нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на издадена
фискална касова бележка за конкретна продажба, липса на въведено в експлоатация
фискално устройство, липса на дистанционна връзка с НАП за подаване на данни
или други подобни. В случая принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС не би могла да предотврати или поправи и
вредните последици за фиска от неотчитане на продажба
по съответния ред, тъй като продажбите,
се отчитат. Дори когато преследва законоустановени
цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да
е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.
6, ал.2 от АПК. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не
само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но
напротив, би ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото
го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок.
Действително, докато
е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната
мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но
възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на
административната принуда. Тоест целта, която преследва законът с налагането на
конкретната принудителна административна мярка, а именно преустановяване
възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, вече е
изпълнена. Предвид гореизложеното, съдът намира, че наложената принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на
министъра на финансите, обективирана в обжалваната
заповед преследва цели, несъответстващи
на законоустановените цели на административната
принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Очевидно е, че в случая не е обоснована необходимостта и основателността, да се
предприеме процесната принудителна административна
мярка, а съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК в тежест на органа по
чл. 186, ал.3 от ЗДДС е да установи основанията за предприемане на съответната
административна мярка.
Все в тази
насока е необходимо да се добави, че характерът на процесното
нарушение е такъв, че веднъж преустановено, много малка е вероятността то да
бъде извършено повторно, доколкото отстраняването му е свързано с промяна на
техническите параметри на използвания в търговския обект ЕКАФП.
Ето защо,
евентуалната възможност лицето да извърши повторно същото нарушение не може да
обоснове превантивен характер на разглежданата ПАМ към настоящия момент, тъй
като опасността от правонарушение не е (а трябва да е): явна и несъмнена, което
означава, че изводът за нейната наличност следва да се гради на положително
установени факти на обективната действителност, каквито в случая не се
констатират; реална и конкретна, т. е. съществуваща, налична, а не абстрактна и
предполагаема; непосредствена – с достатъчна степен на вероятност от
незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна (отдалечена по
време и с малка степен на вероятност).
Крайният извод
на съда е, че с отстраняване на установеното от приходна администрация
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ от
страна на жалбоподателя, необходимостта от налагане на обсъжданата ПАМ е
отпаднала, защото нейните цели на практика са постигнати преди реалното й
изпълнение.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да
се отмени.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
оспорване на ЕТ „Р.А. – А.А.“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.А., ул.“Орфей“ №3 и адрес за кореспонденция:
с.Б., общ.А., ул.“***“ № **, Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-610-0078098 от 09.10.2020г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК –
152/02.11.2020г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: